РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Б., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ц.Х.П.
при участието на секретаря Л.Б.П.
като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело №
20241810200416 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
П. И. П. с ЕГН********** чрез адв.И. А. от САК е обжалвал в
законния срок наказателно постановление №**** от**** издадено от
Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със
заповед РД ****г. на Министъра на земеделието и храните, с което за
нарушение на чл.213, ал.1, пр.7, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ на основание
чл.266, ал.1 пр.7 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1500.00 лева и за нарушение на чл.213, ал.1,
пр.7, т.2 от Закона за горите /ЗГ/ на основание чл.266, ал.1 пр.7 от Закона за
горите /ЗГ/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1500.00 лева, като на основание чл.273, ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в
полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 45пр. куб. м. дърва за
огрев от върба, елша и топола, като излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на същото и моли да бъде отменено
изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание, жалбоподателя и упълномощения от него
адв.И. А. от САК поддържат жалбата срещу горепосоченото наказателно
постановление и молят да бъде уважена, съобразно изложените доводи в
същата, като пледират, че не са извършени вменените нарушения, и се
претендира заплащане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
1
Въззивната страна – Директора на регионална дирекция по горите-
гр.София, чрез депозирана писмена защита оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно
постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото
доказателства, като прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № ****/****г. – 2л.; КП № ****/****г.; разписка №
****г. за отговорно пазене на вещи; КП № ****г.; КП № ****г.; КП № ****г.;
КП № ****г.; КП № ****г.; КП № ****г.; КП № ****г.; КП № ****г.; КП №
****г.; КП № ********/****г.; постановление на РП-Б. от ****г. – 4л.;
възражение от П. П.; писмо от РДГ-София изх.№ ****г. – 2л.; доклад от С. Х.
П.; доклад от П. И. П.; писмо от РП-Б. № ****г.; писмо от РУ-Б. рег.№****г.;
писмо от ОДМВР-София рег.№****г.; писмо от РДГ-София изх.№ ****г. – 2л.;
писмо от РДГ-София изх.№ ****г. – 2л.; известие за доставяне; Заповед №РД-
****г. на министъра на МЗХ; Заповед №****г. на изпълнителния директор на
ИАГ; пощенски плик и събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите С. Х. П., В. С. Н., Х. Б. В. и П.М. П., се установява следната
фактическа обстановка:
На 16.03.2023г. свидетелите С. Х. П., В. С. Н. и Х. Б. В. -
служители при РДГ - София, в присъствието на жалбоподателя П. И. П.
извършили проверка в с.Л., обл.Софийска, при което установили, че
последния съхранява немаркирани дърва и че същите са непридружени с
превозен билет. Тогова било установено, че П. И. П. съхранява в имота си,
находящ се в с.Л., обл.Софийска, ул.“****“ **** 16.00пр. куб. м. дърва за
огрев от елша и топола с дължина на секциите от 1.25м. и до посочения адрес
на ливада съхранява 29.00пр. куб. м. дърва за огрев от върба, елша и топола с
дължина на секциите от 1.3м., като всичките тези дърва не били маркирани
със съответна марка и непридружени с превозен билет. Същият ден, на
мястото на извършването на проверката, св. П., в присъствието на
свидетелите Н. и В. съставил на П. АУАН № ****/****г. за това, че съхранява
дърва за огрев без да са маркирани със съответна марка и без да има издаден
за тях превозен билет. Актосъставителят квалифицирал деянията, като
2
нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ. Актът бил предявен на П. за
запознаване със съдържанието и за подпис и той го подписал, като в него
отразил, че съхраняваните от него дърва са отсечени от коритото на реката,
преминаваща през селото по указания на кмета му. Дървата предмет на
нарушението били задържани и предадени за съхранение в ТПДГС - Б. с
разписка за отговорно пазене на вещи.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление №****г. от Директора на
регионална дирекция по горите - София.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите С. Х. П., В. С. Н., Х. Б. В. и П.М. П. както и от
приложените по делото писмени доказателства.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от
легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй
като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно
заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от
компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
Спазен е срока за съставяне на АУАН. Съдът не констатира съществени
процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-
наказателното производство и счита направените в жалбата твърдения за
наличие на такива, за неоснователни.
Съдът счита, че по делото са събрани категорични доказателства,
от които да се направи като единствен възможен правен извод, че П. е
осъществил посочените по-горе нарушение на ЗГ. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели като логични,
последователни и непротиворечиви. От показанията на всички разпитани по
делото свидетели се установява, че на процесните дата и място
жалбоподателят е съхранявал общо 45пр.куб.м. дърва за огрев от елша,
топола и върба, нарязани на секции от 1.25м. и 1.3м, които не били маркирани
със съответна марка и за същите не е имало превозен билет. Нито един от
разпитаните свидетели не твърди факти, които да опровергае изнесеното в
съставения АУАН и издаденото НП.
3
Правилно административно наказващия орган е приел, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.213, ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, тъй
като на посочените в НП дата и място е съхранявала немаркирани дърва за
огрев, и за същите не е имал издаден превозен билет, удостоверяващ
произхода им.
Съгласно чл.266, ал.1 от ЗГ ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по
прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива,
съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски
продукти се налага наказание „глоба” в размер от 500 до 5000лева. Съдът
счита, че така наложените две наказания от АНО на П. са неоправдано
завишени. По делото не са налице данни за извършени други нарушения
преди това от П., респ. не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
Това мотивира съда да измени наказателното постановление, като намали
размера на наложените административни наказания от 1500.00лева на
500.00лева, като с така индивидуализирани наказания, целите на
административните наказания по чл.12 от ЗАНН биха били постигнати в
оптимална степен.
Съдът не възприема доводите за допуснати съществени
процесуални нарушение при издаването на НП, изложени от адв.А., и ги счита
за неоснователни.
Съдът счита, че АНО правилно е приложил разпоредбата на
чл.273, ал.1 от ЗГ. По делото безспорно е установен факта, че в момент на
проверката процесните дърва за огрев не са били маркирани и придружени с
превозен билет, което е в нарушение на изискванията на ЗГ и Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Затова според
изричната норма на чл.273, ал.1 от ЗГ, като предмет на нарушението, същите
подлежи на отнемане в полза на държавата, независимо чия собственост са.
При тези обстоятелства наказателното постановление следва да бъде
изменено в изложения по –горе смисъл.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63д, ал.1 от ЗАНН/ред. ДВ бр.
94 от 29.11.2019 г. / страните имат право на присъждане на разноски. На
жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството
по делото. Със предоставения по делото договор за защита се е видно, че на
4
адв.А. е било заплатено адвокатско възнаграждение от 800.00лева. От
въззивната страна е направено възражение за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение. В случая, платеното от жалбоподателят
адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18,
ал.2 и чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В настоящия случай съдът е констатирал, че са
налице основания за изменение на наложената административна санкция, но
не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от
АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът
намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК
субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В
контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус,
съдът намира, че следва да уважи претенцията на жалбоподателя, съразмерно
на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на измененото
наказание, както и направеното възражене на прекомерност на същото, и това
е в размер на 400.00лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал.7 т.4 от
ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №****г., издадено от
Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със
заповед РД ****г., в частта му, в която на П. И. П. с ЕГН********** за
нарушение на чл.213, ал.1, пр.7, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ на основание
чл.266, ал.1 пр.7 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1500.00 лева, като НАМАЛЯВА наложеното
наказание „глоба” от 1500.00 лева на 500.00лева и за нарушение на чл.213,
ал.1, пр.7, т.2 от Закона за горите /ЗГ/ на основание чл.266, ал.1 пр.7 от Закона
за горите /ЗГ/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1500.00 лева, като НАМАЛЯВА наложеното наказание „глоба” от 1500.00
5
лева на 500.00лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №****г., издадено
от Директора на регионална дирекция по горите - София против П. И. П. с
ЕГН**********, в частта, с която на основание чл.273 ал.1 от ЗГ са отнети в
полза на държавата вещите, предмет на нарушението - 45пр. куб. м. дърва за
огрев от върба,елша и топола.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите -София да заплати на П.
И. П. с ЕГН********** разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за
осъществено процесуално представителство по а.н.дело № 416/2024г. по
описа на Районен съд Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6