Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Панагюрище, 28.01.2020 год.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Панагюрище, в публичното заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА

 

при секретаря Параскева Златанова, като разгледа докладваното от съдия Татарева АНД № 281/2019 год. по описа на Районен съд- Панагюрище, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на търговско дружество „Е.2.“ ООД, представлявана от управителя Е.М. против наказателно постановление № 13-001662 от 30.10.2019 г. на Директора на Дирекция инспекция по труда гр. Пазарджик, с което на основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложена на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1600 лева за нарушение на чл. 228, ал. 3 КТ, като е посочено, че нарушението е извършено на 03.12.2018 г. в гр. Панагюрище като не е изплатено на К. С. М. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното НП. Моли се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното НП или под евентуалност да се намали размера на наложеното наказание до размера на законоустановения минимум. В хода по същество процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че случаят се явява маловажен, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, чрез който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП, алтернативно за намаляване на наложената санкция до законоустановения минимум.

Ответникът по жалбата - АНО,  се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Ш.. Моли за постановява на решение, с което да се потвърди атакуваното НП. Твърди, че не са налице предпоставките за квалифициране на деянието като маловажен случай, поради което правилно е издадено НП.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Търговско дружество „Е.2.“ ООД е санкционирано за това, че не е изплатило на К. С. М. обезщетение за неизползван отпуск 6 дни за 2018 г. при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 26 от 29.10.2018 г., въпреки, че това обезщетение е начислено в разплащателната ведомост. Приема се, че нарушението е извършено на 03.12.2018 г. – един ден след последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено.

Нарушението е установено от ДИТ Пазарджик на 05.07.2019 г. при приключване на проверката започнала на 21.05.2019 г.

За извършените нарушения срещу жалбоподателя бил съставен  АУАН № 013-001662 от 05.07.2019 година. Актът бил съставен след констатиране на нарушението от В.Д., след извършена проверка, за която проверка бил съставен протокол № ПР1916345 от 05.07.2019 г. за проверка извършена от 21.05.2019 г. до 05.07.2019 г. На основание съставен процесния АУАН било издадено атакуваното НП. Издаденото наказателно постановление било връчено на нарушителя на 01.11.2019 г., видно от разписката на л. 15 от делото, а жалбата против НП била подадена на 08.11.2019 г., с оглед на което е процесуално допустима,  като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за законосъобразност на НП.

Посочената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. В проведеното по делото о.с.з жалбоподателят е представил разписка от български пощи, от която се установява, че на 09.07.2019 г. на работника М. е изплатена сума в размер на 343,00 лв. представляваща обезщетение м 10.2018 г., в какъвто размер е дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 дни за 2018 г. от М..

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на събраните по делото писмени доказателства.   

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че  жалбата е частично основателна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

Съгласно разпоредбата на чл. 416. (1) КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3 - месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1 - годишен срок от нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбите на ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Съдът счита, че правилно наказващият орган е определил приложимата материална разпоредба, като е приел, че е налице чл. 224, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 228, ал. 3 от КТ, но неправилно не е квалифицирал случая като маловажен по см. на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Действително дружеството жалбоподател като работодател не е изпълнил задължението си, в установения от законодателя срок - да изплати на М. обезщетение за неизползвания от нея платен годишен отпуск. Видно, обаче от данните по делото жалбоподателят непосредствено след издаване на АУАН – съставен на 05.07.2019 г., още на 09.07.2019 г. е изплатил на служителя дължимото обезщетение, т.е. следва да се приеме, че нарушението е отстранено веднага след неговото установяване и много преди издаване на процесното НП. Освен това за нарушаване на разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ е предвидено наказание глоба от 1 500 до 10 000 лева. В конкретния случай, при определяне вида и размера на санкцията по 414, ал. 1 КТ – 1600 лева глоба, наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания. Наложената санкция не съответства със степента на обществена опасност на конкретното нарушение, като налагането на санкция в минималния размер отново би довело до несъразмерно тежко наказание за извършеното нарушение. Ето защо деянието следва да се преквалифицира като такова по чл. 415вКТ, като бъде наложена санкция в размер на 200 лв.- по-близо до максимума определен от законодателя, като с така наложената санкция ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основани чл. 63 ЗАНН, Районен съд – Панагюрище,

 

Р Е Ш И  :

 

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление наказателно постановление № 13-001662 от 30.10.2019 г. на Директора на Дирекция инспекция по труда гр. Пазарджик, с което на „Е.2.“ ООД ***, представлявана от управителя Е.М., на основание чл. 414, ал. 1 КТ във вр. с чл. 228, ал. 3 КТ е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1600 ( хиляда и шестстотин) лева, в частта с която деянието е квалифицирано, като вместо „на основание чл. 414, ал. 1 КТ във вр. с чл. 228, ал. 3 КТ“ наказанието да  се счита наложено  „на основание чл. 415в, ал. 1 КТ във вр. с чл. 228, ал. 3 КТ“  както и в частта на наложеното наказание, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба до 200 (двеста) лева. ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата част.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - Пазарджик.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: