РЕШЕНИЕ
№ 2580
гр. Бургас, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Ив. Асеникова Лефтерова
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Диана Ив. Асеникова Лефтерова Гражданско
дело № 20212120108405 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
Канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
„Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”,
представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т., чрез пълномощника юрисконсулт З.,
против В. Р. И., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО,
че в полза на ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните суми: 77, 84
лева – припадащата се на ответника част от обща сума от 116, 76 лева, представляваща
равностойността на доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се
в гр. Б., ***, по издаден фактура от 26.08.2019 г., с отчетен период от 16.05.2018 г. до
15.08.2019 г., и сумата от 26, 63 лева – припадащата се на ответника част от обща сума от
39, 95 лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.09.2019 г. до 15.09.2021 г., с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
20.09.2021 г., до окончателното плащане на вземането, които суми са ЧАСТ от предмета на
заповед № 2385 от 21.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр .д.№ 6508/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас. Претендират се и
разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е абонат - потребител на
предоставените от ищеца В и К услуги за собствената му идеална част от водоснабдения
имот, като за горепосочения отчетен период не е изпълнил задълженията си за заплащане на
дължимата цена за доставена, отведена и пречистена вода по издадените фактури и е
изпаднал в забава с изтичането на 30-дневен срок от издаването им. Правният си интерес
обосновава с обстоятелството, че процесните вземания са част от предмета на заповед №
2385 от 21.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 6508/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, връчена на ответника при условията
на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
1
На ответника В. Р. И. е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК –
адв. И., уведомен за делото със съобщение, което му е връчено лично на 28.02.2022 г., видно
от приложената по делото разписка. В срока по чл. 131 ГПК, който е изтекъл на 28.03.2022
г., не е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител. На
01.04.2022 г., след изтичане на законовия едномесечен срок, адвокат И. е депозирал писмен
отговор, който следва да бъде ценен единствено като становище. Направеното от особения
представител възражение за настъпила погасителна давност по отношение на част от
процесните вземания не следва да бъде разглеждано по същество, тъй като е преклудирано
съгласно чл. 133 ГПК, като по делото не се твърди и не се устаноявява пропускът да се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа предявените искове и ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адвокат И., оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Претендираните с исковата молба суми са част от предмета на заповед № 2385 от
21.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
6508/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, която е била връчена на ответника при
условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което предявените искове се явяват
процесуално допустими.
За уважаването на предявените положителни установителни искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 200 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК е необходимо да са налице следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. Действителен договор за предоставяне на ВиК услуги; 2.
Продавачът да е предоставил на купувача ВиК услуги на определена цена; 3. Неизпълнение
на задълженията на купувача за заплащане дължимата цена за предоставени ВиК услуги; 4.
Изпадане на длъжника в забава за определен период.
По първата предпоставка:
По делото са представени писмени доказателства (справка от службата по
вписванията по персоналната партида на ответника към 14.09.2021 г., нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 27.11.1998 г., удостоверения за наследници и
родствени връзки), от съвкупната преценка на които се установява, че за процесния отчетен
период ответникът е притежавал правото на собственост върху 4/6 идеални части от
водоснабден имот, находящ се в гр. Б., ***. Собствениците на водоснабдявани имоти са
потребители на услугите В и К по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата).
Съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, които влизат в сила в едномесечен срок
от публикуването им в един централен ежедневник. По делото липсва спор по
обстоятелствата относно влизането в сила на приложимите Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД –
гр. Бургас (ОУ), поради което съдът приема, че същите са влезли в сила.
Въз основа на изложените съображения следва да се приеме, че ответникът е страна
по действителен договор за предоставяне на ВиК услуги с ищцовото дружество.
По втората предпоставка:
На основание чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата услугите В и К се заплащат въз основа
2
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като отчетените
данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, като при
неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля,
но този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на
електронен карнет.
Относно отчитането на предоставените В и К услуги по делото са ангажирани гласни
доказателства чрез показанията на свидетелката У. – ***, на които съдът дава вяра при
условията на чл. 172 ГПК, прието е неоспорено заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обоснована и компетентно
изготвена, и са приети писмени доказателства – справки-извлечения за показанията на
водомерите.
От съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че процесният
обект, находящ се в гр. Б., ***, представлява самостоятелен обект в сграда в режим на
етажна собственост, която е водоснабдена и канализирана, като във вход “*” има изградено
едно водопроводно отклонение с монтиран един общ водомер с абонатен № ***, вписан в
карнет № ***, а във всички 17 самостоятелни обекти във вход „*“ има монтирани
индивидуални измервателни уреди. За процесния обект е заведена партида с абонатен номер
№ *** с титуляр ответника В. Р. И., като за измерване на изразходваната вода в апартамента
има монтирани два битови водомери за студена вода – един в банята, вписан в карнет № -
***, и един в тоалетната, вписан в карнет № ***.
Отчитането на водомерите се извършва електронно, чрез мобилно устройство, като е
необходимо да бъде осигурен достъп на инкасатора до измервателния уред във
водоснабдявания обект. Подробно е изяснен механизмът на работа с мобилното устройство
при електронно отчитане на водомерите. При осигурен достъп инкасаторът сканира баркода,
при което на екрана на мобилното устройството се появява индивидуалната електронна
страница на абоната, и инкасаторът непосредствено отчита и записва новите показанията на
водомера. Баркодът, който представлява директна връзка с базата данни на ВиК оператора,
индикира, че състоянието на отчитане на водомера е нормално и същия е „видян”. Няма
възможност за поставяне на подпис от клиента и такъв не се изисква.
За процесния период е направен един отчет на водомерите – на 15.08.2019 г., тъй като
имотът е бил необитаем и инкасаторът не е имал достъп. Установява се, че общото
изразходвано количество вода, преминало през измервателните устройства във
33
водоснабдявания имот, е 40, 86 м, от които отчетено по водомер – 39, 00 м, и начислени от
3
„разпределение“ – 1,85 м, на обща стойност 116, 76 лева. По отношение на начислените
количества вода от „разпределение“ е спазен редът за определянето им съгласно чл. 39, ал. 2
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни услуги. Отчетеното количество вода е
фактурирано за ВиК услуги – „доставяне вода на потребители“, „отвеждане на отпадъчни
води“ и „пречистване на отпадъчни води“, предоставени от „ВиК“ ЕАД Бургас, по цени,
определени с Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. и Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР.
Въз основа на изложените съображения следва да се приеме, че ищецът е предоставил
на ответника ВиК услуги на претендираната с исковата молба стойност съобразно размера
на притежаваната от него идеална част от правото на собственост върху водоснабдения
имот.
3
По третата предпоставка:
По делото не се твърди и не се установява ответникът да е изпълнил задълженията си
за заплащане на дължимата цена за получените В и К услуги.
По четвъртата предпоставка:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества. На основание чл. 33, ал. 2 от ОУ
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл. 44 от ОУ при неизпълнение в срок
на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка
на В и К.
По делото е представена фактура от 26.08.2019 г., с отчетен период от 16.05.2018 г. до
15.08.2019 г., на обща стойност 116, 76 лева. На основание чл. 162 ГПК съдът определи, че
законната лихва за забава върху неизплатените суми по фактурата, считано от датата,
следваща датата на падежа на фактурата – 25.09.2019 г., до края на посочения от ищеца
период – 15.09.2021 г. (заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
20.09.2021г.), с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. (съобразно
издадената заповед за изпълнение), възлиза общо на 39, 95 лева, като ответникът дължи
припадащата му се част от 26, 63 лева.
Предвид кумулативното наличие на всяка една от законовите предпоставки
предявените искове се явяват основателни, поради което следва да бъдат уважени в пълните
им предявени размери.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ищецът има право
на разноски за сумата от общо 633, 33 лева, от които 50 лева в заповедното производство и
583, 33 лева в исковото производство за държавна такса, депозит за особен представител,
депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на
100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 318, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 200
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че в полза на „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген.
Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, представлявано от
изпълнителния директор Г.Й.Т., срещу В. Р. И. , ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***,
СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните суми: 77, 84 лева – припадащата се на ответника
част от обща сума от 116, 76 лева, представляваща равностойността на доставена, отведена
и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Б., ***, по издаден фактура от
26.08.2019 г., с отчетен период от 16.05.2018 г. до 15.08.2019 г., и сумата от 26, 63 лева –
припадащата се на ответника част от обща сума от 39, 95 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 25.09.2019 г. до 15.09.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.09.2021 г., до окончателното плащане
на вземането, които суми са ЧАСТ от предмета на заповед № 2385 от 21.09.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр .д.№ 6508/2021 г. по
описа на Районен съд – Бургас.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК В. Р. И. , ЕГН **********, с адрес
гр. Б., ***, да заплати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
сграда „Метални панели и конструкции”, представлявано от изпълнителния директор
Г.Й.Т., сумата от общо 633, 33 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5