№ 235
гр. Габрово, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Диян Д. Атанасов
Габриела Б. Илиева
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело
№ 20254200500437 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба от 02.06.2025 г. на Ц. И.
Й., М. И. Й. и Д. Ц. М., чрез пълномощника си адв. Б. - ГАК, срещу Решение
№ 179/30.04.2025 г., постановено по гр. д. № 755/2024 г. на РС-Габрово, с
което е допусната делба на недвижим имот, заедно с находящите се в имота
сгради, между В. Й. Д. при 6/30 ид. ч., Й. М. А. при 3/30 ид. ч., М. М. Г. при
3/30 ид. ч., И. Д. К. при 3/30 ид. ч., Й. Д. К. при 3/30 ид. ч,, Л. Ш. М. при 2/30
ид. ч., М. Й. Й. при 2/30 ид. ч., В. Д. Й. при 2/30 ид. ч., Д. Ц. М. при 2/30 ид. ч.,
М. И. Й. при 2/30 ид. ч. и Ц. И. Й. при 2/30 ид. ч.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ГРС е неправилно и
необосновано. Обобщено оплакванията се свеждат до липса на обсъждане на
някои от доказателствата и погрешно интерпретиране на друга част от
доказателствения материал по делото, довело до погрешни решаващи изводи
на съда. Съдът не обсъдил направени възражения, признаване на факти от
съделителите, не направил съпоставка между писмените доказателства и
гласните доказателства, не съобразил практиката на ВКС. По същество моли
за отмяна на решението на ГРС, отхвърляне на претенцията за делба на
недвижимия имот и за присъждане на сторените разноски в производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите страни, чрез
пълномощника си адв. М. – ГАК, депозират отговор на въззивната жалба, с
които считат решението на ГРС за правилно и обосновано, за което излагат
съображения. Молят за потвърждаване на решението на ГРС и присъждане на
сторените разноски в производството.
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт и същата е процесуално допустима.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по
1
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на В.
Д., М. А. /починал в хода на производството и заместен в процесуалното
правоотношение от Й. А. и М. Г./, И. К., Й. К., Л. М., М. Й. и Р. Б. като законен
представител на В. Й. срещу Д. М., М. Й. и Ц. Й., с което е предявен иск за
делба на с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК на недвижим
имот, който представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№14218.520.23 (четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет, точка, петстотин
и двадесет, точка, двадесет и три) по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/31.08.2007г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с адрес на имота: град Габрово, улица „***" № ** – две, с
площ от 366 кв.м. -/триста шестдесет и шест квадратни метра/, Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м), при съседи на поземления имот: 14218.520.52,
14218.520.22, 14218.520.209, заедно с находящите се в имота СГРАДА с
идентификатор № 14218.520.23.1 със застроена площ 24.00 кв.м., брой етажи -
2, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна и СГРАДА с
идентификатор № 14218.520.23.2 със застроена площ 40.00 кв.м., брой етажи -
1, предназначение: Селскостопанска сграда.
В исковата молба са наведени твърдения, че посоченият по-горе
недвижим имот е съсобствен, като придобит по наследство от общия
наследодател на страните Й. М. А., с ЕГН: **********, починал през 2005 г.
В отговора на исковата молба, ответниците се позовават на придобивна
давност, като са посочили, че владението върху процесния имот датира от
смъртта на Й. М. А., тъй като са продължили владението на починалия И. Й.
М..
В хода на производството е починал съделителят М. Й. А., който е
заместен в производството от своите наследници Й. М. А. и М. М. Г..
От фактическа страна е установено, че процесният недвижим имот е
придобит от общия на страните наследодател Й. М. А. с ЕГН: **********.
Установено е, че негови наследници по закон са децата му: двете му дъщери В.
Й. Д. и М. Й. К., починала през 1995 г. и оставила за наследници И. Д. К. и Й.
Д. К., както и трите му синове М. Й. А., починал в хода на делото и заместен
от Й. М. А., с ЕГН: **********, и М. М. Г., синът му И. Й. М., починал през
2018 г. и оставил за наследници съпруга Д. Ц. М., дъщеря М. И. Й. и син Ц. И.
Й., синът му Й. Й. М., починал през 2007 г. и оставил за наследници съпруга
Л. Ш. М., син М. Й. Й. и Д. Й. Й., починал през 2014 г. и оставил за
наследници Лъчезар Д. Й. и В. Д. Й..
От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява,
че общия наследодател, заедно със своята съпруга, са живели в процесния
имот, който е бил посещаван от всичките им деца. От тях, И. Й. А. е останал
да живее в процесния имот и след смъртта на баща си – Й. М. А..
От св. показания на С.Л. /свидетел на ищцовата страна/ и от св.
показания на С. К. /свидетел на ответната страна/ се установява, че съделителя
Д. Ц. М. не е живяла постоянно към този момент. Този извод не се разколебава
от св. показания А.Х., тъй като същата живее на съпружески начала със
съделителя Ц., чиято майка е Д.. Съдът приема, че посочения свидетел е
заинтересован от изхода на делото, доколкото същата живее в процесния имот
2
и съобразно посочените взаимоотношения с съделителите ответници по
спора. Св. показания на И.Р. /свидетел на ответната страна/ са в противоречие
с тези на св. С. К. /свидетел на ответната страна/ в тази част. Наред с това,
показанията на св. Р. са разколебани и в друга част, която съдът ще обсъди по-
долу, от св. показания на Д. К. /свидетел на ответната страна/, съжител със
съделителя М. И. Й., поради което съдът изцяло не ги кредитира с доверие.
Установява се от събраните св. показания, че съделителя М. И. Й. не е
живяла постоянно в процесния имот.
Установява се, че от смъртта на И. Й. А. /през 2018 г./, постоянно живеят
в имота съпругата му Д. Ц. М. и синът му Ц. И. Й., заедно с жена и децата им.
Свидетелят /на ответната страна/ Д. К., изнася пред съда, че когато са живели
с М. за кратко в къщата, не са живели с Ц., а с майка й – Д., което внася
съмнение в показанията на И.Р. /свидетел на ответната страна/ в тази част.
Предвид, че в двете основни части св. показания на този свидетел са
разколебани от свидетел, който също е поискан от ответната страна, и
заявеното от Р., че се намира в приятелски отношения с Ц., съдът приема, че
не може да се довери на неговите показания.
От показанията на св. С. К. /свидетел на ответната страна/ се установява,
че И. Й. М. не е правил подобрения приживе в имота. Такива са направени от
сина му Ц. И. Й., след постоянното му установяване в процесния имот след
смъртта на баща си.
При така установената фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В случая
постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
При така възприетите гласни доказателства, ценени в съвкупност със
събраните писмени доказателства по делото, първоинстанционният съд е
направил извод за наличие на обективния елемент на владението –
упражняване на фактическата власт върху имота /corpus/ от Ц. И. Й. и Д. Ц. М.
/наследници на И. Й. М./. Съдът обаче не е приел, че е доказан субективният
момент на владението – намерението за своене /animus/ предвид
обстоятелството, че основанието на установяване на фактическата власт е
наследство, при което се приема, че сънаследникът, който упражнява
фактическата власт върху имота се явява държател на идеалните части на
останалите сънаследници и следва по ясен, категоричен и недвусмислен
начин, чрез едностранни действия, да отблъсне владението на останалите
сънаследници, за да се приеме, че е трансформирал държането във владение
/Решение № 43 от 8.04.2019 г. по гр. д. № 2292/2018 г., I г. о. на ВКС, Решение
№ 4 от 20.02.2013 г. по гр. д. № 418/2012 г., II г. о. на ВКС, Решение № 302 от
24.06.2011 г. по гр. д. № 1168/2010 г., I г. о. на ВКС/. Тези изводи на
първоинстанционният съд, изцяло съобразени с константната съдебна
практика, се споделят и от настоящият въззивен състав.
Във въззивната жалба е възразено, че имотът е владян не само от
тримата ответници-съделители /Ц. Й., М. Й. и Д. М./, но и от техния
наследодател И. Й. М., поради което същите са продължили владението му
над процесния имот, което се установявало от свидетелските показания на
починалия съделител в хода на производството – М. Й. А., дадени по друго
3
производство, а именно гр. д. № 490/2024 г. по описа на РС-Габрово, което не
било обсъдено от първата инстанция. Посоченото гр. д. е приобщено по
делото, по което видно от Протокол № 292/11.04.2024 г., М. А. е свидетелствал
пред съда, че преди да почине баща му /Й. М. А. с ЕГН: **********/ е
пожелал да му прехвърли къщата, но той е предложил имотът да остане за
неговия брат И. Й. М. /наследодател на тримата съделители ответници/, а
баща му се съгласил. Действително първоинстанционният съд не е обсъдил
посоченото доказателство, но същото не променя крайния извод по делото.
Доколкото същото може да бъде ценено като признание на неизгоден факт
/Решение 35 от 09.04.2021 г. по т. д. № 67/2021 г., I т. о. на ВКС, Решение №
84 от 23.05.2018 г. по гр. д. № 3361/2017 г., III г. о. на ВКС/, същото е
извънсъдебно и следва да се цени от съда наред и в съвкупност с останалия
събран доказателствен материал /Решение № 527 от 15.03.2012 г. по гр. д. №
943/2010 г., IV г. о. на ВКС/. Протоколът се ползва с материална
доказателствена сила относно датата, мястото и извършените пред съда
действия, но не и в частта относно верността на изнесените показания пред
съда. В този смисъл, по делото не са установени доказателства, от които да се
направи извод, че тези устни изявления между М. и Й., са намерили израз в
последващи действия по установяване на владение над имота от страна на
починалия И. Й. М., което да бъде продължено от неговите наследици. Не са
налице доказателства, от които да се направи извод, че общия наследодател Й.
М. А. е имал воля да предаде приживе владението над процесния имот на И.,
нито за обективирането на тази воля и довеждането й до знанието на И..
Заедно с това, владението по смисъла на чл. 68 ЗС, доколкото включва два
елемента /обективен и субективен/ не може да бъде натрапено на трето лице,
съобразно уговорка между други две лица. Осъществяването на фактическата
власт само по себе си не е достатъчно, за да се направи извод за наличие на
владение. Установено е по делото, че И. Й. М. приживе не е правил
подобрения в имота /свид. показания на С. К./, което навежда извода за липса
на субективния елемент на владението като факт у И., предвид липсата на
каквито и да е други доказателства за действия на същия, манифестиращи
своене на имота.
Ето защо, не може да се приеме, че И. Й. М. е установил владение, което
наследниците му /Д. М., Ц. Й. и М. Й./ да са продължили. Останалите
възражения, наведени във въззивната жалба, за признание на неизгодни факти
от съделителя Л. М. по пр. пр. № 473/2024 г. по описа на РП-Габрово, също са
неоснователни. Съделителят е направила разграничение на имотите /къщи на
калкан/, съобразно фактическото им обитаване, пред разследващите органи, с
цел изясняване на обстоятелствата по случая, но от това не може да се
направи извод, че същата е признала владение на тримата съделители.
Сведенията, дадени от лицата по прокурорската преписка също не се ползват с
материална доказателствена сила, в какъвто смисъл са твърденията на
процесуалния представител на ответниците.
Липсата на обсъждане на посочените по-горе писмени доказателства,
заедно със събраните свидетелски показания по делото, също не води до
нарушение на съдопроизводствените правила, което да налага отмяна на
обжалвания съдебен акт. Както беше посочено, признанието на неизгоден
факт в свидетелските показания по гр. д. № 490/2024 г. по описа на РС-
Габрово на М. Й. А., останаха изолирани, предвид липсата на други, които да
сочат на установяване на владение, по смис. на чл. 68 ЗС, от И. Й. М. върху
процесния имот.
4
В този смисъл, щом наследственото правоприемство, въз основа на
което се упражнява фактическата власт върху имота, е такова, че признава
правата на останалите съсобственици, се говори за държане, а не за владение
/в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012
г., ОСГК на ВКС/. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че когато
един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство
имот, той се явява държател на идеалните части на останалите сънаследници.
За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху
притежаваните от другите наследници идеални части от имота не е
достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот,
а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите
наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее
целия наследствен имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни
действия на отричане на правата на останалите сънаследници върху имота,
които действия са станали достояние на тези сънаследници. Такива действия
могат да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник да допуска
останалите сънаследници в имота, или доведено до знанието на останалите
сънаследници намерение на сънаследника-държател да се разпореди с имота
само в своя полза, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че
изключва владението на останалите сънаследници.
При съвпадението между достигнатите крайни изводи на настоящия
съдебен състав с изводите на първоинстанционният съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, разноските, сторени в настоящата инстанция
следва да бъдат възложени в тежест на тримата въззивника по делото. Видно
от представения договор за правна помощ и консултантско съдействие, който
служи за разписка, във въззивната инстанция от съделителите, упълномощили
адв. И. М., само Л. Ш. М. е заплатила възнаграждение за процесуално
представителство, в размер на 800 лв. Поради това, само на Л. М. следва да
бъдат присъдени разноски.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 179/30.04.2025 г., постановено по гр. д.
№ 755/2024 г. на РС-Габрово.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Ц. И. Й., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. Габрово, ул. „***“ № **, М. И. Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. ****, и Д. Ц. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„***“ № ** да заплатят на Л. Ш. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Габрово,
ул. ***, сумата от 800 /осемстотин/ лв., представляваща разноски в
производството за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6