РЕШЕНИЕ
№ 1387
Пазарджик, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | СВЕТОМИР БАБАКОВ |
При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20247150700153 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г. В. Ч. от ***, чрез адв. Е. срещу ЗППАМ № 1302/17.12.2023 на К. Н. Щ.- полицай при 03 РУ при СДВР.
С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на Г. В. Ч. от *** принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ – временно отнемене на СУМПС до решаване на въпроса за вината, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че фактическата обстановка е различна от изложената в оспорения административен акт.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Иска се от съда да отмени оспорената заповед.
Ответникът по оспорването –К. Н. Щ.- полицай при 03 РУ при СДВР, редовно призован, не се явява. Взема становище за неоснователност на жалбата в писмено становище.
Съдът, след като се запозна с доказателствата приложени по делото, установи следното :
На 17.12.23 около 09,45 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил “БМВ” с ДКН [рег. номер], чужда собственост в гр. София, като на [улица]бил спрян за полицейска проверка. В рамките на извършената проверка същият отказал да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер за употреба на алкохол. Издаден бил талон за медицинско изследване на кръвта с номер 0190561, връчен на водача 10,20 ч., в който било посочено, че в случай, че желае, жалбоподателят може да се яви в УМБАЛ “Света Ана” в срок от 40 мин от връчването на талона и да даде кръвна проба.
Жалбоподателят се явил в УМБАЛ “Света Ана”, но след указания в талона час- в 11,53 ч., и въпреки закъснението му била взета кръвна проба. Резулататът от химическото изследване н акръвта бил 0,40 на хиляда.
За посоченото административно нарушение по чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателят бил съставен АУАН серия GA № 910612.
В тази връзка била издадена и ЗППАМ № 1302/17.12.2023 на К. Н. Щ.- полицай при 03 РУ при СДВР, с която на жалбоподателя за нарушение на чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП му била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ – временно отнемене на СУМПС до решаване на въпроса за вината, но за не повече от 18 месеца.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Административен съд - Пазарджик намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е издаден от полицай при 03 РУ СДВР, в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за това със Заповед рег. № 6400/07.07.2023 г. на директора на СДВР.
Съгласно чл. 171, т.1 буква „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на 1000, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установени с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство, или с тест, изследван с доказателствен анализатор, или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, се прилага ПАМ „ временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за вината, но за не повече от 18 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал МПС и след като е бил поканен да бъде тестван за алкохол с техническо средство да е отказал тази проверка.
В конкретния случай се установяват всички предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Издаден е АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл. 189 ал.2 от ЗДвП не е оборена и с който е констатирано нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП- жалбоподателят, в качеството му на водач е поканен да бъде тестван за употребата на алкохол и е отказал тази проверка. Издаден му е талон за медицинско изследване на кръвта, но в указания час, жалбоподателя не се е явил в указаното му лечебно заведение УМБАЛ “Св. Ана”.
Ирелевантно за предмета на делото е обстоятелствто, че водачът се е явил по- късно и е дал кръв за медицинско изследване, както и резултатът от това изследване. В талона за медицинско изследване ясно е посочено до колко часа следва да се яви водачът и да даде кръв, като закъснението да стори това и то с близо 1 ч. няма как да се приеме за извинително. Ето защо следва да се приеме, че с поведението си, водачът е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, с което виновно е консумирал състава на нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че концентрацията на алкохол намалява непрекъснато с изтичането на определен период от време и това, че тази концентрация е 0,40 на хиляда в 11,53 ч., не означава, че е била същата в 10,20 ч., когато е издаден талона.
Неоснователно е и възражението, че е определен максималния срок за прилагане на ПАМ без да бъдат изложени мотиви в тази насока. Следва да се посочи, че ПАМ е наложена до решаване на въпроса за отговорността, който срок не може да надвишава 18 месеца. Ако този въпрос за отговорността на водача/т.е-. дали е извършил нарушението или не/ бъде разрешен по- рано, действието на ПАМ автоматично ще бъде преустановено.
По изложените съображения, ПАМ се явява законосъобразна и жалбата като неоснователна подлежи на отхвърляне.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, Административен съд – Пазарджик, VI състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. В. Ч. от ***, чрез адв. Е. срещу ЗППАМ № 1302/17.12.2023 на К. Н. Щ.- полицай при 03 РУ при СДВР.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
| Съдия: | /п/ |