№ 316
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100502374 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. С. П. и П. С. В., подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 2686/12.08.2022 год.,
постановено по гр. дело № 7656/2021 год. по описа на РС-Варна, с което са
отхвърлени предявени от Д. С. П. и П. С. В. против Ж. Г. Д. и Ж. Б. Ч. искове
с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на следния
недвижим имот – новосъздаден УПИ ІІІ-1279, кв. 35 по ПУП на местност
„Свети Никола“ гр. Варна, съставляващ поземлен имот с идентификатор
10135.2526.1279 по КК на гр. Варна, с площ от 750 кв. м., тъй като при
изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри е допусната
грешка, изразяваща се в погрешното вписване в кадастралните регистри на
ответницата Ж. Г. Д. като собственик на 43 кв. м. ид. части, редуцирани до 32,
25 кв. м. ид. части и на ответницата Ж. Б. Ч. като собственик на 68 кв. м. ид.
части след урегулирането на поземления имот със Заповед № 099/18.12.2015
год. на кмета на Община Варна по чл. 16, ал. 5 ЗУТ и защото съгласно
Заповед № 099/18.12.2015 год. на кмета на Община Варна по чл. 16, ал. 5 ЗУТ
при определяне на новообразувания урегулиран поземлен имот ІІІ-1279, кв.
35 по ПУП на местност „Свети Никола“ гр. Варна, общинска собственост са
останали 127 кв. м. във връзка с провеждане на улична регулация, като
процесните 111 кв. м. попадат именно в тези 127 кв. м. и имотът,
представляващ УПИ ІІІ-1279, кв. 35 по ПУП на кв. „Свети Никола“ гр. Варна,
е изцяло собственост на ищците.
1
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушенение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилно
определяне на предмета на правния спор и в неправилен анализ и преценка на
доказателствата.
Оспорен е изводът на съда, че осъществените административни
процедури по прокарването на временен път и фактическото ползване от
страна на ответниците по никакъв начин не изключват обстоятелството, че
ответниците са станали собственици на идеални части от имота на ищците
въз основа на договора за покупко-продажба по нот. акт № 182/2002 год. и че
административните процедури нямали нищо общо с покупко- продажбата.
По отношение на другото наведено от ищците, придобивно основание
– за придобиване на имота по давност, неправилно и в разрез със събраните
по делото доказателства е прието, че същото не е доказано, с оглед на което и
неправилно е прието, че в полза на ищците не е осъществен фактическия
състав на нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което исковете против двете ответници да бъдат уважени, ведно с
присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмени отговори, подадени в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, всяка една
от ответниците оспорва жалбата, счита, че е неоснователна.
В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител,
поддържат жалбата си, настояват да бъде уважена, претендират присъждане
на разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание всяка от въззиваемите, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор,
претендира присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 54,
ал. 2 ЗКИР.
В исковата си молба ищците Д. С. П. и П. С. В., двамата от гр. Варна са
навели следните твърдения:
Собственици са на недвижим имот представляващ УПИ ІІІ-1279, кв. 35
по ПУП на местност „Свети Никола“ гр. Варна, съставляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.2526.1279 по КККР на район „Приморски“, гр. Варна, с
площ от 750 кв. м., при граници: имоти с идентификатори 10135.2526.9570;
10135.2526.2214; 10135.2526.1278 и 10135.2526.2213, образуван от бивш имот
с пл. № 1279 по предходен план. Със Заповед № 099/18.12.2015г. на кмета на
Община Варна поземлен имот № 1279 с площ от 1000 кв. м. по документ за
собственост и площ от 877 кв. м. по предходен кадастрален план на м-ст „Св.
Никола" гр. Варна е урегулиран в ПИ 10135.2526.1279 с площ от 750 кв. м.
при граници: ПИ 10135.2526.9570; 10135.2526.2214; 10135.2526.1278 и
10135.2526.2213. При определянето на новообразувания урегулиран поземлен
имот 127 кв. м. са останали общинска собственост. Като собственици на
2
новообразувания УПИ ІІІ-1279, кв. 35 по ПУП на местност „Свети Никола“
гр. Варна, в заповедта са посочени двамата ищци, майка им Н.Д. П.а ЕГН
**********, починала на 02.12.2016 г.; ответницата Ж. Б. Ч. ЕГН **********,
както и Л.Н.С. ЕГН **********. За издадената заповед ищците узнали по
повод отправено от тях до СГКК – Варна заявление от 26.08.2019 год. за
издаване на скица на поземления имот. От издадената им скица установили,
че като собственици на имота им в кадастралния регистър към кадастралната
карта са вписани и ответниците Ж. Г. Д. с 32, 25 кв. м. ид. части от правото на
собственост и Ж. Б. Ч. – без данни за притежаваните от последната ид. части.
Ищците считат, че ответниците Ж. Г. Д. и Ж. Б. Ч. неправилно
(погрешно) са вписани в кадастралния регистър към КК на район
„Приморски“ гр. Варна като собственици на имота им – УПИ ІІІ-1279, кв. 35
по ПУП на местност „Свети Никола“ гр. Варна, съставляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.2526.1279 по КККР.
Навеждат, че през 1998 год. собствениците на съседните имоти –
парцели XLVIII-1428 и XVII-2350 по действалия към онзи момент план за
местността „Св. Никола", гр. Варна – са подали молби до Община Варна за
прокарване на временен път през имота на ищците, който да обслужва
парцелите XLVIII-1428 и XVII-2350. Със Заповед № 1611/26.07.2001 год. на
кмета на Община Варна, на основание чл. 190 ЗУТ, е определено прокарване
на временен път през имота на ищците с номер VIII – 1421, кв. 28 по
действащия към него момент план, с ширина З м. и дължина 28 м., общо 84
кв. м., за обслужване на парцели XLVIII-1428 и XVII-2350. Пътят е определен
временно – до влизане в сила на регулационния план за м[1]-ст „Св. Никола",
Варна. Във връзка с влязлата в сила Заповед № 1611/26.07.2001г. на кмета на
Община Варна, неразделна част от която е скица № 1323/09.07.2001г., на
която скица в син цвят е оцветен определеният временен път, с договор за
продажба, скл. с нот. акт № 182/18.03.2002 год. том II, рег. № 3564, дело №
132 от 2002г. на нотариус Д.С. рег. № 192, ищците и наследодателката им
Н.Д. П.а са продали на П.К.Н. 43 кв. м. от собствения си имот – ПИ с пл. №
1421 с площ от 1000 кв. м., при граници: път; имот пл. № 1422 и път – за
осигуряване на достъп до имот XLVIII-1428, а на И.М.М. – 68 кв. м. от имот с
пл. № 1421 за осигуряване на достъп до имот XVII-2350. Твърдят, че
владението върху продадените общо 111 кв. м. е предадено на купувачите в
деня на изповядването на сделката, а ищците са преместили оградата на
техния имот, съобразно продадените общо 111 кв. м. От сключването на
договора на 18.03.2002 год. до настоящия момент границите на имота на
ищците не са променяни, оградата не е местена, владението му се
осъществява от ищците и до настоящия момент, а прехвърлените от тях
реални части, които попадат извън имота им, се владеят от ответниците. В
периода 18.03.2002 год. до настоящият момент ищците са владяли имота в
границите му, определени със заповедта по чл. 16, ал. 5 ЗУТ на кмета на
Община Варна от 18.12.2015 год., поради което се позовават и на изтекла в
тяхна полза придобивна давност.
Твърдят още, че с договор за замяна от 2003 год. П.К.Н. и Р.С.Н. са
прехвърлили на П.Р.М. 43 кв. м. ид. части от имот № 1421 в кв. 28 по плана
3
на на м[1]-ст „Св. Никола“ при следните граници: път; имот пл. № IX -1422;
имот пл. № XLVII - 2350 и път. През 2004 год. П.Р.М. е дарила на дъщеря си
Л.Н.С. процесните идеални части с договор за дарение, скл. с нот. акт №
91/2004г. на нотариус К.П. при граници на целия имот по скица: ПИ № 1415;
път и ПИ № 1422. През 2016 год. с договор за замяна, скл. с нот. акт №
6/2016г. на нотариус Ю.К. – К. с рег. № 434, Л.Н.С. е прехвърлила на Ж. Г. Д.
само 43 кв. м. идеални части от неурегулиран поземлен имот с площ 1000 кв.
м. по предходен нотариален акт, съответно редуцирани до 32, 25 кв. м. ид.
части след урегулирането на поземления имот със Заповед на кмета на
Община Варна № 099/18.12.2015г. по пар. 16, ал. 5 ЗУТ, с урегулирана площ
750 кв. м., находящ се в гр. Варна, ж. к. „Св. Никола", съставляващ ПИ с
идентификатор 10135.2526.1279 по КККР при граници: ПИ с идентификатори
10135.2526.9570; 10135.2526.2214; 10135.2526.1278 и 10135.2526.2213.
Твърди се още, че с договор за продажба, скл. с нот. акт № 175/02.10.2008г.
на нотариус П.М. с рег. № 478, И.М.М. е продал на ответницата Ж. Б. Ч. 63
кв. м., съгласно влязлата в сила Заповед № 1611/26.07.2001г. на кмета на
Община Варна.
Ищците твърдят, че с договора за продажба по нот. акт № 182/2002 год.
на ВнН са продали на П.К.Н. и на И.М.М. (праводатели на ответниците Ж. Г.
Д. и Ж. Б. Ч.) реални части, съответно 43 кв. м. на Петя Нанева и 68 кв. м. на
И.М., от собствения си имот с пл. № 1421 по плана на м-ст “Св. Никола“ –
Варна към момента на сключването на договора, за да могат последните
двама да осъществяват достъп до своите имоти, съобразно влязлата в сила
Заповед № 1611/26.07.2001г. на кмета на Община Варна по чл. 190 ЗУТ, а не
идеални части от правото на собственост върху имота. След извършване на
сделката продадените 111 кв. м. са измерени и предадени във владение на
купувачите, като оградата на имота им е преместена и така те са реално
обособени и до настоящия момент служат за достъп до имотите на двете
ответници по този начин. Ищците владеят като собственици изцяло имот с
идентификатор 10135.2526.1279 по КККР, с площ и граници, посочени в
заповедта по чл. 16, ал. 5 ЗУТ от 18.12.2015 год. за урегулирането му, от
18.03.2002г. до настоящия момент. Съгласно Заповедта № 099/18.12.2015г. на
кмета на Община Варна по чл. 16, ал. 5 ЗУТ, при определяне на
новообразувания урегулиран поземлен имот III-1279 в кв. 35 по плана на кв.
„Св. Никола", общинска собственост са останали 127 кв. м. във връзка с
провеждането на улична регулация, като процесните 43 кв. м. и 68 кв. м.
попадат именно в тези 127 кв. м., които са общинска собственост, т. е.,
ответниците не са собственици на идеални части от новообразувания УПИ
III-1279 в кв. 35 по плана на кв. „Св. Никола", а имотът е изцяло собственост
на ищците.
Поради изложеното считат, че в кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, последно изменени със Заповед КД-14-
031695/04.07.2011г. на Началника на СГКК–Варна за поземлен имот с
идентификатор 10135.2526.1279, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Бриз", местност
„Св. Никола", с площ 750 кв. м., е налице грешка, изразяваща се в
4
неправилното (погрешно) вписване на ответницата Ж. Г. Д. като собственик
на 43 кв. м., редуцирани до 32, 25 кв. м. след урегулирането на поземления
имот със Заповед на кмета на Община Варна № 099/18.12.2015г. по чл. 16, ал.
5 ЗУТ, от поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1279 по КККР на гр.
Варна и на ответницата Ж. Б. Ч. като собственик на 68 кв. м. от същия имот.
Излагат, че предвид допуснатата грешка в КККР относно имота с
идентификатор 10135.2526.1279, съставляващ УПИ III- 1279, кв. 35 по ПУП
на кв. „Св. Никола“, район „Приморски“, Община Варна, имат правен интерес
да защитят правото си на собственост чрез иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР против
двете ответници, тъй като последните неправилно са вписани като
собственици на имота в кадастралните регистри, а при положително решение
ще е налице основание за вписване на промяна в КККР относно собствеността
върху имота.
Съобразно наведените твърдения са и отправените искания – за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на следния недвижим имот – новосъздаден УПИ III - 1279, кв. 35
по плана на кв. „Св. Никола“ – Варна, съставляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.2526.1279 по КККР на гр. Варна, с адм. адрес: гр.
Варна, ж.к. „Бриз", местност „Св. Никола", с площ 750 кв. м., и че в
кадастралната карта и кадастралните регистри е налице грешка, изразяваща
се в погрешното вписване на ответницата Ж. Г. Д. като собственик на 43 кв.
м. ид. части, редуцирани до 32, 25 кв. м. ид. части, от гореописания имот и на
ответницата Ж. Б. Ч. като собственик на 68 кв. м. ид. части от гореописания
имот и УПИ ІІІ-1279, кв. 35 по ПУП на местност „Свети Никола“ гр. Варна,
съставляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1279 по КККР на гр.
Варна с площ 750 кв. м. е изцяло собственост на ищците.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата Ж. Ч.
от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва предявения против нея
иск; счита, че е неоснователен. Твърди, че е собственик на 68 кв. м. ид. части
от ПИ с идентификатор 10135.2526.1279 по КККР на Варна, въз основа на
договор за продажба, скл. с нот. акт № 120/02.10.2008 год. по описа на СлВп-
Варна, а праводателят и И.М.М. е закупил от ищците 68 кв. м. ид. части от
́
имота им с договора за продажба по нот. акт № 30/18.03.2002 год. по описа на
СлВп-Варна, а не реална част с площ от 68 кв. м. от имота с бивш пл. № 1421
по действалия към онзи момент план, както твърдят ищците. Счита, че в
кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Приморски“, гр.
Варна не е налице твърдяната от ищците грешка, изразяваща се погрешното и
́
вписване като собственик (респ. като съсобственик) на процесния имот.
Оспорва и твърденията на ищците, че са придобили имота по давност, като
твърди, че праводателят и И.М., както и тя, са стопанисвали притежаваните
́
ид. части от имота; придобитото право на собственост е декларирано пред
община Варна, отдел „МДТ“, заплащани са дължимите данъчни задължения
от момента на придобиването до настоящия момент; владяла е имота от
момента на придобиването му, а преди това праводателят и И.М. е
́
осъществявал владение върху същия. Навежда също, че твърдяната от ищците
придобивна давност е прекъсната със Заповедта № 99/18.12.2015 год. на кмета
5
на Община Варна, връчена на ответницата в качеството и на собственик на 68
́
кв. м. ид. части от ПИ с № 1279, както и с ПУП – ПРЗ и РУП за същия имот,
подписан от ответницата на 01.06.2019 год. в същото качество, одобрен със
Заповед № Г-48/08.02.2019 год. на кмета на Община Варна. Твърди, че с
влизането в сила на цитираните два индивидуални административни акта,
давността е била прекъсната и е започнала да тече нова придобивна давност,
която към момента не е изтекла.
По тези съображения счита, че предявеният против нея иск е
неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Претендира присъждане на
разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата Ж. Г.
Д., чрез процесуален представител оспорва предявеният против нея иск;
счита, че е неоснователен. Твърди, че е собственик ПИ с идентификатор
10135.2526.1293 по КККР на гр. Варна, въз основа на договор за замяна, както
и на 43 кв. м. ид. части от съседния имот с идентификатор 10135.2526.1279 по
КККР на гр. Варна, идентичен с УПИ III - 1279, кв. 35 по ПУП на кв. „Св.
Никола“ район „Приморски“, гр. Варна, с номер по предходен план 1421,
които след урегулирането на имота със Заповед № 99/18.12.2015 годс. на
кмета на Община Варна са пропорционално редуцирани до 32, 25 кв. м. ид.
части. Праводателката и Л.Н.С. е била собственик на идеални части от имота
́
въз основа на извършено в нейна полза дарение от П.Р.М., която от своя
страна е придобила процесните ид. части от имота след извършена замяна с
П.К.Н. и Р.С.Н.. Оспорва, че е налице грешка в кадастралната карта и
кадастралния регистър по отношение на ПИ с идентификатор
10135.2526.1279 в частта относно вписването и като собственик
́
(съсобственик) на имота. Счита, че със сделката, материализирана в нот. акт
№ 182/2002 год. на ВнН, както и с последващите сделки са прехвърлени
идеални части от правото на собственост върху бившия имот с пл. № 1421 по
действалия към онзи момент план, понастоящем урегулиран в УПИ III - 1279,
кв. 35 по ПУП на кв. „Св. Никола“ район „Приморски“, гр. Варна,
съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2526.1279 по КККР, а не реална част
от същия. Оспорва и твърденията на ищците, че са придобили имота по
давност, като твърди, че е упражнявала фактическа власт върху
притежаваната от нея част от ПИ с идентификатор 10135.25.251279, която
власт не е била отнемана, а през годините ответницата многократно е била
уведомявана и е участвала като съсобственик в административни процедури
във връзка с притежаваните от нея идеални части от ПИ с идентификатор
10135.25.251279.
По тези съображения счита, че предявеният против нея иск е
неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ищците, лично и чрез процесуален представител,
поддържат предявените искове, настояват да бъдат уважени, претендират
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответницата Ж. Г. Д., чрез процесуален
6
представител, оспорва предявения против нея иск, настоява да бъде
отхвърлен, претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответницата Ж. Б. Ч., лично и чрез процесуален
представител, оспорва предявения против нея иск, настоява да бъде
отхвърлен, претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
С договор за дарение, скл. с нот. акт № 171/26.12.1969 г. на ВнН, С.Н.
П. е придобил собствеността върху лозе от един декар, находящо се в
землището на гр. Варна, местност „Ваялар“, при описани в нот. акт граници
на дарения му имот.
Видно от удостоверение за наследници от 07.07.2021 г., изд. от район
„Приморски“, Община Варна, С.Н. П. е починал на 03.01.2002 год. и
призовани да го наследят са наследниците му по закон – Н.Д. П.а – преживяла
съпруга и двете му деца – ищците Д. С. П. и П. С. В..
Видно от удостоверение за наследници от 08.12.2016 год., изд. от район
„Приморски“ общ. Варна, Н.Д. П.а е починала на 02.12.2016 год. и призовани
да я наследят са наследниците и по закон – ищците Д. С. П. и П. С. В..
́
Със заповед № 1611/26.07.2001 год. на кмета на Община Варна,
издадена на основание чл. 190 ЗУТ е разпоредено прокарването на временен
път до влизането в сила на регулационния план на ПВЗ (Почивна и вилна
зона) „Свети Никола“, с ширина 3 м. и дължина 88 м. за обслужване на
следните парцели:
парцел XLVII-2350, собственост на И.М.М. от гр. Варна;
парцел VI-1429, собственост на Р.И.М. от гр. Варна, като се преминава
през парцели:
парцел IV-1412, собственост на И.С.Г. и Д. Д. М. – с ширина 3 м. и
дължина 40 м., общо 120 кв. м.;
парцели V-1414 и VI-1429, собственост на Р.И.М. от гр. Варна – с
ширина 3 м. и дължина 40 м., общо 120 кв. м.;
парцел VIII-1421, собственост на С.Н. П. – с ширина 3 м. и дължина 28
м., общо 84 кв. м., като пътят обслужва и XLVIII-1428, собственост на К.А., и
се достига до парцела на молителя (И.М.) XLVII-2350. Със заповедта са
определени и размерите на паричните обезщетения, които собствениците на
парцелите, които временния път обслужва, следва да заплащат на
осбствениците на служещите имоти. Неразделна част от заповедта е и скицата
№ 1323/09.07.2001 год. (л. 18 от делото на РС-Варна), на която прокараният
временен път е показан в син цвят.
С два договора за продажба, сключени с нот. акт № 182/18.03.2002 год.
на ВнН (акт № 30/2002 год. по описа на СлВп-Варна), Н.Д. П.а, Д. С. П. и П.
С. В. са продали на И.М.М. от гр. Варна (собственика на парцел XLVII-2350)
следния недвижим имот, притежаван от продавачите по наследство, а именно:
7
68 кв. м. идеални части от място, цялото с площ от 1000 кв. м., находящо се в
гр. Варна, обл. Варненска, район „Приморски“, местност „Ваялар“,
съставляващо урегулиран поземлен имот № 1421 в кв. 28, съгласно Заповед
№ 1611/26.07.2001 год. на Община Варна, при граници: път; имот с пл. №
1422 и път, за посочена в договора цена, а на П.К.Н. са продали 43 кв. м.
идеални части от гореописания имот за посочена в договора цена.
При продажбите продавачите са се легитимирали като собственици на
имота с договора за дарение по нот. акт № 171/26.12.1969 г. на ВнН и в
качеството си на наследници на С.Н. П., б. ж. на гр. Варна, починал на
03.01.2002 год.
С договор за продажба, скл. с нот. акт № 175/02.10.2008 год. на ВнН,
И.М.М. е продал на Ж. Б. Ч. ПИ с № 1296, идентичен с ПИ с № 2350 по плана
на местност „Свети Никола“ гр. Варна, ведно с построените в горния
поземлен имот вила и гараж, както и 68 кв. м. идеални части от ПИ с № 1279,
иденчитен с ПИ с № 1421, находящ се в гр. Варна, община Варна, обл. Варна,
местност „Св. Никола“, целият с площ от 1000 кв. м. по документ за
собственост, а по [действащ] план 877 кв. м., при граници: имот ПИ с № 1292;
ПИ № 1280; път; ПИ № 1278; ПИ № 1293 и ПИ № 1296, съгласно влязла в
сила Заповед № 1611/26.07.2001 год. на Община Варна, за посочена в
договора сума.
С договор за замяна, скл. с нот. акт № 188/22.10.2003 год. на ВнН,
П.К.Н. и Р.С.Н. са прехвърлили на П.Р.М. върху 43 кв. м. идеални части от
място с площ от 1000 кв. м., находящо се в гр. Варна, общ. Варна, Варненска
област, местност „св. Никола“ (м. „Ваялар“), съставляващо поземлен имот №
1421 в кв. 28 по плана на „Св. Никола“, при граници: път; имот с пл. № IX-
1422; имот с пл. № XLVII-2350 и път срещу прехвърлена им от П.Р.М.
движима вещ.
С договор за дарение, скл. с нот. акт № 91/11.06.2004 год. П.Р.М. е
дарила на Л.Н.С. 43 кв. м. идеални части от поземлен имот, целият с площ от
1000 кв. м., находящ се в гр. Варна, общ. Варна, Варненска област, район
„Приморски“ местност „св. Никола“ (бивша м-ст „Ваялар“), представляващ
поземлен имот № 1421 в кв. 28 по плана на гр. Варна, „Св. Никола“, при
граници на целия имот: ПИ № 1415; път и ПИ № 1422.
С Решение № 2405-10/23;24 и 30.06.2010 год. на ОбС-Варна, обн. ДВ,
бр. 65/20.08.2010 год., е одобрен, на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ, ПУП - ПРЗ
на кв. „Свети Никола“, гр. Варна.
Със Заповед № 099/18.12.2015 год. на кмета на Община Варна, издадена
на основание чл. 16, ал. 5 от ЗУТ, за новосъздадения УПИ III-1279, кв. 35 по
ПУП на кв. „Св. Никола“, гр. Варна, идентичен с ПИ с идентификатор
10135.2526.1279 по КККР на район „Приморски“, гр. Варна , е определено за
ПИ с № 1279 с площ от 1000 кв. м. по документ за собственост и площ от 877
кв. м. по предходен кадастрален план на м-ст Св. Никола“, гр. Варна
урегулирането му в ПИ № 10135.2526.1279, с площ от 750 кв. м., идентичен с
УПИ III-1279, кв. 35 по ПУП на на кв. „Св. Никола“, район „Приморски“ гр.
Варна. Съгласно заповедта при определянето на новообразувания урегулиран
8
поземлен имот, публична общинска собственост остават 127 кв. м. Според
заповедта, собственици на описания имот са Н.Д. П.а; Д. С. П.; П. С. В.;
Л.Н.С. и Ж. Б. Ч., съгл. нот. акт № 182/2002 год.; нот. акт № 91/2004 год. и
нот. акт № 175/2008 год.
Според извършеното в заповедта отбелязване същата е влязла в сила на
21.12.2015 год.
С договор за замяна, скл. с нот. акт № 6/11.02.2016 год. на ВнН Л.Н.С. е
прехвърлила на Ж. Г. Д. собствеността върху 43 кв. м. идеални части от
неурегулиран поземлен имот с площ от 1000 кв. м. по предходен нот. акт,
съответно редуцирани до 32, 25 кв. м. ид. части след урегулирането на
поземления имот със Заповед на кмета на Община Варна № 99/18.12.2015 год.
по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ, съответно с урегулирана площ от 750 кв. м., който
поземлен имот се намира в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, район
“Приморски“, ж. к. „Бриз“, местност „Свети Никола“, с идентификатор
10135.2526.1279 по КККР, одобрени на 14.10.2008 год., с последно изменение
от 04.07.2011 год., идентичен на УПИ III-1279, кв. 35 по плана на кв. „Св.
Никола“, район „Приморски“ гр. Варна, с номер по предходен план 1421.
От заключението на СТЕ от 09.05.2022 год., изслушано в първата
инстанция и от изявленията на вещото лице инж. Р. П. в съдебно заседание, се
установява следното: УПИ III-1279, кв. 35 по плана на кв. „Св. Никола“, гр.
Варна, одобрен с Решение № 2405-10/23;24 и 30.06.2010 го. на ОбС-Варна, е
идентичен с ПИ с идентификатор 10135.2526.1279 по КККР на гр. Варна,
одобрена през 2008 год., с последно изменение от 04.04.2011 год., и е с площ
от 750 кв. м. – скица № 2 към заключението. В кадастралния регистър имотът
е записан на: 1) Н.Д. П.а, на основание Заповед № 99/18.12.2015 год., вписана
в СлВп-Варна с вх. рег. № 30816/23.12.2015 год., акт № 59, том LXXXI, дело
№ 17199/2015 год., без данни за идеалните части; 2) Д. С. П., на основание
Заповед № 99/18.12.2015 год., вписана в СлВп-Варна с вх. рег. №
30816/23.12.2015 год., акт № 59, том LXXXI, дело № 17199/2015 год., без
данни за идеалните части; 3) П. С. В., на основание Заповед № 99/18.12.2015
год., вписана в СлВп-Варна с вх. рег. № 30816/23.12.2015 год., акт № 59, том
LXXXI, дело № 17199/2015 год., без данни за идеалните части; 4) Жасмина Б.
Ч., на основание Заповед № 99/18.12.2015 год., вписана в СлВп-Варна с вх.
рег. № 30816/23.12.2015 год., акт № 59, том LXXXI, дело № 17199/2015 год.,
без данни за идеалните части; 5) Ж. Г. Д., ид. част 32,25 кв. м. от правото на
собственост, въз основа на нотариален акт № 92, том VI, рег. № 2350, дело
1191 от 11.02.2016г. по описа на СлВп-Варна.
Установява се още, че в КП от 1977 год. имотът е заснет като имот с пл.
№ 1421, с площ от 1020 кв. м., измерени аналитично. По ПНИ на с. о. „Св.
Никола“, гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-07-7706-203/08.08.2007 год. на
областния управител на област с адм. център Варна, бившият имот с пл. №
1421 по КП от 1977 год. е заснет като имот с пл. № 1279 и е с площ (по скица)
от 877 кв. м. От 1977 год. до настоящия момент имотът е променял своята
площ от 1020 кв. м. до 750 кв. понастоящем, съгласно ПУП – ПРЗ от 2010
год. и действащата кадастрална карта с последно изменение от 04.04.2011 год.
Установява се още, че съгласно ПУП-ПРЗ от 2010 год. от бившия имот с пл.
9
№ 1279 по ПНИ от 2007 год. с площ от 877 кв. м. са отнети (предвидени) за
улица 127 кв. м. – защриховани в жълто на скица № 2 към заключението.
Установява се още, че имотите XLVIII-1428 и XLVII-2350, описани в
Заповедта № 1611/26.07.2001 год. на кмета на Община Варна за прокарване на
временен път за достъп до тях, съответстват на имоти с идентификатори
10135.2526.1293 и 10135.2526.1296 по действащата КК. Предвиденият с
цитираната заповед временен път е с ширина от 3 м. – ограден със сини линии
на скица № 3 към заключението. Според КП от 1977 год. имоти с пл. № №
1428 и 2350 са без достъп до път. Впоследствие в картоните на плана (КП от
1977 год.) е нанесена пътека с ширина от 1, 5 м, която започва от пътя на
север от имот с пл. № 1421 и достига до имот с пл. № 1428 и до сградата в
имот с пл. № 2350.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че защрихованата с
жълти щрихи площ на скица № 3 към заключението се ползва от ответниците
като път за достъп до имотите им и за складиране на материали. Площта за
временния път по Заповедта № 1611/26.07.2001 год. на кмета на Община
Варна не съответства на реалното ползване на място. На скица № 3 линията
по т. 3, 4 и 5 представлява материализирана на място ограда от мрежа на
бетонни колове и южно от нея („откъм страната на ответниците“ според
изявленията на вещото лице) има метална асма с лози и дърво от вида „туя“.
́
Анализът на доказателствата дава основание за извод, че при
одобряването на кадастралната карта през 2008 год., преди изменението и
́
през 2011 год., бившият имот с пл. № 1421 по КП от 1977 год. е отразен в
кадастралната карта според неговите граници по ПНИ от 2007 год., по който
ПНИ имотът е с пл. № 1279 и е с площ от 877 кв. м. – скица № 2 към
заключението на СТЕ. Следва още, че изменението на кадастралната карта от
04.04.2011 год., според което имотът с идентификатор 10135.2526.1279 е
отразен с площ от 750 кв. м. (скица № 1 и № 3 към заключението),
съставляващ УПИ III-1279, кв. 35, с площ от 750 кв. м. по ПУП на кв. „Св.
Никола“, гр. Варна, одобрен с Решение № 2405-10/23;24 и 30.06.2010 год. на
ОбС-Варна, е извършено именно въз основа на влезлия в сила ПУП по чл. 16,
ал. 1 ЗУТ, в съответствие с изискването на чл. 16, ал. 6, предишна ал. 5, изр.
последно от ЗУТ.
Съвкупно от показанията на свидетелите Л.А.И. и М. Г. А., без родство
и дела със страните, ангажирани от ищците, се установява, че предходните
собственици на имотите, съседни на имота на ищците – И.М. и К.А. нямали
достъп до имотите си. След като им разрешили да направят път, през 2002
год. ищците им продали малка част от имота си и оттогава тази част, която
била продадена за пътя, се владее от купувачите. След продажбата И.М. си
направил ограда, засадил си асма, орех. Всички имоти били оградени, след
продажбата през 2002 год. южната граница на имота на ищците не е
променяна. Ищците имали вратичка на оградата към продадената част,
ползвали я рядко. Не е имало спорове, никой не е предявявал претенции към
имота на ищците.
Съвкупно от показанията на свидетелите З.Р.Г. и Г.Н.Н., ангажирани от
ответницата Ж. Ч., се установява, че ответницата Ч. е купила имота през 2008
10
г.; имала ключ за вратата към съседния имот, която представлявала телена
мрежа с винкел, заключвала се с катинар. Понякога паркирала там лекия си
автомобил, последно преди около две години (през 2020 г.). На свидетелите е
известно, че ответницата Ж. Ч. притежава идеални части от съседния имот.
Понастоящем отношенията и със съседа, от чийто имот притежава ид. части,
́
са влошени и тя няма достъп до съседния имот.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката в КККР е
свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на
спора по съдебен ред. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от
проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е
основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР.
Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като
съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни
права върху недвижимите имоти и техните носители. Одобрените по реда
на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно
действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на
имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта в чл. 2, ал. 5
ЗКИР е установена оборима презумпция за вярност, но неправилното
отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или
погасяване на това право. Относно данните за носителите на вещни права,
записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото
следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост, въз
основа на който лицето (лицата) са вписани в кадастралния регистър като
титуляри на правото на собственост върху конкретен имот. Отсъствието или
наличието на запис в кадастралния регистър не може да има доказателствено
значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за
собственост.
Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР „непълноти или грешки" са
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние. Предходната редакция на нормата преди ДВ, бр. 57/2016 год. е
определяла непълнотите или грешките в кадастралната карта като
"несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им
състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри".
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в т. 4 от ТР № 8/2014 год. на ОСГК на ВКС на РБ, ищецът по
иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР има правен интерес да установи
правото си на собственост върху грешно заснетата в кадастралната карта част
от имота към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по
същество. Само по изключение ищецът по иск с правно основание чл. 54, ал. 2
11
ЗКИР има правен интерес да установява собствеността си към минал момент
– момента на одобряване на кадастралната карта на населеното място. Като
пример в тълкувателното решение се сочи хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ,
когато се касае за грешка в кадастралната карта, послужила като основа на
приет първи подробен устройствен план на населеното място (чл. 16, ал. 2
ЗУТ), в който случай грешката в кадастралната карта е от значение за размера
на имотното обезщетение на бившия собственик, част от чийто имот се
отчуждава по силата на този първи подробен устойствен план за обособяване
на необходими площи за изграждане на обекти на социалната инфраструктура
или на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
Когато имотът попада в територия, за която е одобрен подробен
устройствен план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, в зависимост от конкретните твърдения
на ищеца искът с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР може да бъде предявен
за установяване на собствеността както към минал момент, така и към
момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество.
В случая, предвид наведените от ищците твърдения следва да се
приеме, че същите претендират да установят собствеността си върху УПИ III-
1279, кв. 35 по плана на кв. „Св. Никола“, район „Приморски“ гр. Варна,
съставляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1279 по КККР на
район „Приморски“ гр. Варна, към момента на предявяване на иска, респ. към
момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, тъй
като се позовават и на изтекла в тяхна полза придобивна давност с начало на
владението от 18.03.2002 год. до настоящия момент.
Спорът по настоящото дело произтича от факта, че имотът съставляващ
поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1279 по КККР на район
„Приморски“ гр. Варна, в кадастралния регистър е записан и на ответниците
Ж. Г. Д. и Ж. Б. Ч., като според ищците това записване е неправилно
(погрешно), тъй като имотът е изцяло тяхна собственост.
Установено е по делото, че въз основа на наследствено правоприемство
от С.Н. П. ищците са придобили собствеността върху имот с пл. № 1421 по
КП – 1977 год. на местност „Свети Никола“ („Ваялар“), гр. Варна с площ от
около 1000 кв. м. Установено е също, че с два договора за продажба,
материализирани в един нот. акт – нот. акт № 182/2002 год. на ВнН, ищците
са продали на праводателите на двете ответници, съответно: 68 кв. м. идеални
части от гореописания имот на праводателя на ответницата Ж. Ч. и 43 кв. м.
идеални части на праводателя на ответницата Ж. Д..
Твърденията и доводите на ищците, че с договорите по нот. акт № 182
2002 год. са продали на праводателите на двете ответници реални части от
имот с пл. № 1421 по КП – 1977 год. са неоснователни. На първо място в
самия нотариален акт изрично е посочено, че се продават идеални части от
описания в акта имот. На следващо място в нот. акт липсва описание на
границите на продадените (според твърденията на ищците) реални части, за
да приеме, че предмет на продажбата са били именно реални части,
съответно: от 68 кв. м. и 43 кв. м. от имота, а не идеални части от правото на
собственост върху същия от същия, а са описани границите на целия имот,
12
идеални части от правото на собственост върху който имот са били продадени
с договорите за продажба по нот. акт № 182/2002 год. Т. е., продажбата на
идеални части от имота се установява от конкретното и недвусмислено
съдържание на договора и описанието на самия имот – предмет на договора, а
именно – идеални части от целия имот. Позоваването от страна на ищците на
Заповедта № 1611/2001 год. на кмета на Община Варна по чл. 190 ЗУТ не
води до друг извод, доколкото прокарването на временни пътища не е
свързано с разместване на собственост, нито с придобиване на органичени
вещни права – арг. от чл. 190, ал. 4 ЗУТ и предвид изричното и
недвусмислено съдържание на нотариалния акт, материализиращ договорите
за продажба от 2002 год. Освен това продажбата на реални части би била
нищожна като противоречаща на закона – на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, при
действието на който са сключени договорите за продажба, като в случая не са
налице изключенията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, няма и твърдения в тази насока.
При това положение със сключването на договора за продажба по нот.
акт № 182/2002 год. на ВнН праводателят на ответницата Ж. Ч. е придобил 68
/ 1000 ид. части от собствеността върху имота на ищците, а праводателят на
ответницата Ж. Д. – 43 / 1000 ид. части от същия.
Установено е също, че с Решение № 2405-10/23;24 и 30.06.2010 год. на
ОбС-Варна, обн. ДВ, бр. 65/20.08.2010 год., е одобрен, на основание чл. 16,
ал. 1 ЗУТ, ПУП - ПРЗ на кв. „Свети Никола“, гр. Варна, в чиято територия
попада и процесният имот. Решението на ОбС е влязло в сила на 04.09.2010
год., съгласно чл. 215, ал. 4 ЗУТ, в приложимата редакция на нормата ДВ, бр.
54/16.07.2010 год. Одобреният в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ ПУП има
пряко отчуждително действие – с влизането в сила на плана, собствениците
придобиват за сметка на неурегулираните си имоти нови урегулирани
поземлени имоти с ново местоположение, граници, площ и предназначение,
т. е., само в този случай е налице трансформиране на правото на собственост
върху неурегулирания поземлен имот в право на собственост върху
урегулирания поземлен имот.
С влизането в сила на ПУП на кв. „Св. Никола“, район „Приморски“ ,
гр. Варна съсобствениците на бившия имот с пл. № 1421 по КП от 1977 год.,
съответно с пл. № 1279 по ПНИ на с. о. „Св. Никола“ Варна от 2007 год.,
които към него момент са: двамата ищци, наследодателката им Н.Д. П.а,
ответницата Ж. Б. Ч. и Л.Н.С. – праводателка на ответницата Ж. Д., са
придобили в съсобственост собствеността върху новообразувания УПИ III-
1279, кв. 35 по плана на кв. „Св. Никола“, район „Приморски“ гр. Варна,
съставляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1279 по КККР на
район „Приморски“ гр. Варна, при същите квоти, каквито са притежавали и
върху неурегулирания поземлен имот, като за придобиването на
собствеността върху новообразувания УПИ в полза на съсобствениците е
била издадена и заповед на кмета на общината по чл. 16, ал. 5, сега ал. 6, ЗУТ,
вписана в СлВп – Варна.
С договора за замяна по нот. акт № 6/11.02.2016 год. на ВнН
ответницата Ж. Г. Д. е придобила собствеността върху 43/1000 ид. части от
УПИ III-1279, кв. 35 по плана на кв. „Св. Никола“, район „Приморски“ гр.
13
Варна, съставляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1279 по
КККР на гр. Варна.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице
грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, изразяваща се в
(неправилното) погрешното вписване в кадастралните регистри на
ответницата Ж. Г. Д. и на ответницата Ж. Б. Ч. като собственици на ПИ с
идентификатор 10135.2526.1279 по КККР на гр. Варна, представляващ
урегулиран поземлен имот ІІІ-1279, кв. 35 по ПУП на местност „Свети
Никола“ гр. Варна.
Възражението на ищците за придобиването на имота по давност с
начало на владението от 18.03.2002 год. до настоящия момент е
неоснователно.
Съобразно приетото по – горе, със сключването на договорите по нот.
акт № 182/2002 год. на ВнН е възникнала съсобственост между ищците и
праводателите на двете ответници по отношение на бившия имот с пл. №
1421 по КП от 1977 год. С урегулирането на имота в УПИ с ПУП по чл. 16,
ал. 1 1 ЗУТ през 2010 год. съсобствеността върху неурегулирания имот се е
трансформирала в съсобственост върху УПИ III-1279, кв. 35 по плана на кв.
„Св. Никола“, район „Приморски“ гр. Варна, съставляващ обект с
идентификатор 10135.2526.1279 по КККР, при същите квоти, каквито са
притежавали съсобствениците и върху неурегулирания имот – 68 / 1000 ид.
части за ответницата Ж. Ч.; 43 / 1000 ид. части за праводателката на
ответницата Ж. Д. и 889 / 1000 ид. части за ищците.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
(или други вещни права) върху имоти посредством фактическо упражняване
на съдържанието на тези права през период от време, определен в закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно – с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението е определено
в ЗС като осъществяване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Намерението за своене се
предполага съгласно чл. 69 ЗС. Владението трябва да е постоянно,
непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Владението е постоянно
когато фактическата власт върху вещта и държането й като своя нямат
случаен характер, а изразяват воля трайно да се държи вещта. Т. е.,
владелецът не се ограничава с отделни действия върху вещта, които имат
спорадичен характер. Владението е несъмнително когато от действията на
владелеца върху вещта е сигурно, че същият упражнява фактическа власт
(господство) върху вещта с намерение за своене. То е съмнително, когато не
може със сигурност да се каже дали действително владелецът упражнява
изобщо фактическа власт или ако я упражнява дали наистина има намерение
да държи вещта като своя. Владението е спокойно, когато то не е установено с
насилие и е явно, когато не е установено по скрит начин, тайно от предишния
владелец. Докато трае скритостта, установеното по скрит начин владение
няма действие за предишния владелец. Под явно се има предвид владение,
14
което не се упражнява тайно, по начин, който не разкрива ясно намерението
на вледелеца да държи вещта като своя, а такова при което фактическата
власт се упражнява от владелеца така, че всеки заинтересуван може да научи
за нея.
При придобиване на едно вещно право по давност, респ. на идеална част
от него, се прекратява правото на досегашния му носител/носители.
В случая със сключването на договорите за продажба през 2002 год.
ищците са прехвърлили на праводателите на ответниците съответно: 68/1000
ид. части от бившия имот с пл. № 1421 по КП 1977 год. на праводателя на
ответницата Ж. Ч. и 43 / 1000 идеални части на праводателя на ответницата
Ж. Д.. Със сключването на договора прехвърлителите са предали и
владението върху прехвърлените 68 / 1000 и 43 / 1000 ид. част от имота на
приобретателите – праводатели на двете ответници, тъй като в този и други
подобни случаи се приема, че прехвърлителят дори и да не е изпълнил
договорното си задължение за предаване на вещта, от момента на сключване
на договор с транслативно-вещен ефект (продажба, замяна, дарение и др.) той
става държател на същата и започва да държи вещта за лицето, комуто я е
прехвърлил, а владелец е приобретателят по договора, който владее чрез
прехвърлителя, ако последния упражнява фактическа власт върху вещта.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС на РБ, презумпцията на
чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да
се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт сочи на съвладение. Съобразно цитирания тълкувателен
акт в два случая съсобственикът упражнява фактическа власт върху цялата
вещ, без да се съобразява с правата на останалите, а именно – 1) ако въобще
не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, или 2) като
отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват
съобразно идеалните си части – института „interversio posesionis“.
В обсъждания случай първата хипотеза не е налице, тъй като ищците са
прехвърлили на праводателите на ответниците съответно 68 / 1000 и 43/1000
идеални части от собствеността върху имота си през 2002 год., при което и
съобразно изложеното по – горе, от този момент дори и да са упражнявали
фактическа власт върху целия имот, те са се превърнали в държатели на
идеалните части на приобретателите – купувачи.
В хипотези като настоящата, при които упражняването на фактическата
власт не е започнало от един или повече от съсобствениците (в случая
двамата ищци) с намерението да държат целия имот като свой, за да
придобият по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобствениците, които не са техни владелци, следва да превърнат с
едностранни действия държането на чуждите идеални части във владение за
себе си (института „interversio posesionis“), което трябва да се противопостави
на останалите съсобственици. Намерението за своене на целия имот, както и
противопоставянето му на останалите съсобственици следва да бъде
установено по категоричен начин при условията на главно и пълно доказване
15
от съсобственика/съсобствениците/, който се позовава на придобивната
давност по отношение на идеалните части на другите съсобственици, за да се
приеме, че се е осъществил фактическият състав на установения в чл. 79 ЗС
придобивен способ. Това манифестиране на претенциите за изключителна
собственост чрез изменение на основанието на владението обаче не е
достатъчно, ако произтича само в съзнанието на съсобственика. Необходимо
е той да предприеме такива действия, които да отричат правото на останалите
съсобственици върху идеални техните части. Същественото в това изменение
на основанието на владението е че то трябва да достигне до знанието на
останалите съсобственици. Всяко пасивно поведение или скрита дейност
създава съмнение и неопределеност в основанието и намерението му, поради
което се счита, че той не владее за себе си частите на останалите
съсобственици, а е техен държател.
Анализът на събраните по делото доказателства не обосновава извод, че
ищците са завладяли идеалните части на ответниците от имота, обръщайки
държането им във владение и че това завладяване е манифестирано пред тях
чрез действия, отблъскващи тяхното владение.
С оглед приетото по–горе, че предмет на продажбата през 2002 год. са
идеални части от правото на собственост върху имота (имот с пл. № 1421 по
КП от 1977 год., впоследствие имот с пл. № 1279 по ПНИ от 2007 год.,
понастоящем УПИ III-1279, кв. 35 по ПУП на кв. „Св. Никола“, район
„Приморски“ гр. Варна, съставляващ обект с идентификатор 10135.2526.1279
по КККР) то и преместването на оградата от страна на ищците след
извършване на сделките през 2002 год. и фактическото ползване от страна на
праводателите на двете ответници, а след това и от самите ответници, на
реални части от имота, е ирелевантно, без значение е и обстоятелството, че
при одобряването на кадастралната карта през 2008 год., преди изменението и
́
през 2011 год., бившият имот с пл. № 1421 по КП от 1977 год. е отразен в
кадастралната карта в конфигурацията му по ПНИ от 2007 год., по който
ПНИ имотът е с пл. № 1279 и е с площ от 877 кв. м., доколкото при
съсобствеността е налице съпритежание на правото на собственост върху
цялата вещ, а не собственост върху конкретно обособена (реална) част от
вещта.
Установено е по делото, че най – късно към 2020 год. ответницата Ж. Ч.
е имала достъп до имота - УПИ III-1279, кв. 35 по ПУП на кв. „Св. Никола“,
район „Приморски“ гр. Варна, съставляващ обект с идентификатор
10135.2526.1279 по КККР – и понякога е паркирала там лекия си автомобил,
което обосновава извод, че до 2020 год. не е налице завладяване на идеалните
части на ответниците от страна на ищците, а от 2020 год. до приключването
на съдебното дирене в настоящата инстанция не е изтекъл предвидения в
закона десетгодишен давностен срок.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход от делото разноски на въззивниците не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
16
доказателства в полза на въззиваемата Ж. Г. Д. следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лева, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Въззиваемата Ж. Б. Ч. е претендирала присъждане на разноски, но не е
ангажирала доказателства за извършени такива в настоящата инстанция,
поради което и разноски в нейна полза не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2686/12.08.2022 год., постановено по гр.
дело № 7656/2021 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА Д. С. П. ЕГН ********** и П. С. В. ЕГН **********, двамата
с адрес: гр. Варна, ул. „Джеймс Баучер“, бл. 5, ет. 5, ап. 30, да заплатят на Ж.
Г. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. Алеко Константинов № 28, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 600 лева (шестстотин лева) – разноски
за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17