№ 134
гр. Ихтиман, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Боряна Кр. Иванова Гащарова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Гражданско
дело № 20241840100187 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът „*“ АД, ЕИК * е предявил срещу ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3 553,57 (три хиляди петстотин
петдесет и три лева и петдесет и седем ст.) лева, представляваща главница за
регресно вземане по изплатено на 23.11.2019 г. застрахователно обезщетение
по застраховка „КАСКО“, по преписка по щета № 0000-1261-19-276859,
представляващи обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
05.09.2019 г. на път АМ „Тракия“ 38 км., с посока на движение гр. Пловдив, с
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан ДКН“, с рег. № *,
застрахован при ищеца по застрахователна полица № 93001810100790, който
попаднал в необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата
молба в съда- 18.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 1 118,99 (хиляда сто и
осемнадесет лева и деветдесет и девет ст.) лева, представляваща мораторна
1
лихва за период от 06.03.2020 г. до 18.08.2023 г.
Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 05.09.2019 г. ПТП е
изплатил по застраховка “Каско”, застрахователно обезщетение за щети, на
база опис и оценка в размер на 3 533.57 лв. на 23.11.2019 г. С писмо, получено
на 06.02.2020 г., предявило регресната си претенция към отговорното лице,
поради което ответникът е изпаднал в забава. Твърди, че причина за
настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необозначена и
необезопасена неравност (дупка) на пътното платно. Сочи, че отговорност за
вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Прави искане
съдът да осъди ответника да му заплати описаната сума. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е
постъпил от ответника чрез упълномощен представител, който оспорва
механизма на настъпване на ПТП, настъпилите вреди, както и че вредите са
покрит риск. Посочва, че представените от ищеца документи са нечетливи.
Възразява, че ищецът не е предоставил снимков материал, съгл. разпоредбата
на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. Оспорва се вредите да
са настъпили в резултат на необезопасена дупка на пътното платно. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
МПС, който управлявал МПС с несъобразена скорост. Прави искане
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл.
235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от
ЗЗД е да установи наличието на застрахователно правоотношение между него
и собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в
срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на
задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното
обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между причинената
вреда и неизпълнение на задълженията на ответника за обезопасяване на
участък от пътя, който е компрометиран. При доказване на горното, в тежест
2
на ответника е да докаже погасяването на дълга, както и направените от него
възражения, вкл. това че с конкретно свое поведение пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника
е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на
доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от
гледна точка на действащите разпоредби.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането на длъжника в забава за сочения период и размера на
обезщетението за забава.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от
23.02.2024 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, като ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан ДКН“,
с рег. № * е застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“, че
сумата в размер на 3 533,57 лв. е платена от ищеца на 23.11.2019 г. по
образуваната щета № 0000-1261-19-276859 за увредения автомобил, както и,
че ищецът е изпратил покана до ответника, получена на 06.02.2020 г.
В исковата молба се твърди, че застрахователно събитие- пътното
транспортно произшествие е настъпило на 05.09.2019 г. на път АМ „Тракия“,
3
38 км., с посока на движение към гр. Пловдив, с лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Тигуан ДКН“, с рег. № *, който попаднал в
необезопасена неравност (дупка) на пътното платно.
По делото са прието следните писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, от които се установява реализирането на
процесното ПТП от 05.09.2019 г., както и начина, по който е станало това, а
именно: протокол за ПТП № 1678809/05.09.2019 г. (л. 7), уведомление до
застрахователя за настъпило застрахователно събитие (л.8), показанията на
свидетеля А. Д. (л. 51-52 от делото), както и изводите на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза, въз основа на които може да се
направи извод, че същото е настъпило по следния механизъм: на 05.09.2019 г.,
около 11,30 часа, водачът на л. а. „Фолксваген“, модел „Тигуан ДКН“, с рег.
№ *, движейки се по АМ „Тракия“, с посока на движение към гр. Пловдив, в
района на 38 км. се удря в пластмасово платно (предмет) на пътното платно, в
резултат на което уврежда облицовка пред броня, спойлер пред броня, дюлза
фар, лява, предна лява решетка в броня, преден капак, ляв фар, ляв преден
калник, вежда, арка, корпус огледало, врата, предна лява, лайсна, задна лява
врата, лайсна, декоративна решетка, ляв холаген, решетка в броня, подробно
описани в щета № 0000-1261-19-276859.
Констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга
на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ
документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко
възприети от съставителя му, а такива в случая са настъпилото на процесната
дата и място ПТП, както и видимите щети по автомобила. Длъжностното
лице е удостоверило факти, които лично е възприело при посещението си на
мястото на пътното транспортно произшествие, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила.
По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на
пътното транспортно произшествие протоколът няма такава сила, тъй като
представлява заключение относно факти, които не са възприети пряко от
полицейския служител, поради което съдът не е обвързан от извода на
административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от
4
предмета на доказване по делото и подлежи на изследване на общо основание
в процеса (в този смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г.,
ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС).
Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във
връзка с останалите описани по-горе доказателства по делото –
уведомлението за щета, свидетелските показания и изслушаното и прието
заключение по съдебно-автотехническата експертиза.
По делото е разпитан в качеството на свидетел А. Д., който лично е
възприел факти и обстоятелства от обективната действителност при
настъпването на процесното ПТП, тъй като е бил водач на увредения
автомобил. Свидетелят посочва, че движейки се по АМ „Тракия“, с посока на
движение към гр. Пловдив, пред него се е вдигнало, от въздушната струя на
предходната кола, пластмасово платно (предмет), в който се е ударил,
вследствие на което се е увредил автомобила му.
Съдът кредитира показанията на разпитан на свидетел, тъй като същият
е трето за спора лице и не се явява заинтересован от изхода на делото,
доколкото застрахователното обезщетение вече е платено на собственика на
увредения автомобил след настъпване на застрахователното събитие на
23.11.2019 г. Нещо повече, по същия начин той е описал обстоятелствата
около настъпване на инцидента и подавайки уведомлението до ищеца-
застраховател за настъпило застрахователно събитие, препращайки към
протокола за ПТП.
От заключението на вещото лице инж. С. Д., изготвил съдебно-
автотехническата експертиза, също се установява, че механизмът на
произшествието от 05.09.2019 г. представлява удар на увредения автомобил в
пластмасово платно (предмет) на пътното платно. Експертът е описал кои са
констатираните щети по л. а. „Фолксваген“, модел „Тигуан ДКН“, като е
достигнал до извод, че те съответстват на приетия от него механизъм на
настъпване на произшествието, поради което се намират в причинна връзка с
него.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и
добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено
5
представените по делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените
задачи, предмет на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.
Следователно, при съвкупна преценка на приетите по делото писмени
доказателства, както и показанията на разпитания свидетел, експертното
заключение по съдебно-автотехническата експертиза се налага извод, че
процесното пътно транспортно произшествие не е настъпило по твърдения от
ищеца и описан в исковата молба механизъм.
Съдът приема, че причината за настъпване на процесното ПТП не се
дължи на попадане на увредения автомобил в необезопасена дупка на пътното
платно, а поради удар на увредения автомобил в пластмасово платно
(предмет) на пътното платно.
Следователно, не бе установено в процеса на доказване с допустимите
по ГПК доказателствени средства, че повредите на облицовка пред броня,
спойлер пред броня, дюлза фар, лява, предна лява решетка в броня, преден
капак, ляв фар, ляв преден калник, вежда, арка, корпус огледало, врата,
предна лява, лайсна, задна лява врата, лайсна, декоративна решетка, ляв
холаген, решетка в броня, подробно описани в щета № 0000-1261-19-276859,
са получени по описания от ищеца начин. Само установените по несъмнен
начин в гражданския процес факти се считат за осъществени в обективната
действителност.
На следващо място не бе установено, че това увреждане е в причинно-
следствена връзка от противоправното деяние на ответника или че
настъпването на този вредоносен резултат би бил естествена, закономерна
последица от неговото виновно поведение.
Предвид изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.
410, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3 553,57 (три хиляди петстотин петдесет и три лева и
петдесет и седем ст.) лева, представляваща главница за регресно вземане по
изплатено на 23.11.2019 г. застрахователно обезщетение по застраховка
„КАСКО“, по преписка по щета № 0000-1261-19-276859 следва да бъде
отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск следва да бъде отхвърлена и
заявената акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за пръсъждане на
сумата в размер на 1 118,99 (хиляда сто и осемнадесет лева и деветдесет и
6
девет ст.) лева, представляваща мораторна лихва за период от 06.03.2020 г. до
18.08.2023 г.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
има право на разноски за исковото производство.
Страната е заявила претенция за присъждане на юрисконсулстско
възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от
ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Съдът,
като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, проведените
съдебни заседания с участието на представител на ответника определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „*“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „*“ № 67А срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК: *, със седалище: гр. София, бул. „*“ № 3,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
410, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3 553,57 (три хиляди петстотин петдесет и три лева и
петдесет и седем ст.) лева, представляваща главница за регресно вземане по
изплатено на 23.11.2019 г. застрахователно обезщетение по застраховка
„КАСКО“, по преписка по щета № 0000-1261-19-276859, представляващи
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 05.09.2019 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата
молба в съда- 18.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както
7
и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 1 118,99 (хиляда сто и
осемнадесет лева и деветдесет и девет ст.) лева, представляваща мораторна
лихва за период от 06.03.2020 г. до 18.08.2023 г.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „*“ № 67А да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“,
ЕИК: *, със седалище: гр. София, бул. „*“ № 3, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева, разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8