№ 1874
гр. Пловдив, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330202895 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5341250, с
който на М. Н. М., ЕГН **********, в качеството му на законен представител
на „И.Р.С.“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по
чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят М., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесния Електронен фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен. Редовно
призован, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален
представител.
Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, редовно призована за
съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. В депозирано
писмено становище излага доводи за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и
законосъобразен. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския
хонорар до минимума, определен в Наредбата, при евентуално уважаване на
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
1
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За
да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 20.07.2021 г. в 09:15 часа в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“
срещу №1, посока изток, било заснето и установено с автоматизирано
техническо средство АТСС TFR1-M 581, управлението на товарен автомобил
„Фолксваген Крафтер“, с рег. № ***, с установена скорост от 71 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч в населено място. Стойността на измерената
скорост от техническото средство била 74 км/ч, като след приспадната
максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч в полза на водача, била
установена стойност на скоростта на движение от 71 км/ч в, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч.
Установено било, че процесното МПС е притежание на „И.Р.С.“ ЕООД,
ЕИК *** със законен представител жалбоподателя М. Н. М.. Именно на
последния е ангажирана административнонаказателната отговорност за
установеното нарушение, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП, като бил издаден процесният Електронен фиш серия К, № 5341250, с
който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства: клип №
32190, TFR1-M № 581, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835, писмо вх./изх.№ 20-00-107-2/18.12.2020 г. на БИМ, Протокол №
2-33-21/11.03.2021г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-
1M“, протокол за използване на АТСС рег.№ 1030р-21837/29.07.2021г.,
снимка на разположение на АТСС, справка от база данни на КАТ за
първоначална регистрация и собственици на превозното средство, справка от
АИС КАТ.
От Удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
се установява, че АТСС - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип TFR1-M е вписана в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване под № 4835 със срок на валидност
24.02.2020 г.
От Протокол № 2-33-21/11.03.2021г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол „TFR-1M“ се установява, че процесното техническо средство
съответства на одобрения тип.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ 1030р-21837/29.07.2021г.) се установява, че на дата 20.07.2021 г. мобилна
система за видеоконтрол АТСС TFR1-M № 581 е заснела статични
2
изображения с номера от 32188 до 32207, с начален час на работа 08:00 ч. и
краен час на работа 18:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Санкт
Петербург“ срещу № 1.
От клип № 32190, TFR1-M № 581 се изяснява, че измерената скорост на
движение на процесния товарен автомобил с рег. № *** е 74 км/ч, а
заснемането е извършено на 20.07.2021 г. в 09:15:08 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД – Клон Пловдив, с ползвател
„И.Р.С.“ ООД, ЕИК ***.
Установява се и местонахождението на АТСС, видно от приложената по
преписката снимка.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събрания по делото и непротиворечив доказателствен материал се
доказва, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна
страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е
наказан. От обективна страна на 20.07.2021 г. в 09:15 часа жалбоподателя е
управлявал в гр.Пловдив, бул.“Санкт Петербург“ срещу №1, посока изток,
товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“, с рег. № ***, със скорост от 71
км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното описание на
нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде
разграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като
същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е
осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените
правила, както и че това е станало в границите на населено място. В тази
връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост за
движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в
протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
С издадения Електронен фиш правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността на М. Н. М., в качеството му на представител на „И.Р.С.“
ЕООД, ЕИК ***, което дружество, видно от приложената по
административната преписка справка от база данни на КАТ се явява
ползвател на въпросния товарен автомобил, собственост на „Уникредит
лизинг“ ЕАД-клон Пловдив. Предвид разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП
М., в качеството му на законен представител на дружеството, се явява
наказателноотговорно лице. Посочената разпоредба е специална и нейното
приложение обосновава вписването в Електронния фиш на представляващия
юридическото лице като нарушител и санкционирането му с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение. Действително в обжалвания ЕФ е
вписано и наименованието, ЕИК и адрес на юридическото лице, което е
ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението, но тези данни са
отразени дотолкова, че да внесат яснота, че отговорността на жалбоподателя е
ангажирана, поради качеството му на законен представител на това
3
дружество, последното с категоричност установено след извършена служебна
справка в Търговския регистър.
От данните по делото не се установява санкционираното лице да се е
възползвало от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и в 14-дневен срок от
получаването на ЕФ да е предоставило в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. Ето защо съдът не споделя възражението на
жалбоподателя за неясно посочен субект на нарушението.
В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП спрямо
жалбоподателя е бил издаден ЕФ, доколкото нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство“ или „отнемане на контролни точки“, а единствено налагане на
административно наказание „глоба“. Ето защо изложеното в жалбата
становище, че на жалбоподателя е следвало да бъде съставен Акт за
установяване на административно нарушение, а въз основа на него –
Наказателно постановление, не се споделя от съда.
Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената
разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното
й заплащане. Видно от процесния ЕФ, същият съдържа всички елементи от
състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти
индивидуализират нарушението, състоящо се в извършено в населено място
нарушение за скорост при управление на МПС, която скорост е установена с
превишение от 21 км/ч повече от разрешената.
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR-1M №581, което съгласно
заключението на приобщения по делото като писмено доказателство
Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от
11.03.2021 г., процесното АТСС съответства на одобрения тип.
Периодичността на проверката на АТСС е една година, т.е. към датата на
нарушението използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на
горепосочения протокол за лабораторна проверка, съответства на одобрения
тип. Действително приложеното в административната преписка
Удостоверение за одобрен тип на средството за измерване скоростта на
движение е с изтекъл срок на валидност към датата на нарушението. Въпреки
това, съдът приема, че използваното към момента на нарушението АТСС
съответства на одобрения тип предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона
4
за измерванията, съгласно която, когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Предвид на това съдът
приема, че обсъжданото нарушение е установено с годно АТСС.
Възражението на жалбоподателя във връзка със заснемането на
нарушението в присъствие на контролен орган, който е поставил в действие
камерата, не държи сметка за последващите законодателни изменения. След
нарочните изменения в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2017г.
изискването за отсъствие на контролен орган се отнася само за самото
издаване ЕФ, но не и за процеса на извършване и установяване на
нарушението. Законосъобразността на ЕФ не се опорочава от
обстоятелството, че АТСС е поставено в работен режим с участието на
човешки фактор. Присъствието на контролен орган е с цел въвеждане на
техническото средство в работен режим съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., без възможности за въздействие върху измерването,
регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява
автоматично. Доказателства за намеса на полицейските служители в процеса
на работа на мобилната система не са представени по делото.
Съдът не споделя и изложените в жалбата твърдения за неспазване на
изискванията на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. при
установяване на процесното нарушение. Протоколът по чл.10 от Наредбата е
задължителен за мобилните устройства и системи. Изискването за съставяне
на този протокол не е самоцелно. Видно от представения по
административната преписка протокол, който според съда е коректно и в
пълнота попълнен, същият служи като доказателство за мястото на контрол,
времето на контрол и режима на измерване на АТСС, общото ограничение на
скоростта, както и за спазване на изискването на чл.6, ал.1 от горепосочената
Наредба, че АТСС е използвано, съгласно инструкцията на производителя и
изискванията, посочени в Удостоверението за одобрен тип. Посочени са
начало и край на работа на АТСС, както и номер на първо и последно
статични изображения.
Що се касае до спазване на изискването на ал.3 на чл.10 от същата
Наредба относно съпровождане на протокола по ал.1 на чл.10 със снимка на
разположението на АТСС, следва да се има предвид, че измервателното
средство тип TFR1-M се поставя за работа в лек автомобил. По тази причина
не се изисква изготвянето на снимка на уреда, тъй като разпоредбата на чл.10,
ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на
участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в
разговорната реч „триножници“. Въпреки това по административната
преписка е представена и снимка на местоположението на използваното
АТСС.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
5
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 21 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Съдът намира и че правилно е
установена стойността на скоростта на движение на жалбоподателя, а именно
71 км/ч. В Електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана
не измерената скорост, а установената стойност на скоростта,
както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3
км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава като от
измерената скорост, която в случая се изясни да е 74 км/ч, се извадят 3 км/ч
максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача).
Размерът на приложимото наказание е определено от законодателя във
фиксиран размер, който не подлежи на ревизиране от страна на съда.
Настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен
по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Установената с техническото средство
скорост на движение е 71 км/ч при въведено ограничение на скоростта в
населено място от 50 км/ч и разкрива висока степен на опасност. Следва да се
посочи и че обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно
придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от
особено значение. Установеното в случая превишение на скоростта ги
накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде определяно
като маловажно.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният Електронен фиш е
законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
В писменото становище по делото, въззиваемата страна прави искане за
присъждане на направените разноски по делото за юрисконсулстко
възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в
настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.
Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
Съдът, като съобрази извършените следствени действия в хода на
проведеното въззивно съдебно следствие, направените доказателствени
искания, проведените открити съдебни заседания и материалния интерес по
делото, намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен с правилата за определяне на
възнаграждението.
6
За заплащане на тези разноски следва да бъде осъден жалбоподателят М.
Н. М., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „И.Р.С.“
ЕООД, ЕИК ***. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР-
Пловдив .
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №
5341250, с който на М. Н. М., ЕГН **********, в качеството му на законен
представител на „И.Р.С.“ ЕООД, ЕИК ***, е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по
чл. 21, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/.
ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН **********, в качеството му на законен
представител на „И.Р.С.“ ЕООД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пловдив
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административно-
процесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7