№ 1001
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Д. Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000500080 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по т.д. 8/22 г. по описа на ОС
Кюстендил. С решение 37/09.10.23 г. съдът е присъдил в полза на ищцата на
основание чл. 432 КЗ обезщетение за неимуществени вреди – лекостепенно
сътресение на мозъка, охлузване в областта на дясното слепоочие и счупване
на дясната раменна кост с разместване, лекувано оперативно с инплантиране
на остеосинтетичен материал, в размер на 20 000 лв. и е отхвърлил иска за
разликата до претендираните 60 000 лв. Съдът не е зачел направеното от
ответника ЗК Лев Инс АД възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат поради непоставяне на предпазен колан, анализирайки механизма на
ПТП (отклоняване на колата, в която ищцата е пътник на задна дясна седалка,
при навлизане в ляв завой, удар в мек предпазен парапет и обръщане на колата
извън пътното платно с преустановено движение от дървета със среднодебели
стъбла) с извода, че при странично отвеждане на тялото предпазният колан е
неефективен и не защитава от травми от типа на получените.
Недоволна от решението е ищцата. Тя счита, че съдът макар че се е
позовал на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не е приложил принципа на
справедливост при съизмерване на страданията й с паричен еквивалент.
Пледира въззивният състав да отмени отхвърлителния диспозитив и да уважи
пълната претенция от 60 000 лв., ведно със съразмерните лихви.
Въззиваемото дружество оспорва жалбата, поддържа възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат и моли жалбата да бъде отхвърлена, а
решението – потвърдено в цялост.
1
В производството пред САС е представена епикриза, удостоверяваща
проведена втора оперативна интервенция за екстрекция на остеосинтетичния
материал и болничен лист.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима
въззивна жалба, подадена в срок. Обжалваното решение е валидно и
допустимо и се дължи произнасяне относно правилността му с оглед доводите
за неправилонст, съдържащи се във въззивната жалба.
Въз основа твърденията на страните и наличния по делото
доказателствен материал, в рамките на очертаната по-горе проверка,
САС прави следните изводи:
В осъдителната му част решението е влязло в сила. На това основание не
е предмет на установяване пред настоящия състав основателността на
претенцията, вкл. в частта, отнасяща се до изводите на съда за липсващо
съпричиняване на вредоносния резултат. За пълнота се отбелязва, че се
споделят изводите на ОС Кюстендил, основани на приетата автотехническа и
медицинска експертиза, че предпазният колан е ефективен при челен удар, но
не задържа тялото при отвеждането му встрани под въздействие на
инерционни сили. На това основание без значение на това дали пасажерката от
задната дясна седалка Д. З. е пътувала с обезопасителен колан или не,
установените от медицинската експертиза травми биха настъпили.
Доказаните от ищцата увреждания са както следва: косо-спираловидна
фрактура на дясната раменна кост в средно-горната й част, мекотъканна
контузия на главата с охлузвания и кръвонасядане в дясната челно-слепоочна
област, мозъчно сътресение със степенно (за секунди) зашеметяване .
Счупената раменна кост е лекувана оперативно. При пострадалата не била
постигната пълна репозиция с плътно фиксиране на краищата на счупените
фрагменти и зарастването станало с деформация (задебеляване) за по-дълъг от
обичайния срок за срастване на подобни фрактури – 1 – 1.5 години. Към
момента на прегледа пострадалата вече могла да се самообслужва с
пострадалата ръка, била с възстановена работоспособност, без възможност за
тежко натоварване на крайника. Наблюдавала се лекостепенно болево
ограничение в движенията на крайника в най-отдалечените му от тялото
позиции, което се дължи на контакт м-у горния край на инпланта с
околоставните тъкани. Препоръчано е за преодоляване на така констатираната
болезненост да се отстрани инпланта, след което за 3-4 седмици ищцата ще
има отново болки на мястото на операцията.
По делото, във фазата на въззивното производство, е ангажирано
доказателство (епикриза) за осъществена нова операция за екстракция на
инпланта. Травмите на главата (вътрешна и външна) са отзвучали без
специално лечение.
Настоящият състав приема, че ОС Кюстендил е подценил страданията на
ищцата, предизвикани от усложнения възстановителен период, чиято
продължителност била над една година, не са зачетени остатъчните болки при
крайно отвеждане на ръката и наложената поради това нова операция за
екстрекция на инпланта. Последната, освен че е породила нови болки и
2
страдания на ищцата, е била съпътствана и от характерните за всяка
оперативна интервенция рискове от анестезията и в следоперативния период
(тромбози и мастни емболии). На това основание настоящият състав приема,
че определеното от КОС обезщетение следва да се завиши с 5 000 лв.
За разликата до пълната претенция на ищцата – 60 000 лв. решението е
правилно и като такова следва да се потвърди. Причина за това е
обстоятелството, че възстановяването на пострадалата след екстракцията на
имплантите следва да е безостатъчно (съобразно експертното заключение след
преминаване на оплакванията от оперативната интервенция болковият
симптом при отвеждане на ръката до крайни позиции следва да отпадне).
Дори в периода на обездвижване, ищцата не е била безпомощна, прикована на
легло, тъй като е бил засегнат един горен крайник и тя е могла да обслужва
сама хигиената си и със затруднение бита (ползвала е една ръка). Травмите,
различни от фрактурата на ръката, са били с кратък възстановителен период и
не са оставили неблагоприятни последици за пострадалата. Страховите
изживявания след катастрофата са реактивни – няма данни за отключване на
ендогенно психично разстройство с трайно увреждане на психиката.
В полза на адв. О. следва да се присъди допълнителен хонорар, в размер
на 540 лв. ( с начислено ДДС), а въззиваемото дружество следва да заплати по
сметката на САС държавна такса в размер на 300 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ в отхвърлителната му част решение 37/09.10.23 г., постановено
по т.д. 8/22 г. по описа на ОС Кюстендил за сумата 5 000 лв. и съразмерните
законни лихви от 10.12.21 г. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД ЗК Лев Инс АД да заплати
на Д. Г. З. още 5 000 (пет хиляди) лв. – обезщетение за неимуществени вреди, в
пряка причинна връзка с травматични увреждания, получени от ПТП, станало
на 26.11.21 г. при пътуване в застраховано по риска Гражданска отговорност
на автомобилистите МПС, ведно със законната лихва върху тази сума от
10.12.21 г. до изпълнение на задължението, на основание чл. 38 ЗА да заплати
на адв. В. В. О. хонорар в размер на още 540 (петстотин и четиридесет) лв., а
по сметката на САС – да заплати държавна такса в размер на 300 (триста) лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4