Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
12.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и петиюни през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №9751
по
описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на К.Д.Й. ЕГН
********** с адрес *** чрез адв.Р.М. от САК, с която е
предявен иск за осъждане на ответника „Б.И.“
АД ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ИД
С.С.П.и К.Д. К. да
заплати на ищеца на основание чл.432 КЗ ал.1 вр.
чл.477 от КЗ сума в размер на 30 000лв. – представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ПТП на 12.10.2016г., изразяващи
се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на застрахователната претенция пред ответника
30.01.2018г. до датата на предявяване на исковата претенция в съда –
18.07.2018г. в размер на 1416лв., както и законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че 12.10.2016г.
около 17.20ч пътувал в лек автомобил марка „Форда“
модел „Галакси“ с рег.№*******, управляван от С.Я.А..
Автомобилът се движел по ул.“Асеновградско дефиле“ в
посока на движение от с.Бяла към гр.Сливен и в района на II-ри тъкачен цех, водачът на Форда поради движение с несъобразена с пътните условия
скорост, изгубил контрол над автомобила, излязъл от пътното платно и се
преобърнал в реката. За настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол с
пострадали лица №724/12.10.2016г. от служителите на МВР, които обслужили
произшествието, на водача бил съставен АУАН №582212/12.10.2016г., а в
последствие и Наказателно постановление.
В резултат на ПТП пострадал К.Й., на
който му била оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ „Д-р И.С.“ АД гр.Сливен,
където постъпил в общо увредено състояние. Имал силни болки в дясна раменна
става и кръста. След прегледи и изследвания се установило, че имал изкълчване
на дясната раменна става. Поставена му била имобилизираща
превръзка тип ДЕЗО, след което му поставили ортеза на
дясната раменна става. Травмата довела до затруднение движението на ръката му,
болки в кръста, дясната предмишница била обездвижена
дълго време. Не можел да се грижи сам за себе си, не можел да се къпе, да се
храни и облича. Не можел да спи спокойно, изпаднал в депресия, чувствал се
напрегнат и тревожен, станал раздразнителен.
Твърди, че към датата на ПТП
отговорността на водача на автомобила Форд Галакси с
рег.№*******, е била застрахована от ЗД „Б.И.“ АД с полица BG/02/116001761840, валидна от
24.06.2016г. до 08.01.2017г.
Ищецът твърди, че е предявил писмена
претенция до застрахователя за определяне и изплащане на обезщетение, но такова
нито било определено, нито изплатено.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди,
че водачът на л.а. Форд Галакси не е нарушил
правилата на ЗДвП, поради което не е възникнала отговорността на застрахователя.
Прави възражение за съпричиняване с твърдение, че ищецът
е бил без поставен обезопасителен колан. Оспорва
твърдените болки и страдания. Оспорва
размера на претендираното обезщетение като
завишен, оспорва иска за присъждане на лихва като неоснователен.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
По делото е представен Констативен протокол
за ПТП №724 от 12.10.2016г., за станало на същата дата около 17.20ч. ПТП в гр.Сливен
на ул.“Асеновско дефиле“ в района на II-ри тъкачен
цех, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост – мокър асфалт,
водачът е загубил контрол над МПС, излязъл в дясно от платното и се преобърнал
в реката. Отбелязано е, че в резултат на ПТП е пострадал К.Д.Й.. Посочено е, че
е бил съставен АУАН №582212.
От приложеното Наказателно постановление
№16-0804-001975 от 20.10.2016г. се установява, че на С.Я.А. е била наложена
глоба в размер на 200лв. за нарушение на правилата за движение по пътищата като
водач на л.а. Форд Галакси с рег.№*******.
От приложения Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО на МБАЛ „Д-р И.С.“ АД гр.Сливен №14910 от 12.10.2016г. се установява, че
е била поставена диагноза – Луксация на дясна раменна
става.
От отразеното от д-р Светозар Савов, деж.лекар ОТО допълнителен лист към лист за преглед на
пациент в КДБ/СО №14910 се установява, че по време на прегледа е настъпила
спонтанна репозиция на луксацията.
Поставена била превръзка тип Дезо, срок на имобилизация 21 дни.
Според резултатите от образно изследване от
17.10.2016г. ДКЦ2 гр.Сливен е налице Изкълчване на раменна става, не се
установявали данни за луксация.
От приложения Амбулатрен
лист №368 от 17.10.2016г. се установява, че на ищеца му е поставена основна
диагноза –счупване на ниво раменен пояс и мишница; счупване на горния край на
раменната кост.
Приложена е медицинска документация за
извършвани прегледи и изследвания.
Според изслушаната по делото комплексна медико-автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица
д.р А.М. и инж.А.М. от ПТП ищецът е получил изкълчване на дясната раменна става
със счупване на големия туберкулум. Била му е
направена имобилизация тип Дезо
за 60 дни. Към момента на прегледа 11.04.2019г. той имал ограничени и болезнени
движения в раменната става. Посочено е, че ищецът не е възстановен от
полученото увреждане. В момента се установявали сраствания и следтравматично задебеляване на ставната капсула със
стесняване на ставната цепка, което водело до ограничено движение в раменната
става. Възможно е подобряване
рехабилитация или оперативно възстановяване на евентуално скъсани
сухожилия. Според вещото лице медик само от уврежданията не може да се направи
извод дали е бил с предпазен колан ищеца по време на ПТП. Но при този механизъм
на получена травма удар в дясна странична част на автомобила при преобръщането
на колата, с или без поставен предпазен колан може да се получи увреждане като
това на пострадалия. Като причина за настъпване на ПТП е посочена високата
скорост на движение на автомобила -
70км/ч, рязката употреба на органите на управление на автомобила при което
водача е загубил контрола върху управлението и е излязъл извън платното за
движение в дясно, получило се е плъзгане и падане в канала с преобръщане на
таван.
В о.с.з вещото лице М. се потвърдил, че при
първоначалното изследване няма описано счупване, това е станало няколко дни
по-късно. Травмата е получена от удар в областта на дясното рамо. Обяснил е
значението на луксацията – излизане на ставата от
ставната ябълка и когато е наместена на снимка не се вижда, че е разместена, но
се вижда в нормално положение. Нормално е след наместването да не се види на
рентгеновата снимка че тя е наместена и
че няма изкълчване. Според вещото лице пет дни след инцидента няма да се виждат
никакви остатъци от луксация, защото при тази луксация са получени разкъсвания на околоставната
капсула и връзките наоколо, а те не се виждат нарентген.
На рентген се виждат само кости. Посочило е, че при първия преглед на ищеца е
отразено че е направена рентгенография и още тогава е настъпило спонтанно
наместване на ставата. По-късно е установено счупването на голямото възвишение
на раменната кост. Тя е напречно счупена, без откъснат фрагмент. Лечебният
период е от няколко месеца. Според вещото лице не е необичайна практика да има
противоречие в рамките на няколко дни да не се види едно счупване, а по-късно
да се установи. Твърди, че в рамото на ищеца е имало тежка травма, за да се
получи изваждане на костта от ставата, самата травма е тежка луксация.
Според изслушаната по делото допълнителна СМЕ
на вещото лице Е.И. се установява, че от извършените прегледи и изследвания,
както и при извършения контролен преглед на шестия ден от травмата на К.Й.
травматичните увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Обяснила е, че при травми на костите не е необичайно при някои счупвания
да не установи фрактурна линия непосредствено след
получаване на травмата, а такава да е налице при контролните изследвания, които
обичайно са 7-10 дни по-късно. Вещото лице е посочило, че в продължение на
около 6-12месеца е възможно периодично обостряне на болковия
синдром, особено при неправилно раздвижване на ставата, както и при промяна на
времето. По отношение на актуалното
състояние на ищеца вещото лице се позовава на прегледа на специалист
травматолог и рентгенография на дясна раменна става от 11.04.2019г., когато са
установени хронични увреждания на дясната раменна става, водещи до ограничение
в движенията на десния горен крайник, както и данни за старо счупване на дясната
ключица, което изключва категоричността да бъдат свързани ограниченията в
движенията с претърпяното ПТП на 12.10.2016г. В осз
вещото лице И. обяснява, че на ищеца са извършени три рентгенографии
– първата непосредствено след ПТП, втората на шестия ден от травмата и третата
през месец април 2019г., като при трите рентгенографии
има различна травматична находка. В първата има данни само за изкълчване на
раменната става, във втората – за счупване на големия туберкул
на дясната раменна кост, при третата, която е направена с експертна цел има
счупване на трета кост, която участва в структурата на раменната става. Според
вещото лице най-вероятно има и нова травма в раменната става и не може да се
каже точно дали първата или втората травма е довела до установеното ограничение
на рамото, което е травмирано при процесното ПТП.
Сочи, че счупването на раменната кост в областта на големия туберкул
е в причинно-следствена връзка с изкълчването и това често се наблюдава при
изкълчване на раменната става, което е установено в ранния посттравматичен
период. Също така, според експерта, в областта на ставите много често се
получава наслагване на сигнали, които затрудняват диагностиката
и когато има по-фина фрактурна линия, особено без
разместване, не може да бъде видяна.
Според вещото лице ищецът е бил с поставен
предпазен колан по време на ПТП с оглед установения механизъм на получаването
му, както и на травматичните увреждания.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Според разпитания пред съда свидетел Д.Г.Д.
се установява, че е пътувал заедно с ищеца в автомобила, когато е настъпило процесното ПТП. Той седял на задната седалка, ищецът седял
на предна дясна и бил с поставен обезопасителен
колан. Автомобилът бил управляван от С., който в един момент натиснал газта и
паднали в канавката. Колата се обърнала
и застанала на таван. Асфалтът бил мокър.
Според свидетелката К.Й., съпруга на ищеца,
чийто показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК, веднага след пътния
инцидент с мъжа й тя отишла в болницата. Той се оплаквал от болки в ръката,
докторът му я оправил без упойка. Твърди, че два месеца ръката му била в шина.
Не можел да се грижи сам за себе си. Дясната му ръка била счупена, два месеца
бил непрекъснато с болки, с нервите също
не бил добре, не можел да спи. Според
свидетелката мъжът й към настоящия момент не е възстановен от тази травма,
защото не може да движи ръката си, не може да я вдига.
Не се оспорва от ответника и е видно от застрахователната полица, че
ответникът е застраховател на виновния водач за процесния
период.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало
/увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач.
Претендираното
обезщетение произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника.
Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/
от посочените увреждания.
Прието е за безспорно между страните, че
ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Съдът счита, че от събраните по делото
доказателства се установява противоправно поведение и
вина на С.Я.А. за процесното ПТП. Нарушил е чл.20
ал.2 ЗДвП – като не е избрал скорост на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензитета на движение и
др.обстоятелства, за да спре пред видимо препятствие или създадена опасност за
движението.
Не се доказа от ответника съпричиняване
от страна на ищеца. Според свидетеля Т., САТЕ и СМЕ Й. е бил с поставен
предпазен колан.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г.
по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д.
№ 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. №
1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия,
с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляването на обезщетението за
вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен
колан. В случая беше установено, че ищецът е бил с предпазен колан.
При доказан ФС на деликта
и недоказано съпричиняване от ищеца съдът следва да
определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. При
преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици
настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо
обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително по-висок размер на обезщетението
следва да се отчете, че са налице остатъчни болки в ръката, затруднение
при извършване на определени движения, възстановяването към момента не е пълно,
има ограничен обем на движение на дясната ръка. Като последица ищецът е в
затруднение за намиране на подходяща работа.
Като съобразява така събраните доказателства
съдът приема, че като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
сумата от 20 000 лева. За разликата до претендираните
30 000 лева искът трябва се отхвърли.
Върху обезщетението се дължи лихва за забава
от претендираната дата 30.01.2018г. – датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските.
При този изход на спора и обстоятелството, че
ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се
заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 800лв., платима по сметка
на СГС.
На осн. чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 880лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
На осн. чл.38 ал.2
от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
заплати на адв.Р.М. от САК сумата от 1356лв./хиляда триста
петдесет и шест/ с ДДС, адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищцата.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.И.“
АД ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ИД
С.С.П.и К.Д. К. да
заплати на К.Д.Й. ЕГН **********
с адрес *** на основание чл.432 КЗ ал.1 вр. чл.477 от КЗ сума в размер на 20 000лв. –
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
ПТП на 12.10.2016г., изразяващи се във физически болки и душевни страдания,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция пред ответника 30.01.2018г. до окончателното
заплащане на сумата, като за разликата от присъдения размер от 20 000лв. до претендирания
размер от 30 000лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.6 от ГПК „Б.И.“ АД ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ИД С.С.П.и
К.Д. К. да заплати държавна такса по
сметка на Софийски градски съд в размер на 800лв./осемстотин/,
платима по сметка на СГС.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.3 от ГПК К.Д.Й. ЕГН
********** с адрес *** да заплати на „Б.И.“
АД ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ИД
С.С.П.и К.Д., разноски в размер на 880лв./осемстотин и осемдесет/,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ИД С.С.П.и К.Д., на осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр.
съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, да заплати на адв.Р.М. от САК
сумата от 1356лв./хиляда триста
петдесет и шест/ с ДДС, адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищцата.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: