№ 9675
гр. София, 02.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110150042 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 318 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. И. Т. против Л. В. Т. с правно
основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 2 СК за прекратяване на сключения
между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, за родителски права, местоживеене, режим на лични
контакти и издръжка в размер на 400 лева за детето Я Л.ов Т., в размер на 350
лева за детето З Л.ова Т. и в размер на 350 лева за детето К Л.ов Т., иск по чл.
56 СК за предоставяне на семейното жилище за ползване от ответника, както
и иск по чл. 53 СК за фамилно име след развода. Предявен е иск с правно
основание чл. 149 СК за заплащане на издръжка за период от 08.04.2023г. до
датата на предявяване на исковата молба от Я Л.ов Т., действащ лично и със
съгласието на своята майка В. И. Т., и от В. И. Т., като майка и законен
представител на двете малолетни деца З Л.ова Т. и К Л.ов Т..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло изложеното в исковата молба.
По доказателствените искания на страните:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
Искането на всяка от страните за допускане на събиране на гласни
доказателства чрез разпит на по един свидетел при режим на довеждане е
необходимо, относимо и допустимо. При наличие на основанието по чл. 159,
ал. 2, изр. 2 ГПК определението в тази част може да бъде ревизирано.
Следва по почин на съда да бъдат събрани доказателства във връзка с
доходите на страните и за наличие на непълнолетни деца, родени от брака на
страните.
Следва на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДет. да се изиска становище или
социален доклад от компетентните ДСП.
След постъпване на социален доклад същият следва да се докладва
незабавно за произнасяне по реда на чл. 127, ал. 3 СК относно определяне на
подходящи привременни мерки.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРЕДОСТАВЯ на ищцата едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение за изразяване на становище по искането за
определяне на привременни мерки.
След постъпването на социални доклади делото да се докладва за
произнасяне по реда на чл. 127, ал. 3 СК относно определяне на подходящи
привременни мерки.
УКАЗВА на компетентната ДСП по местоживеенето на страните, че
следва да се изготви социален доклад във връзка с искането за определяне на
привременни мерки.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на по един
свидетел на страните при режим на довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за разпит на повече от един
свидетел за същите обстоятелства, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на
непълнолетни деца, родени от брака на страните.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НАП относно регистрирани трудови
правоотношения и размер на декларирани доходи страните за периода от 24
месеца преди издаване на справката.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ относно размер на осигурителния
доход на страните за периода от 24 месеца преди издаване на справката.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване на
справка от Агенция социално подпомагане относно размер на изплащани на
ищцата социални помощи.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от директора на ДСП по местоживеене на
ищцата изпаща ли се месечна помощ за отглеждане на децата Я Л.ов Т., ЕГН
********** В. И. Т., ЕГН ********** и К Л.ов Т., ЕГН **********, на кого се
изплаща и в какъв размер.
УКАЗВА на компетентната ДСП по местоживеенето на страните, че до
датата на съдебното заседание следва да изпратят представител по делото,
който да изрази устно становище, а при невъзможност - писмено, с оглед
изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт., както и до датата на съдебното заседание
да се изготви социален доклад във връзка с депозираната искова молба, като
докладът следва да съдържа какви са условията за живеене, които предлага
всеки от родителите за отглеждане на децата, родителският капацитет,
привързаността на децата към всеки от родителите, доходи и ангажираност на
родителите, наличие на подкрепяща среда по отношение на всеки от
родителите.
УКАЗВА на ищцата, че явяване й в първото заседание по делото е
задължително, като при неявяването без уважителна причина производството
по делото ще бъде прекратено на основание чл. 321, ал. 2 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно
заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно
упражняването на родителските права по отношение на техните деца, като в
случай, че същите не се явят без представяне на доказателства за наличие на
уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т.
2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 50,00 до 300,00
лева.
ДОПУСКА изслушване на децата З Л.ова Т., Я Л.ов Т. и К Л.ов Т., на
основание чл. 59, ал. 6 СК.
НАСРОЧВА делото за 05.06.2024 г. от 13.00 часа , за когато да се
2
призоват страните, като на ищцата се връчи препис от отговора на исковата
молба, както и компетентните ДСП /по местоживеене на децата и страните/,
която следва да изпрати представител, който да изрази становище по делото, а
при невъзможност - да изготви доклад съгласно чл. 21, ал. 1, т. 15 от ЗЗДет.
Съобщава на страните проекта на доклада по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак
на 10.10.2009 г., като по време на същия са родени непълнолетният им син Я
Л.ов Т., малолетната им дъщеря З Л.ова Т. и малолетният им син К Л.ов Т..
Поддържа се, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, като в тази
връзка се сочи, че по време на съвместното им съжителство между страните
се породили неразбирателства, ответникът упражнявал системен физически и
психически тормоз по отношение на ищцата, употребявал алкохол, проявявал
агресия и отправял заплахи към ищцата. В продължение на години съпрузите
имали сериозни недоразумения помежду си, атмосферата в семейството била
неспокойна, липсвало общо съгласие по важни за семейството въпроси, като
отношенията между страните имали негативно отражения и върху децата.
Страните били във фактическа раздяла от 08.04.2023г., когато ищцата заедно
с децата напуснала семейното жилище и се преместила да живее в неин
собствен имот и от тогава тя е родителят, който полага преки грижи за
отглеждането и възпитанието на децата. Прави се искане бракът между
страните да бъде прекратен, да бъде определен съответен режим на лични
отношения на ответника с децата съобразно предложения такъв в исковата
молба, ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на всяко дете
в претендирания размер, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ответника,
както и за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът оспорва изцяло изложените от ищцата обстоятелства. Твърди се,
че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен поради различията в
разбиранията на страните относно семейния живот, както и оспорва да е
упражнявал насилие под формата на физическо и психическо такова по
отношение на ищцата. Поддържа се, че между страните се появили
противоречия и ищцата напуснала семейното жилище доброволно. Посочва
се, че претендираният размер на издръжка не е съответен на възможностите
на ответника, с оглед здравословното му състояние и получаваните от него
доходи. От страна на ответника се отправя искане сключеният между
страните брак да бъде прекратен и се заявява готовност за сключване на
споразумение.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника:
Предявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 2 СК,
чл. 53, чл. 56 и чл. 149 СК.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
Уважаването на иск по чл. 49, ал. 1 от СК е предпоставено от доказване
от страна на ищцата, че страните са съпрузи, изложените в исковата молба
положителни факти, които намира, че са довели до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
В брачния процес страните следва да изчерпят всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК в тежест на ищцата е да
установи своята пригодност като родител, както и интереса на децата да
3
упражнява родителските права спрямо децата; нуждите на децата от издръжка
в претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в
този размер; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за децата.
Уважаването на конститутивния иск по чл. 53 СК изисква доказване от
ищцата, че при сключване на брака е променила своето фамилно име, както и
че желае възстановяването на предходното фамилно име.
По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК предоставянето за ползване
на семейното жилище е последица от развода между страните - елемент от
имуществените последици на прекратяването на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това и има жилищна нужда.
По иска с правно основание чл. 149 СК в тежест на ищеца е да докаже
нуждата си от издръжка за процесния период. Също така основателността на
този иск се предпоставя и от доказване на конкретен размер на
потребностите, както и за чия сметка са били покрити направените разходи.
В тежест на ответника е да докаже, че е престирал издръжка за
релевантния период в размер, достатъчен да задоволи нуждите на децата,
както и твърденията си за влошено материално и здравословно състояние,
които обуславят невъзможността му да заплаща издръжка в претендирания
размер. В случай, че не бъдат ангажирани такива доказателства, се приема, че
обичайните нужди на ищеца, които могат да се презюмират за възрастта му,
са били задоволени без участието на ответника в издръжката му.
УКАЗВА на страните, че предвид естеството на производството, при
което се издирва най-добрият интерес на детето, съдът разполага с право да
събира доказателства по свой почин във връзка с релевантните обстоятелства
от предмета на доказване, както и че доказателствените искания не са
скрепени със срок.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в чужбина
или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат,
ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е
връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната.
В случай, че ищецът не изпълни задължението си, всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение за прекратяване на брака им, производството ще се разгледа
по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК - развод по взаимно съгласие и
същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на
страните, че при останалите два начина за уреждане на спора - медиация
и/или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде
прекратен, но същите могат да получат помощ за постигане на помирение
4
помежду им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване
на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да
постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по
инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или
СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане
възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура.
Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от
ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в
състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата,
ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо
ги решение на спора. като са свободни да определят решението на
всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани
от типичните за съдебното производство формални критерии и
предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят
с медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в
съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да
възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-
доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение
предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи
лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на
страните, а в случай на необходимост страните могат да получат
експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да
се върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg. Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по
Програма „ Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и
5
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по
висящи пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат
към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: spogodbi@srsjustice.bg, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6