Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на шести
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм.
дело
№ 501/2023 г.
по описа на КАС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП).
Делото е образувано по жалба
от Е.Ф.И. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №РД-14-4508/06.12.2023 г., издадена от началника на Областен отдел «Автомобилна
администрация- Кърджали, в частта на наложената принудителна административна мярка «Отнемане на СУМПС № *** на Е.Ф.И. с
ЕГН ***********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година“.
В
жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при неспазване на
установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон, както и с неговата цел. Жалбоподателят сочи,
че в разпоредителната част на
заповедта, не е определен конкретен срок за изпълнение на мярката.
В тази връзка счита, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията
за форма, препятстващо и проверката за съответствието
му с целта на закона. Счита също, че липсата на конкретизация относно продължителността на наложената мярка е в нарушение и на принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК. Сочи, че при установения в закона лицензионен
режим за извършване на обществен превоз на пътници, отстраняване на нарушението
би означавало извършване на правни действия по лицензиране на превозвача.
Твърди, че в случая, собственикът на автомобила, който е физическо лице няма
намерение да се регистрира като търговец и да се снабди с лиценз, за да
извършва впоследствие дейност по превоз на пътници, поради което лицензирането
се оказва на практика непостижимо за него събитие. Прави искане за отмяна
на обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски. В писмено становище,
представено от пълномощник, поддържа подадената жалба.
Ответникът – началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Кърджали към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
в представено писмено становище,
намира жалбата
за неоснователна.
Съдът,
като взе
предвид доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Ha 06.12.2023 г. срещу жалбоподателя Е.И. е съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл.№329700, за извършено нарушение
на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните
превози, за това, че на 06.12.2023 г. е извършил обществен превоз на пътници,
с лек автомобил с рег.№ ***-собственост на С. А. И., срещу заплащане на сумата в
размер на *** лева. Посочено е, че превозът е извършен без необходимия лиценз на
Общността или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, видно от извършената справка в информационната система на ИА „АА“ и от
дадените от водача писмени обяснения.
Според писменото обяснение на водача Е.И., същият не упражнява дейност по
таксиметров превоз по занятие. На 06.12.2023 г. в 10.10 ч. е превозил две лица
от стоянката до *** в *** до ***, като за горната
услуга му е заплатена сумата в размер на *** лева. Сочи, че не представил
изисканите му документи за извършване на таксиметров превоз на пътници, тъй
като нямал такива.
По делото са приложени
справки от ИС на ИА „Автомобилна администрация“ – „Регистър на таксиметровите превозвачи“ и „Лицензи“, от които се установява, че за МПС с рег.№ ***,
няма намерени резултати.
Въз основа на констатациите
в съставения АУАН №329700/06.12.2023 г. и даденото от водача писмено обяснение,
началникът на
Областен отдел „АА“, гр.Кърджали е издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4508/06.12.2023
г.,
с която, на основание чл.107, ал.1,
вр.
с чл.106а, ал.1,
т.1,б.“а“ и т.4, б.“б“; ал.2, т.1 и т.3 от Закона за
автомобилните превози, е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението,
но за не повече
от 12 месеца,
чрез сваляне и отнемане на
предна регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация част II, № *** на лек автомобил „***“ с рег. № ***,
както и отнемане на СУМПС № *** на Е.Ф.И.
с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението,
но за не повече
от една година.
Прието е,
че в случая е заплатено възнаграждение за извършения превоз и същия представлява обществен превоз, по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗАвтП. След извършени
справки в ИС на ИА „АА“ „Лицензии“
и „Регистър на таксиметровите
превозвачи“ се установило, че за лек автомобил с рег.№ ***, не е издавано удостоверение за
обществен превоз на пътници на територията на РБългария
или копие от лиценз на Общността, както и не е включен в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, поради
което са налице предпоставките за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“, „б“ и т.4, б.“б“ от ЗАвтП. Видно от приложената разписка,
заповедта е получена от жалбоподателя на 07.12.2023 г.
С оглед установеното
от фактическа страна,
след преценка
на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на настоящия спор
е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4508/06.12.2023
г., в частта й с която, на основание чл.107, ал.1,
вр.
с чл.106а, ал.1,
т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от Закона
за автомобилните превози,
е наложена принудителна
административна мярка: отнемане на СУМПС № *** на Е.Ф.И. с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението,
но за не повече
от една година.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
в рамките на установения от закона 14-дневен срок
от съобщаването, и от лице с правен
интерес от оспорването.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен
орган
– началник на
ОО „Автомобилна администрация“, гр.Кърджали,
надлежно упълномощен със Заповед №РД-01-553/23.11.2021
г.
на Изпълнителния директор на ИА „АА“.
Спазена е и законоустановената писмена форма при
издаването на акта.
Не се
установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на оспорения акт. Заповедта съдържа необходимите реквизити
по чл.59, ал.2 АПК, в т.ч. и надлежни правни и фактически основания за прилагането
на ПАМ.
При
преценката за материална законосъобразност съдът намира, че оспорената заповед е
съответна и на приложимия материален закон, както и на неговата цел, по следните
съображения:
В случая,
оспорената ПАМ е била наложена за описаното в АУАН и в процесната
заповед нарушение – извършване на обществен превоз на пътници, без необходимото удостоверение за обществен превоз на пътници на територията
на РБългария или копие от лиценз на Общността.
Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал.1, т.4, б.б от
Закона за автомобилните превози, въз основа на която е приложена процесната мярка, за
преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари
с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към
лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В чл.106а, ал.2, т.3 от ЗАвтП е предвидено, налагането на принудителните административни
мерки по ал. 1, т.4 и т.5 да се осъществява от органите по контрол, чрез отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство.
От анализа на горните разпоредби се установява, че за прилагане на мярката е
необходимо извършване на обществен превоз с МПС, както и този превоз да е осъществен
без надлежно удостоверение или
без да е налице заверено копие към лиценз
на Общността.
По делото
няма спор, пък и видно от приложените справки от ИС на ИА „Автомобилна администрация“ – „Регистър на таксиметровите превозвачи“ и „Лицензи“, че към момента на извършване на превоза, за МПС с рег.№ ***, няма издадено удостоверение
за обществен превоз на пътници, същото не е включено в списък
към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, както и няма заверено
копие към лиценз на Общността.
Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП „обществен
превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство, а съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП,
„превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по превоз на пътници
с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага.
В случая не се
оспорва обстоятелството, че жалбоподателят
е извършил
превоз на пътници, както и че превозът е бил
осъществен срещу заплащане.
Последното се доказва
и от приложените по делото писмени
обяснения на Е.И., според които за извършения превоз му е заплатена сумата
от 3 лева. При тези данни, безспорно се установява по делото, че жалбоподателят е извършил обществен превоз, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
липсата на конкретизация относно продължителността на наложената мярка. Принудителните
административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
"а" и т. 4, б. "б" ЗАвтП, видно и предвиденото в тях, се прилагат
до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Според регламентацията
на закона, продължителността на тяхното действие и преустановяването им преди изтичането
на максималния едногодишен срок, зависи от предприемането на действия за отстраняване
на установеното нарушение, в случая - с издаването на разрешение за извършване на
превоз на пътници, получаване на лиценз на Общността или с включването в списък
към удостоверение за регистрация за извършване на превоз на пътници. Обратно на
твърденията в жалбата, именно с цел да се гарантира, че мярката няма да засегне
нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, в заповедта е посочен относително
определен срок - до отстраняване на нарушението, като е определен и едногодишен краен срок, с настъпването
на който действието на мярката се прекратява, независимо дали нарушението е
отстранено. Следва да се отбележи, че в случая,
административния орган действа в условията на обвързана компетентност и при наличието
на предпоставките на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
"а" и т. 4, б. "б" ЗАвтП, е длъжен да приложи за
посочения в закона срок. В този смисъл е и актуалната съдебна практика, изразена
в Решение № 11137 от
15.11.2023 г. на ВАС, постановено по адм. д. №
3018/2023 г.; Решение
№ 8135 от 26.07.2023 г. на ВАС по адм. д. №
10027/2022 г.; Решение № 10262 от 14.11.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 3820/2022 г., VII о. и др./
При така установеното съдът счита, че в случая са били
налице предпоставките
за прилагане на процесната принудителната административна
мярка, тъй като
жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници, без надлежно разрешение.
В тази връзка, процесната заповед се явява обоснована
и съответна на материалния закон.
С оглед
характера и значимостта на засегнатите обществени отношения, и тъй като наложената
принудителна административна мярка е съобразена със срока, предвиден в ЗАвтП, съдът
намира, че последната е съответства и на целта на приложимия закон – преустановяване на административните нарушения, и предотвратяване на неблагоприятните последици, както
и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
По изложените съображения
съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразна, а подадената
срещу нея жалба следва да
се отхвърли като неоснователна.
Ето защо и на основание чл. 172, ал.
2, от АПК, Административен
съд
– Кърджали
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Ф.И.
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-4508/06.12.2023 г., издадена от началника на Областен отдел «Автомобилна администрация» - Кърджали,
в частта й, с която,
на основание чл.107,
ал.1,
вр.
с чл.106а, ал.1,
т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАвтП, е наложена
ПАМ - отнемане на СУМПС № *** на Е.Ф.И. с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението,
но за не повече
от една година,
като неоснователна.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението
да се връчи
на страните.
СЪДИЯ: