Р Е Ш Е Н И Е №
1452
гр.
Сливен, 12.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на трети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4239 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р.К.Д.
срещу И.Ж.К., с която са предявени в условията на евентуално съединяване искове
за защита на нарушено владение на недвижим имот - главен иск с правно основание
чл. 76 ЗС и евентуален иск с правно основание чл. 75 ЗС.
Ищцата твърди, че покойният й баща притежавал овцеферма в гр. Кермен и
изградил преди около 10 години лятна кошара за овцете си на около
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на
предявените искове с твърдения, че ищцата и покойният й баща никога не са
владели процесния имот, който е изграден и собственост на дядото на ищцата и
баща на нейния наследодател - Динко Кръстев Динков. Твърди, че бащата на ищцата
единствено е държал и ползвал имота със знание на собственика му, като за
основателност на иска по чл. 76 ЗС е необходимо да се докаже, че владението е
отнето по скрит начин именно от бащата на ищцата. Излага също, че ответникът
ползва имота със знанието и позволението на неговия собственик и знанието и
позволението на сина на собственика - наследодател на ищцата.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и чрез своя пълномощник - адвокат поддържа
предявените искове, моли главният, съответно евентуалният такъв да бъдат уважени
и претендира направените по делото разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат, изразява
становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Представил
е подробна писмена защита и също претендира направените по делото разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:
От изготвеното заключение на допусната
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот - лятна кошара,
построена южно от гр. Кермен, източно по път № 6601, извън урбанизираната
територия, представляваща постройка тип навес на дървени колони, без преградни
стени с ламаринен покрив и обща ЗП от около
От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ищцата Р.К.Д. е регистрирана като земеделски стопанин, като
притежава регистриран животновъден обект - овцеферма в гр. Кермен с общо 154
млечни и месодайни овце.
От показанията на свид. Мими Трифонова,
майка на ищцата, се установява, че преди
да почине, бившият й съпруг и баща на ищцата - Красимир Кръстев, е бил земеделски
производител и се е занимавал с животновъдство. През месец април - май на всяка
година Красимир откарвал отглежданите от него овце в процесната лятна кошара и
ги прибирал през месец ноември - декември. Свидетелката излага, че Красимир е
изградил кошарата, първоначално от лека конструкция с брезент и ламарини, а впоследствие
изградил и две масивни стаи, като кошарата съществува от около 10 години.
Красимир имал работници, а му помагал и баща му - свид. Динко Диков, който бил
пенсионер.
За обектите и начина на отглеждане на животните от
покойния баща на ищцата свидетелства и разпитания свидетел Христо Христов,
който е бил съсед на Красимир Кръстев в стопанския двор. Свид. Христов излага,
че Красимир е закупил обор до неговия и е започнал земеделската си дейност като
животновъд през 2000-та година, като се е занимавал предимно с овце, но е имал
и крави с телета. Свидетелят описва, че процесната лятна кошара е изградена от Красимир
Кръстев преди около 10-тина години, отначало по - примитивно с брезент, а преди около 4-5 години, Красимир наел майстори
и я направил по-масивна и по-стабилна, с ламарини, както и масивна стая за пастирите.
Според свид. Христов единствено Красимир е ползвал кошарата докато е бил жив,
дейността си по животновъдство е извършвал сам, а баща му - свид. Динко Диков,
не е гледал животни. Свидетелят излага още, че е имал камион за животни и преди
години е карал овцете на Красимир в лятната кошара.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Христов,
тъй като прецени същите като обективни и незаинтересовани, последователни и
логични и най-вече поради това, че свидетелят е имал най-преки и пълни
наблюдения върху земеделската и търговска дейност на покойния баща на ищцата.
Предвид липсата на противоречия с изложеното от свид.
Христов, съдът кредитира изцяло и показанията на свид. Мими Трифонова, както и
на свид. Мартин Кирчев, въпреки че отчете евентуалната тяхна заинтересованост
от изхода на спора.
От показанията на свидетеля Мартин Кирчев, също се
потвърждава, че Красимир е откарвал овцете през месец април - май в лятната
кошара, за да има паша, като ги е държал там докъм м. декември. Също в тази
база е имало и телета, които е угоявал и продавал и те са стояли там
целогодишно. Според свидетеля Кирчев, само Красимир Кръстев е ползвал тази
база. След като той починал на 03.03.2019 г. неговата дъщеря - ищцата Р.Д. поела
цялата стопанска дейност и започнала да се грижи за животните, за тяхното отглеждане
и изхранване. Свидетелят излага също, че непосредствено след смъртта на бащата
на ищцата отишли двамата с нея до лятната кошара. Намерили я заключена, вратите
били завързани с тел, вътре нямало нито животни, нито хора, единствено легла,
маса за хранене, акумулатори за ток, бали с люцерна и хранилки. Свидетелят
описва, че с ищцата почти всеки ден посещавали обекта, защото имало 2 кучета,
на които носели храна и вода. Към средата на м. май отишли отново, тъй като планирали
да откарат овцете в кошарата, но видели, че вратата е отворена, имало пресни
кравешки изпражнения и видели един човек с крави наблизо да ги пасе, който
запитан на кого са животните им казал, че са на ответника. На същия ден
свидетелят Кирчев и ищцата говорили с ответника, който им отговорил, че дядото
на ищцата - свид. Динко Диков му е дал да ползва кошарата.
Разпитан в съдебно заседание свид. Динко Диков, баща
на покойния Красимир Кръстев и дядо на ищцата излага, че синът му Красимир
Кръстев е започнал най-напред да се занимава с животни - овце, агнета. Красимир
се занимавал със счетоводната работа, с документи и скици, с марките на
животните, а свид. Диков бил пенсионер и не бил вписан като земеделски
производител. Свидетелят сам излага, че е бил като работник, като чобанин,
грижил се е за животните и за поддръжката на саята, на обора, за хамалската
работа, като откакто синът му купил обора в гр. Кермен, той е бил постоянно с
него и му е помагал. Описва, че със сина си са работили заедно, като всичките
постройки в Кермен били на сина му и се водели на негово име, но свидетелят
Диков преди години му дал 30 овце и му купил кола.
Свид. Диков твърди, че е той е построил процесната
лятна кошара, с помощта на майстори, един от които разпитаният свидетел Никола
Дичев, както и че той е осигурил средствата за това, на стойност около
15 000 лв. Разпитан в съдебно заседание свид. Никола Дичев потвърждава
това, че е участвал в строежа на кошарата, заедно със свид. Диков, който е осигурявал
превоз и храна и е заплащал на майсторите.
Свид. Динко Диков твърди също, че ответникът отвел
животните си в кошарата през лятото на
По делото е разпитан и свидетелят Тодор Тодоров,
водомайстор в с. Биково и инкасатор, който споделя, че според него кошарата е
била на свид. Динко Диков и сина му Красимир, на които е ходил да помага, като
е карал животни - телета и крави и основно е говорил със свид. Диков, който се
занимавал с тази кошара. Свид. Тодоров излага, че не може да каже откога точно
ответникът има животни в тази кошара, но описва, че притежава бус, с който е превозвал животните на ответника миналата
година и тази година, като ответникът си държал там кравите и която родила
теле, я прибирали в базата в краварника в гр. Кермен.
Съдът кредитира показанията на свид. Тодоров, тъй като
ги намери за обективни и незаинтересовани и поради липсата на противоречия
между тях и останалите събрани по делото доказателства.
Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Диков в частта им, в която се твърди, че
той е осигурил средствата за построяването на лятната кошара, както и че синът
му е поискал от него разрешение да предостави на ответника ползването на
лятната кошара, тъй като същите са нелогични и противоречиви. В тази им част
личи заинтересоваността на показанията на свидетеля да се установи по делото
обстоятелството, че след като свид. Диков е осигурил средствата за строежа на
процесната кошара, то и владението на постройката е негово, следователно той е
и този, който е „разрешил“ на сина си и на ответника да ползва кошарата за
отглеждане на животните на ответника. Това твърдение обаче не е подкрепено с
никакви доказателства по делото, още повече самият свид. Диков излага, че е
пенсионер и е помагал на сина си като работник, за отглеждането на животните и
поддръжката на обора, като регистрираният земеделски производител, на чието име
са придобити всички обекти е бил синът му Красимир. Житейски логични са в този
смисъл показанията на свид. Диков, че в началото на работата на Красимир като
животновъд, свид. Диков му е дал своите 30 овце и му е купил кола, но не и че е
осигурил лично средствата за строежа на лятната кошара, на стойност около
15 000 лв. Следва да се отбележи, че изложеното не противоречи на
показанията на свид. Никола Дичев и Тодор Тодоров, тъй като действително свид.
Диков е бил този, който е работел в лятната кошара, грижил се е за животните и
реално е участвал в строежа й, но със средствата и като част от земеделското
предприятие на сина си Красимир Кръстев.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковете по чл. 75 и 76 от Закона за собствеността за
защита на владението са съдебни средства за защита, които се предявяват и
разглеждат от съда при осигурена и гарантирана от законодателя възможност по
състезателен ред да се установи нарушаването на фактически отношения по повод
на конкретен недвижим имот в рамките на съдебното производство и да се разпореди
със силата на присъдено нещо преустановяване на нарушението и възстановяване на
онези фактически отношения, съществували до нарушението.
Исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС са средство за защита
на владението като фактическо състояние. С иска по чл. 75 ЗС се дава
защита на владелец на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот,
включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от 6
месеца срещу всяко нарушение. Под „нарушение“ по смисъла на чл. 75
ЗС следва да се разбира всяко действие, с което се отстранява напълно или
отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта или се създават пречки за
спокойното упражняване на тази фактическа власт.
Фактите, подлежащи на доказване по този иск са
владение върху имота от ищеца, установено преди повече от шест месеца, момента
и начина на нарушаването му от ответника. При иска по чл. 76 ЗС ищецът е длъжен
да установи и обстоятелство, отнасящо се до отнемане на владението по скрит или
насилствен начин. Другите права на страните върху имота не подлежат на
изследване в това производство. При установяване на владението е необходимо да
се докаже, че фактическото състояние е продължило повече от шест месеца преди
нарушението, както и че самото нарушение е било извършено по-малко от шест
месеца преди предявяване на иска. Този срок започва да тече от деня на
нарушението, респ. отнемането на владението. По своя характер срокът е
преклузивен. С изтичането му отпада притежанието на владелеца, затова съдът
следи служебно за спазването му. За установяване на продължителността на
владението е достатъчно да се докажат началния и крайния му момент. И при двата
иска се касае до еднократно действие - отнемане, или извършване действия, с
които е нарушено владението или е отнета фактическата власт от владелеца или
държателя на имота и от деня на извършването му започва да тече шестмесечният
преклузивен срок, в който владението може да бъде защитено с предявяване на
исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС. Под „нарушение“ по смисъла
на чл. 75 ЗС се разбира всяко действие, с което се накърнява
или отстранява фактическото господство на владелеца и което е вън от неговата
воля, а за да е валидно предявен владелчески иск по чл. 76 ЗС, е необходимо
ищецът да наведе твърдение за факта на упражнявано от него фактическо
господство върху недвижим имот, както и че трето лице е извършило нарушение,
отнемайки му владението. „Нарушението“ трябва да се твърди, че представлява
самоволно действие или самоуправство.
С
оглед изложеното съдът намира предявените искове за процесуално допустими.
Съдът не споделя възражението на
пълномощника на ответника за изтичане на 6-месечния преклузивен срок за предявяването
им, тъй като ответникът ползва процесната лятна кошара от есента на
От събраните по делото свидетелски
показания на свид. Тодоров и свид. Диков, в кредитираната им от съда част,
действително се установи, че през есента на
Ето защо съдът намира, че нарушението
на владението на ищцата върху процесния имот, започнало след смъртта на баща й
на 03.03.2019 г., е било извършено именно през м. май
По иска
по чл. 76 ЗС:
За да бъде успешно проведено доказването по иска с посоченото
правно основание, ищцата следва да докаже, че е владелец или държател на имота,
тоест, че е владяла/държала имота към момента на отнемане на владението и то за
период по-дълъг от шест месеца, че владението й е отнето от ответника, както и че
отнемането е станало чрез насилие или по скрит начин. Тоест от изложеното се
установява, че ищцата следва да докаже на първо място качеството си на владелец
или държател на имота към момента на отнемане на владението.
Съдът намира за безспорно доказано от съвкупния анализ
на събраните писмени и гласни доказателства обстоятелството, че владелец на
процесния имот - лятна кошара, от момента на изграждането й до смъртта му на
03.03.2019 г., е бил именно бащата на ищцата Красимир Кръстев, който е бил
регистриран земеделски производител,
отглеждал е животни и е закупил обор за тях в с. Кермен, както и е финансирал
изграждането на лятната кошара за животните именно с намерение да я владее за
себе си като своя, а впоследствие е упражнявал и владението върху нея. До този
извод съдът достигна като кредитира изцяло показанията на незаинтересования
свидетел Христо Христов, който е бил съсед на Красимир Кръстев в стопанския
двор и е имал постоянни и преки наблюдения върху дейността на наследодателя на
ищцата.
Безспорно е, че ищцата е единственият наследник на
покойния Красимир Кръстев, като след смъртта му на 03.03.2019 г., в
наследствената маса, като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, ищцата е придобила и владението върху процесната лятна кошара,
поради което и наред с присъединеното владение от своя наследодател, към
момента на нарушението, следва да се приеме, че ищцата е владяла имота повече
от шест месеца.
Следващият елемент от фактическия състав на чл. 76 ЗС,
който следва да е налице, е да има отнемане на владението, осъществено чрез
употреба на сила или по скрит начин. С иска, предявен на основание чл. 76 от
Закона за собствеността, са защитени правата на владелеца, на когото е било
отнето чрез насилие или по скрит начин владението на недвижима вещ. Отнемането
на владението от едно лице владелец или държател, е нарушение на владението,
което се състои в еднократно действие, с което се отнема фактическата власт от
владелеца или държателя на имота. Нарушението на владението представлява
действие, което ограничава или изключва фактическата власт на владелеца
върху имота изцяло или отчасти. Законът в чл. 76 ЗС дава защита на
упражняващия фактическа власт - бил той владелец или държател - срещу отнемането
на вещта от него щом това отнемане е станало насилствено или по скрит начин.
В настоящия случай съдът намира за недоказан фактът на
отнемане на владението от страна на ответника по делото по скрит начин. Това
значи нарушението да е осъществено в такова време или по такъв начин, че да не
е могло да му бъде известно веднага, например като е използвано отсъствие на
владелеца.
От съвкупния анализ на свидетелските показания съдът
намира, че ответникът е афиширал явно, а не скрито намерението си да ползва
лятната кошара като откара там своите животни през пролетта на
По делото се установи безспорно фактът, че ответникът
е разговарял с член от семейството на ищцата, а именно с нейния дядо и баща на
покойния й наследодател Красимир Кръстев, поради което е житейски логично
ответникът да е счел, че е уведомил владелеца на имота.
Това налага извода, че отнемането на владението не
може да бъде квалифицирано като такова, осъществено по скрит начин.
Предвид изложеното, тъй като не е налице последния
елемент от фактическия състав на чл. 76 ЗС, а именно отнемането на владението
да е осъществено по скрит начин, този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан и следва да се разгледа евентуално предявения иск по
чл. 75 ЗС.
По иска
по чл. 75 ЗС:
По така предявения иск ищцата следва да докаже, че е
владелец на имота, че владението й е продължило непрекъснато повече от шест
месеца, както и че е владяла имота към момента на твърдяното нарушение на
владението, извършено от ответника.
Както бе посочено по-горе, съдът намира за установено
по делото обстоятелството, че владелец на процесния имот е бил именно бащата на
ищцата Красимир Кръстев, като след смъртта му на 03.03.2019 г., ищцата е
придобила и владението върху лятна кошара, поради което и наред с
присъединеното владение от своя наследодател, към момента на нарушението,
ищцата е владяла имота повече от шест месеца.
Втората предпоставка за уважаване на предявения иск е
нарушаване на владението. Под „нарушение” по смисъла на чл. 75
ЗС следва да се разбира всяко действие, с което се отстранява напълно или
отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта или се създават пречки за
спокойното упражняване на тази фактическа власт.
От събраните по делото гласни доказателства се
установи и фактът на извършеното от ответника нарушение на владението на
ищцата, тъй като с откарването на своите животни в лятната кошара, ответникът
препятства ищцата да упражнява своята фактическа власт върху имота като я
ползва за себе си и отглежда в нея своите животни. Ирелевантно тук е
обстоятелството, че ответникът е поискал разрешение да ползва процесния имот и
такова му е било дадено от дядото на ищцата, тъй като, както се установи по
делото, именно ищцата е действителният владелец на имота и намиращите се в
имота животни на ответника й пречат да упражнява владението си, без тя да е
дала съгласие за това. Предоставеното от свид. Диков на ответника ползване на
имота е неправомерно и в случай, че ответникът е бил заблуден кой е
действителният владелец на имота и е претърпял от това вреди, то той ще може да
потърси обезщетение за същите от техния причинител.
Предвид изложеното съдът намира предявения иск по чл.
75 ЗС за основателен и като такъв следва да бъде уважен, като ответникът следва
да бъде осъден да прекрати
действията си, с които пречи на ищцата да упражнява владението си върху процесната лятна кошара,
като освободи имота от своите животни и вещи, свързани с отглеждането им като
бали сено, хранилки и др.
Относно разноските:
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в общ размер на 950,00
лева, от които 50,00 лева - държавна такса, 300 лева - депозит за вещо лице
и 600 лева
- заплатено адвокатско възнаграждение.
Непротиворечива е съдебната практика,
че отговорността за разноски се преценява с оглед основателността на
предявената претенция срещу ответника - предявена по главен иск или по съединен
с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния иск, ответникът
дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде отхвърлен или
производството прекратено, тогава отговорността за разноски по делото се
определя от изхода по евентуалния иск. Когато между същите страни са предявени
алтернативно или евентуално съединени искове държавната такса е една, едно и
също е адвокатското възнаграждение, какъвто е случая по настоящото дело.
Разноски при отхвърляне на иска биха се дължали при кумулативно съединяване на
исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правна квалификация чл. 76 ЗС от Р.К.Д., ЕГН:
**********, с адрес *** за осъждане на И.Ж.К.,
ЕГН: **********, с
адрес *** да предаде владението на лятна кошара - постройка тип навес на
дървени колони, без преградни стени с ламаринен покрив и обща ЗП от около
ОСЪЖДА И.Ж.К., ЕГН: **********, с адрес *** на основание
чл. 75 ЗС да прекрати действията си, с които пречи на Р.К.Д., ЕГН: **********, с адрес *** да упражнява владението
си върху лятна кошара
- постройка тип навес на дървени колони, без преградни стени с ламаринен покрив
и обща ЗП от около
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.Ж.К., ЕГН: **********, с адрес ***,
да заплати на Р.К.Д., ЕГН:
**********, с адрес ***, сумата от 950,00
лв. /деветстотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: