Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 08.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на пети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.А

мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ                                                        

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И.а въззивно гр. дело № 1756 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение  № 544695/25.11.2018г. по гр.д. № 85359 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 74-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 213 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД  , че Г.Л.С., ЕГН ********** дължи на З.”У.”АД, ЕИК ******заплащане на сумата от 518,42лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 24.08.2017г. до изплащането й, представляващи регресно вземане  по застрахователна щета по ПТП; сумата от 15лв. ликвидационни разноски по застрахователната щета; сумата от 161,46лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 03.08.2014г. до 25.08.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело 58036/2017г. на СРС, като Г.Л.С. е осъден да заплати на З.”У.”АД съдебни разноски от 750лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5210539/28.12.2018г.  от ответника по  исковете Г.Л. С., ЕГН ********** с адрес: *** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че събраните по делото доказателства установявали че вида и размера на вредите зависели от силата на удара, който бил обусловен от скоростта на движението на автомобила. Степента и вида на уврежданията по автомобила установявали силен удар, което опровергавало показанията на св. И. заявил, че управлявал автомобил със скорост от 5-10км/ч.  Този свидетел бил и заинтересован от изхода на делото като водач на увреден автомобил и показанията му не следвало да се кредитират.  Следвало да се кредитират показанията на незаинтересования свидетел Крумов заявил, че автомобил се движел с висока скорост  и внезапно връхлетял велосипедиста. Причина за процесното ПТП било движение на автомобила с несъобразена с пътна обстановка скорост и така съпричинил вредите. Претендирал е разноски, оспорил е претенцията на въззиваемия за разноски за юрисконсулт за горница над минималния размер по  Наредбата за заплащане на правната помощ.

Въззиваемият-ищец З.”У.”АД, ЕИК ******с адрес: *** е оспорил жалбата. Изложил е съображения, че решението било правилно. Оплакванията на въззивника не били подкрепени от събраните доказателства. Правилно били кредитирани показанията на св. И., той не бил заинтересован от изхода на делото, защото договорните му правоотношения с ищеца били прекратени. Не било установено водач на автомобил да е провел противоправно поведение. Претендирал е разноски за юрисконсултско възнаграждение, оспорил е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№  2030559/05.12.2017г. на З.”У.”АД, ЕИК ********с адрес: гр. София, бул. „******срещу Г.Л. С., ЕГН ********** с адрес: ***, с която е поискало съдът на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 213 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД да призае за установено,   че Г.Л.С., ЕГН ********** дължи на З.”У.”АД, ЕИК ******заплащане на сумата от 518,42лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 24.08.2017г. до изплащането й, представляващи регресно вземане за вреди по застрахован при ищеца автомобил „Ауди А8”, рег. № ******по застраховка „Автокаско” полица № 14001172037  , причинени на 03.08.2014г. от виновно противоправно поведение на  ответника С. като велосипедист; сумата от 15лв. ликвидационни разноски по застрахователната щета № 14110010910/2014; сумата от 161,46лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 03.08.2014г. до 25.08.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело 58036/2017г. на СРС, като му се присъдят и разноски по делото. Навело е твърдения, че към 03.08.2014г. бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка „Каско” за автомобил „Ауди А8”, рег. № ******полица № 14001172037, ответникът се движел по бул. Патриарх Евтимий” в гр. София, управлявайки велосипед по пътно платно за насрещно движение и така реализирал удар със застрахования при ищеца автомобил движещ извършващ маневра завой надясно и увредил автомобила по облицовката на предната броня, решетка на предна броня и основа на регистрационен номер , де.формирал преден капак за обезщетяване на които ищецът на 26.09.2014г. платил 518,42лв., направил и ликвидационни разноски от 15лв., поканил ответника да му ги възстанови. Претендирал е разноски.

Ответникът Г.Л. С., ЕГН **********, в предоставения му срок е оспорил исковете. Заявил е, че  не били установени предпоставки за ангажиране на отговорността му.  Процесните вреди били в размер на сумата, за която бил предявен иска, размер на ликвидационни разноски били в размер на предявения иск, сумата била платена от ищеца, но ответникът не носел отговорност за възстановяването й, не бил установен твърдян от ищеца механизъм на ПТП.

 По делото е приложено заповедно дело № 58036/2017г. по описа на СРС, 74-ти състав, съгласно което по заявление вх. № 3066225/24.08.2017г. е издадена заповед с;за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Г.Л.С., ЕГН ********** да заплати на З.”У.”АД, ЕИК ******сумите по щета № 14110010910, както следва: сумата от 518,42лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 24.08.2017г. до изплащането й, сумата от 15лв. ликвидационни разноски по застрахователната щета ; сумата от 161,46лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 03.08.2014г. до 25.08.2018г., както и съдебни разноски от 125лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен със залепване на 16.10.2017г. на уведомление, на 20.10.2017г. длъжникът е подал възражение срещу заповедта, на 07.11.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства, че  е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта в едномесечен срок от съобщението и такива е представил на 05.12.2017г.

По делото са приети неоспорени от страните застрахователна полица по застраховка „Каско ”  полица № 14001172037  //22.05.2014г., носеща подпис за страните по нея, общи условия , преписка по щета № 14110010910, съгласно които З.”У.”АД на 22.05.2014г. е сключило с  Агротам” ООД клон София, ЕИК 0400334420019 договор за застраховка „Каско” за период от 22.05.2014г. до 21.05.2015г. за територия на Република България за МПС „Ауди а 8”, рег. № ******при застрахователна сума от 85 000лв. и застрахователна премия от 4157,01лв. и данъка от 2% от 83,14лв., по искане на застрахования от 06.08.2014г.  е образувана щета № 14110010910 за обезщетяване на вреди по това МПС за вреди от ПТП , застраховател е приле, че следва да обезщети вреди по облицовка на предна броня, основа на рег. № ,  преден капак , решетка на предна броня по оглед от 06.08.2014г., които е приел че са на стойност от 518,42лв., платил ги е на застрахован.

По делото е приет протокол за ПТП № 1572844/03.08.2014г.  съставен в 18,30ч.  от органи на КАТ, посетили местопроизшествие, съгласно който около 18,00ч. е настъпило ПТП на бул. „Патриарх Евтимий” и ул. „Христо Белчев” в гр. София, при което Г. С., управлявайки велосипед по бул. Патриарх Евтимий”  крайно ляво в посока обратна на движението нарушил правила за движение и предизвикал ПТП с насрещно движещ се автомобил „ауди „, рег. № ******, управляван от И.И., за което на велосипедист е съставен АУАН, автомобил е увреден по броня, решетка , преден капак и др.вредите по велосипед били изкривил капла, стойка за вода и др.

Приет е неоспорен от страните АУАН № 664273/03.08.2014г. на ОПП-СДВР съгласно която на 03.08.2014г. около 18,00ч. Г. С. е управлявал велосипед по бул. „Патриарх Евтимий” в посока от бул. „Витоша” към ул. „Ангел Кънчев” и на кръстовище с ул. „Христо Белчев” се движел в насрещното движение, а не в най-дясна страна на платното и станал причина за ПТП  с движещия се по бул. „Патриарх Евтимий” автомобил „Ауди А 8”, нарушил чл. 80, т.2 от ЗДвП.

Приета е декларация от 03.08.2014г. на Г. С., дадена в административно производство по АУАН, с която е посочил, че се е движел в насрещно платно най-вдясно, автомобил правел десен завой по ул. „Христо Белчев“ и  бул. „Патриарх Евтимий” , движението било натоварено, не бил пострадал при ПТП и нямал нужда от медицинска помощ, водач на Ауди не се огледал.

Приета е декларация от водач на автомобил И. И. дадена в административно производство по протокол за ПТП с която е заявил, че е правел десен завой излизал от ул. „Христо Белчев” към бул. „Патриарх Евтимий”, велосипедист се движел в посока обратна на движението по бул. „Патриарх Евтимий”, видял го непосредствено преди сблъсъка , нямало други ППС на улицата, автомобил бил с около 10км/ч.

С мотивирана резолюция от 21.04.2016г. началникът на 03 с-р „АО”-ОПП-СДВР е прекратил административното производство за налагане на наказание на Г. С. по АУАН 664273/03.08.2014г. поради изтичане на 6 месеца от извършване на нарушението без да е наложено административно наказание.

Разпитан по делото св. И.И. е заявил, че на 03.08.2014г. управлявал Ауди” ,рег. № ******в гр. София по ул. „Христо Белчев” при включването в движението по бул. „Патриарх Евтимий” спрял,  погледнал наляво защото булевард бил еднопосочен с три платна за движение, нямало коли и започнал да се изнася влизайки на булеварда с около 5-10км/ч. тогава погледнал и надясно по посока на движението и в този момент усетил трясък в неговата кола и видял момче на асфалта и велосипед с изкривена гума, уврежданията по автомобила били в предна дясна част-капак, преден десен ъгъл, броня. С това момче имало негов приятел също с велосипед, но то не участвало в ПТП, не знаел  велосипедист с каква скорост се е движело, защото не го видял в движение.

Разпитан по делото св. З.К.е заявил, че  на 03.08.2014г. с ответника карали велосипеди един зад друг плътно до колите по пътното платно с нормална скорост. Движели по бул. „Патриарх Евтимий” в посока от бул. „Витоша” към паметника наричан „Попа” и тогава от първата улица с  бърза скорост излязъл автомобил „Ауди” без да се огледа и ударил Г. С. силно. Ударът бил силен , качил С. на капака на колата, колелото излетяло на няколко метра. Велосипедистите се движели в посока обратна на движението  плътно до паркиралите коли. Ауди правело десен завой и ударило С.. Велосипедистите се движели от ляво на пътя и колите се движели срещу тях.

С приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-авто-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че ПТП е настъпило на кръстовище на ул. „Христо Белчев „  и бул. „Патриарх Евтимий” , велосипедист се е движел срещу автомобилите и това била причина за ПТП с движещия се в собствената си лента автомобил „Ауди”, процесните вреди могат да настъпят от ПТП с този механизъм , пазарна стойност на вредите към ПТП била 693,64лв., ремонт бил 3ч. дейности по възстановяване, 4,9ч. за демонтаж и монтаж, 11,3ч. за боядисване

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението :

Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2014г., съдът приема, че приложимият материален закон досежно процесния случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2006г., отм).

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 213 от КЗ (отм)  и с чл. 86 от ЗЗД .

При този иск в тежест на ищеца е да установи деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 49 и чл. 45 и сл. от ЗЗД - виновно противоправно поведение в следствие на което е настъпило застрахователно събитие, от което са настъпили вреди,  последвало е плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по валидно застрахователно правоотношение в размер на пазарната им стойност към настъпване на събитието, направени са ликвидационни разноски и ответникът е изпаднал в забава на плащането на сумите, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване..

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу причинителят на вредата до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи.

Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, след плащането на застрахователното обезщетение, е регресно право, а встъпването в правата на застрахования срещу третото лице е суброгационно право, поради което съдът приема, че в случая се касае за особен самостоятелен регресен иск на застрахователя, произтичащ по силата на закона, като основанието му е  плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 213 от КЗ (отм), като именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу  третото лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да направи третото лице на застрахования.

За да възникне право по чл. 213 от КЗ (отм) на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 45, чл. 49  и сл.  от ЗЗД, поради причиняване на застрахователно събитие, както и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в размер на пазарната им стойност към настъпване на събитието, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.

Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства, заключение по съдебно-техническата експертиза и гласни доказателства, които съдът кредитира като логични, последователни, резултат от лични впечатления на свидетелите, неопровергани в тази част от другите доказателства, по делото са установени  онези предпоставки, които обуславят наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника – нарушение на правилото по чл. 80, т.2 от Закона за движение по пътищата , изискващ велосипедист да се движи най-близо до дясната граница на пътното платно в следствие на което е настъпило ПТП, при което застрахован при ответника по застраховка „Каско„ автомобил е претърпял увреждания по облицовката на предната броня, решетка на предна броня и основата на регистрационния номер, деформации по преден капак, за обезщетяване на които застрахователят е изплатил на застрахован 518,42лв., което не надхвърля пазарната стойност на вредите към момент на увреждането – 03.08.2014г. , застрахователят е направил  ликвидационни разноски в размер на 15лв., ищец е поканил ответника да ги заплати, но това не е направено и така ответник е изпаднал в забава на плащането на главницата за процесния период, размер на вземанията са в размер на сумите, за които искове са уважени от СРС. Въззивната инстанция е ограничена в проверката на изводите на районния съд за тези обстоятелства, защото за тях не са въведени оплаквания с въззивната жалба. Оплакванията във въззивната жалба са рамката, в която въззивният съдът може да провери правилността на изводите на районния съд. Въззивникът не е въвел като предмет на въззивното производство  оплаквания, свързани със собственото си противоправно поведение и виновността на същото,  със стойност на вредите и на ликвидационните разноски,  с плащането на обезщетението, с изпадането в забава и размера на обезщетението за забава, поради което и за тези обстоятелства въззивния съд не разполага с правомощие да изведе изводи за фактите, различни от тези , възприети от районния съд.

В случая оплакванията на въззивника са само за поведението на водача на автомобила като такова, което е довело до настъпването на ПТП и така е съпричинил вредите, поради което и само за тези обстоятелства въззивния съд може да извърши проверка на изводите на районния съд.  Съдът приема, че възраженията на въззивника имат характер на възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Това възражение не е направено в срока за отговор на исковата молба, а то попада в приложното поле на чл. 131 от ГПК, поради което и съдът приема, че възражението по чл. 51, ал.2 от ЗЗД се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба. С гореизложеното съдът приема, че  въвеждането му едва с въззивната жалба  е преклудирано и не следва да се разглежда от въззивния съд.

При така възприето и по съображения изложени по-горе за пределите на проверката на въззивния съд, съдът приема, че по делото е установено валидно възникнали вземания на ищеца към ответника за заплащане на процесните суми, поради което и  поради липса на доказателства за погасяването им, то решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски във въззивното производство:

С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия-ищец сумата от 100лв. възнаграждение за юрисконсулт, определено съобразно разпоредбата на чл. 78 от ГПК и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, при съобразяване на сложността на делото, която в случая не обосновава по-висок размер на възнаграждението.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 544695/25.11.2018г. по гр.д. № 85359 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 74-ти състав в обжалваната част, с която е  признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 213 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД  , че Г.Л. С., ЕГН ********** дължи на З.”У.”АД, ЕИК ******заплащане на сумата от 518,42лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 24.08.2017г. до изплащането й, представляващи главница по регресно вземане за вреди по застрахован при ищеца автомобил „Ауди А8”, рег. № ******по застраховка „Автокаско” полица № 14001172037 , причинени на 03.08.2014г. от виновно противоправно поведение на  ответника С. като велосипедист; сумата от 15лв. ликвидационни разноски по застрахователната щета № 14110010910/2014; сумата от 161,46лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 03.08.2014г. до 25.08.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело 58036/2017г. на СРС и в частта с която Г.Л. С., ЕГН ********** е осъден да заплати на З.”У.”АД, ЕИК ******съдебни разноски от 750лв.

 ОСЪЖДА Г.Л. С., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на З.”У.”АД, ЕИК *********с адрес: гр. София, бул. „******на основание на чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК сумата от 100лв (сто лева), представляващи съдебни разноски за възнаграждение за юрисконсулт във въззивното производство.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.