Решение по дело №201/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 59
Дата: 10 март 2020 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20197130700201
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

   ……….

 

          гр. Ловеч, 10.03.2020 г.

 

    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

 

          при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело   201/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

          Образувано е по жалба от Ц.И.Ц. *** чрез пълномощник против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 19-0451-000040/03.04.2019 г., издадена от Началник група към ОДМВР Ловеч, РУ Ябланица с която му е наложена ПАМ по чл. 171, т.1 буква б. от временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство(СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.

          В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се изцяло фактическата обстановка, изложена в нея. Жалбоподателят счита, че отразените в нея факти и обстоятелства не са верни и не отговарят на реалната обстановка в този процесен ден. С тези доводи се иска отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по делото.

          В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник поддържа жалбата

          Ответникът по делото – Началник група към ОДМВР Ловеч, РУ Ябланица – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

          Настоящият съдебен състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

          От доказателствата по делото се установява, че на 03.04.2019 г. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на Ц.И.Ц. затова, че на същата дата около 00:20 ч. в с. Добревци, област Ловеч по ул. „Х. *** е управлявал лек автомобил „Нисан Примера“  с рег. № ***, собственост на друго лице  К. В. ***, като водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест  7510 № ARВВ – 0041 за концентрация на алкохол в кръвта чрез метода на издишания въздух. Издаден му е талон за медицинско изследване  № 0004443, както и стикер за валидност и сигурност на пробата. Актосъставителят е отразил, че по този начин Ц.  виновно е нарушил чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

          АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели. Като доказателства са иззети СУМПС и контролен талон. Нарушителят е отказал да подпише АУАН, което е удостоверено с подписа на друг свидетел.

 Полицейския служител, който е съставил АУАН е изготвил докладна записка от 03.04.2019 г. до Началника на РУ МВР гр. Ябланица, в която е описал подробно случая.

На база на съставения АУАН, Началникът на група към ОДМВР Ловеч, РУ Ябланица  е издал оспорената в настоящото съдебно производство заповед. С нея на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, буква „б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за оттговорността, но  не повече от 18 месеца.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателя са допуснати до разпит в съдебно заседание двама свидетели. Те заявяват в съдебно заседание, че са били на гости в частна къща в с. Добревци, където е бил и жалбоподателя, който е бил отишъл там преди тях. Според показанията им пред къщата е бил паркиран червен лек автомобил „Нисан“ със софийска регистрация. И двамата свидетели са виждали жалбоподателя да управлява този автомобил преди време, но не знаят чия собственост е той.

          При тази установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

          Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган. Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.1 се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, буква „б” от ЗДвП.

Министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. относно определяне на служби за контрол по ЗДвП, с която са определени областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по ЗДвП.

Директорът на ОДМВР Ловеч със заповед № 295з-805/25.04.2017 г. е оправомощил да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП служители от ОДМВР Ловеч, сред които в т. I.6. фигурират Началниците на групи  „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Ловеч за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР Ловеч.  От представеното Удостоверение УРИ № 1597/06.02.2018  г., издадено от Директора на  ОДМВР Ловеч се установява, че издателят на обжалваната заповед  е  преназначен на длъжност Началник на група  „Охранителна полиция”  към Районно управление Ябланица при ОДМВР Ловеч със Заповед № 8121К-4218/20.10.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, считано от 21.10.2016 г. и продължава да служи и към момента. Обжалваната заповед е издадена на 03.04.2019 г. от Ц.Г.Ц. на длъжност  Началник група към ОДМВР Ловеч, РУ Ябланица . Нарушението на ЗДВП е установено в с. Добревци, община Ябланица. Този район се обслужва от РУ Ябланица към ОДМВР Ловеч.   

 Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Фактически и правни основания се съдържат както в нея, така и в преписката по издаване на административния акт.

Съдът не констатира допуснати от административния орган съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на административното производство.

          Обжалваният индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на закона.

          Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

          Според чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а според чл. 172, ал.1, те се прилагат с мотивирана заповед.

          С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, буква „б” от ЗДвП, отнасяща се за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство, или да даде кръв за медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

          Тази мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни нарушения. Тя не е вид административно наказание. С оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, тя се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но  не - повече от 18 месеца. При произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателната отговорност на водача  или след изтичане на определения в закона срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

          В съответствие с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с презумтивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правно релевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази, която е описана в АУАН е на жалбоподателя. Описаните в АУАН фактически обстоятелства  за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически основания за издаване на обжалваната заповед.  АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите основания на акта по смисъла на чл. 59, т.4, пр.1 от АПК.

Настоящият съдебен състав счита, че фактите са такива, каквито са въприети от административния орган в обжалваната заповед. Формалната доказателствена сила на АУАН не е опровергана от жалбоподателят.

Съдът не кредитира показанията на двамата разпитани свидетели, защото те нямат отношение към извършеното административно нарушение от жалбоподателя и наложената му ПАМ, която е предмет на настоящото дело.  Безспорно е установявено, че жалбоподателят е управлявал МПС в с. Добревци, община Ябланица, като е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство от служители на РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч. При това положение съдът приема за несъмнено установено наличието на юридическия факт, правопораждащ прилагането на наложената  на жалбоподателя ПАМ.

В чл. 171, т.1, буква „б“ от ЗДвП е регламентиран максималния срок на наложената ПАМ – не повече от осемнадесет месеца. Но този срок зависи от въпроса, свързан с решаване на отговорността на нарушителя, поради което не може да бъде предварително определен в ЗПАМ, тъй като не зависи от волята на административния орган, който издава заповедта. ПАМ се налага до решаване на въпроса, свързан с отговорността на нарушителя, като максимално предвидения законов срок е осемнадесет месеца.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна. Оспорването й е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

          По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

                  

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ц.И.Ц. *** на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 19-0451-000040/03.04.2019 г., издадена от Началник група към ОДМВР Ловеч, РУ Ябланица.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

Препис от него да се изпрати на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.

 

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: