О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….06.2016 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 24.06.2016 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1882 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 37 ГПК.
Постъпила е искова молба вх. №35978/02.12.2015г, уточнена след указания
по отстраняване на нередовности с молба вх.№ 37055/12.12.2015 до предявяване на
претенция за отричане на съществуване на ипотечно право по договорна ипотека,
учредена за обезпечаване на задължение на трето лице върху два недвижими имота
и следващото от това установяване заличаване на ипотечния акт поради
несъществуване на обезпечения дълг, на осн. чл. 179 ЗЗД.
Между страните са разменени книжата по делото: Исковата молба, след отстраняване на нередовностите съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК
реквизити. В нея и са посочени фактите,
на които ищците основават претенциите си и обосновават интереса си. В
допълнителното становище по отговора на ответниците с вх. № 14630/19.05.2016г
ищците са пояснили доказателствени искания.
Исковата молба и уточненията са връчени на ответника. В срок са
депозирани отговор вх. № 12454/27.04.16г и допълнителен отговор вх. № 16728/10.06.2016г с
оспорване на доводите на ищците за правните последици на безспорни факти и възражения
по доказателствените искания. Предприето е насрещно доказване.
Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК.
По предварителните въпроси: Исковата молба по претенция, с която се цели
заличаване на вписан акт, е вписана по партида на учредителите на ипотечното
право на 19.02.2016г. Сезиран е родово компетентен съд, според определена по
реда на чл. 69 ал.1 т.4вр. т.2 ГПК, с цена на иска, надхвърляща 25 000лв.
Местната компетентност по иск, с предмет ипотечно право, чийто вещен характер е
утвърден в съдебната практика, е специална (по чл. 109 ГПК). Държавната такса,
определена след разрешаване на въпроса от въззивен съд с определение №
84/29.01.2015г по ч.т.д. 39/16г на ВАпС, е авансово
внесена. Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл.
365 ал.1 т.1 от ГПК). Обезпечението е сключено по задължение, поето от търговец
по абсолютна търговска сделка, което и по субективен ( чл. 286 ал.3 вр. 1 ТЗ) и по обективен ( чл. 286 ал.2 вр.
чл. 1 т. 7 ТЗ) квалифицира и ипотеката като търговска сделка. Възражение срещу
характера на спора не е предявено от ответника (в срока за отговор).
Представителната власт на пълномощника на ответника е надлежно
учредена(л. 111). Ищците упражняват процесуални права лично.
По допустимостта на претенциите: Ответникът е пререгистрирани по
ЗТР търговец. Отричаното ипотечно право
засяга учредители – съпрузи, притежаващи имота в съпружеска общност според
удостоверените в нотариалния акт права. Съвместната им легитимация по вещното
им право налага и необходимото другарство на страната на ищците.
Легитимацията на страните по делото съответства на твърденията за
наличие на валидно сключена ипотека за обезпечение на банков кредит,
предоставен на трето лице - търговско дружество, чието действие следва да се
счита погасено по право с отпадането на обезпеченото задължение при новиране с поредица от анекси, сключени между кредитора и
кредитополучателя. Доколкото вписаната ипотека поражда формална легитимация на
обезпечения кредитор да осребрява имота, учредителите на погасеното обезпечение
имат интерес да искат заличаване на ипотеката, което налага заместване на съгласието на кредитора с установяване на
настъпила липса на ипотечно право.
По доказателствените искания:
В исковата молба ищците са направили доказателствени искания,
допълнително уточнени в становище по отговора. Представените писмени
доказателства са представени в копия, с нанесена заверка за вярност от лице
(адв. Рачев), чийто правомощия не са изяснени,
но касаят неоспорени факти, поради което съдът счита за допустимо да приеме
като документи с безспорно съдържание: нотариалните актове, договора за кредит
и анексите към него. Останалите
документи касаят идентификация на имотите, която няма значение за спора по
същество. С оглед на становището на ответника по фактите, безпредметно остава искане
за изискване на цялото кредитно досие. Насрещно ангажираните писмени доказателства
от ответника касаят защитата му по същество поради което следва да се допуснат
като неоспорени документи.
Ищците се позовават и на гласни доказателства относно субективните
намерения на страните, участвали в договаряне на кредита и измененията му с
анексите. Искането е оспорено като недопустимо с доводи, черпени от
установената съдебна практика, изискваща новационната
клауза да бъде ясно и недвусмислено уговорена. Следва обаче да бъде отчетена и
практиката, налагаща тълкуване на волята на постигнато между страните
споразумение, тогава, когато между страните възниква спор относно яснотата на
определена уговорка и вложеното в нея съдържание(Решение № 67 от 30.07.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1843/2013 г., II т. о., ТК и други, цитирани в Решение № 136
от 6.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2483/2014 г., II т. о., ТК). В този случай е
допустимо при прилагане на критериите по чл. 20 ЗЗД да се вземат предвид
обстоятелствата, при които е сключен договорът и поведението на страните преди и след
сключването му, установими именно с показания на
свидетели (Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г.
о., ГК). Обсъждането на възражението на
ответника за ясно изразена в анексите воля, изключваща новационно
намерение представлява довод по съществото на спора и не може да бъде
разглеждано по повод доказателствените искания.
В допълнителното си становище по
отговора, наред с бланкетното посочване на „обстоятелствата, наведени в искова
молба“, ищците са конкретизирали поисканите в искова молба гласни
доказателства, като са посочили ясно, че с тях ще установяват именно спорното намерение.
Доколкото защита на ответника се концентрира в оспорването на новационното намерение именно за това обстоятелство е
необходимо доказване като елемент от фактическия състав, погасяващ обезпечения
дълг. Искането е допустимо и следва да се уважи. Показанията на свидетели в
тази връзка следва да бъдат допуснати, но след надлежно уточняване на твърдения
за възприемането от всеки от тях на конкретното фактическо поведение на
страните.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и
списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на
осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и
окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл.
374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК)
предявени субективно съединени искове на ипотекарни
гаранти за установяване по отношение на ипотекарен
кредитор на погасяване на ипотечно
право, след новация на обезпечения с ипотеката дълг
като предпоставка за заличаване на ипотечния акт, на осн. чл. 179 ЗЗД, вр. чл. 107 ЗЗД.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени към искова молба: нотариален акт №200,
том ІХ, вх. peг. №24495, дело №45002/01.12.2009 год.
по описа на СВ при ВРС (л. 6-8); договор за кредит от 14.05.2008( л. 13-19);
5бр. анекси ( л. 20 – 41) и приложени към
отговора по исковата молба в копия заверени по реда на чл. 183 ГПК: молба
от кредитополучател за преструктуриране на дълга от 05.05.10г. (л. 98),
предложение на кредитора (л. 99 - 109), решение на кредитен комитет(л. 94-97) и
решение на кредитополучателя ( л. 110).
На осн. чл. 101 ГПК указва на ищците
Г.С.С. и И.Х.С., че при искане за
допускане на гласни доказателства, страната следва да обяви конкретните факти
(поведението на кредитора и длъжника преди и след сключване на анексите), възприети от лицата,
които ще бъдат доведени да разпит като свидетели, като ЗАДЪЛЖАВА ищците в двуседмичен срок от връчване на настоящото
определение с писмена молба с препис за насрещната страна да посочат кои
лица ще водят за разпит и как тези лица са възприели твърдени от ищците факти
(присъствие по време на преговори или постигането на съгласието по спорните
уговорки в анексите или по друг начин).
Предупреждава ищците че при пропускане на това уточнение съдът ще счита
доказателственото искане за ненаправено и ще заличи гласните доказателства.
ДОПУСКА до разпит ( под условие, че страната изпълни дадени указания за
конкретизация на възприетите от свидетелите факти) при довеждане от ищцовата страна на общо двама свидетели, за установяване на твърденията за намерение
за новиране на обезпечения с ипотеката дълг,
договорено с поредица от анекси.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка
за разноските по чл. 80 от ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 08.09.2016г
от 10.00 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на
делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо
заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат
призовани. Да се призоват страните.
Проекта за устен доклад, представляващ приложение към настоящото
определение да се съобщи на страните.
Препис от определение да се изпрати на страните – на ищците на общия
адрес и на ответника, чрез пълномощник
ю.к. Чернева на служебен адрес в гр. Варна (посочен в пълномощно на л. 111)
ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение №
1 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за ищците допълнително да се приложи копие
от допълнителния отговор вх. № 16728/10.06.16г.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД:
ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер N1882 по описа за 2015 год,
Производството е образувано като
ТЪРГОВСКИ СПОР по реда на чл. 365 и сл.
от ГПК.
Приет е за разглеждане субективно съединен иск от Г.С.С., ЕГН **********
и И.Х.С., ЕГН ********** ***, срещу „БАНКА ДСК“ЕАД ЕИК *********, гр.София, ул.
Московска 19, за отричане на съществуване на ипотечно право по договорна
ипотека, сключена с нот. акт № 90, том 2, peг. № 3907, дело № 258 от 2009г., на нотариус № 382,
вписан в СВ при АВ - Варна с вх. рег. № 24495/01.12.2009, акт № 200, том IХ,
дело 45002, с която ищците като съпрузи
са учредили ипотека в полза на ответника за обезпечаване на задължение на трето
лице („МИЛИНВЕСТ“ООД) върху два недвижими имота, а именно:
• ЖИЛИЩЕ, с идентификатор
№ 10135.2553.505.1.1, находящ се в
гр.Варна, ул. Подвис, 27 вх. А, първи надпартерен
етаж, ап. 1, със застроена площ 110,20 кв.м., ведно с принадлежащо
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №1 с полезна площ 34,50 кв. м.
и съответни ид.ч. от общи части и право на
строеж;
• ГАРАЖ, с идентификатор №
10135.2553.505.1.25, находящ се в гр.Варна,
ул. Подвис, 27 вх. А етаж 0, с площ
20,58 кв.м., ведно с принадлежащи съответни ид.ч. от
общи части и право на строеж;
и акцесорно искане за ЗАЛИЧАВАНЕ на ипотеката поради несъществуване на
обезпечения дълг, на осн. чл. 179 ЗЗД, вр. чл. 107 ЗЗД.
Ответникът претендира и
определяне и присъждане на разноски по делото.
По твърденията на страните(чл.
148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават
или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Признанието на иск има за предмет субективни права и е несъвместимо с
оспорване на иска, за разлика от признанието на факти - юридически или
доказателствени, което е доказателствено средство (чл. 175 ГПК), и е съвместимо
със защита срещу иска. Спецификата на настоящия процес налага да се отчете, че
ищците основават отрицателна претенция на правопогасяващо
възражение, което по естеството си налага да въведат твърдения за началното
възникване на оспореното субективно право. За да е налице признание на отрицателния
иск ответникът следва да възприеме изцяло не само пораждането на своето
субективно право, но и неговата последваща липса, причинена именно от сочените
от ищците последици на новационно споразумение.
Такова изявление липсва в отговора. Напротив, ответникът изрично отрича
въведения от ищеца правопогасяващ факт, като признава
само пораждането на ипотечното право, но поддържа доводи за продължаване на
съществуването му, незасегнато от анексите, с които свързва други правни последици
(преструктуриране, а не новиране). В този смисъл
признание на иска не е налице, а становището на ответника следва да се цени
като признание на посочени от ищците факти.
Въз основа на съвпадащите си твърдения по факти, изрично признати в
отговора от ответника, за които са
представени и писмени доказателства, съдът докладва като безспорни и ненуждаещи
се от допълнително доказване следните обстоятелства:
Между кредитор БАНКА ДСК ЕАД и кредитополучател „Милинвест" ЕООД ЕИК: ********* е бил сключен договор
за кредит от 14.05.2008 г., предоставен като кредитна линия в размер на 200 000
евро, със срок на ползване 12 месеца, с допълнителна уговорка (по чл.З) за
продължаване на срока с анекси, като общия срок не може да бъде по - дълъг от 7
години от датата на сключване на първоначалния договор за кредит. Договорено е
било обезпечаване на кредита с ипотеки върху имоти, собственост на трети лица
(Златка и Курти Куртеви) и на длъжника. С Анекс №1/09.07.2009 г. срокът е бил
продължен до 14.05.2010 г. С Анекс №2/30.11.2009 г. банката и
кредитополучателят са договорили намаляване на размера на кредитната линия след
отчитане на сума от продажба на две от обезпеченията,
като банката се е съгласила да заличи ипотеките върху тези имоти срещу нови обезпечения – поръчителство на трето лице (Г.
Куртева) и ипотека, върху имотите на
ищците( апартамент №1 с идентификатор №10135.2553.505.1.1 и гараж № 1 с
идентификатор №10135.2553.505.1.25, находящи се в гр. Варна ул. Подвие №27 вх.А
ет.2). Ипотеката е била надлежно учредена и вписана с н. а. №200, том ІХ, вх. peг.
№24495, дело №45002/01.12.2009 год. по описа на СВ при ВРС, като в нея
обезпечения дълг е индивидуализиран, чрез описание на предмета по първоначалния
договор и два анекса. След учредяването на процесната ипотека, на 24.02.2010 г. между кредитора
Банка ДСК ЕАД и кредитополучателя Милинвест ЕООД е
подписан Анекс №3, с който е договорено следващо частично освобождаване на
обезпечение, дадено от кредитополучателя
при изпълнение на посочените в анекса условия за погасяване на кредита
до определен намаляващ лимит. Следващият анекс №4/19.05.2010 г. съдържа
съгласие за преструктуриране на усвоения изцяло кредит, признат като намален до
170 000евро и подлежащ на връщане
по изрично уговорен погасителен план на 60 месечни вноски, за промяна на лихва
и запазване на обезпечения. Последното споразумение между страните е сключено
с анекс №5 от 02.03.2011 г., като
кредиторът е приел да освободи една от ипотеките след намаляване на
задължението до 126 000 евро, приет е нов по-кратък погасителен план и промяна в срока за погасяване
- 25.02.2015 г., като е договорено и ново поръчителство.
Не са оспорени, но не са и признати изрично поради което биха подлежали
на доказване, твърденията за обстоятелствата по преговорния процес относно
сключване на анекс №4. Ответникът твърди, че на 05.05.2010 г. поради влошаване на финансовото си
състояние дружеството - кредитополучател е отправило искане до кредитора за
преструктуриране на задължението си. В тази връзка е изготвено предложение до
компетентния орган на БАНКА ДСК ЕАД за преструктуриране на задължението на
кредитополучателя с цел облекчаване на погасяването на по-малки вноски в
рамките на първоначално договорен максимален срок (7 години от предоставяне на
линията). С Протокол №123 /13.05.2010 г. на Кредитния комитет на БАНКА ДСК ЕАД
на основание чл. 13 от Наредба №9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките е взето решение за преструктуриране на револвираща кредитна линия в размер на 200 000 евро,
класифициран в група „под набюдение", като са
одобрени предложените на длъжника параметри на преструктуриране по начин,
запазващ обезпеченията. Това решение е било възприето
от органа на дружеството-кредитополучател в изрично решение от 19.05.10г на
едноличен собственик на капитала.
Спорни са две групи обстоятелства:
1. относно параметрите на обезпеченото вземане, договорени при учредяване на ипотеката:
Ищците твърдят, че при сключването на нотариалния акт са им били
известни само условията по кредита, вписани в акта: връщане на банков кредит в размер
на 200 000 евро, предоставен за срок 12 месеца, продължен до 14.05.2010г,
договорена лихва в размер на тримесечен EURIBOR с надбавка от 8.8 пункта и вече
обезпечен с ипотеки, учредени от кредитополучателя.
Ответникът оспорва тези твърдения, като се позовава на знание на
гарантите за цялото съдържание на договорките на страните по кредита, постигнати
при началното договаряне и двата първи анекса, и по специално: уговорката по
чл. 3 за продължаване на срока за ползване с анекси в рамките на най- много 7
години от началното договаряне (или до
14.05.2015г); уговорката по чл. 5.1 и 5.2 за погасяване на шест равни
месечни вноски след изтичане на конкретно договорения срок, но не по-късно от
последните шест месеца на общия максимален срок; уговорката в анекс №1 с която
е запазена възможността за продължаване на срока и са въведени намаляващи
лимити за погасяването на усвоените средства при ползването на линията;
уговорката в анекс №2 за отчитане на стойност на продадени след освобождаване
на две от началните обезпечения имоти за погасяване на главницата до
170 000 лв, и поемане на ангажимент за
предоговаряне на погасителния план след погасяването, ведно с учредяване на новите обезпечения от ищците.
2. относно намерението за новиране на обезпеченато задължение чрез промяна на вида на кредита,
размера му, срока за погасяване и обезпеченията
Ищците твърдят, че още с анекс 3, а в последствие и с анекс 5 са
намалени обезпечения, учредени от кредитополучателя преди поемането на
ипотечната гаранция, с което е променена една от характеристиките на обезпеченото от тях вземане. Считат тази
промяна за съществен индивидуализиращ елемент от дълга, доколкото именно
другите обезпечения са гарантирали ефективност на защитата на ищците при
евентуално суброгиране в правата на удовлетворения ипотекарен кредитор.
Отделно считат, че клаузата по т. 2 от анекс № 4 представлява новационно споразумение, изразяващо ясно намерение за промяна
на елементите, индивидуализиращи обезпеченото вземане, като вместо револвираща кредитна
линия без намаляващ лимит, е договорен стандартен кредит, а в останалите клаузи
от анекса са договорени и новите параметри на кредита, като вместо главница от 200 000 евро е
договорена 170 000 евро, вместо краен срок 14.10.2010г е фиксиран нов срок
от 60 месеца (изтичащ на 14.05.2015г) и е уговорен погасителен план с 60
месечни вноски, като обезпечения по новия договор са запазени само три от
ипотеките, учредени от длъжника и тези, учредени от трети лица.
СЪДЪТ намира, че в тази част
твърденията са непълни, доколкото ищците са се позовали и на други факти(извън
изразеното в писмен вид съглашение), чието установяване предприемат с гласни
доказателства. Проектът за доклад на съда в тази част следва да бъде допълнен
след уточняване на твърденията на ищците.
Ответникът оспорва твърдението за
постигната воля за новиране на кредита, като сочи, че
клаузата е израз на постигната обща вола в преговорен процес, насочен към
преструктуриране на наличния и просрочен дълг за облекчение на временни
финансови затруднения на длъжника. Оспорва наличието на такава съществена
разлика между първоначалното и новоуговореното задължение, която да променя предмета или
основанието му до степен на различен дълг. Позовава се на инициативата за
промяна от страна на кредитополучателя, проучването на възможностите му да
преодолее временните си затруднения и предложението от кредитора за запазване
на актуализираното покритие с обезпеченията при разсрочване
на остатък от кредита в съответствие с очаквани приходи от обичайната дейност,
но в срок не по-дълъг от вписания в ипотеките 7 годишен максимален срок. Счита,
че именно това предложение е било и окончателно възприето от волеформиращите
органи както на кредитора, така и на длъжника, а съдържанието му изрично
включва запазване, макар и с определени изменения и дори отстъпки по отношение
на текущата лихва, но не и погасяване на обезпечения с ипотеките дълг.
По правната квалификация (чл.
148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на
исковете, съответно доводите и възраженията на страните, както следва:
Основната претенция е отрицателен установителен иск за несъществуване на
ипотечно право, предвиден като допустима форма на защита на лице, засегнато от
вписана ипотека в чл. 179 ЗЗД.
Предмет на делото по този иск е оспорено от ипотекарния
кредитор правопогасяващо възражение за новиране на обезпеченото вземане, доколкото акцесорността на обезпечението налага следване на
погасяването на дълга(чл. 150 ал.1 ЗЗД), а подновяването изключва запазване на обезпеченията без съгласието на лицата, които са ги
учредили(чл. 107 ЗЗД). Акцесорното искане за
заличаване на ипотеката не представлява самостоятелен иск, а само последица от
установяването на погасяването на обезпечението.
Далият обезпечение за чужд дълг гарант разполага с всички лични
възражения на длъжника по обезпеченото вземане, поради което и може да се
позове на подновяването му като правопогасяващ факт.
Увреждането на гаранта, чрез намаляване на заварените при учредяване на
ипотеката други обезпечения не представлява само по себе си основание за правоизключващо възражение, поради което фактите от втората
спорна група относно намаляване на обезпеченията в
анекс 3 и 5 могат да се възприемат само като част от обосноваване на новацията.
С оглед твърденията на страните, предмета на делото по отричане на
обезпечение след новиране на дълга налага
установяване на договор между длъжника и кредитора, с който се поема ново
задължение с цел то да замести обезпеченото с ипотеката. Според установената
практика (Решение №175/25.02.2016 на ВКС по т.д. №2602/2014, 2 т.о. Решение
№110/17.07.2015 на ВКС по т.д. №1568/2014, 1 т.о.) фактическият състав,
пораждащ погасителния новационен ефект, включва:
·
наличие
на обезпечено предшестващо задължение
·
пораждане
на действително ново задължение, което се различава съществено от строто по предмета или каузата си
·
изрично
и недвусмислено изразено новационно намерение /animus novandi/ в клауза от
договора, която подлежи на тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД с оглед на
разкриване на действителната обща воля на страните за погасяване на стария дълг
и за заменянето му с нов дълг.
Спорните факти по първата група имат значение за очертаване на първите
два елемента, а втората група изцяло се отнасят за тълкуването на волята на
страните за установяване на третия квалифициращ елемент.
Извън конкретните уговорки, възпроизведени като
безспорно съдържание на писмените анекси, значение за спора биха имали и фактите
по поведението на страните и обстоятелствата при договарянето, като проявления
на общата цел на договора и обичаите в практиката, визирани като критерии за
тълкуване на клауза със спорно съдържание (чл. 2 от анекс 4). Твърдения в тази
насока са посочени от ответника, а на
ищеца следва да се укаже необходимост от допълване на твърдения за конкретно
проявление на поведението на страните, изразяващо намерение за погасяване на
обезпеченото задължение поради замяна с ново необезпечено, по реда на чл. 145
ал.2 ГПК преди довършването на устния доклад от съда.
По доказателствената
тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването
на делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
С оглед изложената правна квалификация и безспорното възникване на
ипотечното право при вписването на ипотеката, в тежест на ищците по отрицателния
установителен иск е доказването на основанието за погасяване на обезпечения
дълг – договорът за подновяването му без съгласие за запазване на учредено за
стария дълг обезпечение от трето лице-гарант.
Ищците са се позовали на писмени доказателства за такава новация, като считат, че всички елементи на кредита по револвиращата кредитна линия са изменени с изрично
намерение за подновяването му в друг вид (стандартен) кредит. Евентуално се
позовават на тълкуване на неясно преструктуриране до ясно новиране
при отчитане на поведението на договарящите. За това поведение са ангажирани
гласни доказателства.
Ответникът не носи доказателствена тежест, доколкото оспорва твърденията
по елементите от фактическия състав. Предприел е насрещно доказване за
опровергаване на твърденията на ищците, като се позовава на писмени
доказателства за съдържанието на уговорките по първоначалния договор за кредит
и изменението им поради извършени погашения на главница и преструктуриране,
насочено към ефективно обслужване на проблемен кредит със запазване на
обезпеченото вземане с облекчение за погасяването на дълга, без засягане на
съществените параметри по предмета(връщане на парична сума) и основанието на
вземането(възмездно срочно кредитиране).
Няма факти, за които не са посочени доказателства.
Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на
действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като
доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното
дирене.
По възможностите за уреждане
на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора и наличието на безспорни обстоятелства и
признание на факти, съдът намира, че следва да укаже предварително на страните
възможността от доброволно уреждане на спора:
В случаите на постигната спогодба между страните половината от дължимата държавна такса ще бъде опростена и върната на
вносителя. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение
доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и
други отношения, включително и последиците от предприето принудително
изпълнение. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз
основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
Съдът намира спора, ограничен до
тълкуване на договор, за особено
подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор, поради което указва
и тази възможност на страните. Медиацията е доброволна и поверителна процедура
за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните
при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните
контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на
участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение
на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява
запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа
на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните
доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси
Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на
Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя
безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор
доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен
ден от 9 до 17 ч.