НОХД № 235/2010г.
по описа на РС-гр. Монтана
МОТИВИ:
Подсъдимия Д.М.Ц.
xxx е обвинен в това, че на 13.03.2010г. в гр. Монтана, при условията на опасен
рецидив, отнел от владението на С.Й.Ц. xxx следните движими вещи:GSM навигационна
система, марка “GARMIN”, модел 350, комплект със зарядно устройство и 130
турски лири, равняващи се на 132.05 лв., на обща стойност 555.25 лв., без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои -престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура-гр. Монтана поддържа изцяло
повдигнатото обвинението и правната квалификация на престъпленията. Счита, че същото
е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и с оглед пълното самопризнание на подсъдимия не прави подробен
анализ на фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага
на съда да признае подсъдимия за виновен и с оглед характера на процедурата и
целите на наказанието, като се вземат предвид многобройните му наказания по
предходни присъди да се определи адекватно наказание за извършеното
престъпление. Предвиденото в закона наказание за това престъпление е от 2 до 8
години лишаване от свобода, при което съдът следва да му наложи наказание от
две години лишаване от свобода, при “строг” режим на изтърпяване на наказанието.
Тъй като са налице и предпоставките на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1
от НК, държавният обвинител предлага на съда да извърши съдебна комулация, като
наказанието по настоящата присъда би следвало да се групира с наказанието по
НОХД № 219/10г., като съдът определи общо най-тежко наказание, което с оглед
съдимостта на лицето, предлага да бъде увеличено, на основание чл. 24 от НК, с
1/2.
Подсъдимия Д.М.Ц.
разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. При условията на чл. 371, т.
2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Служебният
защитник на подсъдимия Ц.-xxx твърди, че е налице признание за обстоятелствата
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, установен е начинът на
извършване на престъплението, всички вещи са върнати на собственика. Поддържа, че
правната квалификация на деянието правилно е определена. При определяне и
индивидуализиране на наказанията, с оглед характера на процедурата и пълните
самопризнания от страна на подсъдимия, моли съдът да наложи на подсъдимия наказания
при условията на чл. 55 от НК, макар и да не са налице многобройни смегчаващи
вината обстоятелства, да определи наказание под минимума, на предвиденото в
особената част на НК за това престъпление. Становището на защитника е, че такава
присъда ще му въздейства възпитателно и предупредително. Моли съда да не
прилага разпоредбата на чл. 24 от НК-подсъдимият е млад човек, стойността на
кражбата е ниска, щетите са възстановени. Няма законова пречка да се направи
комулация с присъдата по НОХД № 219/2010г.
Производството
се развива при условията и по реда на чл. 370, ал. 1 и сл. от НПК-проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 283 от НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на свидетелите и вещото
лице. Съдът прочете протоколите от разпитите им, проведени на досъдебното
производство, както и заключението на извършената съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът, след като
обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбата на чл. 301 от НПК, приема за
установено следното:
На 13.03.2010г.
свидетелят С.Й.Ц. xxx. Около 22.00ч. паркирал лекият си автомобил, марка
“Фолксваген, додел “Пасат”, с ДК № М 02 65 ВА пред хранителен магазин, находящ
се непосредствено до спортната зала “Скорпион” и влязъл в мвагазина. Между
двете предни седалки на автомобила, до ръчната спирачка, свидетелят оставил бял,
найлонов непрозрачен плик, в който имало навигационна система, марка “GARMIN”, модел
350, заедно със зарядно устройство и един калкулатор-обикновен. Освен тези вещи,
Ц. оставил в плика и документи, с които трябвало да отчита извършените с ТИРА
курсове, тъй като работел като международен шофъор. В плика имало и около 130
турски лири, в банкноти. При слизането си от автомобила, го заключил, но в
показанията си твърди, че задната лява врата на автомобила не се заключвала, тъй
като имало проблем с централното заключване. Около неговия автомобил нямало
паркирани други автомобили по това време. Когато излязъл от магазина и се
приближил към автомобила си, свидетелят Ц. видял, че плафона на тавана на
автомобила светел. След като отключил автомобила, констатирал, че липсва
найлоновия плик, заедно с парите и вещите в него. Огледал се наоколо и
забелязал по улицата непознат човек, който се движел в посока Руския пазар, който
държал в ръката си същият бял плик. Лицето било облечено със спортна блуза с
качулка, поставена на главата му. Свидетелят извикал по него да спре. В това
време видял, че срещу непознатия идвал племенника му-свидетелят К. С.. Последният
се разминал с непознатия. Свидетелят С. твърди в показанията си, че лицето с
което се разминал е подсъдимия Ц.. Познавал го много добре, като “Дани”, с
прякор “секса”Познал го и по татуировката, която имал на лицето/в лявата част
на бузата. /Двамата свидетели тръгнали да търсят подсъдимия в посоката в която
последният се бил отправил, но не го намерили. След това сигнализирали органите
на полицията, които от своя страна, след проведени оперативно-издирвателни
мероприятия, го открили.
С протокол за
доброволно предаване от 13.03.2010г. подсъдимият Д. М.Ц. предал отнетите вещи, с
изключение на парите и документите. на разследващите органи обяснил, че в плика
имало някакви документи, но ги “изгорил”.
Видно от изготвената съдебно-оценъчна експертиза
от вещото лице Михаил Василев, стойността на отнетите вещи, възлиза общо на 423.20
лв., а на турските лири-132.05 лв., или общата стойност на откраднатото е 555.25
лв.
Минималната
работна заплата за страната към момента на извършване на деянието е била 240 лв.
и се нанасяла 2.3 пъти в стойността на отнетите вещи.
При условията на чл. 343, ал. 4 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от
досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице са
всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че обвинението е
доказано по несъмнен начин.
С оглед на
установеното от фактическа страна съдът намира, че подсъдимия Ц. е осъществил
от обективна страна състава на чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1от НК, като за времето от 13.03.2010г..в гр. Монтана, при условията на опасен
рецидив, отнел от владението на С.Й.Ц. xxx следните движими вещи-GSM навигационна
система, марка “GARMIN”, модел 350, комплект със зарядно устройство и 130
турски лири, равняващи се на 132.05 лв., на обща стойност 555.25 лв., без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Авторството на
деянието е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на наказателното
производство писмени доказателства, както и приобщените към тях протоколи от
разпита на свидетелите, разпитани на досъдебното производство. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на деянието. Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи от състава на престъплението, включително и квалифициращите по чл. 196,
ал. 1, т. 1 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
взе предвид разпоредбите на чл. 36-относно целите на наказанието и на чл. 58а, във
вр. с чл. 2, ал. 2 от НК-за неговата индивидуализация.
За да определи
видът и размерът на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена
опасност на подсъдимия по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Конкретното деяние е извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив, в
бюлетина за съдимост са отразени 15 осъждания за престъпления от общ характер, като
настоящето престъпление обвиняемият е извършил по чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК-извършил е престъплението, след като е бил осъждан два и повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, наказанието по
които не е отложено по чл. 66 от НК, което заслужава по-висока морална, социална
и правна укоримост.
При
индивидуализирането на наказанието и предвид разглеждането на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие и с оглед чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията й преди изменението с ЗИДНК, обн. в
ДВ бр. 26 от 6.04.2010г., в сила от 10.04.2010г., предвид извършване на
деянието и постановяване на присъдата преди влизане в сила на това изменение, както
и с оглед на чл. 2, ал. 2 от НК, като определяне на наказанието по реда на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК е по-благоприятно за подсъдимия. Съдът съобрази, че към
момента на извършване на деянието-13.03.2010г., предвиденото в закона наказание
е от две до осем години лишаване от свобода, при което следва да спази
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наказанието да се определи под
минималния размер предвиден в закона.
Деянието е
извършено при преобладаващи отегчаващи вината обстоятелства, с оглед наличие на
предишни осъждания.
Като
смегчаващи вината обстоятелства се отчетоха признаването на вината и на
досъдебното производство и в съдебно заседание, съдействие при разкриване на
обективната истина, ниска стойност на откраднатото, а като отегчаващи-предходна
съдимост, степента на обществена опасност на дееца, упоритост при извършване на
кражби.
При тези данни, като отчете наличните
смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът с оглед характера на
процедурата, като призна подсъдимия Ц. за виновен
в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1,
във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б”от НК и при условията на чл. 58а, във вр. с чл. 55,
ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК го осъди на една година и шест месеца лишаване от свобода.
На основание
чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, съдът постанови така определеното наказание да бъде
изтърпяно при първоначален строг
режим в затвор или затворническо обжещитие от закрит тип.
Съдът прецени,
че са налице и предпоставките на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК
за групиране на наказанията по настоящата присъда и по НОХД № 219/2010г. по
описа на Районен съд-гр. Монтана-деянието по тези присъди са извършени преди да
има влязла в сила присъда по което и да е от тях. Като определи едно общо
най-тежко наказание от една година и
шест месеца лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при
първоначален “строг” режим, в затвор
или затворническо общежитие от закрит
тип.
На основание
чл. 23, ал. 3 от НК, съдът присъедини наказанието глоба от 300 лв. по НОХД №
279/09г. на РС-гр. Монтана. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК предвижда, че
когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът
може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.
На основание
чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспадна от
определеното общо най-тежко наказание, изтърпяната част по цитираната по-горе
присъда.
Съдът не
приложи разпоредбата на чл. 24 от НК по отношение на подсъдимия, тъй като счита,
че до момента подсъдимият е извършвал кражби на вещи с ниска стойност, в
преобладаващата сичаст вещите са връщани на собствениците им, по всички
наложени му с присъдите наказания съдът е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК.
В последната си дума подсъдимият твърди, че е осъзнал вината си.
Така наложеното
наказание, съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, като го мотивира занапред да спазва законите и установения правен
ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздейства предупредително и възпитателно.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия беше присъди и същия се осъди да
заплати по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 30 лв. и 5 лв. държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При горният
фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: