Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр. Габрово, 13.07.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на пети юли през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря Мариела Караджова, като разгледа
докладваното от съдия Атанасов адм. дело № 101 по описа на съда за 2023 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 172, ал. 5 във вр. с чл. 171 т. 2а, б. а
от ЗДвП /Закона за движение по пътищата/.
Образувано е по жалба на “****» * гр. Г., представлявано
от управителя В.Д.В., против заповед №23-0892-000099/24.04.2023 г. за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а, б. а от ЗДвП, издадена
от Началник сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР Габрово. Със заповедта спрямо
дружеството е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171 т.
2а. б. «а» от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил «Хюндай
И 30 ЦВ» с peг. с рег.№ ЕВ***ВН, собственост «***» ЕООД, за срок от 6 месеца и са отнети
СРМПС №********* и 2 регистрационни табели с номер ЕВ***ВН. Прилагането на
мярката е мотивирано с констатациите, съдържащи се в АУАН серия GA № 660841/23.04.2023 г. по описа на Сектор «ПП» при ОДМВР
Габрово, като е прието, че законният представител на “****» * гр. Г. е допуснал
притежаваното от юридическото лице МПС, посочено по-горе, да бъде управлявано
от лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС и е
неправоспособно - Н.С.А., живуща ***.
Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна и
моли да бъде отменена, като твърди, че дружеството никога не е отдавало под
наем автомобил с рег.№ ЕВ***ВН на лицето
посочено в заповедта - Н.С.А.. С
договор за наем от 20.04.2023 г. «***» ЕООД, като наемодател, е предоставило за
управление горепосочения лек автомобил на П.Н.Д., с адрес с. Стойчовци, Община
Габрово, в качеството на наемател. Срокът на договора е от 20.04.2023г., 17:00
часа, до 23.04.2023 г. - до 17:00 ч. Съгласно чл.3.3. от Общите условия на
сключения договор, наемателят няма право да преотстъпва ползването на
автомобила на други лица, включително и членове на семейството му, без съгласие
на наемодателя. Наемателят М.Д.при сключването на договора е предоставил
валидно свидетелство за управление на МПС, копие от което е прикрепено към
договора. Въпреки уговорките в договора наемателят, без съгласие на дружеството,
е предоставил за управление МПС с № ЕВ***ВН на лицето посочено в заповедта.
Дружеството в случая изобщо не може да носи отговорност за неправомерните
действия на наемателя, тъй като не е нарушило по никакъв начин разпоредбата на
чл. 171 т. 2а. б."а" във вр. с чл. 150 от ЗДвП. Дружеството не е
предоставяло на лицето Н.А.моторното превозно средство.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат
Г.М., който поддържа жалбата, представя допълнителни писмени доказателства и
излага подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на оспорваната
заповед. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по делото, Началник сектор «Пътна полиция» към
ОД на МВР Габрово, се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – И.С., юрисконсулт в същата дирекция. Представено е писмено
становище, в което жалбата се оспорва и се излагат съображения за нейната
правилност и законосъобразност, като е направено и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът направи проверка както за наведените в жалбата
доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на всички основания по чл.
146, във вр. с чл.
168, ал. 1 от АПК.
При това установи следното от фактическа и правна страна:
Видно от разписка, съдържаща се в ЗППАМ, заповедта е
връчена на адресата на 02.05.2023 г., а жалбата против нея е подадена чрез
издателя на оспорения акт и надлежно регистрирана в ОДМВР – Габрово на
16.04.2023 г. С оглед на това жалбата е редовна и допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, поради което подлежи на разглеждане по същество, с оглед нейната
основателност.
От приложената преписка по издаване на оспорения ИАА се
установява, че против Н.С.А.от гр. Габрово е съставен АУАН серия GA № 660841/23.04.2023 г. от Ст. Я., мл. автоконтрольор при
Сектор «ПП» при ОДМВР Габрово, за извършено на 23.04.2023 г. от А.нарушение на
чл. 150 от ЗДвП, изразяващо се в управление на лек автомобил «Хюндай И 30 ЦВ» с
peг. с
рег.№ ЕВ***ВН, собственост «***» ЕООД, без да е правоспособен водач. Въз основа
на акта Началникът на Сектор «ПП» при ОДМВР Габрово е издал наказателно
постановление /НП/ №23-0892-000415 от 17.05.2023 г., с което на А.е наложена
глоба в размер на 100 лв. НП е връчено на нарушителя на 22.05.2023 г., а от
приложената вносна бележка /л. 26 от делото/ е видно, че наказаното лице се е
възползвало от правото си по чл. 79б от ЗАНН да не обжалва наказателното
постановление и да заплати глобата в размер на 80% от наложения размер.
На 24.04.2023 г. Началникът на Сектор «Пътна полиция» към
ОД на МВР Габрово е издал оспорената заповед №23-0892-000099. Прилагането на
мярката е мотивирано с констатациите в цитирания АУАН, а като правно основание
за налагането й е посочена разпоредбата на чл. 171 т. 2а, б. «а» от ЗДвП
и по-конкретно управляване на собствен на дружеството лек автомобил от
неправоспособен водач. Посочено е също, че управителят на дружеството е
допуснал притежаваното от същото превозно средство да бъде управлявано от
горепосочения нарушител.
Жалбоподателят оспорва именно последната констатация,
като твърди, че не е предоставял автомобила на лицето, посочено в заповедта. Това негово твърдение се установява от представения договор за наем на същия от 20.04.2023 г., съгласно
който е видно, че «***» ЕООД е предоставило за управление горепосочения лек
автомобил на П.Н.Д., за времето от 20.04.2023 г., 17:00 ч., до 23.04.2023 г.,
17:00 ч. Наемателят притежава валидно СУМПС, копие от което е приложено по
делото. Съгласно чл. 3.3 на приложените общи условия към договора, наемателят
няма право да преотстъпва ползването на автомобила на други лица, включително и
членове на семейството му, без съгласие на наемодателя. Органите на МВР също са
приели, че именно наемателят М.Д.е лицето, предоставило лекия автомобил на
Наргис Адем. И тъй като това негово деяние представлява административно
нарушение по чл. 177 ал. 1 т. 3, б. «а» от ЗДвП, за него на Димитров е съставен
приложен по делото АУАН GA № 660842/23.04.2023 г. /л. 27/, а с наказателно
постановление /НП/ №23-0892-000414 от 17.05.2023 г. му е наложено наказание
глоба в размер на 100 лв., която след връчване на НП е заплатена от него в
размер на 80%, на осн. чл. 79б от ЗАНН.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
достига до следните изводи:
Не е спорно, че индивидуалният административен акт,
предмет на съдебния контрол, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.
172 във вр. с чл. 165 от ЗДвП, предвид факта, че Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Габрово
е орган в служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху
движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни
мерки – чл.31,
т.2 от ЗМВР, като е
оправомощен да издава заповеди от рода на процесната със заповед № 264з-894/ 06.04.2022 г. на
директора на ОД на МВР – Габрово.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена в писмена форма, като в нея е описана фактическата обстановка,
обуславяща прилагането на процесната ПАМ – а именно управляването на МПС,
собственост на адресата на ПАМ от
неправоспособен водач. Описаните в АУАН
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактическите обстоятелства за издаване на ЗППАМ, поради което
актът се явява и част от административната преписка по издаване на такава
заповед по смисъла на чл. 59, т.
4, предл. 1 от АПК /Решение
№ 1517 от
5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2018 г., VIII о./.
Настоящият съдебен състав намира, че релевантната
фактическа обстановка е установена по
безспорен начин. Съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното / така - Решение № 15570 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2018 г., II о. и др./. В случая АУАН серия GA №660841/23.04.2023
г. е
подписан без възражения и доказателствената му сила не е оборена пред съда. От него
се установява, че на същата дата собственият на дружеството-жалбоподател лек
автомобил е управляван от Н.С.А.,
който управлява ППС без да е
правоспособен водач. Нито пред съда, нито в хода на административно-наказателното
производство срещу него, тези фактически констатации са оспорени.
Според цитираната в Заповедта норма на чл. 171, т.
2а, б.а от ЗДвП ПАМ се налага на собственика на
МПС, който управлява същото, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно
средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик,
чието моторно
превозно средство
е управлявано
от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година. За прилагане на цитираната разпоредба е необходимо и
достатъчно да бъдат установени единствено материалноправните предпоставки,
визирани във втората хипотеза на цитираната норма - за собственик, чието
МПС е управлявано
от лице, което не
е правоспособен водач. При наличието на тези предпоставки органът действа при условията на обвързана компетентност
и е длъжен да наложи принудителната
административна мярка.
Законът не изисква собственикът сам и лично да е предоставил своето МПС на
неправоспособно лице да шофира, съответно – наличие на
знание и/или вина у собственика, които обстоятелства подлежат на установяване и
съобразяване в едно административно наказателно производство. И това е така,
тъй като принудителната административна мярка е с
преустановителен и превантивен характер. Оспорената заповед има самостоятелни
правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. Такава е и
преобладаваща съдебна практика по сходни казуси, така напр. цитираното по-горе
решение № 1517 от
5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2018 г., VIII о. и решение
№ 1235 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
10192/2018 г., VIII о., съгласно което: «при тази нормативна уредба
законът изисква от административния орган само да установи
управлението на МПС в някоя от
посочените хипотези и неговия собственик...
посочената от административния орган правна норма на чл. 171,
т. 2 а, б. "а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на
МПС, което е управлявано
от неправоспособно лице….. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че дали касаторът-собственик е
адресат на съставения АУАН е без
правно значение. Действително, приложимата правна уредба не обвързва
принудителната мярка с установяване на вина на собственика, поради което без
правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото
си МПС, дали това е направено от друго лице и
дали той е знаела за това. Законът допуска засягане
на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както
и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.
".
Правилно актът е
издаден на жалбоподателя – собственик,
който в случая е юридическо лице.
Това е още едно доказателство за волята на
законодателя да не предвижда изследване наличието на вина за извършеното
нарушение – такива правни субекти изначално не могат да имат субективно
отношение към извършеното. Въпреки това те могат да бъдат адресати на
процесната мярка. "След като законът предвижда прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство
на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление, в случая административният акт за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 2а, б. "а" от ЗДвП е
следвало да бъде издаден на собственика, който е
юридическо лице... " - Решение № 2073 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
10194/2018 г., VIII о.; Решение № 15906 от
19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4114/2018 г., I о.
В конкретния случай безспорно се установява, че въпросното
МПС е предоставено за ползване по силата на
договор за наем на правоспособно лице, което от своя страна е предоставило
автомобила на неправоспособен водач. Но този факт не може да бъде основание за
отмяна на заповедта, тъй като са изпълнени материалноправните предпоставки на чл. 171,
т. 2а, б. а от ЗДвП / в същия смисъл решение № 15968 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
8086/2018 г., VI о./. Отношенията между собственика и наемателя на
автомобила нямат връзка с настоящия правен спор, който касае налагане на
мярката от оправомощените държавни органи на
първия при наличието на определени от
законодателя предпоставки за това. В случай, че наемателят на автомобила не е изпълнил свои договорни отношения, то
той носи отговорност пред наемодателя си по силата на сключения договор и въз
основа на същия този договор би дължал обезщетение за вреди при наличието на
доказани основания за това / така решение № 4172 от
13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7817/2019 г., VII о./.
Поради изложеното съдът приема, че при издаване на
оспорената заповед правилно е приложен материалният закон и наведените с
жалбата в тази връзка възражения са неоснователни.
По отношение на срока на ПАМ органът действа при
условията на оперативна самостоятелност, в зависимост от конкретните фактически обстоятелства. В
разглеждания случай административната мярка е приложена за минимално предвидения в
закона срок, поради което не е необходимо същата да бъде нарочно мотивирана в
тази част.
Съдът приема, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона -
осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и
здравето на участниците в движението и за преустановяване на административните
нарушения, поради което е спазена изисканата от закона форма като условие за
законосъобразност на административния акт.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен
състав намира, че процесната заповед е
законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба следва да се остави
без уважение.
С оглед крайния изход на спора, основателно се
явява искането на ответната страна за присъждане на направените по делото
разноски в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира органът – ответник, като съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя
тези разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. посл. от АПК, Административен съд – Габрово
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на «***» ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.
«Люлякова градина» №17, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя В.Д.В.,
против заповед №23-0892-000099/24.04.2023 г. за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 2А, б. А от ЗДвП, издадена от Началник
сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР Габрово, с която дружеството-жалбоподател
е наложена ПАМ по чл. 171 т. 2а б. «а» от ЗДвП - прекратяване на регистрацията
на ППС - лек автомобил «Хюндай И 30 ЦВ» с рег.№ ЕВ***ВН, собственост «***»
ЕООД, за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС №********* и 2 регистрационни
табели с номер ЕВ***ВН.
ОСЪЖДА на «***» ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление
гр. Габрово, ул. «Люлякова градина» №17, ет. 2, ап. 6, представлявано от
управителя В.Д.В.,***
сумата 100,00 /сто/ лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата решението не подлежи на
обжалване.
Препис от съдебното
решение да се връчи на страните, ведно със съобщението.
СЪДИЯ:
/Д. Атанасов/