Решение по дело №1327/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 188
Дата: 29 април 2023 г.
Съдия: Сияна Стойчева Димитрова
Дело: 20212150101327
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. гр.Несебър, 29.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20212150101327 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба вх. № 6719/31.05.2021 г. по описа
на БРС, изпратена по подсъдност на НРС с вх. № 4788/14.10.2021 г. по описа на
настоящия съд, на Е. Ц. Д., ЕГН **********, срещу собствениците в Етажна
собственост в сграда „Б.“, КК „Слънчев бряг“, с ид. №№ ******** и *********,
представлявана от управителя – „********“ ООД, ЕИК **********. Твърди се, че
ищцата е етажен собственик в ответната етажна собственост. На 20.05.2021 г. по
електронната поща, посочена като адрес за уведомяване, ищцата получила незаверено
копие от протокол от проведено общо събрание /ОС/, без приложения. Протоколът не
носел подписите на присъствалите лица, а бил подписан само от управителя на
ответното дружество и от неговия адвокат. Предвид липсата на приложенията към
него, се сочи, че нямало валиден документ по смисъла на ЗУЕС. Заявява се, че
решенията, обективирани в него, били нищожни предвид на това, че били извън
правомощията на ОС, не била спазена процедурата по свикването, провеждането и
гласуването. Насочва се претенция за нищожност и незаконосъобразност на решенията
против ЕС. Сочи се, че сградата била с два входа и ЕС бил две, поради което ЕС,
описана в протокола, била несъществуваща. Етажните собственици- чужди граждани,
ползвали имотите си само през летния сезон. Предвид на това, че по вина на
„********“ били спрени ел.захранването и водата, в комплекса не живеел никой и
съответно никой не бил видял поканата. Твърди се, че покана не била съставяна и не
било провеждано събрание. Протоколът не бил подписан от присъствалите на
събранието съобразно чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Не били представени пълномощните,
описани в протокола, като се оспорва и кворума. Сочи се, че решенията по т. 3- т. 9
били извън компетентността на ОС. Представят се писмени доказателства.
В срокът по чл.131 от ГПК постъпил писмен отговор от „********“ ООД -
управител на ЕС, с който се заявява неоснователност на предявената претенция по
чл.40 от ЗУЕС. Сочи се, че ЕС е една, макар и сградата да има два входа. Оспорват се
твърденията, че вина има дружеството за спрените ток и вода. На 20.04.2021 г., в 09.40
1
ч., била съставена покана за свикване на събранието, която била залепена на входната
врата сграда с идентификатор ******** и на прозореца до входната врата на сграда с
идентификатор *********, за което бил съставен нарочен протокол. Идеалните части
на всички обекти били определени съобразно чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС от
Управителя е одобрени от ОС. Представят се писмени доказателства.
С протоколно определение № 36/26.01.2022 г. производството по настоящото дело
е спряно до приключването с окончателен съдебен акт на гр.д. № 9048/2021 г. по описа
на БРС, поради преюдициалност.
Предвид влязло в законна сила решение № 310/05.10.2022 г. по гр.д. № 777/2022 г.
по описа на НРС, образувано след изпращане на гр.д. № 9048/2021 г. по описа на БРС
по подсъдност на НРС, производството по настоящото дело е възобновено с
определение № 34/10.01.2023 г.
В съдебно заседание, ищцата се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа предявения иск. С писмена молба, представителят на ищцата – адв. К. К. от
БАК поддържа направените искания, претендира разноски и представя списък по чл.
80 от ГПК, като възразява срещу заплатеното възнаграждение на представителя на
ответника, като прекомерно.
Ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат М. Г. от БАК, оспорва
иска като недопустим, недоказан и неоснователен и моли за отхвърлянето му.
Претендира присъждането на разноски и релевира възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, в тежест на ищцата е да
докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост и че са били взети решенията, чиято отмяна се иска.
В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на
законовите изисквания, както следва: при спазване на изискванията за свикване и
провеждане на общото събрание, включително, че протоколът е обявен по реда на чл.
16, ал. 7 от ЗУЕС, дата на която е обявен, че ОС е свикано при спазване на
изискванията за това, вкл. чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС, че са взети решения в рамките
на правомощията на ОС по чл. 11 от ЗУЕС, че събранието е проведено, че са спазени
чл. 16, ал. 5, чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС по отношение на участвалите в събранието
пълномощници, както и изискванията за кворум и мнозинство, съобразно идеалните
части при взимане на решения.
Във връзка с горното, съгласно нотариален акт № 6, том I, рег. № 109, дело №
6/09.01.2012 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, район на действие – НРС, рег. №
208 при НК /л. 6-7 по първоначално образуваното гр.д. № 3745/21 г. по описа на БРС/
се установява, че Е. Ц. Д. е собственик на СО с ид. № *********.3 в жилищна сграда
„Бахами“, ет. 2, ап. 5. Този факт не се оспорва от ответната ЕС.
Неоснователни се явяват възраженията на ответната ЕС за недопустимост на
производството по делото, доколкото, съгласно твърденията на самия ответник, а и от
представените от него доказателства – съобщение за изготвен протокол от процесното
ОСЕС от 29.04.2021 г./л. 59 от делото по описа на БРС/, обявяването на протокола по
реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС е осъществено на 06.05.2021 г. Налага се извод за съда, че
независимо от датата, на която ищцата е получила препис от същия, то в случая
преклузивният 30-дневен срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за оспорване по съдебен ред на
взетите решения е спазен, предвид датата на депозиране на процесната искова молба –
2
31.05.2021 г.
По делото не се спори между страните, че на 29.04.2021 г. било проведено общо
събрание на собствениците в етажна собственост в сграда „Бахами“, к.к. Слънчев бряг
– запад, с ид. №№ ******** и *********. В подкрепа на този факт е представен и
протокол на л. 8-19 и л. 44-52 от първоначално образуваното по описа на БРС дело.
Тук следва да се отбележи, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която дължи съдът, е ограничена само до
изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни
основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание /ОС/. Това следва от
характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по
заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
Предвид горното, настоящият съд намира, че следва да бъдат разгледани
единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения,
обективирани в исковата молба. Възраженията на ищцата най-общо могат да се
разделят на следните групи: - че събранието е проведено без да са спазени
изискванията за свикването му; - че са взети решения извън компетентността на ОС; -
че е нарушен чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС; - че не са спазени правилата за упълномощаване; -
че са допуснати нарушения на чл. 17, ал. 2-5 от ЗУЕС.
По възраженията на ищцата за незаконосъобразност на атакуваните решения,
обективирани в исковата молба, съдът достигна до следните фактически и правни
изводи:
По възражението на ищцата за нарушения на изискванията за свикването на
събранието:
С иницииращата производството искова молба, ищцата изрично е посочила, че е
нарушена процедурата по свикване на събранието, в частност чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от
ЗУЕС. В тази връзка, съдът с протоколно определение № 290/11.04.2023 г. по делото
изрично е указал на ответника, че на него се следва тежестта от доказване, че
процесното ОСЕС, чиито решения се оспорват, е свикано при спазване на реда,
предвиден в чл. 13 от ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗУЕС е уредена процедурата за свикване на
общо събрание на ЕС, а именно – чрез покана, подписана от лицата, които свикват
събранието, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата, не
по-късно от седем дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи – не по-късно
от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата
от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Събранието
не може да се проведе по-рано от осмия ден от поставяне на поканата, а в неотложни
случаи – не по-рано от 24 часа от поставянето. Съгласно чл. 13, ал. 7 от ЗУЕС е
установено минимално изискуемото съдържание на поканата – дневния ред на ОС,
датата, часът и мястото на провеждането му.
При анализ на цитираните разпоредби, се налага извод, че за доказване, че
събранието е свикано по надлежния ред, следва да се ангажират следните писмени
доказателства – покана, която да има съдържанието по чл. 13, ал. 1 и ал. 7 от ЗУЕС, да
е изготвена от легитимните лица по чл. 12 от ЗУЕС, както и протокол за поставяне на
поканата по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. В съответствие с разпределената доказателствена
тежест, ответникът с отговора представя покана за провеждането на процесното ОСЕС
и протокол по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС /л. 41-43 от първоначално образуваното по
описа на БРС дело/, които отговарят на поставените от законодателя изисквания за
3
съдържание и форма.
Независимо от горното, ищцата е въвела изрични твърдения, че поканата за
процесното ОСЕС е следвало да бъде връчена по реда на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от
ЗУЕС, като тези твърдения не са своевременно оспорени с отговора на исковата молба
и въпреки разпределената доказателствена тежест, ответната ЕС не ангажира
доказателства за извършено връчване на поканата на ищцата по посочения ред. Тук
следва да се посочи, че оплакването на ищцата е направено с първоначалната искова
молба, като с допълнение е посочено още, че процесното ОСЕС е свикано при
злоупотреба с правата на собствениците в ЕС – чуждестранни граждани, тъй като
същите пребивават в ЕС само през лятото. С отговора на исковата молба, ответната ЕС
е дала становище за неприложимост в случая на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, доколкото
ищцата не е предявила иска от името на собствениците – чужденци, но не е оспорила
по същество неприложимост на уредбата на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС по отношение
на ответницата, нито е развила съображения в тази насока. Такива съображения бяха
развити едва в пледоарията на процесуалния представител на ответника, след
изясняване на делото от фактическа страна и в хода на устните състезания.
Съгласно съдържанието на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС собственик или ползвател,
който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец,
уведомява писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи
електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за
свикване на общо събрание, както и телефонен номер, като съобщаването за
провеждане на общо събрание може да се извърши чрез устно уведомяване за
съдържанието на поканата, което се удостоверява с подпис на лицата, които свикват
общото събрание, или чрез изпращане на поканата на адрес в страната, включително
чрез електронна поща, ако такива са посочени. При неоспорени от ответника
твърдения на ищцата, че същата е направила искане до управителя на ОС връчванията
по реда на чл. 13 и чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС да бъдат осъществявани по отношение на нея
по предоставен електронен адрес, в тежест на ответника е да установи редовното
свикване на ОСЕС, вкл. връчване на покана на ищцата по посочения от нея електронен
адрес. Такива доказателства се не са ангажирани в рамките на настоящото
производство. Нещо повече, като доказателство по делото е прието представено от
ищцата, неоспорено от ответника, електронно писмо на ответника от 19.05.2021 г. /л.
30 от делото/, в приложение на което е предоставен на ищцата протокола от
процесното ОСЕС. Последното идва в подкрепа на ищцовото твърдение, че ответната
ЕС е била уведомена за наличие на предпоставките по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС по
отношение на ищцата и ѝ е бил предоставен електронен адрес за уведомяване.
Констатираното нарушение на процедурата по свикване на общото събрание е
достатъчно съществено и е основание за отмяна на всички взети решения на ОСЕС от
29.04.2021 г. При този извод на съда е безпредметно да се изследват останалите
оплаквания на ищцата. В случая решенията са взети, при липса на доказателства за
надлежно свикване на събранието, което ги прави незаконосъобразни само на това
основание.
По исканията за разноски и направените възражения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в
настоящия процес. От представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата по делото
се установява, че ищецът е направил разноски, както следва: сумата от 123 лева –
заплатени държавни такси; сумата от 800 лева – заплатен адвокатски хонорар.
Във връзка със своевременно релевирано от ответника възражение за
прекомерност на размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът
4
като съобрази разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че претендираното от
ищцата адвокатско възнаграждение съответства на минималния размер, предвиден с
наредбата за съответния вид работа. В обобщение на изложеното, в тежест на
ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски в размер на 923 лева, от
които 800 лева – дължимо адвокатско възнаграждение и 123 лева – заплатени
държавни такси.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от Е. Ц.
Д., ЕГН **********, с адрес в гр. ********, адрес за призоваване: гр. Б., ул. „****
***** I” № 104, партер, собственик на самостоятелен обект ид. № *********.3, всички
решения от 29.04.2021 г., взети от Общото събрание на собствениците в Етажна
собственост в сграда „Б.“, КК „Слънчев бряг“, с ид. №№ ******** и *********,
представлявани от управителя – „********“ ООД, ЕИК **********, като
незаконосъобразни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, собствениците в Етажна
собственост в сграда „Б.“, КК „Слънчев бряг“, с ид. №№ ******** и *********,
представлявани от управителя – „********“ ООД, ЕИК ********** да заплатят на Е.
Ц. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. ********, сумата от 923 /деветстотин двадесет и
три/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок
от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5