М О Т И В
И
към присъда
по НОХД № 1450 / 2018
год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказателен състав
Русенската районна прокуратура е обвинила Т.А.Д.,
роден на ***г***, с ЕГН **********, български гражданин, разведен, осъждан,
работи, със средно образование, в това, че на 16.04.2018 г., в гр. Русе,
причинил лека телесна повреда на М.А.Н. – началник отдел „Закрила на детето“
- гр.Русе, длъжностно лице, при
изпълнение на службата й, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, в резултат на контузна
рана и оток на лицето, както и лека телесна повреда на Г.Р.К. *** – социален
работник към отдел „Закрила на детето“ -
гр.Русе, длъжностно лице, при изпълнение на службата й, изразяваща се в
болка и страдание, без разстройство на здравето, в резултат на причинени отоци
и кръвонасядане на лицето и главата – престъпление по
чл. 131, ал.1, т. 1, пр.1 и т.4, пр.3 вр. чл. 130,
ал.1 и ал. 2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението така, както е
внесено в съда. Счита, че от събраните по делото доказателства се доказва
авторството на деянието и моли съда да признае подсъдимия за виновен.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявен срещу
подсъдимия граждански иск от М.А.Н. за сумата от 5 000 лв., претендирани като неимуществени вреди причинени от
престъплението, ведно със законната лихва считано от датата на деликта, както и направените в наказателното производство разноски.
Н. е конституирана и като частен обвинител.
За съвместно разглеждане е приет и предявен срещу
подсъдимия граждански иск от Г.Р.К. за сумата от 5 000 лв., претендирани
като неимуществени вреди причинени от престъплението, ведно със законната лихва
считано от датата на деликта, както и направените в
наказателното производство разноски.
К. е конституирана и като частен обвинител.
В хода на съдебните прения, заедно с повереника
си, Н. и К. намират обвинението за доказано по несъмнен начин и молят съда да
признае подсъдимия за виновен, съответно да уважи в пълен размер предявените искове.
Подсъдимият дава обяснения по делото. Признава, че е
нанесъл удари на пострадалите служителки от Дирекция „Социално подпомагане“. Твърди,
че извършил деянието в защита на детето и на себе си. Заедно със защитника си пледира,
съдът да го оправдае и да отхвърли претендираните граждански
искове.
Районният
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
е баща на А.Т.Д., роден на *** г. от съвместното му съжителство с М. С.И.. След
раздялата им грижите за детето полагал подс.Д..
Поради
риск за детето, със Заповед № ЗД / Д-Р 060 / 27.03.2017 г. на Д“СП“, А. Д. бил
настанен в професионалното приемно семейство на Кр.П..
Впоследствие с Решение № 45 /
08.03.2018 г. по гр.д.№ 1238 / 2018 г., по описа на РС-Бяла, тази мярката за
закрила била прекратена и съдът наложил друга, а именно краткосрочно
настаняване в професионалното приемно семейство на С. и Й.Й.в гр.Бяла, обл.Русе, за срок от три месеца.
С
разрешението на Д“СП“, за Великденските празници, в периода от 05.04.2018 г. –
09.04.2018 г., детето гостувало на подс.Д. и на баба
му З.А.. В края на периода подсъдимия сезирал Дирекцията, че синът му бил обект
на насилие в приемното семейство. В тази връзка била извършена проверка, по
време на която с разрешение от Д“СП“ А. останал при баща си до 16.04.2019 г.
Проверката приключила, като бил изготвен Заключителен доклад № 338 / 16.04.2018
г. на КСУДС-Русе и изпратен в Дирекция „Социално подпомагане“, постъпил на
същата дата. Заключението било, че не са установени индикатори за преживяно
насилие в приемното семейство.
На
16.04.2019 г. подс.Д. се явил в Дирекцията заедно с
детето, поради изтичане на разрешение срок за престой в дома му. Пострадалата М.Н.
- началник отдел „Закрила на детето“ - гр.Русе и свид.Т.
го поканили в приемната на първия етаж, а свид.С.
отвела детето в стая, която се намирала на втория етаж. Свид.Н.
обявила на подс.Д., че проверката не установила данни
за упражнено насилие спрямо А., вследствие на което той трябвало да се върне в
приемното семейство. Когато разбрал това, подсъдимия скочил, започнал да вика и
хукнал към втория етаж, влязъл в стаята, в която се намирал синът му, хванал го
за ръка и бързо започнал да слиза по стъпалата, като по този начин го влачел след
себе си. Детето се уплашило и започнало да пищи и плаче. Тъй като имало
опасност да пострада Н., Г.К. - социален работник към отдел „Закрила на детето“
- гр.Русе, свид.
С. и свид.Т., се насочили към подсъдимия с намерение
да го спрат и предпазят А. от нараняване. Същевременно умолявали подсъдимия да пусне
А.. Свид.Н. и свид.К. опитали
да задържат детето. К. успяла да го хване и тогава подсъдимият ѝ нанесъл
удар с глава в слепоочието. Веднага след това ударил с юмрук в лицето и свид.Н.. По време на разигралата се ситуация свид.С. успяла да отведе детето настрани и започнала да го
утешава. Свид. Г. възприела случващото се и подала
сигнал на „Център 112“ за извършените от подсъдимия действия. Скоро след
случилото се, на място пристигнали органите МВР и медицински екип от ЦСМП –
Русе. Пострадалите Н. и К. била откарани в болницата за преглед където се
установило, че са им причинени леки телесни повреди.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М.А.Н., Г.Р.К., Д.Ц.М., М.Д.С., К.С.Г., Х.И.Т., В.И.И., З.С.А., Т.Д.Д., З.Т.В.; съдебни
медицински експертизи; справка от Отдел „Регионален център 112“-Русе и диск,
съдържащ аудио файл; Удостоверение № 652 / 08.10.2018 г. от ЦПЗ-Русе; Заключителен
доклад № 338 / 16.04.2018 г. на КСУДС-Русе; Решение № 45 / 08.03.2018 г. по
гр.д.№ 1238 / 2018 г., по описа на РС-Бяла; трудов договор, заповед, длъжностни
характеристики; справка за съдимост, автобиография, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние.
Чрез
показанията на М.Н. се установява, че след като разбрал за резултата от
проверката и това че следва да върне сина си при приемния родител, подсъдимият
„изревал буквално като животно“, хукнал към горния етаж и след като взел
детето, започнал да го влачи по стълбите. Когато тя и колежките й се опитали да
задържат детето, подсъдимият й нанесъл
удар с юмрук в лявото слепоочие. Показанията й се потвърждават и допълват, и от
Г.К., която възприела как подсъдимият удря Н., а когато тя се опитала да хване
сина му, за да го успокои, тъй като детето крещяло и било влачено от Д., той я
ударил с глава и с юмрук. От директорката на ОЗД – свид.Д.
М., се установява, че не е очевидец на инцидента, но впоследствие е научила за
него и е разбрала, че подсъдимият е ударил Н. и К.. Видно от показанията на свид.М.С., инцидентът се развил пред входа на отдела.
Докато държала сина му за ръка, видяла как подсъдимия нанася ударите на К. и Н..
Свид.К.Г. също възприела, как подсъдимия удря с ръка Н.,
а К. с глава. Свидетелката Т. също сочи, че подсъдимият е нанесъл удар с юмрук
на Н. и с глава на К..
От показанията
на свид.В.И. се установява, че същият докато престоявал
на пиацата за таксита, възприел разправията между служителите на ОЗД и
подсъдимия. Според него служителите от отдела искали да вземат детето, а
подсъдимият не позволявал това да стане.
От показанията
на майката на подс.Д. – З.А., става ясно, че по повод
поведението на детето докато било при тях, подали сигнал срещу приемния му
родител. Тя и подсъдимия не били съгласни с начина по-който протекла
проверката. На инкриминираната дата възприела само малка част от случилото се
пред отдела, но твърди че впоследствие научила, че подсъдимият е ударил някой
от служителите на отдела.
От показанията
на свид.Т.Д.Д. е видно, че проверката по повод
подадения от подсъдимия сигнал срещу приемния родител на детето му, приключила
със становище за липса на проявено насилие от страна на приемното семейство.
Когато подсъдимият научил това, той взел детето и му казал да бяга. Служителите
от Отдела искали да предотвратят евентуален инцидент с детето. В един момент
подсъдимият ударил Н. и К., но свид.Д. сочи, че е не
възприела самите удари.
От показанията
на свид.З.Т.В. се установява цялостното агресивно
поведение на подсъдимия към служителите на ОЗД през периода, в който А. Д. бил настанен
при приемна майка.
Показанията на
свидетелите са допълват и от приложените по делото справка от Отдел „Регионален
център 112“-Русе и диск, съдържащ аудио файл, на който е записан подаденият на
16.04.2018 г. в 11:46 часа сигнал от свид.Г. на
тел.112, относно действията на подсъдимия.
Обвинителната
теза се потвърждава и от наличните обективни находки по делото, намерили израз
в съдебномедицинските експертизи, в която се установява по категоричен начин
механизма и начина на причиняване на уврежданията на пострадалите служителки на
О“ЗД“. Съгласно заключенията, на Н. са причинени разкъсно-контузна
рана и оток на лицето, а на К. отоци и кръвонасядане
на лицето и главата. Тези увреждания са
резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени на 16.04.2018
г по начина описан в предварителните сведения от съдебномедицинските
удостоверения. Така Н. получила разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и 129 от НК, а К. болка и страдание.
От обясненията
на подсъдимия се установява, че действително е искал да напусне отдела с
детето, след като разбрал за резултата от проверката. Твърди, че бил „нападнат“
от Н., К. и други две служителки, при което една от тях успяла да издърпа
детето. Признава, че нанесъл удари с глава и ръце, за да вземе детето и да се
отскубне от тях. По този начин искал да защити сина си и себе си.
От приобщеното Удостоверение
№ 652 / 08.10.2018 г. от ЦПЗ-Русе е видно, че след проведена на А.Т.Д.
диагностична оценка и консултация с детски психиатър и психолог, се
констатирало при детето е налице разстройство на привързаността в детството, дезинхибиран тип.
Видно от Заключителния
доклад № 338 / 16.04.2018 г. на КСУДС-Русе адресиран до дирекция „Социално
подпомагане“ и постъпил на същата дата, не били установени индикатори за
преживяно насилие в приемното семейство.
От Решение № 45
/ 08.03.2018 г. по гр.д.№ 1238 / 2018 г., по описа на РС-Бяла, се установява,
че е прекратена първоначалната мярка за закрила на А. Д. – настаняване в
професионалното приемно семейство на К. Ц. и е наложена мярка за закрила –
краткосрочно настаняване в професионалното приемно семейство на С. и Й.Й.за
срок от три месеца.
Видно от
приобщената справка за съдимост, подсъдимият е с изключително обременено
съдебно минало. Осъждан е единадесет пъти за различни по вид престъпления от
общ характер.
Всички
доказателства разгледани поотделно и в своята съвкупност налагат следните
правни изводи:
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем,
следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК, може да бъде
субект на престъплението, за което
е обвинен.
От обективна и субективна страна
подс.Т.А.Д.
осъществил състава на престъпление по
чл. 131, ал.1, т. 1, пр.1 и т.4, пр.3 вр. чл. 130,
ал.1 и ал. 2 от НК, тъй като на
16.04.2018 г., в гр. Русе, причинил лека телесна повреда на М.А.Н. – началник
отдел „Закрила на детето“ - гр.Русе,
длъжностно лице, при изпълнение на службата й, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, в резултат на контузна рана и оток на лицето, както и лека телесна
повреда на Г.Р.К. *** – социален работник към отдел „Закрила на детето“ - гр.Русе, длъжностно лице, при изпълнение на
службата й, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, в
резултат на причинени отоци и кръвонасядане на лицето
и главата.
Несъмнено
пострадалите лица са длъжностни по смисъла на чл.93, ат.1, б.“а“ от НК, тъй
като от приложените трудов договор, заповед и длъжностни характеристики се
установява, че изпълнявали със заплата постоянно служба в държавно учреждение и не извършвали дейност на материално
изпълнение. Освен това, деянието срещу тях е осъществено при изпълнение на
служебните им задължения.
Налице и
квалификацията „на повече от едно лице“, тъй като подсъдимият нанесъл лека
телесна повреда на Н. и К., при общност на умисъла.
От субективна страна е действал с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер и искал настъпването на
общественоопасните последици от деянието.
Не са били налице условия
за защита на личността на подсъдимия и неговото дете при възникналата ситуация.
В случая срещу А. и подсъдимия въобще не е имало нападение. Д. влачел след себе
си детето по стъпалата, с което имало опасност то да се нарани и действията на
пострадалите служителки са били осъществени с цел да го предпазят от
нараняване. От друга страна съобразно съдебното решение и поради изтичане на
разрешението за престой на детето в дома на подсъдимия, той следвало да остави
детето в О“ЗД“, за да бъде предадено на приемния родител. Подсъдимият нанесъл
ударите на Н. и К., защото опитвайки се да хванат сина му, за да го предпазят
от евентуално увреждане, препречвали възможността му да напусне с него по
най-бързия начин Отдела за закрила на детето, като по този начин грубо да
игнорира въведените правила в държавата за защита на децата.
При така
изложеното, съдът счита, че подсъдимият следва да бъдат признат за виновен в
извършването на престъплението, за което е изправен пред съда.
При индивидуализацията на наказанието
по отношение на подсъдимия Д., съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства дадените от него обяснения, с които признава, че е нанесъл удари
на двете пострадали служителки, както и подбудите му за това. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете, че деянието е било осъществено на
обществено място, в присъствието на малко дете, лошите му
характеристични данни свързани със съдебното му минало и безцеремонното,
арогантно и обидно отношение към служителите от О“ЗД“.
Съдът, не намери многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява
несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито пък изключителни
по своя характер. Поради тази причина на подсъдимия следва да се наложи
наказание лишаване от свобода в пределите на предвиденото за престъплението
наказание, в случая до три години.
С оглед изложеното и на основание чл. 131, ал.1, т. 1, пр.1 и т.4, пр.3 вр.
чл. 130, ал.1 и ал. 2 от НК, чл.54 вр. с чл.36 от НК,
съдът му наложи наказание ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи
при първоначален общ режим.
По отношение на предявения
гражданския иск от Н.:
Същият е допустим,
своевременно предявен от лице, което от кръга на правоимащите
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствено
връзка с извършеното от подс. Д. престъпление.
По делото е доказано
наличието на противоправно деяние от страна на
подсъдимия, от което като пряка и непосредствена последица на Н., били
причинени посочените увреждания. В светлината на изложеното, съдът счита, че
предявеният иск за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликтно поведение е доказан по основание, поради което са
налице елементите от състава на чл.45 от ЗЗД, който поражда правото на
пострадалата да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът
претендира компенсиране на претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000
лв., ведно със законната лихва върху сумата от деня на деликта
до окончателното й изплащане, както и направените в производството разноски. В
случая съдът приема, че претендираното паричното
обезщетение за претърпяната от Н. неимуществена вреда следва да бъде уважено в
размер от 3 000 лв., ведно със законната лихва от деня на деликта – 16.04.2018 г., до окончателното й изплащане,
както и сумата от 300 лв., представляваща направените от разноски за повереник. Предявения граждански иск за неимуществени вреди
за размера над 3 000 лв., съдът отхвърли.
Предявения гражданския иск
от К. е допустим. В случая се доказа противоправно
деяние от страна на подсъдимия, от което при пряка и непосредствена връзка на К.,
били причинени гореписаните увреждания. Предявеният
иск за претърпени неимуществени вреди е доказан по основание. Същият поражда
правото й да претендира компенсиране на претърпени неимуществени вреди. Съдът
прие, че паричното обезщетение за претърпяната от К. вреда, следва да бъде
уважено в размер от 3 000 лв., ведно със законната лихва от деня на деликта – 16.04.2018 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 300 лв.,
представляваща направените от разноски за повереник.
Гражданският иск за неимуществени вреди за размера над 3 000 лв., съдът
отхвърли.
При този изход на делото
подсъдимия Т.А.Д., следва да внесе по сметка на РсРС
държавна такса от по 120 лева върху размера на всеки от уважените граждански
искове, да внесе 246 лева в полза на ОДМВР - Русе, представляващи направените
на досъдебното производство разноски, а освен това и 80 лв. по сметка на
Районен съд - Русе, за направените на съдебното производство разноски.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: