Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 271 от 14.11.2019 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 398 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по искова молба от Р.К.А., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат Ю.С.,***, срещу Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, бул. „България” № 33. Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на РДГ – Кюстендил да заплати на ищеца сумата в размер на 600,00 лева – обезщетение за претърпените от последния имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платени адвокатски възнаграждения, в съдебните производства във връзка с отмяната на Наказателно постановление (НП) № 18/14.05.2018 г., издадено от директора на РДГ – Кюстендил (300,00 лева в производството по административнонаказателно дело (АНД) № 933/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, и 300,00 лева в производството по касационно административнонаказателно дело (КАНД) № 145/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил). Претендира се заплащане и на законната лихва върху сумата от 600,00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 13.08.2019 г., до окончателното й изплащане, както и на внесената от ищеца държавна такса в размер 10,00 лева и заплатеното от него адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 350,00 лева по настоящото дело.
В исковата молба се твърди, че с НП № 18/14.05.2018 г., издадено от директора на РГД – Кюстендил, на ищеца на основание чл. 275, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ) е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 24, ал. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Ищецът обжалвал наказателното постановление и същото е отменено като незаконосъобразно с Решение №102/26.03.2019 г., постановено по АНД № 933/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. Решението на районния съд е обжалвано от РДГ – Кюстендил и оставено в сила с Решение № 219/19.07.2019 г., постановено по КАНД №145/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Твърди се, че в производствата по АНД №933/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и КАНД № 145/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил ищецът е представляван от адвокат, на който за осъществяване на правна защита и съдействие заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева за всяко от двете производства съгласно съответно договор за правна защита и съдействие от 25.05.2018 г. и договор за правна защита и съдействие от 17.05.2019 г.
Регионална дирекция по горите – Кюстендил не е представила отговор на исковата молба.
В съдебното заседание по делото адвокат Ю.С. поддържа исковата молба.
Процесуалния представител по пълномощие на РДГ – Кюстендил – юрисконсулт А.Е., не оспорва иска. Навежда доводи за недължимост на претендираните от ищеца суми за внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение в настоящото производство предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), доколкото РДГ – Кюстендил признава иска и не е дала повод за завеждането на делото, тъй като не е поканена от ищеца да му заплати разноските по горепосочените две дела. В случай на присъждане на адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца такова.
Прокурорът дава заключение за основателност на предявения иск.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С НП № 18/14.05.2018 г., издадено от директора на РДГ – Кюстендил, на Р.А. на основание чл. 275, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 24, ал. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Ищецът обжалвал наказателното постановление и същото е отменено като незаконосъобразно с Решение №102/26.03.2019 г., постановено по АНД № 933/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. Решението на районния съд е оставено в сила с Решение № 219/19.07.2019 г., постановено по КАНД №145/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, което е окончателно. В производствата по АНД №933/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и КАНД № 145/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил ищецът е представляван от адвокат Ю.С.,***. С договор за правна защита и съдействие от 25.05.2018 г. Р.А. е възложил, а адвокат Ю.С. е приел да му окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и подаване от негово име на жалба срещу наказателното постановление и осъществяване на процесуално представителство по делото, образувано въз основа на жалбата, при възнаграждение в размер на 300,00 лева, платено в брой при подписването на договора. С договор за правна защита и съдействие от 17.05.2019 г. ищецът е възложил, а адвокат Ю.С. е приел да му окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на отговор на касационната жалба срещу Решение № 102/26.03.2019 г., постановено по АНД № 933/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, както и в осъществяване на процесуално представителство по делото, образувано въз основа на касационната жалба, при възнаграждение в размер на 300,00 лева, платено в брой при подписването на договора.
При така установената фактическа обстановка съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая търсената обезвреда се основава на твърдения за имуществени вреди от отменено наказателно постановление, а дейността по налагане на административно наказание е форма на административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че наказателното постановление, с отмяна на което се обвързва претенцията, се издава от административен орган, представлява властнически акт на орган на администрацията и поражда административнонаказателни правни последици. Въведените като основание за исковата претенция факти в случая се свързват с наличие на спорно материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление. Поради това и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г на ОСК на ВАС и ГК на ВКС искът се разглежда по реда на ЗОДОВ. Според чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК. Този ред е регламентиран с нормите на чл. 203 и сл. от кодекса. Разпоредбата на чл. 205 от последния сочи като ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Регионална дирекция по горите – Кюстендил е юридическо лице съгласно чл. 158, ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на служители и длъжностни лица в системата на тази дирекция, следва да отговаря юридическото лице. Отмененият като незаконосъобразен акт е издаден от директора на РДГ – Кюстендил – длъжностно лице в системата на дирекцията.
Основателността на предявения иск предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При недоказване на която и да е от посочените предпоставки обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест е за ищеца. В случая са налице предпоставките за уважаване на иска.
С отмяната на НП № 18/14.05.2018 г., издадено от директора на РДГ – Кюстендил, с влязъл в сила съдебен акт е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът намира за необходимо да отбележи, че основанието, на което е отменено наказателното постановление, е без значение (необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК е отмяната на акта, като в случая тази отмяна е налице).
От доказателствата по делото се установява безспорно, че на ищеца са причинени имуществени вреди, т.е. налице е и втората кумулативно предвидена предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За обжалването на процесното наказателно постановление по съдебен ред, процесуална защита и представителство по образуваните в тази връзка АНД № 933/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и КАНД № 145/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил ищецът е упълномощил адвокат. Видно от приложените по посочените две дела договори за правна защита и съдействие съответно от 25.05.2018 г. и 17.05.2019 г., Р.А. е заплатил в брой на адвокат Ю.С. адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева по всеки договор. Заплатената сума по всеки от двата договора представлява разход за процесуално представителство и имуществена вреда за Р.А., доколкото ангажирането на адвокат не би било необходимо, ако не бе издадено отмененото впоследствие като незаконосъобразно НП № 18/14.05.2018 г. на директора на РДГ – Кюстендил.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Възлагането от ищеца на процесуално представителство и защита в съдебните производства във връзка с отмяната на НП №18/14.05.2018 г., издадено от директора на РДГ – Кюстендил, и заплащането на договорените адвокатски възнаграждения, са непосредствено обусловени от произтичащата от наказателното постановление нужда от защита на интересите му като санкционирано лице. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, п
ри предявени пред административните съдилища искове по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.
4 от този закон.
Исковата претенция е доказана и по размер. По делото няма спор, че разходите в размер са 600,00 лева са направени. Приложените два договора за правна защита и съдействие са подписани от страните по тях. Вписването на направеното плащане във всеки от двата договора е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане, като договора в тази му част има характер на разписка (вж. в т. см. и Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС).
Върху
сумата от 600,00 лева се следва заплащане на законната лихва, считано от
13.08.2019 г. – датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Тъй като по исков ред се претендира
възстановяването на съдебни разноски, които не могат да се
търсят по друг ред поради липсата на уредба в съответния процесуален закон,
приложение намира разпоредбата на чл.
84, ал. 2 от ЗЗД,
според която, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе
роля на покана, поради което законната лихва върху главницата се дължи от
момента на подаване на исковата молба, в случая – от 13.08.2019 г. (вж. в т.
см. и Решение № 3626/13.03.2019 г. на ВАС по адм. дело № 6087/2018 г., III о. и
Решение № 972/23.01.2019 г. на ВАС по адм. дело № 7792/2018 г., III о.).
Ищецът претендира осъждане на РДГ – Кюстендил да му заплати внесената от него държавна такса в размер 10,00 лева и заплатеното от него адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 350,00 лева по настоящото дело. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител по пълномощие на РДГ – Кюстендил за приложимост в случая на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК (същата предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца). Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ е специална по отношение на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като дерогира приложението на последната и не освобождава ответника от отговорност за заплащане на внесената от ищеца държавна такса и платеното от него възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, в случаите на признаване на иска (вж. в т. см. и Определение № 10623/08.07.2019 г. на ВАС по адм. дело № 539/2018 г., III о.). Дори и да се приеме, че нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е приложима при определяне на разноските по чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ (в какъвто смисъл са Определение № 9126/04.07.2018 г. на ВАС по адм. дело № 6587/2018 г., III о. и Определение № 3983/28.03.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3647/2018 г., III о.), в случая не е налице признание на иска, доколкото юрисконсулт Е. не е представила по делото изрично пълномощно по чл. 34, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за признаване на иска. Съдът намира за основателно обаче направеното от процесуалния представител по пълномощие на РДГ – Кюстендил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Доколкото настоящото дело не се отличава с фактическа или правна сложност съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева е прекомерно. Същото следва да бъде намалено до установения в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 300,00 лева. По изложените съображения РДГ – Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 310,00 лева, в това число: 10,00 лева – внесена държавна такса, и 300,00 лева– платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Кюстендил да заплати на Р.К.А., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, сумата в размер на 600,00 (шестстотин) лева – обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платени адвокатски възнаграждения, в съдебните производства във връзка с отмяната на Наказателно постановление № 18/14.05.2018 г., издадено от директора на РДГ – Кюстендил (300,00 лева в производството по АНД № 933/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, и 300,00 лева в производството по КАНД № 145/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил), ведно със законната лихва върху сумата от 600,00 лева, считано от 13.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Кюстендил да заплати на Р.К.А., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, сумата в размер на 310,00 (триста и десет) лева, в това число: 10,00 (десет) лева – внесена държавна такса, и 300,00 (триста) лева – платено адвокатско възнаграждение, по административно дело № 398/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.
Решението може да се обжалва от страните пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: