Решение по дело №8949/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1105
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 18 май 2022 г.)
Съдия: Десислава Йорданова Йорданова
Дело: 20213110108949
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1105
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110108949 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от *** срещу Община
Варна, с която са предявени установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация по чл.213 КЗ /отм./ вр. чл.49 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи да заплати на ищеца сумата от 1000,05 лв. (хиляда лева и пет стотинки),
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация на
щетата по щета № ***включваща сумата от 990,05 лв.- разходи за отстраняване на
увреждания и 10,00 лв.- ликвидационни разноски ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение в съда – 05.05.2021г. до окончателното изплащане,
сумата от 304,75 лв. (триста и четири лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
мораторна лихва дължима за периода от 29.04.2018г. до 29.04.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.***/2021 г. по описа на
ВРС, 12 състав /уточнителни молба на л.48 и л.55 от делото/.
Ищецът твърди, че застрахован при него по комбинирана застраховка „Каско“ и
„Злополука“ лек автомобил марка „*** на 17.04.2016 г. в срок на действие на застраховката
в гр.***“ е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, при което
автомобилът е бил увреден – пукната предна дясна гума и деформация на предна броня на
автомобила. При ищеца била образувана преписка за щета ***. Ищцовото дружество
заплатило застрахователно обезщетение за отстраняването на вредите му в размер 990,05
лева, сторени са и 10,00 лв. ликвидационни разноски. Според изложеното в исковата молба
ответникът Община Варна носи отговорност за причинените на автомобила вреди, тъй като
процесното произшествие е настъпило на пътен участък, който следвало да бъде подържан
от него, което задължение не е било изпълнено. С писмо получено от ответника на
29.08.2016 г. същия бил поканен извънсъдебно да заплати сумата от 1005,05 лв., но същата
не била заплатена. При изложеното се иска уважаване на предявените искове.
Ответникът Община Варна оспорва предявения иск. Наведено е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, който не е
изпълнил задължението по чл.20, ал.2 ЗДвП да се движи със съобразена за пътната
обстановка скорост. Счита, че претендиранта сума е завишена и иска съобразяване на
1
действителната стойност на разходите, необходими за отстраняване на вредите по
автомобила. Оспорва механизма на настъпване на произшествието Иска се отхвърляне на
предявения иск или намаляване на определеното обезщетение
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Не спорно по делото, а и от представените доказателства се установява, че между
ищцовото дружество ***““ и собственика на „**** / с първа регистрация от 04.06.2012 г./
към 18.04.2016 г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за
комбинирана „Каско“ и „Злополука“ застраховка по застрахователна полица №
****/11.10.2012 г. за периода от 12.10.2012 г.-11.10.2017 г.
От показаниятa на свидетеля В. Ц. Б., водач на автомобила се установява, че е
претърпял инцидент с автомобила на 17.04.2016 г. Сочи, че е попаднал в дупка на пътя,
който е бил като „строителна площадка“, „избягва; една дупка и влизаш в друга“. Сочи, че
мястото на инцидента е около паметника на Почивка. Макар, че не помни точно какво е
било времето, счита, че трябва да е било мокри и дупките да са били в пълни с вода, защото
когато е сухо се опитва да ги заобикаля, но когато е валяло, сочи че това е много трудно.
Сочи, че не е имало сигнализация за дупката.
Въз основа на уведомление за настъпило застрахователно събитие от 18.04.2016 г.,е
образувана преписка по щета №13016030102466-01. Съгласно опис- заключение по щета
при извършен оглед на автомобила са установени увреждания на предна дясна гума и броня
По делото са представени преводни нареждания от 08.06.2016 г. /732,88 лв./ и
04.05.2016 г./ 257,17 лв./, видно от които на „***- сервиза на който съгласно представен
приемно-предавателен протокол от 16.05.2016 г. е възложен ремонта на имота, е изплатена
сума в общ размер на 990,05 лв. по щета №***
От заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза,
кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че при настпване на
увреждането автомобила се е движел по ул. ***, като е преминал през нарушение на пътната
настилка – дупка на пътното платно с предно дясно колело, като са увреденитдетайли по
автомобила – предна броня, която е ремонтирана и боядисана, преден десен подкалник-
подменен и предна дясна гума-подменена. Посочено е, че ремонта на автомобила е
извършен във фирмения сервиз на марката с влагане на оригинални резервни части. Вещото
лице сочи, че тези увреждания е възможно да са получени в резултат на описания
механизъм. Изяснено е, че към момента на произшествието автомобила е бил на 3 години, 8
месеца и 13 дни. Размерът на щетите по процесния автомобил към датата на произшествието
експертът е определил на 991,25 лева / части и труд по средни пазарни цени/. Експертът
счита, че направените от ищеца разходи в размер на 10 лв. за оглед и експертиза
съответстват на обичайните такива.
Видно от регресна поканан изх. №Л-8466/25.08.2016 г., получена на 29.08.2016 г.
ответникът е поканен да възстанови шетите, за които е заплатено застрахователно
обезщетение.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни
изводи:
Предявен е иск по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД. Приложим по делото е
именно отмененият Кодекс за застраховането, тъй като съгласно пар. 22 от Кодекса за
застраховането, приет с ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. за
застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на кодекса, какъвто е и
процесният, се прилага част четвърта от КЗ (отм.).
Съобразно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр.1 КЗ /отм./ застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата с плащането на застрахователното
обезщетение до размера на платеното от него и обичайните разноски, направени по
определяне на обезщетението. Суброгацията включва възможността застрахователят да
предяви регресни претенции чрез реализиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, когато са
налице основанията за това.
За да бъде уважен искът по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с пар. 22 от ПЗР на КЗ, от
страна на ищеца следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/ наличието на
2
предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от вещ, собственост на
ответника. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса
ищцовото дружество следва да ангажира доказателства за осъществяването на всички
елементи, включени в предмета на доказване на предявения иск.
От представените по делото писмени доказателства се установява наличието на
валидно сключен застрахователен договор "Каско" между***“ и собственика на уредения
лек автомобил.
За установяване на произшествието са ангажирани гласни доказателства посредством
разпита на свидетеля Б. - водач на автомобила, с който е реализирано произшествието и е
очевидец на събитието. Показанията на свидетеля са, че процесните щети са резултат
именно от попадането на процесния автомобил в необозначена дупка на пътното платно.
Тези показания съдът кредитира като непосредствени и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото- заключението на назначената по делото експертиза досежно
възможността повредата да е настъпила от попадането в неравност на пътя.
Задължението за поддържане изправността на процесния пътен участък, находящ се
в гр. Варна и представляващ местен общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, е
възложено по силата чл. 8, ал. 3 и чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от същия закон на ответната
община като юридическо лице, включително и упражняването на надзор върху служителите,
отговарящи пряко за тази дейност / ответникът не е оспорил, че мястото на настъпване на
произшествието представлява общински път/. Съгласно цитираните норми задължение на
Община Варна е да поддържа общинските пътища в изправно състояние така че да
осигуряват безопасно и удобно движение - § 1, т. 14 от ДР на ЗП. Отделно от това,
разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДП вменява на лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок.
Следователно са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответната община за причинените на третото лице вреди, а именно
собственикът на застрахования автомобил е претърпял имуществени вреди при станалото с
автомобила му ПТП на 17.04.2016 г. г., настъпило при преминаване през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно – общински път, чието управление е възложено на
Община Варна, поради неизпълнение на задължения на служителите, на които общината е
възложила работа за поддържане на пътя. Налице е неизпълнение на задълженията на
служителите на общината за осигуряване необходимите условия за безопасно движение, от
което противоправно бездействие са причинени вреди, обезщетени от ищеца –
застраховател. Ето защо са налице предпоставките за регресно обезщетяване на
застрахователя, поради което и предявеният иск се явява доказан по основание.
Фактът на заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя не е
спорен, като от материалите по делото се установява, че сумата е заплатена на сервиза, в
който са отстранени повредите. От представения приемно-предавателен протокол от
м.05.2016 г. се установява на кой сервиз е възложена поправката, а от двата броя платежни
нареждания – какъв е размера на заплатената цена за ремонта.
Относно размера на щетата съдът кредитира заключението на вещото лице и
определя същото на 991,25 лева. Тъй като заплатеното от застрахователя обезщетение е в
по-малък от претендирания размер, исковата претенция се явявя основателна в цялост за
сумата от 1000,05 лв., която включва сумата от 990,05 лв.- заплатено обезщетение и 10,00
лв.- ликвидационни разходи, които не са оспорени от ответника.
По отношение на възраженията на ответника, че претендираното обезщетение е
прекомерно, доколкото сумата необходима за ремонта е завишена, съдът намира за
необходимо да отбележи, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение се
определя към момента на настъпване на застрахователното събитие и зависи от
причинените вреди. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма
от пазарната му стойност /пазарната му цена/ към деня на настъпването на събитието. За
действителна пазарна стойност на увреденото МПС следва да се приеме тази към момента
на увреждането, т. е. в случая обезщетението следва да бъде определено по пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, така както е в решение № 37 от
23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС на РБ, ТК, I ТО. Именно стойността на вредите
3
по средни пазарни цени е определена от вещото лице / 991,25 лв./ и същата надхвърля
заплатеното от ищеца обезщетение, с оглед на което исковата претенция за главница е
изцяло основателна.
По иска за заплащане на лихва за забава - 304,75 лв. за периода от 29.04.2018г. до
29.04.2021г. съдът намира следното:
По делото са представени доказателства, че ищецът е предял извънсъдебно
претенцията си, като писмото, в което тя се съдържа е получено от ответника на 29.08.2016
г. / в известието е посочен номера на преписката за щета при ищеца – ***, който съответства
на номера щета, образуван за процесното произшествие/.
Ответникът е в забава от момента, в който е поканен да заплати сумата и при
изтичане на срока, отправен в поканата. Поканата е получена на 29.08.2016 г., и при даден
срок за престиране 7 дни от получаването, ответникът дължи мораторна лихва, считано от
05.09.2016 г. Претенцията на ищеца е за периода от 29.04.2018 г. до 29.04.2021 г., в
рамките на който съдът следва да се произнесе с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, като за този период се дължи лихва в размер на 304,75 лв., изчислена с
помощта на онлайн калкулатор по реда на чл.162 ГПК, поради което и акцесорният иск се
явява изцяло основателен и също подлежи на уважаване.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от последния съдебни разноски (за държавна такса
– 27,19 лв., 250 лв.- депозит за вещо лице по съдебно-автотехническата експертиза, а на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП съдът определя 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение /общо 377,19 лв./
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос. Ищецът е сторил разноски в размер на 25,00 лв.-
държавна такса и 50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение/ общо 75 лв./,
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ***, представлявана то кмета на общината,
адрес: гр. *** дължи на „*** със седалище и адрес на управление: гр. ***, по реда на чл.422
ГПК на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 1000,05 лв. (хиляда лева
и пет стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разноски по
ликвидация на щетата по щета № ***включваща сумата от 990,05 лв.- разходи за
отстраняване на увреждания и 10,00 лв.- ликвидационни разноски ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение в съда – 05.05.2021г. до окончателното изплащане,
сумата от 304,75 лв. (триста и четири лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
мораторна лихва дължима за периода от 29.04.2018г. до 29.04.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.***/2021 г. по описа на
ВРС, 12 състав
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, представлявана то кмета на общината,
адрес: гр. **** да заплати на ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***сумата от
377,19 лв.- разноски в исковото производство и сумата от 75,00 лв.- разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.***/2021 г. по описа на ВРС, 12 състав
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4