Решение по дело №509/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 573
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Павлина Енчева Стойчева
Дело: 20217040700509
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 573                          дата  15 април 2021г.                        град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 29 март 2021г.,  в следния състав:

 

                                                                                                                                                                             Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА     

 

Секретар: Кристина Линова

Прокурор: ……………………

 

разгледа адм. дело № 509 по описа за 2021 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.76, ал.5 от ЗЗО.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, гр.Бургас против Заповед за налагане на санкции № РД-25-246/15.02.2021г. на директора на РЗОК Бургас издадена на основание чл.76, ал.4 от ЗЗО, с която на лечебното заведение е наложена санкция "финансова неустойка“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл.55, ал.2, т.3 и т.7 от ЗЗО, чл. 30, т.5 вр. с чл. 337, ал.1, т.3 от НРД за медицинските дейности за 2018г. във вр. с §8, ал.2 от ПЗР от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.

Жалбоподателят „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД оспорва заповедта като незаконосъобразна, като възразява, че заплатените от пациента суми са били по лечение – оперативна интервенция, която не е отчитана като дейност към РЗОК. Възразява също, че в заповедта липсват мотиви, въз основа на които административният орган е приел, че извършеното плащане следва да се отнесе към КПр3. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на съдебните разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата на сочените в нея основания. Представя писмени бележки.

Ответникът – директор на РЗОК Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна. Подробни съображения е изложил в представени писмени бележки, както и претендира възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.  

Разгледана по същество е неоснователна.

Данните от административната преписка сочат, че със Заповед № РД-25-1299/18.11.2020г. на директора на РЗОК Бургас е разпоредено извършването на медицинска проверка на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, със задачи конкретно посочени.

В изпълнение на възложената проверка е съставен протокол № 1121 от 10.12.2020г., в т.2.1 от който, лекарите-контрольори са обективирали констатации за установено изискано заплащане от ЗОЛ Н.П.Н., приведен на 18.02.2020г. в ОАИЛ на УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД по КПр № 3 (клинична процедура) „Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи с механична вентилация и/или парентерално хранене“, като е констатирана заплатена от лицето сума в размер на 24,20лв., която е счетена за недължима, тъй като съгласно диагностично-лечебния алгоритъм за клинично поведение по КПр№ 3 е предвидено задължително 24 часа в денонощие наблюдение, проследяване и поддържане/контрол на основните жизнени функции на пациентите в ОАИЛ. Констатирани са и разлики в посочване на основанието за събиране на сумата в издадените финансови документи от лечебното заведение, като според касов бон № 014849/19.02.2020г. сумата представлява „такса леглоден“, съответно - според фактура № 20000003454/19.02.2020г. сумата е начислена за допълнително поискана от пациента услуга „допълнителен помощен персонал“. В протокола е посочено, че за престоя в ОАИЛ в документацията на ЗОЛ не фигурират декларации от него или негов представител за допълнително поискани услуги – допълнителен помощен персонал или самостоятелен сестрински пост, поради което сумата в размер на 24,20лв. е била неправомерно изискана и заплатена от пациента.

Против констатациите лечебното заведение е направило възражение  вх.№ 29-02-969 от 15.12.2020г.

Въз основа на постъпилото възражение, с писмо изх.№ 62-01-36/19.12.2020г., на основание чл.75, ал.5 от ЗЗО, директорът на РЗОК  е отправил запитване до РК на БЛС за излъчване на представители със специалност анестезиология за сформиране на арбитражна комисия. От страна на  Регионалната колегия на Български лекарски съюз не са били посочени  представители за участие в комисията.  

На основание фактическите констатации, установени в хода на възложената проверка и обективирани в протокол № 1121 от 10.12.2020г.,  директорът на РЗОК Бургас издал процесната Заповед за налагане на санкции № РД-25-246/15.02.2021г., с която е наложена санкция "финансова неустойка“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл.55, ал.2, т.3 и т.7 от ЗЗО, чл. 30, т.5 вр. с чл. 337, ал.1, т.3 от НРД за медицинските дейности за 2018г. във вр. с §8, ал.2 от ПЗР от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.

Заповедта е законосъобразна.

Спорът между страните касае правомерността на изискано плащане от пациент в размер на 24,20лв., като тезата на жалбоподателя е, че това е сума заплатена по повод извършена оперативна интервенция, която не е отчитана като дейност към РЗОК и съответно не подлежи на контрол от този орган, а становището на административния орган е, че това е сума заплатена в хода на извършена клинична процедура „Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи с механична вентилация и/или парентерално хранене“, при която е предвидено задължително 24 часа в денонощие наблюдение, проследяване и поддържане/контрол на основните жизнени функции на пациентите в ОАИЛ, поради което изисканата за заплащане сума (било на основание „такса леглоден“, било на основание „допълнителен помощен персонал“), е недължима. Решаването на спора изисква да се установи към кой момент е поискана/начислена/платена сумата, за да се отнесе тя към една от двете процедури – оперативната интервенция или интензивното лечение.

Данните от административната преписка сочат, че ЗОЛ Н.П.Н. е постъпил на 17.02.2020г. в Клиника по хирургия на УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД за планово оперативно лечение на нодозна струма (нетоксична полинодозна гуша, МКБ10-Е04.2). След проведени консултации със специалисти и назначени изследвания, на следващия ден - 18.02.2020г., на пациента е извършена операция (с начало 12:30ч. и край 15:30ч.), след което е бил изведен от операционна зала и приведен в Отделението по анестезиология и интензивно лечение. Тази проведена хирургична интервенция е заплатена в брой от ЗОЛ (по обясненията на пълномощниците – т.нар.“кешови пациенти“) и не е отчетена в РЗОК – Бургас, което не е спорно между страните.

Видно от издаденото медицинско направление за провеждане на клинични процедури от 18.02.2020г., пациентът се насочва за клинична процедура 03, като видно от отбелязването тя е с начален час 15,29ч. и час на изключване – 21,30ч. В този период от време пациентът се е намирал в Отделението по анестезиология и интензивно лечение. Около 19,50ч., от дежурния лекар е било установено остро постоперативно кървене от оперативната рана, по повод на което са започнали дейности по КПр3 „Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи с механична вентилация и/или парентерално хранене“, но въпреки реанимационните мероприятия, в 21,30ч. пациентът е починал.

По делото е приложен реанимационния лист № 1893, съдържащ описание на назначенията и изследванията, като видно от неговия горен ляв край налице е запис „1 легло/1 ден“. На този запис съответства и отразеното във фискалния бон основание за плащане на сумата от 24,20лв. – „леглоден“. При тези данни съдът приема, че заплатената от пациента сума касае именно неговия престой в интензивното отделение и няма връзка с плащането на хирургичната интервенция и престоя свързан с нея. За този извод косвено сочат и други данни по делото. Така напр. видно от подадената от съпругата на пациента жалба до РЗОК вх. № 94-01-62/13.11.2020г., в която се възпроизвежа хронологията на събитията е посочено „ …….значи при пациента не е имало реаниматор през първите три часа след операцията /поискаха ми 25лв. за индивидуалния пост/.“ . Аналогично е описанието и в протокола за разпит на свидетел в ОСО в Окръжна прокуратура Варна, по който съпругата на починалия пациент е дала показания, видно от които „ …… Във фактурата, която ми дадоха имаше 25 лв. за индивидуален пост. Кое медицинско лице е било на този индивидуален пост, каква е била квалификацията му и било ли е на нивото, което се изисква в първите часове след такава тежка интервенция.“ . В становището на УМБАЛ „Дева Мария“ изх. № 1602/24.11.2020г. управителят на лечебното заведение посочва, че „Твърденията на г-жа М. относно липсата на реаниматор през първите три часа след операцията, както и искане на 25 лева за индивидуален пост са неверни. В ценоразписа на ЛЗ не е налична услуга индивидуален пост. Утвърдена е услуга „Самостоятелен сестрински пост“ на стойност 100лв/12часа съгласно възможностите на чл.24а от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ“. Горните изявления, обсъдени в съвкупност и касаещи събитията в диапазона от време след приключване на операцията, сочат, че заплащането на сумата не касае периода от време предхождащ или съпътстващ хирургичната интервенция, когато финансовите отношения между страните са били уреждани на плоскостта на т.нар. хипотеза на „кешови пациенти“, а касае периода от време на провеждане на мероприятията по интензивно лечение. Като такива не следва да се схващат само тези, започнали след 19,50ч., представляващи реанимационните дейности поради влошаване на постоперативното състояние, но всички дейности, считано от 15,29ч., когато пациентът е бил приведен в интензивното отделение. Съпругата на пациента посочва, че са били поискани 25лв. за наблюдението през първите три часа от престоя в това отделение и няма основание това твърдение да не бъде зачетено. Дали впоследствие то ще се квалифицира като „индивидуален пост“ или като „леглоден“, както сочат двата финансови документа, е без правно значение, защото правнозначимият факт е, че сумата е била поискана за заплащане за времето на престоя на пациента в интензивното отделение. Видно от диагностично-лечебния алгоритъм на КПр 3  „Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи с механична вентилация и/или парентерално хранене“, интензивното лечение задължително изисква: трето ● Непрекъсваемо и равностойно 24 часа в денонощието наблюдение, проследяване и поддържане (контрол) на основните жизнени функции на пациента.  След като непрекъсваемото наблюдение на пациента приведен в Отделението по анестезиология и интензивно лечение е нормативно заложено в алгоритъма на КПр 3 и тази клинична процедура е отчетена за заплащане от Здравната каса, то лечебното заведение няма основание да изисква от пациента сума за осигуряване на наблюдението му в това отделение през първите три часа (ако се приеме, че това е основанието за плащане), както и няма основание да изисква от пациента сума за престоя му в интензивното отделение (ако се приеме, че това е основанието за плащане – „леглоден“, както е отбелязано в реанимационния лист - „1 легло/1 ден“). И в двете хипотези плащането е недължимо, предвид обстоятелството, че за дейностите в интензивното отделение за периода 15,29ч. – 21,30ч. на 18.02.2020г. е било издадено медицинско направление за извършването им и те са отчетени за заплащане от РЗОК.

Следва да се съобрази също така и обстоятелството, че по делото не са налични декларации от пациента или негов представител за допълнително поискани услуги. Наличен е само документ – Информация за пациента, който касае само отношенията по повод хирургичната интервенция.

Жалбоподателят твърди, че процесната сума следва да се асоциира към част от плащанията по извършената операция, но твърдението остава недоказано. От една страна няма данни това да касае деня на престой за провеждане на операцията, от друга страна няма основание да се счита, че е искано наблюдение, касаещо периода предхождащ или съпътстващ операцията, нито има данни, които да сочат необходимостта от подобно наблюдение. Отделно от това, в становището на управителя на болницата, отричащ искането на сумата от 25лв. за индивидуален пост в постооперативния период, няма изявление, че тази сума касае предоперативния период, т.е. отрича се само една от възможните хипотези за плащането на сумата, но не се обяснява за какво именно е събрана сумата. Също така,  позоваването на жалбоподателя на констатациите в протокол № КП-31/22.01.2021г. на ИА „Медицински надзор“, видно от които не са били констатирани нарушения, съдът счете за неотносимо, тъй като тази проверка касае правилността на проведеното лечение от медицинска гледна точка и не касае, респ. няма констатации, касаещи финансовите отношения между страните по повод престоя на пациента в лечебното заведение. 

  На основание изложените мотиви, жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, като съобразно този изход на процеса в полза на ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски в минимален размер от 100лв.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

                                  

    РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Дева Мария“ ЕООД, гр.Бургас, кв. "Ветрен" № 73, ул. “Александър Стамболийски“ № 32 против Заповед за налагане на санкции № РД-25-246/15.02.2021г. издадена от директора на РЗОК Бургас.

ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Дева Мария“ ЕООД, гр.Бургас, кв. "Ветрен" № 73, ул. “Александър Стамболийски“ № 32, с ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, гр. Бургас, парк "Езеро", сумата от 100лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                     СЪДИЯ: