РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Луковит, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря МАРИАНА ХР. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Административно
наказателно дело № 20234320200333 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и след. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №********** на Началник група в
ОДМВР-Л.еч,РУ -Луковит.
Жалбодателят излага,че в срок на основание чл. 59 от ЗАНН , обжалва Наказателно
постановление № ********** , Началника на група ОД МВР Л.еч , РУ Луковит, в частта с
което му е наложени наложено наказание , по чл. 174 , ал 3 пр.1 от ЗДвП -глоба в размер на
2000 / две хиляди лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца и по
Наредба N 1з от 17.12 г на МВР ,са ми отнети общо 15 контролни точки .
Считам ,че така постановеното НП е неправилно , незаконосъобразно и тенденциозно
по следните МОТИВИ И СЪОБРАЖЕНИЯ :
От правна страна : Наложеното ми наказание както от автоконтрольора при
извършената проверка , така и от наказващия орган , без да се убедят в действителността по
конкретния случая , без да е извикан да снемат допълнителни обяснения за тях е безспорен
факта по конкретния случай , което е задължително от страна на наказващия орган за да се
убеди в самата фактическа и обективна истина .АУАН , не му е предявен и не го е подписал
лично или да е подписан пред него в случая на отказ от свидетели ,с което да е удостоверил
с неговия подпис .
От фактическа страна: Въпреки .че искал да обясни на актосъставителя самата
1
обективна истина .защо не е искал да бъде изпробван за наличието му на употреба на
алкохол или наркотични средства , за това ,че преди да тръгна от с Б. до гр. Ч.б. , съпругата
ми започнала да се саморазправя с него и да изрича всякакви думи против него, ядосал се и
поради заболяването,което имам , а имено Герминативен тумор на десния тестис и си
тръгнал за Ч. б. , дори е забравил свидетелството за управление на МПС.Обективната истина
да бъда изпробван за алкохол и наркотици е следната :
Работи и живее в чужбина , разболял се доста сериозно от тумор на стомаха , за което
е опериран и е изкарал шест месеца химиотерапия в чужбина , за което е и пенсиониран с
Телк и ходи периодически на контролни прегледи . След операцията са му изписали
медикаменти подтискващи образуване на тумори след като си тръгнал с автомобила от с .Б. ,
се почувствал зле и друг път се е случвало и спрял, взел едно предписаните ми лекарства , с
което дава отражение на положителна проба за алкохол и наркотици , дори в някой случай е
получавал амнезия .
След като бил спрян от контролните органи в него се появил един страх вследствие
употребата на изписаният му медикамент и за това отказал проба пред контролните органи
.В конкретния случая актосъставителя би трябвало за да се убедят в техните твърдения и в
случая,че не са снели никакви обяснения както от тях , така и допълнително от наказващия
орган се стигнало до недостоверно НП относно действителната фактическа и обективна
истина .
Моли да бъде постановено решение,с което да се отмени Наказателно постановление
№ **********. на Началника на група ОД МВР Л.еч , РУ Луковит , като неправилно и
незаконосъобразно и със всички законови последици .
Ответникът по жалбата – редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание.В съпроводителното писмо,с което е изпратена адм.преписка на съда изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без последствия и
се потвърди наложеното наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този
смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Актът за установяване на административно нарушение/АУАН/ и Наказателното
постановление/НП/ ,са издадени от компетентен по степен, място и материя орган,с оглед
приложената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г на Министъра на Вътрешните работи на РБ
и удостоверения,издадени от Директора на ОДМВР-Л.еч.
От писмените и гласни доказателства-показанията на свидетелите М. А. И. и Г. В.
Г.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото:
2
Жалбодателят М. М. М. е с постоянен адрес в град Ч.б..
На 10.08.2023 година свидетелите И. и Г.,полицейски служители при РУ на МВР-
Луковит били изпратени по сигнал в село Б.,Л..обл. След като отработили сигнала се
насочили към град Луковит,като се движели по улица „П.“
Забелязали движещ се автомобил,марка „А. с испанска регистрация,който се движел
бързо,криволичел от едната лента в другата/от лявата в дясната пътна лента/.Свидетелите се
усъмнили,че водачът е употребил алкохол или други субстанции.
Последвали автомобила,подали светлинен и звуков сигнал,като водачът спрял
управлявания от него автомобил в дясната част на платното за движение.Същият не носел
свидетелство за управление на МПС,което му било изискано от полицейските
служители,като самоличността му била установена след справка в РСОД/докладна записка
на стр.13 от делото/.
Според показанията на свидетелите,при проведената беседа същите усетили,че
водачът/жалбодателят М.,лъха на алкохол/.
Около 23,45 часа свидетелят Г. поканил водача да бъде изпробван за наличие на
алкохол в кръвта с техническо средство-алкотест Дрегер 7510,с фабричен номер ARBB-
0098.Жалбодателят откацал да бъде изпробван.
Бил попълнен талон за изследване,като в същият е отразено,че жалбодателят отказва
проба за алкохол с дрегер,насочен е за извършване на медицинско изследване,посочено е
здравното заведение,в което да се яви-ФСМП МБАЛ-Луковит,както и времето,през което
трябва да се яви-до 120 минути.
В талона е отразено,че жалбодателят отказва извършване на медицинско
изследване,както и че отказва да получи,да му се връчи талона,който отказ е удостоверен с
подписа на свидетеля Г..
На жалбодателя бил съставен АУАН серия GA,№******** година/датата се обвързва
с времето на извършената проверка,около полунощ на 10/11.08.2023г./,в който е отразено,че
жалбодателят е извършил следното нарушение: отказва да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство/цитираният алкотест дрегер/,като е издаден и талон за
медицинско изследване,както и не носи свидетелство за управление на МПС.За първото
нарушение е посочена,че е нарушена нормата на чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП,а за второто-на
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Жалбодателят отказал да му бъде връчен и акта,който отказ е удостоверен с подписа
на свидетеля Г..
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление,с което за
нарушение по чл.174,ал.31пр.1 от ЗДвП и на същото основание,на жалбодателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева,както и4 „лишаване от право да
управлява МПС“ за 24 месеца, за нарушението по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и на основание
чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10
3
лева.На основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г на МВР са отнети 15 контролни точки.
Приложена е и Заповед от 11.08.2023г на Началник група при РУ на МВР-Луковит,за
налагане на ПАМ-временно отнемане на свидетелство за управление на МПС,която
жалбодателят също отказал да получи.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съдът служебно извърши проверка и установи, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от чл. 57 ЗАНН задължителни
реквизити. Спазен е предвиденият в чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок за издаване на наказателното
постановление. Издадено е от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12
ЗДвП и чл. 47 ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен
полицейски орган, съобразно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 37 ЗАНН, който има право да съставя
актове за констатирани административни нарушения по ЗДвП.Съставеният АУАН отговаря
на императивните изисквания на чл. 42 ЗАНН, спазена е и процедурата по неговото
съставяне и предявяване за подпис на нарушителя.
Отказът на водача на местопроизшествието да бъде изпробван с техническо средство
осъществява състава на нарушението, вменено му с АУАН,по чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП.Без
да е имало спор по този факт, се установи, че жалбодателят М. е отказал да бъде изпробван
на местопроизшествието, като този факт се признава от него и в жалбата срещу
наказателното постановление.
Причините, които се изтъкват от жалбоподателя, че отказал, защото приемал
медикаменти,които могат да повлияят на резултата от пробата, съдът оцени като защитна
версия, а действителният мотив за отказа съдът установи във факта, че жалбодателят е бил
употребил алкохол,в който смисъл са констатациите и показанията на свидетелите.
След като съдът прие за установено, че М. е бил водач на МПС към момента на
извършената му проверка и при безспорният му отказ да бъде изпробван за употреба на
алкохол, се налага крайния извод, че е осъществена една от хипотезите, предвидени в чл.
174, ал. 3 ЗДвП, а именно като водач на моторно превозно средство оказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта.
От субективна страна М. е действал виновно, при по-тежката форма на вина –
умисъл. Съзнавал е, че отказът да бъде изпробван е забранен от ЗДвП, и въпреки това
трайно и категорично е отказвал проверка, като е целял именно общественоопасния резултат
– да скрие наличието на алкохол в кръвта си.
Оплакванията на жалбоподателя,че тъй като страда от сериозно заболяване,което е
4
безспорен факт и се удостоверява с приложената по делото епикриза/стр.5 от делото/ и
приема медикаменти,които биха повлияли на резултата на извършена проба с техническо
средство,съдът приема за неоснователни. Тези му оплаквания биха могли да бъдат
проверени и евентуално споделени,ако се беше явил на посоченото място и час за даване на
кръв за медицинско изследване и едва след това да поиска провеждане на съответна
експертиза,която да провери тези му твърдения.Макар и5 да е направил подобно искане в
жалбата,то не се поддържа в съдебно заседание,а и е очевидно ирелевантно,след като
жалбодателят освен,че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на
алкохол в кръвта,не е изпълнил и предписанията да се яви и да даде кръв за изследване.
Неоснователни са и оплакванията на жалбодателя,че талонът за медицинско
изследване не му е бил връчено,тъй като е удостоверено с подпис на свидетел,че същият е
отказал да го получи,т.е. да му бъде връчен.
На основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП, който съдържа и правило за поведение и санкцията
при нарушаването му, наказващият орган въвеждайки допълнително коректно указание, че
извършеното нарушение се подвежда под хипотезата на чл. 174, ал. 3, предложение 1-во
ЗДвП (отказ от проверка с техническо средство) му е наложил глоба от 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.Макар и текстово да е
отбелязано,че не е изпълнено и предписания за медицинско изследване и взимане на
биологична проба,жалбодателят е наказан само за нарушението-отказ за извършване
проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта,т.е. по
чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП,а не по или и по пр.2 на текста.
Нормата е приложена правилно. Двете наказания се налагат кумулативно и са
абсолютно определени наказания, поради което и няма как да бъдат отчетени отегчаващите
отговорността обстоятелства, които пък от своя страна изключват приложението на чл. 28
ЗАНН.
Съдът приема,че жалбодателят е извършил и второто вменено му във вина
нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,за което законосъобразно ме у наложено наказание
глоба,на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП.Жалбодателят и не отрича да е извършил
това нарушение.
Горните изводи мотивират решението на съда, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде изцяло
потвърдено.Макар и в началото на жалбата да се сочи,че се атакува постановлението само в
частта за нарушението по ч.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП,искането на жалбодателя е за отмяна на
наказателното постановление,без да се сочи в коя част,поради и което се възприема от съда
като искане за цялостната му отмяна.
Поради тези съображения съдът потвърждава изцяло наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2,т.5 ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №********** на Началник група
в ОДМВР-Л.еч,РУ –Луковит,с което на М. М. М.,ЕГН:********** от град Ч.б.,обл.П.,за
нарушение на чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП и на същото основание,му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000.00 лева/две хиляди /лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24/двадесет и четири/месеца, за нарушение по
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00/десет/лева,като на основание
Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г на МВР са отнети 15/петнадесет/ контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, пред Административен Съд-Л.еч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка
да се върне на наказващия орган, по компетентност.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
6