Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 21.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното
заседание на десети декември, две
хиляди двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при секретаря К.Лозева, като разгледа
докладваното съдия Станимира Иванова въззивно
гр. дело № 15792 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на и сл. ГПК.
С Решение №
193372/15.08.2019г. по гр.д. № 15794 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 26-ти състав са
отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2006038/07.03.2018г. на Ю.К.З., ЕГН ********** с адрес: ***
срещу Сдружение „С. на а. в Б.”, регистрирано по ф.д. №
7343/1990г. на СГС, Булстат *****с адрес: гр. София, ул. „*****правно
основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС за
признаване за установено, че ищецът е собственик на реална част от 233 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
68134.1506.466 по кадастрална карта и регистри на гр. София, одобрени със
Заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр.
София, район Искър, с площ по кадастрална карта от 1320кв.м. с трайно
предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект, с номер по предходен план 466, кв. 31а,
парцел ІV, при съседи по кадастрална карта поземлени имоти с идентификатори:
68134.1506.258; 68134.1506.313; 68134.1506.465; 68134.1506.1066, която реална
част е разположена в южната част на поземления имот при граници: поземлен имот
68134.1506.1066, от две страни поземлен имот
68134.1506.258 и за осъждане на
ответника за му предаде владението върху имота и да премахне изградена масивна
ограда, отделяща посочените 233кв.м. от имота на ищеца, като ищецът Ю.К.З.
е осъден да заплати на ответника Сдружение „С. на а. в Б.” съдебни разноски от 1000лв.
Срещу
така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5145474/09.09.2019г. по регистъра на СРС от ищеца Ю.К.З., ЕГН ********** в частта, в
която исковете са отхвърлени.
Изложил е съображения, че решението
е неправилно, постановено при нарушение
на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е,
че районният съд излязъл извън предмета на исканията на страните, възраженията
и оспорванията им. Соченото от него придобивно основание било сделка и
извършена след това доброволна делба. Процесните 233 кв.м. били част от имот
пл. № 466 с идентификатор 68134.1506.466
по кадастрална карта и регистри , заснет бил така по кадастрална карта и приета
скица установявала площта и границите му. Същото сочела и скицата, представена
пред нотариуса по договора за доброволна делба в частта за имот пл. № 466, УПИ
ІV-466 по регулационния план, одобрен през 2001г. от СОС и заповеди от 2006г. и
от 2007г. Спорната граница между съседните имоти УПИ ІV-466 и УПИ ІІІ-258,307
по скицата от 2008г. съвпадала по регулация и кадастрална карта, което
означавало, че регулационния план е приложен. Комбинираната скица, изготвена от
вещото лице сочела, че имотните и регулационните линии не съвпадали, но
официален документ била скицата, издадена от СО и обвързвала съда, потвърждавала
се от комбинираната скица, представена с исковата молба, не следвало да се
кредитира заключението по съдебно-техническата експертиза като опровергано от приети
официални документи. Визата за проучване, издадена от Гл.архитект през 2008г.
била със същите данни. Регулацията от 2007г. отменяла предходната такава и е
върната имотната граница между двата имота по кадастралния план, което означавало,
че няма как регулационния план да не е приложен. Ответникът не бил оспорил
правата на ищеца, придобити по правната сделка, а само направил възражение за
изтекла в негова полза придобивна давност, тоест твърденията на ищеца следвало
да се приемат за безспорни. Ответникът заявявал възражение за придобивна
давност като недобросъвестен владелец, така признавал, че няма законово
основание за владение на имота, представените доказателства не можели да
обосноват извод, че процесните 233кв.м. са били част от имота 68134.1506.258
преди 2001г. или преди 2012г. Не било установено ответникът и С.на а.в
България, посочен в Протокола от 31.12.1992г. да са едни и същ правен субект.
Неправилно било кредитирано изцяло заключението по техническата експертиза,
същото било неправилно и опровергано от събраните по делото доказателства,
изводите на вещото лице били по задачи, които не му били поставяни, направило
изводи без да извърши проверки, необходими за извод дали регулация е приложена
и дали сметките по регулация са платени, заявеното от вещото лице при
изслушването му противоречало на заявеното в писменото заключение в частта за
година на построяване на оградата. Протоколът от 1992г. не доказвал законност
на построената ограда, нито претендираното от ответника давностно владение и
собственост на процесните части от имота. Този протокол не сочел имота, в който
е обекта, нито на коя граница е оградата. Протоколът за определяне на строителна
линия от 1990г. не бил четлив и също не установявал тези обстоятелства.
Приетите договори за наем сочели имот с характеристики, описание,
местонахождение, които били различни от тези на процесния имот. Не било
установено, как към момента ответникът упражнява фактическата власт върху
имота, както и че договор за наем от
2006г. след срока му да се е трансформирал в такъв за неопределено време, не
било установено ответникът за е наемодателят по договора от 1992г. Не било
представено разрешение за строеж на оградата. Неправилно районният съд не
обсъдил събраните гласни доказателства в цялост. Свидетелите установявали
признание от ответника през 2014г. че е навлязъл в имота на ищеца с оградата, с
това признание придобивната давност на ответника била прекъсната, признавал, че
процесните площи не са негови, от този момент до подаването на исковата молба
не били изтекли 10 години, нямало действия с които ответникът да е изявил
намерението си за своене на имота пред ищеца. Събраните гласни доказателства не
установявали, че ответникът е владял имота, защото наблюденията на св. Б.били
откъслечни и непреки. Ответникът не можел да придобие имота по давност поради
забраната на ЗУТ за придобиване по давност на реални части от имот, които не
отговаряли на условията по чл. 19 от ЗУТ. Не можело да се придобие по давност неурегулиран
имот Първата регулация на имот пл. № 518
била от 10.12.2001г., процесният
имот бил част от този имот и до 10.12.2001г. не можел да се придобие по
давност. Дотогава имотът бил земеделска земя и приложима била разпоредбата на
чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, съгласно която изтекла придобивна давност до
22.11.1997г. не се зачита. От този момент до регулацията от 10.12.2001г. не бил
изтекъл срок от 10 години, а след този момент била налице забраната по чл. 200
от ЗУТ. Следвало да се съобрази и твърдението за придобиване на имота по
давност. Претендирал е разноски. Оспорил е претенцията на въззиваемия за
разноски, като е посочил, че не било установено такива разноски да са
направени.
Въззиваемият-ответник по исковете
Сдружение „С. на а. в Б.”, регистрирано
по ф.д. № 7343/1990г. на СГС е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че
решението на районния съд е правилно, съответстващо на събраните доказателства.
Посочил е, че районният съд съобразил
само твърденията на страните, заключението по техническата експертиза не било
опровергано от събраните доказателства по делото, изводите на вещото лице били
само по поставените му задачи и не били оспорени от ищеца и установявали, че
поставената ограда е по старите имотни граници, регулацията не е приложена.
Ищецът насочил иска си срещу ответника, като го сочел за собственик на УПИ
ІІІ-258,307, поради което и оспорването на нотариалния акт, установяващ правата
на ответника върху този имот противоречало на твърденията на ищеца. Установено
било че е владял имота към построяването на оградата, регистъра на ЮЛНС бил
публичен, главният секретар не бил негов представител и не можел да признава
права на ищеца от името на ответника и така да прекъсва придобивната давност.
Събраните гласни доказателства еднозначно установявали момент на построяването
на оградата. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2006038/07.03.2018г.вписана в АВписвания вх. руг. № 26440, акт № 23, том V, дело №
18706/2018г. на Ю.К.З., ЕГН **********
с адрес: *** срещу Сдружение „С. на а. в Б.”, регистрирано по ф.д. №
7343/1990г. на СГС, Булстат *****с адрес: гр. София, ул. „******,
с която е поискал от съда на основание чл.
108 и чл. 109 от ЗС за признае за установено, че е собственик на реална част от 233 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 68134.1506.466 по кадастрална карта и регистри на гр. София,
одобрени със Заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК
с адрес: гр. София, район Искър, с площ по кадастрална карта от 1320кв.м. с
трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид производствен, складов обект, с номер по предходен план 466, кв. 31а,
парцел ІV, при съседи по кадастрална карта поземлени имоти с идентификатори:
68134.1506.258; 68134.1506.313; 68134.1506.465; 68134.1506.1066, която реална
част е разположена в южната част на поземления имот при граници: поземлен имот
68134.1506.1066, от две страни поземлен имот 68134.1506.258 и останалата част от имота 68134.1506.466 и осъди ответника за му предаде владението върху
тези 233 кв.м. и да премахне изградена
масивна ограда, отделяща посочените 233кв.м. от имота на ищеца. Посочил е,
че А.И.Б., Т. И.Д., С.М.Б.и С.В.Б.били собственици на неурегулирано дворно
място с площ от 2897кв.м., имот пл. № 518, к.л. 605 по неодобрения кадастрален
план на НПЗ”Гара Искър”, гр. София, местност „Южна градска територия”-І-ва
част, възстановен им по реда на ЗСПЗЗ, като на 13.05.1999г. те продали ½
ид.ч. от този имот на ищеца и на баща му К.З. , а останалата 1/2 ид.ч. на „СД-К.”ЕООД.
С плана за регулация от 10.12.2001г. имотът бил включен в урбанизираната
територия, като за него били отредени
УПИ ІІ-518 и УПИ ІV-518, кв. 31а. По-късно кадастралната основа била
променена и и от имот пл. № 518 били обособени два нови поземлени имота съответно
с № 465 и № 466, същото било отразено и в регулационния план, като се променило
отреждането за УПИ ІІ и за УПИ ІV съответно като УПИ ІІ-465 и УПИ ІV-466,
отчуждаването за улица не било извършено. С договор за доброволна делба от
16.05.2008г. между купувачите на имота съсобствеността била прекратена, като
ищецът и баща му получили УПИ ІV-466 с площ по документ за собственост от
1308кв.м., К.З. починал на 09.05.2012г.
, ищецът бил единствен негов наследник и така ищецът станал единствен собственик на имота – на основание на договор за
покупко-продажба, доброволна делба и наследяване. Евентуално придобил имота
по кратка придобивна давност от
13.05.1995г. , към което
присъединявал и владението на праводателите на ищеца за периода от 1995г.
до 13.05.1999г. За този имот бил отреден имот с идентификатор по кадастрална
карта и регистри 68134.15-6.466, кв. 31а с площ от 1320кв.м. и от 1999г.
владението върху него било упражнявано от съсобствениците му, а в последствие
от ищеца. След смъртта на К.З. ищецът установил, че в границата на имота в южна
посока откъм имот с идентификатор 68134.1506.258 е изградена ограда, но тя
навлизала в имота му, не била поставена на регулационна линия между двата имота, независимо, че имотната и
регулационната граница съвпадали, оградата отграждала процесните 233 кв.м. от
мястото на ищеца. Ответникът бил собственик на имот с идентификатор
68134.1506.258 и отговарял по така предявените искове, отдал под наем имота на
ІІІ-то лице. Ответникът не разполагал с право на ползване върху имота, нито
можел да държи имота, в периода
2014-2017г. ищецът провел разговори с представители на ответника, вкл. главния
секретар и председателя на УС в които те признали, че оградата навлиза в
мястото на ищеца, но и до момента нито преместили оградата, нито закупили
процесните 233кв.м. С писмената защита е оспорил е възражението на ответника за
придобиване на имота по давност, като е посочил, че процесните 233 кв.м. не
могат да се придобият по давност поради забрана на ЗУТ и ЗСПЗЗ. Претендирал е
разноски.
Ответникът Сдружение „С. на а. в Б..”, регистрирано по ф.д. № 7343/1990г. на СГС, Булстат
*****е оспорил иска. Навел е твърдения,
че процесните 233 кв.м. владее като свои
от изграждането на оградата през 1992г. , владението му било спокойно и
постоянно и така придобил процесните 233 кв.м. по давност. Бил собственик на имот
с идентификатор 68134.1506.258 и към
него били приобщени процесните 233 кв.м.
Имотът му бил застроен, като строеж бил законен и приет на 31.12.1992г. с
протокол - акт обр. 16, за да се приеме същия следвало да има изградена ограда
и това била процесната ограда. От този момент и до момента ответникът владеел
процесните 233 кв.м. и ги придобил по давност, още през 1992г. била положена
асфалтова настилка, нямало противопоставяне на собствениците. Претендирало е
разноски.
По
делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 140/31.03.1995г.,
съставен от нотариус Е.А., с който А.И.Б.,
Т. И.Д., С.М.Б., С.В.Б.са признати за собственици на основание на чл. 17 от
ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 и чл. 18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ на възстановени им с влязло в
сила Решене № 52 и № 53 от 17.02.1995г. на ПК-София, община Младост на
неурегулирано дворно място с площ от
2897кв.м., съставляващо парцел 95 по плана на гр. София, Горубляне, местност
Циганската”, при съседи: парцел 94, парцел 96 на Я.и П.Ц., парцел 93 на М.М.,
парцел 9 на З.и Т.Й., с нов пл. № 518,
к.л. 605 по действащ план.
Приет е неоспорен от страните нотариален акт №
69/13.05.1999г. съставен от нотариус М.Ш., рег. № 42 на Нот.К., съгласно който А.И.Б.,
Т. И.Д., С.М.Б., С.В.Б.са продали на „СК -К.”ЕООД ½ ид.ч. и на К.П.З. и Ю.К.З. другата ½
ид.ч. от неурегулирано дворно място с площ от 2897кв.м. съставляващо имот пл. № 518, к.л. 605 по неодобрения
кадастрален план на гр. София, НПЗ „Гара Искър”, местност „Южна градска
територия - І-ва част”, бивша местност „Циганската”, Горубляне, при съседи по
нотариален акт: Я.и П.Ц., Тест- Сервиз”ЕООД, САБ, З.и Т.Й., собствеността на който продавачите са удостоверили с
нотариален акт № 140/1995г.
Приет
е неоспорен от страните договор за доброволна делба с нотариално удостоверени
подписи, удостоверяването на които е извършено на 16.05.2008г. от нотариус Р.Т., рег. № 348 на Нот.К., съгласно който „СК
-К.”ЕООД , К.П.З. и Ю.К.З. като съсобственици на имоти УПИ ІІ-465 и УПИ ІV-466,
кв. 31а по плана на София, НПЗ „Искър-юг” са
поделили доброволно имотите, като К.П.З. и Ю.К.З. са получили УПИ ІV-466
с площ от 1308кв.м., а „СК-К.”ЕООД е получил УПИ ІІ-465 с площ от 1308кв.м.
Приета
е неоспорена от страните скица №
229/25.03.2008г., издадена от СО, район Искър, съгласно която УПИ ІІ-465 и УПИ
ІV-466, кв. 31а по плана на София, НПЗ „Искър-юг” от действащия регулационен
план са идентични с част от имот пл. № 518 по нотариален акт № 69/1999г.,
отчуждаването за улица от тях не е реализирано, УПИ ІV-466 графически съдържа
1302кв.м.
Приета
е скица № 15-90473/14.02.2018г. издадена от АГКК, СГКК –гр.София, съгласно
която по кадастрални карти и регистри
УПИ ІV-466 е с идентификатор 68134.1506.466 с площ от 1320кв.м.
Приета
е комбинирана скица от февруари 2018г., изготвена от „С.****”ООД, съгласно
която имот идентификатор 68134.1506.466 съвпада напълно с УПИ ІV-466, кв. 31а
по плана на София, НПЗ „Искър-юг” по регулационния план от 2001г., изменен през
2007г. и е с площ от 1320кв.м., граници по кадастрална карта от 2012г. и по
регулационен план съвпадат в границата на допустимата точност.
Прието
е неоспорено от страните удостоверение за наследници № 535/01.02.2018г.,
издадено от СО, район Младост”, съгласно което К.П.З. е починал на 09.05.2012г.
и е оставил за наследник по закон сина си Ю.К.З..
Приети
са квитанции, платежни нареждания съгласно които за земя с партиден №
3701106282001 в данъчната служба, находяща се в гр. София, Южна градска
територия-І-ва част” данъци и такси са по партида на Ю.З. и К.З. и такива са
плащани през 2004г.2005г., 2007г., 2009г., 2012г., в последствие ищецът е
нареждал по банков път суми за данък върху имота за периода 2014г.-2017г. партиден № на който имот е
7206Н48752.
Прието
е писмо от 05.09.2008г. със скица от Главния архитект на София, съгласно които
е разрешено проучване и проектиране на ново застрояване на производство,
складове и администрация в обхвата на УПИ ІІ-465 и УПИ ІV-466, съгласно която
тези имоти са идентични със стари УПИ ІІ-518 и УПИ ІV-518.
Приета
е геодезическа снимка от 19.02.2018г., изготвена от „С.****”ООД, съгласно която
масивната ограда между имот с идентификатор
68134.1506.466 и имот с идентификатор 68134.1506.258 навлиза в имот с
идентификатор 68134.1506.466 и загражда 233кв.м. от него.
Приет
е неоспорен от страните нотариален акт № 156/27.09.2012г., съставен от нотариус
Елка Илиева, рег. № 207 на Нот.К., с който Сдружение „С. на а. в Б.” е признат
за собственик на имот с идентификатор 68134.1506.258
с площ от 13 730 кв.м. при съседи имоти с идентификатори: 68134.1506.317;
68134.1506.1074; 68134.1506.307; 68134.1506.334; 68134.1506.1177;
68134.1506.98; 68134.1506.226; 68134.1506.313; 68134.1506.466; 68134.1506.1066; 68134.1506.1067; 68134.1506.1160; с номер по
предходен план 258, кв. 31а, УПИ ІІІ-258, 307; заедно с разположената в него
сграда с идентификатор 68134.1506.258.1;
както и собственик на имот с идентификатор 68134.1506.307 с площ от 1560 кв.м. В нотариалния акт като
документи, удостоверяващи собствеността са описани АЧДС № 1326/1992г.,
нотариален за акт за продажба № 10/2005г.;разрешение за строеж от 1989г. и от
1991г., архитектурен проект одобрен 1990г. и 1991г.; акт на приемателна комисия
от 31.12.1992г. на Столична инспекция за териториално- устройствен и строителен контрол.
Приет
е протокол обр. 16 от 31.12.1992г. по чл. 40 от Наредбата
за държавно приемане на приемателна комисия за обект „Производствено-изложбен
комплекс на САБ Искър-юг”, бул. Момина чешма” № 12, назначена със заповед от
14.12.1992г., съгласно който комисията е прегледала документите представени в
периода от 17.12.1992г. до 31.12.1992г. за строеж с инвеститор и главен проектант С.на а.в
България, разрешение за строеж е от 25.06.1991г.и от 31.07.1989г., строителна
линия и ниво са определени през 1989г. и на 27.09.1991г., проектна мощност на
обекта е достигната, към обекта е изпълнена вертикална планировка, районно
осветление и ограда, обект е
захранен с ел.енергия, вода и отопление, телефон, всички работи са изпълнени по
одобрени проекти, обекътт е приет и
въведен в действие .
Приет
е неоспорен от страните договор за наем от 10.12.1992г. носещ подписи за
страните по него, съгласно който „Съюз на а.в България” е предоставило на „Ю.-Х”ООД под наем ползването на изложбения комплекс в гр.
София, ул. „*******”, със застроена площ от 2934кв.м.,с прилежащите му ограда,
асфалтирани площи, озеленяване с площ от общо не по-малко от 10 дка, който към
сключване на договора е приет от инвеститора с акт обр. 15 за срок от 5 години.
Приет
е неоспорен от страните договор за наем от 05.12.1997г., носещ подписи за
страните по него, съгласно който „Съюз на а.в България” рег. по ф.д. №
7343/1990г. на СГС е предоставило на „Ю.-Х”ООД под наем ползването на Производствено-изложбен
комплекс „Искър-юг”, гр. София, ул. „Проф.Иван Лазаров” № 12, представляващ
дворно място с площ от 17 662кв.м., парцел ІІІ, кв. 31 по плана на София заедно с построените в него изложбена зала и
помощни помещения на площ от 2934кв.м., паркинги и помощни улици, зелени площи
за срок от 10 години.
Приет
е неоспорен от страните договор за наем от 03.01.2006г., носещ подписи за
страните по него, съгласно който Сдружение „Съюз на а.в България” е
предоставило на „Ю.-Х”ЕООД под наем
ползването на Производствено-изложбен комплекс „Искър-юг”, гр. София,
ул. „Проф.Иван Лазаров” № 12, представляващ парцел ІІІ, кв. 31 по плана на
София с площ от 14162кв.м. заедно с построените в него изложбена зала и помощни
помещения на площ от 2934кв.м., паркинги и помощни улици, зелени площи за срок
от 7 години.
С
прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата
експертиза вещото лице след запознаване с документите и справки по кадастралния план и регулационния
план, проверки при ответника, оглед на
имота е посочило, че за имота кадастралната карта и регистри са одобрени на
03.04.2012г., регулационния план е одобрен от СОС на 10.12.2001г., като е изменен частично със заповед на гл.архитект
от 24.11.2003г. и от 15.12.2007г.
Разрешението за строеж на С.на а.в България (САБ) било от 1989г. към който момент бил одобрен
частичен регулационен и кадастрален план за кв. 31, парцел ІІІ за
производствена складова база на САБ и прилежащите улици, този план бил от 1987г.. Този парцел ІІІ, кв. 31 бил идентичен с имот № 7 по плана на
възстановената собственост. Границата
между имот № 7 и имот № 95 по плана на
възстановената собственост била показана на карта -приложение № 3 - между т. 1 и т. 3. През 2001г.
бил разработен регулационен план за местността ,одобрен с Решение на СОС от
10.12.2001г. и съгласно него от имот № 95 били образувани два урегулирани имоти
УПИ ІІ-465 и УПИ ІV-466. Със същия план от имот пл. № 7 бил образуван УПИ
ІІІ-258,307. С този регулационен план
границата между УПИ ІV-466 и УПИ ІІІ-258,307 била преместена с 5м. в посока навътре към УПИ ІІІ-258,307, показано
било на скица - Приложение № 2 като
границата била изместена между т. 3,4,5 и така към имот УПИ ІV-466 се
придавали 233кв.м. Тази площ била отнета от парцел ІІІ /стар имот пл. № 7/ и придадена към имота
на ищеца с този регулационен план. Със същия регулационен план от имот пл. № 95
били отнети площ за улица, но регулацията
не била приложена и към делото нямало приложени доказателства за уредени
сметки по регулация. Оградата била висока около 2м. и била поставена по старата граница на имот № 95,
възстановен от Поземлената комисия. Поставена била в момент, в който било нужно
разрешение за строежа й, в момента не било нужно такова, поставена била на
границите на имотите съгласно разрешението за строеж към момента на издаването
му, тоест на границата между имоти 7 и 95 по плана на възстановените имоти. Оградата
била законно изградена и приета с протокола обр. 16 от 31.12.1992г. Оградата не била поставена на регулационна
граница между имоти ІV-466 и ІІІ-258,307
по действащия регулационния план, заградената с нея част от имот ІV-466 била с
площ от 233кв.м. с размери 5,15м./45,20м. Оградата била изпълнена с масивен бетонов
цокъл с ширина от 30см. и височина от 25см., над него била изпълнена прозирна
ограда с височина от 183см., изпълнена от метални платна с рамка от винкел 3х3
и мрежа с размери на отворите 12х20см. Тези метални платна били закрепени на метални колове от съчетан профил с размери
5х5см., цялата дължина на оградата била 152м., била еднотипна и изградена
заедно с основния строеж през 1992г.. Частта от тази ограда, която попада в УПИ
ІV-466 била с дължина от 45м. и била допустима по строителните правила към
момента на изграждането й. Процесната част от 233 кв.м. била асфалтирана и се ползвала от наемателите
на ответника за проход и паркиране.
Разпитан
по делото св. Н.Т.е посочил, че
проявявал интерес към място в ж.к. Дружба” и на уредена от брокерите среща през
юни 2014г. се запознал с ищеца, тази среща се провела при главния секретар на С.на
а.в България. Това място тогава било сервиз на Фолксваген, свидетелят не заел
кой е собственикът му, преговарял за него с брокерите. На тази среща главният
секретар на С.на а.в България потвърдила, че имало спорна граница, защото били навлезли с оградата си в другия имот, че
въпросът можел да се уреди или с преместване на оградата или с изкупуване на
завзетата част от парцела от С.на а.в България. Оградата била под права линия,
масивна със здрава циментова основа, на вид била масивна.
Разпитан
по делото св. П.Б.е заявила, че от
1986г. работела като домакин в С.на а.в България, знаела кои имоти са негова
собственост и ги познавала, многократно посещавала производствената база на
гара Искър, там били производствени халета. Имотът бил ограден с ограда, която
и до днес била същата - с бетонов постамент, а нагоре била метална, направена
била в началото на 90-те години и до сега не била местена. В началото в имота
имало железарски цех и още тогава посещавала имота, в последствие посещавала
имота, защото бил отдаден под наем и свидетелят като домакин трябвало да знае
какво се предава към момента на отдаването под наем.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно
по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени,
посочил е че е сезиран с искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС с отделни основания
на правото на собственост съединени при условията на евентуалност, като с
диспозитива на решението е отхвърлил предявените искове. При така изявеното от
СРС съдът приема, че с решението са отхвърлени предявените искове и на главното
и на евентуалното основание. Съображения за възможността имот да се придобие по
давност са изложени от районния съд.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС .
При
така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на имота на основанието
посочено в исковата молба – договор за покупко-продажба, договор за доброволна
делба и наследяване, евентуално – придобивна давност, че процесните 233 кв.м.
са част от имота му, че поставената ограда между неговия имот и този на
ответника не е на границата между
имотите имотите и тя препятства
упражняването на правата му върху имота, че ответникът ползва 233кв.м. от имота
му.
В тежест на ответника при
така депозирания отговор е да установи по делото, че ползва само своя имот и
оградата е поставена на границите между двата имота, че е владял като свой
необезпокоявано и явно процесната част от 233 кв.м. от изграждането през 1992г.
на оградата и така го е придобил по давност.
Съдът приема за
установено по делото от приети нотариални актове, скици, заключение по съдебно
техническата експертиза, че на 13.05.1999г. А.И.Б., Т. И.Д., С.М.Б., С.В.Б.са
продали на „СК -К.”ЕООД ½ ид.ч. и
на К.П.З. и Ю.К.З. другата ½ ид.ч. от неурегулирано дворно място с площ
от 2897кв.м. съставляващо имот пл. №
518, к.л. 605 по недобрения кадастрален план на гр. София, НПЗ „Гара
Искър”, местност „Южна градска територия-І-ва част”, бивша местност
„Циганската”, Горубляне, при съседи по нотариален акт: Я.и П.Ц., Тест-
Сервиз”ЕООД, САБ, З.и Т.Й. , което място съставлява
парцел 95 по плана на възстановената собственост на гр. София, Горубляне,
местност Циганската. Установява се от прието заключение по техническата
експертиза, че към този момент имотът не
е бил регулиран, но урегуриран е бил
съседния имот – този на САБ, представляващ парцел ІІІ, кв. 31. Съдът кредитира заключението
на вещото лице като неопровергано по делото от останалите събрани доказателства, неоспорено от страните.
Установява се по делото,
че за имот 95 е приет регулационен план от СОС на 10.12.2001г. и това е първата регулация на този имот, като с
нея от този имот се образуват два имота: УПИ ІІ-465 и УПИ ІV-466,
към последният по регулация се придават 233кв.м.
от съседния имот ІІІ, кв. 31 и за който по плана от 2001г. е отреден УПИ
ІІІ-258,307 и за който имот тази
регулация е втора. Установява се, че тези
233 кв.м. са процесните 233 кв.м. и са придадени
чрез преместване на границата между имот № 95 и имот № 7 по плана на
възстановената собственост, който имот 7 е идентичен с УПИ ІІІ-258,307, което
преместване е с 5м. навътре в имот ІІІ-258,307. Установява се, че
оградата между имотите е поставена по старата граница между имоти 95 и имот 7,
която е била действителната граница между имотите по плана на възстановената
собственост към момента на изграждането й от 1992г. Тези обстоятелства се
установяват от прието по делото заключение по техническата експертиза, което
съдът изцяло кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите
събрани по делото доказателства. Вещото лице е изградило изводите си след
запознаване с документи по делото , проверки при ответника, справки по регулационни
и кадастрални планове, оглед на имотите на място. Изводите му са категорични и
еднозначни както в писменото изложение, така и при изслушването пред СРС.
Вещото лице е отговорило на поставените задачи, не е излязло извън същите,
констатациите и изводите са били изцяло във връзка с изготвяне на пълен отговор
на поставените задачи, посочването на
законови разпоредби в текста на заключението не може да обоснове обратен извод.
Изводите на вещото лице са обосновани с конкретно посочени от него документи за
регулиране, застрояване на двата съседни имота, тези изводи не са били оспорени
от страните, подкрепят се от представените неоспорени от страните нотариални
актове и останалите събрани доказателства, поради което и съдът кредитира
изводите на вещото лице. Неоснователни
са доводите на въззивника, че заключението било опровергано от приети скици,
издадени от СО. Вещото лице е съобразило скиците и не е обосновало извод, който
да е в противоречие на същите, изготвените от вещото лице комбинирани скици са
изцяло въз основа на приети по делото доказателства и справките му по регулационен
и кадастрален план.
Установява се от
приетия по делото договор за доброволна
делба от 16.05.2008г. , че съсобствениците на имот пл. № 95 са се съгласили да
се поделят, като в собственост на ищеца и на баща му К.З. е поставен УПИ ІV-466-част от имот № 95, а в собственост на
СК-К.”ЕООД е поставен УПИ ІІ-465, бащата
на ищеца - К.З. е починал на 09.05.2012г. и е оставил за наследник по
закон ищеца Ю.К..
Спорен въпрос по делото е
дали придобитият от ищеца по покупко-продажба, наследство, доброволна
делба имот включва процесните 233кв.м. Установи
се по делото, че тези 233кв.м. не са били част от имота по договора за
покупко-продажба от 1999г. , че това е площ, която с плана за регулация одобрен
на 10.12.2001г. е отнети от УПИ ІІІ, кв.
31 и е придадена към имот урегулирания за първи път с този план имот № 95 по
плана на възстановената собственост, от който са образувани два отделни УПИ и
процесните 233 кв.м. попадат изцяло в частта в едно от тези УПИ, а
именно - УПИ ІV-466, което с договора за доброволна делба е поставен в дял на
ищеца и баща му. Тези обстоятелства се установяват от приети нотариални актове,
скици, заключение по техническата експертиза, което съдът кредитира по
съображения изложени по-горе.
Законът за устройство на територията /ЗУТ/е в сила от 31.03.2001г.. Този закон зачита регулационните
линии на имотите по влезли в сила и приложени дворищно-регулационни планове
като имотни граници- аргумент от чл.
15 от ЗУТ. В случая регулационният план за имот ІІІ, кв. 31 е одобрен през
1987г. и за него приложими са били разпоредбите на ЗТСУ (отм). По делото е
установено, че този имот е идентичен с имот № 7 по плана на възстановените
имоти и оградата между него и съседния имот пл. № 95 е била поставена на
имотната граница между тях още през 1992г. Вещото лице е било категорично в извода
си, че оградата е еднотипна с целия строеж от 1992г. Тези изводи вещото лице е обосновало от констатациите си
при огледа на място и съобразяване с приетия по делото протокол от 1992г.,
сочещ вече изградена ограда. В подкрепа на изводите на вещото лице са
показанията на св. Б., която е посочила, че имотът още в началото на 90-те
години е бил ограден с ограда и тази е непроменена и до момента. Съдът
кредитира тези показания като резултат от личните впечатления на свидетеля
натрупвани последователно през годините
при посещенията на имота в качеството й на домакин по повод на
договорите за наем сключвани за имота, които са представени по делото и
установяват, че имот е бил отдаван под наем през целия период от 1992г. до
подаване на исковата молба. При така установеното съдът приема, че регулацията от 1987г. за имот ІІІ,кв. 31
е била приложена към 1992г., тоест преди влизане в сила на ЗУТ.
Последващият регулационен
план за местността се установи по делото, че е от 10.12.2001г., поради което и за него приложими са разпоредбите на ЗУТ. Този последващ план е следвало по
гореизложените съображения да зачете регулационната граница на имот ІІІ,кв. 31 по плана от 1987г., освен
ако не са налице изключенията по чл. 15-17 от ЗУТ. Този регулационният план за
първи път урегулира за имот № 95, за него приложими са разпоредбите на ЗУТ в
редакцията им към 10.12.2001г. Общият принцип, въведен от ЗУТ при урегулиране
на имотите и промяната на вътрешните регулационни линии между тях е на т.нар.
"доброволна" регулация-аргумент
от чл. 15 от ЗУТ, съгасно който
изменението на подробен устройствен план, касаещо промяна на границите
на урегулирани поземлени имоти /тоест придаването на части от един имот към
съседен нему имот и образуването на общ урегулиран поземлен имот от два
маломерни имота/, се допуска само със съгласието на собствениците на двата
имота, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на
собственост. Принудително, без
съгласието на собствениците, изменение на границите на урегулираните поземлени
имоти при действието на ЗУТ се допуска само по изключение, напр.
при чл. 16 от ЗУТ. Одобрените по ЗУТ планове нямат пряко отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ
и по волята на собствениците в хипотезата на чл. 15 и на чл. 17 ЗУТ. Въведеното с чл.
17, ал. 1 ЗУТ
правило е, че урегулирането на поземлените имоти става съобразно имотните им
граници, без да се извършва разместване на правото на собственост. При непълнота или грешка в кадастралната карта
и в изработения въз основа на нея подробен устройствен план, действителният собственик не губи правото
си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг
имот, за разлика от случаите на непълнота или грешка в кадастрален план,
които са възпроизведени в изготвен въз основа на него дворищнорегулационен
план, без да се спазват правилата на чл.
33 ЗТСУ (отм.). Затова
е допустимо да може да се предяви иск за
собственост самостоятелно и без да е проведен иск по чл. 54, ал.
2 ЗКИР, незамисимо че има грешка или непълнота в казастралния план. Собственикът на имота си остава такъв, независимо от това
дали част от имота е заснета неправилно
в кадастралната карта или не. Правото на собственост се изследва с оглед на
документите за собственост независимо дали е заснета като такава. Да се приеме
обратното, означава да се придаде на регулационния план по ЗУТ и на
кадастралната карта правопораждащо действие, каквото тя няма. Заснемането на
имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост
няма за последица промени в правото на собственост. Такова действие нямат и
плановете, одобрени при действието на ЗУТ, при възприетия от този закон
принцип за ненамеса на администрацията в правото на собственост върху
поземлените имоти. Урегулирането на имотите е свързано само с устройствения им
режим, като вътрешните регулационни линии следват имотните граници - чл.
17, ал. 1 ЗУТ.
Да се запази невярното отразяване на границите без взаимното съгласие на
заинтересуваните собственици, означава да се придаде на плана отчуждително
действие занапред, каквото по ЗУТ той няма. Затова, ако в
производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в
кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда,
въпреки че претендираната от страната реална част от имота представлява по плана част от неговия
имот, и така се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно
границите на имота. (В този смисъл Тълкувателно Решение № 8/23.02.2016г- по
тълк.д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС).
Регулационният план от 10.12.2001г.
урежда вътрешните регулационни линии между имот № 95 и парцел ІІІ, кв. 31, като създава и нови
урегулирани поземлени имоти , той е бил първи регулационен план за имот 95, но
е последваща регулация за парцел ІІІ, кв. 31. При така установеното то съдът приема,
че са приложими разпоредбите на чл. 15-17 от ЗУТ. По делото не е установено
съществуване на основание за принудително
/ без съгласието на собствениците/ изменение на границите на тези имоти .
Не е установено и съгласие на
собствениците за такава промяна. Това са единствените възможни хипотези
регулацията от 10.12.2001г. да има вещно-правен ефект и да се отрази на правото
на собственост и подробни съображения за същото съдът изложи по-горе. В тежест
на ищеца по делото е било да установи съществуване на някое от тези основания,
а това не е било направено по делото. Следва да се посочи и че по делото не е
установено и тази регулация от 2001г. да е приложена на място. Прилагане на
регулацията би имало тогава, когато ищецът да е завзел придадените му по
регулация процесни 233кв.м., да е поставил ограда и владението да е продължило
необходимия период от време, съответно да е платил сметките. Нанасянето на
имота в кадастралната карта с границите по регулационния план не е прилагане на
регулация в случая и подробни съображения за този извод съдът изложи по-горе. Неоснователни
са доводите на въззивника, че вещото лице не било направило необходимите
проверки за да обоснове извод дали регулацията е приложена. Посочените по-горе
факти, които могат да обосноват извод за приложението на регулацията не се
нуждаят от специални знания, за да се установят по делото и въззивникът е
разполагал с възможност да ангажира такива по делото. Отделно в подкрепа на
изводите на вещото лице, че регулацията не е приложена са отбелязванията по
скицата от 2008г. в частта, сочеща че площта за улица по регулацията от 2001г.
не е отнета от стар имот 95, защото регулацията не е приложена. При така възприето
съдът приема, че плана за регулация от 10.12.2001г., придаващ към УПИ ІV-466
процесните 233кв.м. и заснемането му в
кадастралната карта съобразно този план не са от естество да установят по
делото, че ищецът е собственик на същите. Това е така, защото тези заснемания
не отразяват границите на правото на
собственост по документите за собственост, а кадастралния план от 2012г. и
регулационния план от 2001г. няма за последица промени в правото на
собственост.
По евентуалния иск за придобиване
от ищеца на процесните 233 кв.м. по давност:
Правото на собственост по
давност се придобива при упражняване на фактическа власт върху имота като свой
през определен период от време
непрекъснато и необезпокоявано, като за придобиването на същото следва
да има изявление от владелеца за същото. Правото на собственост по давност се
придобива с изтичане на срока по чл. 79 от ЗС, но не се придобива автоматично с
изтичане на срока. То се придобива към момента на изтичане на този срок, но
само ако след изтичането на срока има волево изявление на субективния елемент
на владението чрез съответните процесуални способи - съставяне на констативен
нотариален акт, предявяване на иск, действия по попълване на кадастрална
основа, възражение за придобивна давност и др. Изявлението води до настъпване
на последиците от упражнявана фактическа власт с намерение за своене върху
вещта, а именно до придобиване на собствеността
към минал момент – изтичането на
срока по чл. 79 от ЗС. Защитата на права на владелец при изтекъл срок по
чл. 79 от ЗС може да осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с
констативен нотариален акт, възражение срещу предявен срещу него иск.
Придобиването на собствеността по реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с
владение на имота като свой през определен период от време, а при позоваване на
кратка придобивна давност – и на добросъвестност и юридическо основание за
същото. Други елементи от фактическия състав на придобивното основание по чл.
79 от ЗС законодателят не е въвел, поради което и такъв елемент не е
позоваването на същата пред съответния орган – съд/нотариус. Позоваването не е
необходимо, за да се осъществи фактическия състав по чл. 79 от ЗС. То, обаче, е
необходимо, за да настъпи правната последица. Обратното би означавало, че тази
правна последица настъпва автоматично, по силата на закона, без да се съобрази
спецификата на владението, което е
съзнателно поведение с определено намерение. Намерението за своене на
вещта, с което се упражнява фактическата власт върху нея, позволяват
фактическото състояние на упражняване фактическа власт да се трансформира в
самото вещно право. Позоваването на последиците от така упражняваната
фактическа власт пред нотариус/съд потвърждават това намерение за своене. При
наличие на позоваване, правните последици – придобиването на правото на
собственост, се зачитат от момента на
изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото на позоваване може да се обективира от наследници на
лицето, доколкото то преминава в наследството. (В този смисъл ТР №
4/17.12.2012г. по тълк.д.№ 4/2012г. на ОСГК на ВКС).Веднъж придобито правото на
собственост може да се изгуби само с акт
на разпореждане на носителя на същото или ако друго лице придобие собствеността
по оригинерен способ.
По делото не е установено
в някой момент ищецът или праводателите му да са владели процесните 233кв.м., поради което и
твърденията на въззивника, че ги е придобил по давност включително и
присъединявайки владението върху имота, осъществено от праводателите му, са неоснователни.
По делото е установено, че процесната част от имота е била заградена от С.на а.в
България през 1992г. и от този момент е била владяна от него, отдавал ги е под наем
на ІІІ-ти лица. Тези обстоятелства се установяват от приетия по делото
протокол-обр. 16 от 31.12.1992г., заключението
по техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира, като
неопровергано от другите събрани по делото доказателства, събраните гласни
доказателства, които съдът кредитира като еднозначни, резултат от личните
впечатления на свидетелите. Изводът на вещото лице за идентичност на имота по
протокол обр. 16 от 31.12.1992г. и този на ответника се подкрепя от изводите на
нотариуса съставил нотариалния акт 156/2012г. Приетите нотариални актове
установяват, че имот пл. № 95 е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ с Решение от
17.02.1995г., продаден на ищеца , на баща му и на „СК-К.”ЕООД на 13.05.1999г.
Заключението по техническата експертиза установява, че към този момент в този
имот не са били включени процесните 233 кв.м. Не е установено праводателите на
ищеца да са установили фактическа власт върху процесните 233 кв.м. , нито
ищецът да го е направил в последствие. Вещото лице е било категорично в извода
си, че оградата е еднотипна с целия строеж от 1992г. В подкрепа на неговите
изводи са показанията на св. Б., която е посочила, че имотът още в началото на
90-те години е бил ограден с ограда и тя е непроменена и до момента и съдът ги
кредитира по съображения, изложени по-горе. Вещото лице е установило при огледа
на място, че оградата е поставена на границата с имот № 95 и загражда
процесните 233кв.м. като ги отделя от имот ІV-466. Плащането на местните данъци
и такси за имота само по себе си не е от естество да установи владението. При
така установеното съдът приема, че по делото не е установено ищецът или
праводателите му да са установили фактическа власт върху процесните 233 кв.м. в някой момент, поради
което неоснователен е иска на ищеца за собственост върху същите на основание на
придобивна давност.
При така възприето
безпредметно е по делото да е изследва възражението на ответника за придобиване
на имота по давност. Това е така, защото по делото нее установено ищецът да е
придобил собствеността върху процесните 233кв.м. Възражението на въззивника, че
не било установено ответникът да е правоприемник на С.на а.в България, посочен
в акт обр. 16 от 1992г. е въведено едва с въззивната жалба. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че приетият по делото нотариален акт
№ 156/2012г. установява правото на собственост на ответника върху имот
68134.1506.258 и построената в него сграда, както и върху имот с
идентификатор 68134.1506.307.
Неоснователни са доводите
на въззивника, че доколкото ответникът не оспорил твърденията му по исковата молба,
а само направил възражение за придобиване на процесните части от имота по
давност, то районният съд следвало да признае твърденията му за фактите и
правата за безспорни и установени по делото. Ответникът не е признал нито едно
от твърденията на ищеца, а неоспорването им изрично не е равнозначно на признанието им, поради което
и не освобождава ищеца по несъмнен начин по делото да докаже правата си. Съдът
прилага служебно императивните материално-правни норми, поради което и правилно
районният съд е съобразил и приложил императивните разпоредби на ЗУТ посочени
от съда по-горе.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния
съд с тези на районния съд решението на СРС по исковете по чл. 108 от ЗС следва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото
по исковете по чл. 108 от ЗС и неоснователност на твърденията на ищеца, че е
собственик на процесните 233 кв.м. , то
съдът приема, че неоснователен е иска по чл. 109 от ЗС за премахване на
оградата, която загражда тези 233кв.м. към имота на ответника, като решението
на СРС в тази част следва да се потвърди.
За правна сигурност и
яснота въззивния съд приема, че неразделна част от решението следва да е скицата на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза- Приложение 2, описващо оградата като
изпълнена по линията между точки 1,2,3 и
процесните 233 кв.м. като разположени между точки 2,3,4,5 с размери 5,15м. х
45,20м.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода
на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да се поставят
разноските по делото и тоя следва да бъде осъден да плати на въззиваемия
разноски за адвокат за поризводство пред СГС в размер на 600лв. по представения
с отговора на жалбата договор за правна помощ и съдействие. Същия сочи
уговорено и платено в брой възнаграждение от 600лв. от въззиваемия на адвокат и
установява извършването на плащането, а доводите на въззивника в обратния
смисъл са неоснователни.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 193372/15.08.2019г. по гр.д. № 15794 по описа
за 2018г. на Софийски
районен съд, 26-ти състав с което са отхвърлени исковете, предявени с искова
молба вх. № 2006038/07.03.2018г., вписана в Агенция по Вписвания вх. рег. № 26440, акт № 23, том V, дело №
18706/2018г. на Ю.К.З., ЕГН **********
с адрес: *** срещу Сдружение „Съюз на а.в България”, регистрирано по
ф.д. № 7343/1990г. на СГС, Булстат *****с адрес: гр. София, ул. „******,
с правно основание чл. 108 и чл. 109 от
ЗС за признаване за установено, че Ю.К.З.,
ЕГН ********** е собственик на
основание на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 69/13.05.1999г.,
доброволна делба с нотариално заверени подписи от 16.05.2008г. и наследяване от
К.П.З., евентуално - по кратка
придобивна давност , на реална част от
233 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68134.1506.466 по кадастрална
карта и регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр. София, район Искър, с площ на целия
имот по кадастрална карта от 1320кв.м. с трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, с номер по предходен план 466, кв. 31а, парцел ІV, при съседи по
кадастрална карта поземлени имоти с идентификатори: 68134.1506.258;
68134.1506.313; 68134.1506.465; 68134.1506.1066, която реална част от 233 кв.м. е разположена в южната част на
поземления имот при граници по плана: поземлен имот 68134.1506.1066, от две
страни поземлен имот 68134.1506.258
и останалата част от имота 68134.1506.466, които 233 кв.м. са с размери 5,15м. х 45,20м. и са разположени между точки 2,3,4,5 на скицата на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза - Приложение 2, приподписана от
въззивния съдебен състав и неразделна част от решението и да
осъди ответника „Съюз на а.в
България”, регистрирано по ф.д. № 7343/1990г да му предаде владението върху тази част от имота и да премахне
изградена масивна ограда, изпълнена по линията
между точки 1,2,3 на скицата на вещото лице по съдебно-техническата експертиза - Приложение 2, приподписана от
въззивния съдебен състав и неразделна част от решението, като ищецът Ю.К.З.
е осъден да заплати на ответника Сдружение „Съюз на а.в България” съдебни
разноски от 1000лв.
ОСЪЖДА Ю.К.З., ЕГН ********** с
адрес: *** да заплати на Сдружение „Съюз на а.в България”, регистрирано по ф.д. № 7343/1990г. на СГС, Булстат
*****с адрес: гр. София, ул. „****** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 600лв (шестстотин лева),
представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
Неразделна
част от решението е скицата, изготвена от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза - Приложение 2, приподписана от
въззивния съдебен състав.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.