№ 43
гр. Кюстендил, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.
Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
в присъствието на прокурора К. П. Б.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241500600089 по описа за 2024 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, подадена от адв. Г. Г., в качеството й
на служебен защитник на подсъдимия З. Р. С., ЕГН **********, от гр.
Радомир срещу осъдителна Присъда № 58/4.12.2023 г. на КнРС, постановена
по НОХД № 194/2023 г. по описа на съда, с която е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 в сл. на чл.194 ал.1 във вр. с
чл.29 ал.1 б.“б НК и при усл.на чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 2 години, при първоначален режим на изтърпяване
“строг“ и подсъдимия е осъден да заплати разноските по делото в размер на
24,63 лв.
Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата поради събиране на противоречиви
доказателства, неустановяващи по безспорен начин съставомерността и
авторството на деянието. След съобщаване мотивите на присъдата не е
направено заявеното допълнение на жалбата. По тези съображения се моли
за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.
Доказателствени искания в жалбата не са направени.
1
Становището на прокурора е за потвърждаване на присъдата като правилна
и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия С. – адв. Г. Г. пледира за отмяна на
осъдителната присъда като незаконосъобразна и постановяване на нова
оправдателна присъда, тъй като не са събрани достатъчно доказателства за
авторството на деянието и че то е извършено виновно при пряк умисъл.
Поддържа се немотивираност на съдебния акт относно времето на
извършване на деянието, което е от съществено значение, тъй като според
защитата тогава подсъдимият е работил в кухнята, за което има заповеди и е
бил ангажиран от сутрин до вечер. Съдът е направил извод , че подсъдимият е
извършил престъплението само на база свидетелски показания, дадени
непосредствено след деянието, като не са обсъдени всички доказателства
поотделно и в съвкупност, както и представените от защитата доказателства.
А това е самостоятелно основание за отмяна на присъдата. В заключение се
поддържа обективна и субективна несъставомчерност на обвинението и се
моли за оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си и като последна дума
поиска от съда оправдателна присъда.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след
собствено обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на
предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери въззивната жалба
за допустима като подадена в законовия срок и от надлежно легитимирано
лице и ще я разгледа по същество.
С обжалваната присъда подсъдимия З. Р. С., ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на 16.02.2022 г. в затворническо общежитие от открит тип,
намиращо се в с. Самораново, община Дупница, в спално помещение № 6,
ползвано от лишения от свобода А.Л.М., е отнел чужди движими вещи –
пари, сумата от 100 лв. от владението на М., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои и деянието е извършено в условията на опасен
рецидив по см.на чл.29 ал.1 б.“б“ НК, след като е осъждан с влязло в сила на
30.06. 2021 г. Споразумение по НОХД № 77/2021 г. на Районен съд- гр.
Радомир и с влязло в сила на 25.02.2020 г. Споразумение по НОХД № 58/2020
г. на РС- Радомир, от изтърпяване на които наказания не е изтекъл 5-
годишния срок по чл.30 НК, поради което и на основание чл.196 ал.1 в сл.на
2
чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.“б“ НК във вр. с чл.54 Нк му е наложено
наказание“лишаване от свобода“ за срок от 2 години, при първоначален строг
режим на изтърпяване. С присъдата С. е осъден да заплати деловодни
разноски в размер на 24,63 лв.
Правилно е установена от ДнРС фактическата обстановка по делото, която
в настоящото решение ще се допълни с отделни релевантни детайли.
Подсъдимият З. С. е осъждан два пъти преди процесното деяние. Първото
му осъждане е с влязло в сила на 25.02.2020 г.Сспоразумение по НОХД №
58/2020 г. на РС – Радомир за престъпление по чл.354 в ал.1 НК, за което му е
наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца и
приложение на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години. Второто му
осъждане е с влязло в сила на 30.06. 2021 г. Споразумение по НОХД №
77/2021 г. на Районен съд- гр. Радомирза престъпление по чл.195 ал.1 т.4 НК
и с наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца при
първоначален общ режим на изтърпяване.
Тъй като второто деяние е извършено в изпитателния срок по първото
условно осъждане, то това наказание – ЛС за срок от 12 месеца – е било
приведено за отделно изтърпяване по чл.68 ал.1 НК.
През м.февруари 2022 г. подс.С. изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в ЗООТ“Самораново“ към затвора в гр.Бобов дол. Той бил
разпределен в една стая – стая № 6 с други лишени от свобода: л.св. А. М. и
л.св. А.М. и л.св. с малко име М..
На 16.02.2022 г. следобед подс.С. бил сам в стаята и решил да вземе пари от
шкафчето на л.св. М.. То обаче било заключено, заради което подс. С.
бръкнал с ръка през отвора на чекмеджето на шкафчето и успял да извади
чантичка, в която имало 155 лв. С. взел 100 лв. във вид на 2 банкноти от по 50
лв. и по същия начин върнал чантичката обратно в чекмеджето. Малко след
това в стаята се върнал л.св.А.М., на когото подс.С. показал две банкноти от
по 50 лв. и му казал, че ги е взел от шкафчето на М..
Около 18 часа л.св.М. се прибрал от работа и отворил шкафчето да си вземе
тютюн за цигара и видял, че в шкафчето е ровено, защото било разхвърляно.
Веднага преброил парите си и установил, че липсват 2 банкноти от по 50 лв.
Сигнализирал за това командира на отделение св. Г.Г.. Той отишъл на място и
3
установил, че катинарът не е разбиван. Другите лишени от свобода от стаята
отрекли да знаят нещо и св.Г. ги накарал да напишат обяснения.
Пред св.И.Д., мл.инспектор в ЗООТ“Самораново“ и полицаят, отговарящ за
общежитието Е.Х. подс. С. признал, че е откраднал 100 лв. от шкафчето на
л.св. М.. След това се качили в Медицинския център и снели обяснения от С..
Пред свидетеля Д. и Е.Х. подс. С. обяснил, че е извършил кражбата, без да
отключва. Те се усъмнили, че това е възможно, понеже шкафчетата били
железни и накарали С. да демонстрира как точно е бръкнал в чекмеджето. С.
успял да издърпа чекмеджето достатъчно, за да си вкара ръката до лакътя и
така имал достъп до цялото чекмедже.
След известно време дошъл полицаят, отговарящ за ЗООТ“Самораново“ и
казал на л.св. М., че парите му са взети от З. и да не разправя с него и че З. е
разказал на А. за кражбата.
Със Заповед № 17/26.01.2022 г. на началника на затвора е възложено на
подс. З. С. да изпълнява функциите на общ работник в затворническа кухня,
считано от 1.02.2022 г. с 3 месеца изпатателен срок и с организация на
работното време - 4-часов работен ден и 5-дневна работна седмица.
Със Заповед № 10/26.01.2022 г. на началника на затвора подс. З. С. е
назначен в обслужващата дейност на ЗООТ“Самораново“ като общ работник
в затворническа кухня, считано от 1.02.2022 г. с изпитателен срок 3 месеца и с
организация на работното време - 4-часов работен ден и 5-дневна работна
седмица по утвърден график.
Със Заповед № 39/25.02.2022 г. на началника на затвора подс. З. С. е
освободен от полагане доброволен труд като общ работник в затворническа
кухня, считано от 25.02.2022 г.
Със Заповед № 20/25.02.2022 г. на началника на затвора подс. З. С. е
освободен от обслужваща дейност на ЗО“Самораново“ като общ работник в
затворническа кухня, считано от 25.02.2022 г.
ДнРС правилно е кредитирал показанията на св. М. от ДП, надлежно
приобщени по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 НПК, както и на
свидетелите М., Г. и Д. и е приел за неотносими показанията на работилия на
лафка св.К..Тези показания установяват авторството на деянието.
В допълнение следва да се посочи, че пред св.А.М. подсъдимият е признал,
4
че е откраднал пари на М., а впоследствие подсъдимият е заявил това и пред
свидетеля мл.инсп. в ЗООТ Д. и полицаят, отговарящ за ЗООТ Е.Х., като дори
е показал нагледно как е извършил кражбата. Показанията на св. М. от СП,
въпреки изявлението му в тях, че не поддържа показанията си от ДП, не
следва да се кредитират. Показанията му от ДП са дадени скоро след случая,
когато споменът за случилото се е бил по-пресен и затова следва да се
кредитират именно те, още повече, че тези показания се подкрепят от
показанията на св.Д. и М.. А показанията на св. М. от СП се възприемат от
настоящия състав като необективни и целящи оневиняването на подсъдимия.
Обясненията на подсъдимия С. в с.з. / вж л.85-гръб от делото на ДнРС/ в
частта им относно това, че той не е извършил кражбата, но си е признал за
нея поради страх да не го спрат от работа и затова е и показал как според него
би могло да се направи кражбата, без той действително да я е извършил,
следва да се възприемат като защитна теза, защото изнесените с тях факти се
опровергаха от кредитираните доказателства по делото – най-вече
показанията на свидетелите М. от ДП, Д. и М..
Кредитира се частта от обясненията, че работата му е била до 1 часа
следобед, като понякога се е случвало да се работи и по-късно –до 2,30 часа,
тъй като кореспондират с двете заповеди за назначение, фиксиращи
работното време по 4 часа на ден.
При така установеното от фактическа страна правилно и законосъобразно
ДнРС е приел, че обвинението е съставомерно от обективна и субективна
страна.
От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
на квалифицираната кражба, представляваща опасен рецидив и като е отнел
от владението на М. сумата от 100 лв., намираща се в шкафчето му в
чантичка, подс.С. е установил противозаконно своя фактическа власт върху
откраднатите пари, без съгласието на техния собственик св. М.. А
престъплението представлява опасен рецидив, тъй като преди процесното
престъпление С. е бил осъждан 2 пътина „лишаване от свобода с
горепосочените сопразумения и от изтърпяване на наказанията по тях не е
изминал 5-годишният срок по чл.30 НК.
Авторството на деянието е безспорно доказано от показанията на
свидетелите М., Д. и М.. Защитната версия, че подсъдимият е бил трудово
5
ангажиран в затвора от 1.02. до 25.02.2022 г. и поради това не е могъл да
извърши кражбата, понеже е бил от сутрин до вечер на работа, се опровергава
от посочената в двете заповеди за назначаване на подсъдимия С. организация
на работа. И в двете е посочено, че работният ден е 4 часа, т.е. подсъдимият е
имал и доста свободно време извън трудовите си задължения. Отделно от
това, самият подсъдим в кредитираната част от обясненията си е заявил, че
работното му време е до 1 часа, а само понякога, по изключение – до 2,30
часа. Всичко това опровергава защитната теза за целодневна трудова заетост
на подсъдимия и невъзможност поради това да извърши престъплението.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, за което въззивният съд споделя изцяло съображенията на І-
инстанционния съд в тази насока. Те следва да се допълнят само с това, че за
субективната страна на едно престъпление се съди по обективно извършените
от подсъдимия действия. В случая това е начина, по който подсъдимият е
извършил престъплението и който начин самият той е показал на св. Д..
При така установеното законосъобразно подсъдимия С. е признат за
виновен по обвнението.
Наложеното наказание от І-инстанционния съд е при условията на чл.54
НК в рамките на законовия минимум за този вид престъпления – 2 години.,
което е определено да се изтърпи при първоначален строг режим, като е
приел липса на смекчаващи обстоятелства.
Настоящият състав намира така наложеното наказание ЛС на подс. С. за
завишено, макар и да е на законовия минимум от 2 години. Според настоящия
състав са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – нисък
размер на открадната сума, признание от подсъдимия пред св.Д. за
извършеното деяние и оказване в тази връзка пълно съдействие на
разследването, като дори сам е показал начина на извършване на деянието.
Подсъдимият е в млада възраст с навършени към момента на деянието 21
години и 22 години понастоящем, което обуславя обективна възможност от
превъзпитанието му към спазване на законовите норми чрез налагане на
наказание в подходящ размер. Това, че впоследствие и към настоящия
момент подсъдимият не изразява съжаление за случилото се и се стреми да се
оневини в СП, не може да се преценява като отегчаващо обстоятелство.
Отделно от това, на 28.04.2023 г. С. е освободен от затвора по изтърпяване на
6
наказанието и не са налице в този близо 1-годишен период данни за негово
противоправно поведение.
Затова настоящият състав приема, че повторното откъсване от нормалната
социална среда за повече от 6 месеца не само че не съответства на целите на
наказанието, визирани в чл.36 НК, но би било и неоправдано тежка репресия
за подсъдимия. Да, престъплението е насочено срещу собствеността,
извършено е в затвора, но предвид последващото поведение на С. настоящият
състав намира редуцираното наказание в този размер за законосъобразно и
справедливо, определено в хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 НК.
Затова присъдата ще се измени в частта относно размера на наказанието
ЛС, като то се намали от 2 години на 6 месеца, което да се изтърпи при
определения с присъдата първоначален режим“строг“.
Доводите на защитата за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност
на обвинението са неоснователни и са опровергани от кредитираните
доказателства. Безспорно е установено извършването от подсъдимия на
изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление по дефиницията
на чл.194 ал.1 НК, извършено при опасен рецидив. Няма никакво съмнение
относно авторството на деянието, което е безспорно установено от
кредитираните гласни доказателства – показанията на свидетелите М., Д., М..
Както се посочи вече, работата в затворническата кухня не е била целодневна,
а е била с 4 часово работно време, което опровергава защитната теза за
целодневна трудова ангажираност на подсъдимия и невъзможност поради
това да извърши престъплението. Присъдата е обоснована и мотивирана в
достатъчно необходимия обем, за да разбере подсъдимия за какво
престъпление е признат за виновен и осъден. Събирането на доказателствата в
съдебното следствие е извършено при спазване на процесуалните правила за
това, в частност приобщаването на гласните доказателства по реда на чл.281
НПК и правилната им преценка от съда, споделена и от настоящата
инстанция. По тези съображения не са допуснати твърдените от защитата
съществени процесуални нарушения, както и не са налице основания за
постановяване на оправдателна присъда.
Проверяваната присъда извън горепосоченото изменение е правилна и
законосъобразна и като такава в останалата част следва да се потвърди.
Водим от изложеното и на основание чл.337 ал.1 т.1 и 2 и чл.338 НПК,
7
Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 58 /4.12.2023 г. на ДнРС, постановена по НОХД №
194/2023 г. по описа на съда в частта относно размера на наложеното с нея на
З. Р. С., ЕГН **********, от гр.Радомир ефективно наказание“лишаване от
свобода“, като го намалява от 2 години на 6 месеца .
В останалата част потвърждава присъдата.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8