Определение по дело №91/2019 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

    град Ловеч, 18.02.2019 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

      ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                           КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА ч.гр. дело №91 по описа за 2019 година, съдът за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.

           С разпореждане №1191/26.11.2018 г. постановено по ч.гр.д.№736/18 г. Луковитски районен съд е отхвърлил заявление вх.№5063/21.11.3018 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД срещу В.В.П. *** в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 816,48 лв. неустойка за неизпълнение на  задължение.

           Подадена е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов" № 29, ет.3, представлявано от Т.Я.К. Чрез процесуален представител: юриск. Д.А., съдебен адрес за получаване на книжа гр. София, ул. „Панайот Волов" № 29, ет.3, срещу Разпореждане№1191/26.11.2018 г. постановено по ч.гр.д.№736/18 г. на Луковитски районен съд в частта, относно претендираните вземания за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 816,48 лв.

      Счита, че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че целта на заповедното производство е ускоряване на съдебния процес и разтоварване на правораздавателната система, както и да се установи, че вземането не се оспорва и да се издаде изпълнително основание за неоспорено вземане. Сочи, че в това производство по чл. 410 ГПК не се проверява дали вземането съществува, то е специално производство, уредено в ГПК за създаване на изпълнително основание за вземане, което не се оспорва. Цитира, че според разпоредбата на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Сочи, че в настоящия случай, с оглед изложените твърдения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, може да се направи извод, че вземането е за парична сума, като предвид посочения размер на тази сума и по правилата за определяне на родовата подсъдност, евентуалният иск за това вземане е подсъден на районен съд. Твърди, че заявлението е съобразено с изискванията за неговата редовност по чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК, като следва да се отбележи, че в закона липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК - т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането и заявителят може да приложи такива, но не е длъжен, тъй като целта на производството е само да се провери дали вземането е спорно.

Сочи, че преследваната с уреденото в действащия ГПК заповедно производство цел е да се създаде опростена съдебна процедура, въз основа на която кредиторът в съкратени срокове да може да се снабди с изпълнително основание срещу своя длъжник, с оглед принудителното изпълнение на вземането си, като посочената цел предопределя и основните характеристики на заповедното производство - то е факултативно, едностепенно и строго формално. Смята, че в заповедното производство, съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на Заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обекти в и раните в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане неустойка, следва да се решат по исков ред, при положение, че длъжникът входира възражение по чл. 414 ГПК.

Относно претенцията за неустойка която съдът е счел за неравноправна клауза твърди, че тя е проявление на принципа на автономия на волята в частното право чл.9 от ЗЗД и с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще запрати неизправната страна, в случай, че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от изпълнението. Твърди, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции/т.3 от ТР №1/15.06.2010 г. по т.д.№1809 г. на ВКС. Счита, че неустойката не противоречи на добрите нрави, защото предназначението й е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора, в случая на задължението за представяне на банкова гаранция, като обичайните вреди, които причинява неизпълнението на задължението са пропуснати ползи, от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би реализирал, ако бе получил в срок паричната престация, претърпени загуби, евентуални допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си набавил чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар, и ако длъжникът добросъвестно би изпълнил поетото задължение и представил такава гаранции, то счита, че кредитът е дял да събере вземането си и нямало да търпи посочените по-горе вреди.

 Изтъква, че е следвало да се има предвид и разпоредбата на чл.145 ал.1 от ЗПК, в която е предвидено, че неравноправната клауза в договор, сключен с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата-предмет на договора и всички обстоятелна, свързани н неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Смята, че с оглед обстоятелството, че заповедното производство е факултативно, едностепенно и строго формално и към заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е налице изискването за представяне на доказателства, то всички обстоятелства, свързани със сключването на договора и останалите клаузи на договора, следва да бъдат изяснени в един бъдещ исков състезателен процес, какъвто би възникнал при входиране на възражение от страна на длъжника. Счита, че той изключително изчерпателно е конкретизирал формирането на сумата, представляващ неустойка за неизпълнение на договорно задължение в заявено, и от него длъжникът може ясно да прецени дали да оспори и ли не задължението си, а сумите са съобразени с действащото законодателство към датата на сключване на договора и неправилната квалификация на правното основание, тенденциозността на съдебния акт в полза на длъжника, както и неправилната обосновка са довели до грешни правни изводи и до частично отхвърляне на заявлението.

В заключение подчертава, че преценката на съда в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя факти и тя се простира до там доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно индивидуализирано, спорно вземане основателността, на което ще бъде изследвана и доказана в друг евентуален процес – исковият и в този смисъл заповедният съд е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в настоящото производство и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В подкрепа на горното цитира практика на Софийския градски съд.

Моли съда да отмени Разпореждането на ЛРС, което правопрегражда по-нататъшното развитие на производството, като се произнесе да бъде издадена Заповед за изпълнение за отхвърлената неустойка претендирана със заявлението по чл. 410 ГПК.

Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.№736/2018г.по описа на РС-Луковит намира за установено следното:

Разпореждането е съобщено на заявителя на 19.12.2018 г., като жалбата е подадена на 21.12.2018 г./п.кл./ ,т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

     От приложеното ч.гр.д.№736/18 г. на Луковитски РС се установява, че е подадено заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от Т.Я.К. Чрез процесуален представител: юрк. Д.А., съдебен адрес за получаване на книжа гр. София, ул. Панайот Волов” № 29, ет.3 по реда на чл.410 от ГПК, с вх.№5063/21.11.2018 г., с искане за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу длъжника В.В.П. с ЕГН ********** ***  за сумата от 1036,76 лв. главница, договорна лихва 116,70 лв считано от 14.07.2017 г. до 2.03.2018 г. неустойка за неизпълнение на задължение 816,48 лв, законна лихва 87,90 лв считано от 3.03.2018 г. до 14.11.2018 г. и законната лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от Договор за паричен заем №2894027/10.07.2017 г. с „Изи Асет мениджмънт”АД като кредитор и длъжника като кредитополучателят. Твърди се в.12 от заявлението, че заявителя е придобил вземането на основание договор за цесия на 1.09.2018 г. от „Изи Асет мениджмънт”АД изцяло със всички привилегии, обезпечения и принадлежности и длъжникът е бил уведомен за това на 4.09.2018 г. посредством писмо с обратна разписка. Твърди, че освен главницата длъжникът дължи и сумата 991,44 лв. неустойка, тъй като съгласно клаузите по договора се е задължил в 3 дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно две физически лица-поръчители или банкова гаранция с бенефициер заемодателя, а длъжникът не е изпълнил това задължение. Твърди се, че неустойката се начислява еднократно в момента на допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й. Излага се, че длъжникът е извършвал плащания по договора в общ размер на 435 лв, като след приспадането му е останал да дължи сумата общо 2067,84 лв, от които главница 1036,76 лв, договорна лихва 116,7 лв. за периода от датата на първата вноска 14.07.2017 г. до 2.03.18 г;. неустойка за неизпълнение на задължение-5816,49 лв, законна лихва за забава върху непогасената главница 97,9 лв. за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 3.03.2018 г.  до 14.11.2018 г.. Твърди, че длъжникът е следвало да изплати целия заем на 2.03.2018 г. Претендира се заплащане общо на сумата 2067,84 лв, както и съдебно деловодни разноски в размер на 41,36 лв. ДТ и възнаграждение за проц.представителство в размер на 200 лв.

С разпореждане №1191/26.11.2018 г. постановено по ч.гр.д.№736/18 г. Луковитски районен съд е отхвърлил заявление вх.№5063/21.11.3018 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД срещу В.В.П. *** в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 816,48 лв. неустойка за неизпълнение на  задължение.

В мотивите си РС-Луковит излага съображения, че в частта, с която се иска издаване на заповед за вземане за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение, заявлението противоречи на добрите нрави, което е основание за отхвърлянето му в тази част. Счита, че уговорената неустойка при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Като съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и при наличие на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. В случая се касае за-неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, като и настоящата инстанция споделя правните изводи на първата, т.е., че тази клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Така договорена неустойката при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване на кредита и в този смисъл са и мотивите на ОСТК, отразени в т.3 от ТР №1/09 г. на ВКС. Не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка, а в случая нейният размер е и драстично завишен, което води до реализиране на по-висок доход за кредитора, който не е предварително регламентиран.

Цитираната в частната жалба практика на СГС не е задължителна за настоящата инстанция и не се споделя от настоящия състав на съда, по гореизложените съображения.

С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези, на Луковитски районен съд, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.

Водим от горното съдът

 

                                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1191/26.11.2018 г. постановено по ч.гр.д.№736/18 г. на Луковитски районен съд в частта, с която отхвърлено заявление вх.№5063/21.11.2018 г.. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу В.В.П. *** за сумата 816,48 лв. неустойка за неизпълнение на  задължение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:1.   

                                                                                                                       2.