№ 400
гр.
Велико Търново, 5 .2.2024 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди
двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура В.К., разгледа докладваното от съдия
Костова касационно НАХД № 10 355/2023
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано по касационна жалба на Заместник Директор на
РДГ гр. Велико Търново, бул „България“ № 23
чрез юк Ж.К. против Решение № 102 /10.8.2023г. постановено по НАХД
195/23Г. по описа на Районен съд
Севлиево, с което е отменено изцяло Наказателно постановление НП № **********
от 29.8.2022г. на касатора, с което на Д.А.К.,*** за извършено нарушение по чл.
84, ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл. 43, ал. 3, т.1
вр. с чл. 65, т. 4 и т. 10 от ЗЛОД
и на основание чл. 9б, ал.1 от ЗЛОД е наложено наказание „Глоба „ в
размер на 800 лева, на основание чл. 94, ал.1 от ЗЛОД е лишен от право на
ловуване за срок от три години, а в полза на държавата са отнети 1. Вещите,
средство на нарушение един брой ловна карабина SAVAGE№
Н 278678 кал.343 WIN , един брой супресор FREYRSDEVIK FW 269 № 21-11-24 -22402, един брой надцевка гладкостенна ловна
пушка „Байкал ИЖ 27М“ с № 9409519, един брой уред за нощно виждане SIGHT* MARK с №SM1801121011089
с прожектор, 11 броя патрони кал 243 WINи един брой калъф, петнадесет броя ловни патрони 12к с кожен
патрондаш, един брой патрон 9,3 Х74 и 1, един брой източник на изкуствена
светлина – прожектор BALUAN OLIGHT X WM02на
основание чл. 95, ал.1 от ЗЛОД и 2. Вещта, средство на нарушението един брой
лек автомобил Тойота с рег. № ....., ведно с един брой контактен ключ с
дистанционно на основание чл. 95, ал.2 от ЗЛОД като неправилно и
незаконосъобразно и е осъдена РДГ В.
Търново да заплати на Д. К. разноски в
производството в размер на 1600 лева.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание
по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК
вр. чл. 63в от ЗАНН
и нарушение на процесуалния закон – касационно основание п очл. 348, ал.1 т.2
от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Като основно процесуално нарушение
се сочи факта, че СвРС не се е съобразил с указанията на отменителното решение
на ГАС за възможно прилагане на по- леко наказуемо нарушение по чл. 83м от ЗЛОД
и приема за недопустима тази квалификация тъй като не са налице условията
по чл. 67, ал.7, т.1 от ЗЛОД.Не се
споделят мотивите на съда, че нарушителят е имал разрешение за ловуване, но не
в района, в който е открит , както и че чл. 83м от ЗЛОД не се явява закон за
същото , еднакво или по- леко наказуемо нарушение по смисъла на т.1 от ТР №
57/4.12.1984г. по н.д. 13/84г на ОСНК на ВКС. Не се подкрепя от доказателствата
и извода на съда, че на нарушителя не е повдигано административно обвинение ,
изразяващо се в ловуване извън
определените в разрешителното места за ловуване, а именно извън ловностопанския
район на с. Б., община Севлиево, за което има разрешително за лов. На следващо
място, намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
неправилно ценене на събраните доказателства, доколкото съдът не е установил
съществуващото противоречие в показанията на св. В. Димитров, не ги е
съпоставил с другите свидетелски показания, обясненията на нарушителя, към
които не е приложено разрешително за лов. Неправилно съдът е намерил, че АНО
следва да извърши служебна проверка за издадените разрешителни, тъй като липсва
централен електронен регистър, чрез
който да се установи този факт и по този начин неправилно е разпределил
доказателствената тежест в процеса. В представеното разрешително липсва дата,
поради което същото неправилно е ценено като годно доказателство. Освен това
съдът неправилно е приложил и материалния закон. Неправилно и необосновано
намира твърдението на съда за невярна правна квалификация на деянието. Освен това, след като безспорно нарушителят е
ловувал в съвсем друг ловностопански район този на с. Г., въпреки, че е член на
ловната дружинка на това село, но разрешението му е за с. Б., с място на
ловуване – ловище номер две римско. Ако същият ловуваше в този ловностопански
район на с. Градица, но в друго ловище, то тогава би осъществил сочения от съда
състав на нарушението. След като е в съвсем различен ловностопански район, то
административното нарушение е ловуване без да има разрешително за лов, който е
задължен да носи съгласно чл. 67,ал.3, т. 4 от ЗЛОД. Смята, че това
административно нарушение е доказано от обективна и субективна страна. Не са
били налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Правилно е
приложен от АНО и чл. 84, ал.1 и ал. 2 от ЗЛОД, като в случай на нарушение от
вида на процесното, задължително се отнемат в полза на държавата посочените в
текста вещи. В този случай АНО не действа в условията на оперативна
самостоятелност, доколкото нормата е императивна. Намира, че законосъобразно
ГАС е посочил, че следва да се приложи санкционната норма на чл. 83м от ЗЛОД,
която чл. чл. 84, ал.2 вр. 84, ал.1 от с.з.са в съотношение обща към специална.
Както изрично е посочил в мотивите си ГАС, СвРС е следвало да извърши преценка
за прилагане на чл. 83м от ЗЛОД, поради което несъстоятелни са мотивите на
съда, че това е недопустимо, тъй като би била налице преквалификация на
деянието, срещу която нарушителят не се е защитавал, тъй като не му е било
повдигнато такова обвинение. От съда се иска да отмени обжалваното Решение и да
постанови друго по съществото на спора като потвърди НП.
В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се представлява от него е постъпило
писмено становище .
Ответникът по жалбата – Д.К. редовно призован не се явява представлява се
от ***Ф., която поддържа представения писмен отговор по жалбата, като я немира
за неоснователна. Намира постановеното от СвРС Решение за правилно и
законосъобразно и като такова воби същото да бъде оставено в сила. Видно от
събраните доказателства е, че при издаването на НП са допуснати множество
съществени процесуални нарушения, всяко едно от които води до основания за
отмяна на НП. Претендира направените разноски в касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура - В.
Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че СвРС е
направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата
обстановка и правилно е приложил
материалния закон. Споделя доводите, че в случая не е възможно да се приложи разпоредбата на
чл. 63, ал. 7, т.1 от ЗАНН. Предлага да бъде оставено в сила обжалваното
Решение.
Административният съд - В. Търново, като
прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл. 218 от АПК,
приема за установено следното:
|
|
|
|
|
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от
АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба
на чл. 63в от ЗАНН
и е процесуално допустима.
|
|
|
|
|
Разгледана по същество е
неоснователна.
|
|
|
|
|
Предмет на настоящото производство
е Решение № 102 /10.8.2023г.
постановено по НАХД 195/23г. по описа на
Районен съд Севлиево, с което е отменено изцяло Наказателно
постановление НП № ********** от 29.8.2022г. на касатора, с което на Д.А.К.,***
за извършено нарушение по чл. 84, ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл. 43, ал. 3,
т.1 вр. с чл. 65, т. 4 и т. 10 от
ЗЛОД и на основание чл. 9б, ал.1 от ЗЛОД
е наложено наказание „Глоба „ в размер на 800 лева, на основание чл. 94, ал.1
от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от три години, а в полза на
държавата са отнети 1. Вещите, средство на нарушение един брой ловна карабина SAVAGE№ Н 278678 кал.343 WIN , един
брой супресор FREYRSDEVIK FW 269 № 21-11-24 -22402, един брой надцевка гладкостенна ловна
пушка „Байкал ИЖ 27М“ с № 9409519, един брой уред за нощно виждане SIGHT* MARK с №SM1801121011089
с прожектор, 11 броя патрони кал 243 WINи един брой калъф, петнадесет броя ловни патрони 12к с кожен
патрондаш, един брой патрон 9,3 Х74 и 1, един брой източник на изкуствена
светлина – прожектор BALUAN OLIGHT X WM02на
основание чл. 95, ал.1 от ЗЛОД и 2. Вещта, средство на нарушението един брой
лек автомобил Тойота с рег. № ....., ведно с един брой контактен ключ с дистанционно
на основание чл. 95, ал.2 от ЗЛОД като неправилно и незаконосъобразно и е
осъдена РДГ В. Търново да заплати на Д. К. разноски в производството в размер на 1600
лева.
За да постанови този правен резултат, Севлиевският РС е приел за установено от фактическа страна
следното: Д.К. ***, издържал успешно изпит за придобиване право да ловува, като
за това му е издаден от ДГС Севлиево Билет за лов № 338477, членска карта на „Съюз на ловците и риболовците“
, Удостоверение за ръководител на лов на ловна дружинка с. Г.. На 13.08.2022г
му било издадено Разрешително за индивидуален лов серия СЦ-П № 054063, с което
му е разрешено да ловува в периода от 13.08.2022г. до 31.8.2022г. в
ловностопански район с. Б., място на ловуване – ловище две римско, разрешение за лов хищници в сроковете по
Приложение № 4 от ЗЛОД, както и да отстреля дребен дивеч: гривек -10, пъдпъдък
-15 и гургулица -8.
На 14.8.2022г. св. Н. – горски инспектор РДГ, св.П. – горски
инспектор РДГ и св. Петков – лесничей
изпълнявали служебните си задължения в района на с. Г. във връзка с подадени
сигнали за кражба на дървесина. Около 5,10 св. Н. забелязал МПС със светнали
фарове, който излязъл от селото завил в посока с. Дамяново като се движел бавно
и осветявал селскостопанските блокове. Същият бил спрян от свидетелите, като е
подаден сигнал със стоп палка, при което е установено, че в МПС на предната
седалка е извадена сглобена ловна карабина с патрон в цевта, заредена,
оборудвана със супресор, фенер, източник на изкуствена светлина, а на задната
седалка имало ловна пушка гладкостенна, също извадена от калъфа, но не
заредена, кожен патрондаш с 14 броя ловни патрони. Не е спорно, че в лекия
автомобил е нямало убит или уловен дивеч, като на проверяващите е бил
представен заверен за 2022г. ловен билет, членска карта за СЛР, но не е било
представено разрешително за лов.От нарушителя са снети обяснения, в които
същият описва горните факти, но твърди, че не е ловувал. На същата дата св. Н.
в присъствието на св. П. и св. Петков съставил АУАН серия В, № 008135, подписан
от нарушителя без възражения и съответно му е предявен. С Разписка серия В №
001868 от 15.08.2022г. св. Н. предал на Христов за отговорна пазене МПС „
Тойота с рег. № ..... и контактен ключ с
дистанционно, а останалите вещи са предадени на Кънчо Кънев – младши експерт
КОС към РПУ Севлиево. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН К. подал писмени
възражения, в които изрично е посочил, че притежавал Разрешение за лов и
разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, че е допуснал нарушение
на ЗОБВВПИ, тъй като неправилно е съхранявал огнестрелното оръжие, но не е
ловувал, а се е предвижвал към мястото, където е бил сборния пункт на дружинката.
Въз основа на АУАН АНО като е приел възраженията за неоснователни е издал
процесното пред РС НП. Същото е оспорено
в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, при което с Решение №
140/7.12.2022г. по НАХД 336/22г.по описа на РС НП е отменено. Това Решение е
обжалвано пред ГАС, който го е отменил с Решение № 34/13.4.2023г. по КНАХД
35/23г. ,върнал е делото на РС на друг състав със задължителни указания предвид
разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т.1 от ЗАНН и Тълкувателно решение №
8/16.9.2021г. на ВАС по т.д. №1/20г. на ОСС , въззивният съд да извърши
проверка за възможно приложение на санкционна разпоредба, предвиждаща по- леко
наказание за нарушителя, каквато е нормата на чл. 83м от ЗЛОД.
При така установените
факти, РС е направил извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи ,
доколкото е представено заверено копие от Заповед № РД -49-199/16.9.2011г. на
Министър на земеделието и храните и Заповед № 1/ 2.1.2018г. на Директор на РДГ
В. Търново, а АУАН от оправомощено лице
по чл. 96, ал.1 от ЗЛОД. РС е приел за неоснователно възражението на наказаното
лице, че същото не е ловувало, тъй като след като оръжието е било извадено от
калъфа и сглобено, независимо дали е заредено или не, при престой или движение
извън населените места е налице
хипотезата на легалната дефиниция за ловуване по чл. 43, ал.3 т.1 от ЗЛОД.
Съдът е посочил, че отговорността на ФЛ е ангажирана на основание чл. 84, ал.2
във вр. с ал.1 от ЗЛОД Съдът е посочил, че отговорността на ФЛ е ангажирана на
основание чл. 84, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЛОД, при което неправилно
изпълнителното деяние е определено като такова – ловуване с билет за лов, но
без издадено писмено разрешение за лов, тъй като такова е било представено
серия СЦП № 054063/13.8.20232г. издадено по съответния ред от ТП ДЛС Росица на
негово име за периода от 13.8.-31.8.2022г. Следователно нито от обективна нито
от субективна страна, лицето е осъществило състава на вмененото му нарушение-
да е ловувал без разрешително за лов. Съдът е посочил, че ЗЛОД не изисква
задължителното носене на този документ, а единствено такъв да е бил издаден. От
доказателствата по делото Сев РС е приел, че е осъществен състава на
нарушението ловуване със забранени средства, извън определените с разрешителното
места района на с. Б.. Следователно вярната квалификация макар да е по чл. 84,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЛОД, то като изпълнителното деяние в НП следва да е
посочено, горното ловуване извън определените с разрешителното територии. След
като на лицето не е било предявявано
такова административно обвинение, то
за съда е недопустимо да го преквалифицира , тъй като в хода на
административно- наказателното производство същият се е защитавал срещу друго
обвинение.
Доколкото в отменителното си решение ГАС е
изложил подобни мотиви, но е дал задължителни указания при новото разглеждане
на делото съдът да извърши проверка за възможно приложение на закон за по- леко
наказуемо нарушение – чл. 83м от ЗЛОД, РС е изложил подробни съображения защо
не може да изпълни горните указания. Посочил е, че чл. 83м от ЗЛОД визира
съвсем друго административно нарушение като деянието е различно от описаните в
процесното НП – ловуване , при което не са спазени изискванията за
осъществяване на тази дейност напр. използване на забранени средства и способ.
Съдът е посочил, че не са налице основанията по чл. 63, ал. 7, т.1 от ЗАНН и Тълкувателно решение № 8 /16.9.2021г. на
ВАС по т.д. 1/20г. на ОСС, при което е възможно прилагането на закон за същото,
еднакво или по- леко наказуемо нарушение, но без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Съдът е приел, че в тази хипотеза е налице
съществено изменение на обвинението, тъй като установените в съдебното
следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинението.
Освен това съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 83м от ЗЛОД не се явява
закон за същото , еднакво или по- леко наказуемо нарушение в светлината на т.1
от Тълкувателно решение № 57/4.12.1984г. по н.д. 13/84г. на ОСНК.
Постановеното от Районен съд –
Севлиево решение е правилно, а така
подадената касационна жалба – неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е налице нарушение
на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото
доказателства Севлиевският районен съд е
достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия
касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото,
събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е
направил верни правни изводи.
След като е отменил и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
съда, ГАС е дал задължителни указания по реда на чл. 224 от АПК във вр. с чл.
63в от ЗАНН по прилагането на закона, като е посочил, че съдът следва да извърши
собствена проверка на възможността за приложението на нормата на чл. 83м от
ЗЛОД. След като РС е направил пилен анализ на установените факти по делото,
същият е изпълнил указанието на горната касационна инстанция да провери
правната възможност за преквалификация на деянието и сам по вътрешно
убеждение е стигнал до отрицателен
извод. С оглед на това съдът намира, че съдът не е допуснал твърдяното от
касатора съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъобразяване с
мотивите на касационната инстанция. В този смисъл съдът се позовава и на
Определение на СЕС от 17.1.2023г. по С -379/21г. , което макар и касаещо
задължителните указания по ГПК има субсидиарно приложение.
Сев РС правилно е посочил,
че разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД предвижда три отделни хипотези, а именно
три отделни състава на административни нарушения. След като
административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН
за извършено административно нарушение за ловуване без писмено разрешение за
индивидуален лов за месец август 2022г. и в съответствие с акта, наказателното
постановление е издадено за осъществено нарушение по чл. 84, ал. 1 от
ЗЛОД, и наличието на такова безспорно е установено по делото, то
правилен е извода на съда, че нито от обективна , нито от субективна страна е
осъществено посочено от АНО деяние. Твърденията на касатора, че лицето е
следвало да носи в себе си горното разрешително не намира опора в закона,
доколкото ЗЛОД изисква единствено при лов да се носи ловен билет и членска
карта за БЛС, каквито ответник по касация надлежно е представил на
проверяващите. Посоченото в касационната жалба, че за АНО не съществува
задължение да проверява дали е налице такова издадено разрешително, не
кореспондира със визираните в нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН задължения преди
постановяване на своя акт да извърши преценка на събраните доказателства, да
анализира направените възражения, и по свой почин да извърши проверка на
спорните обстоятелства. Служебното начало в административно- наказателния
процес не може да бъде отменено с твърдения за трудност при събиране на
доказателствата, вкл. Поради липсата на електронен регистър на разрешителните
за лов. Или с други думи АНО не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката,
респективно преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително
разследване на спорните обстоятелства. Допуснатото нарушение в актовете на
административно-наказателното производство е съществено, тъй като е
препятствало възможността на привлеченото към отговорност лице да разбере, за
какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да организира
адекватно защитата си, още от самото начало на административно наказателното
производство. Горното не може да бъде преодоляно и от събраните по делото
гласни доказателства - показанията на актосъставителя.
Съдът споделя мотивите на
РС, че неотносими към
законосъобразността на издаденото наказателно постановление са факти, касаещи
евентуално друго административно нарушение, напр. ловуване със забранени
средства. Правилно съдът е посочил, че ловуването извън разрешителното за лов
със забранени средства –чл. 84, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЛОД, от повдигнатото
обвинение за ловуване без писмено разрешително със забранени средства. Предмет
на съдебна проверка от първоинстанционният съд е било извършено ли е това
нарушение, което е описано в АУАН и НП и правилно въз основа на събраните
доказателства същият е приел, че такова нарушение не е извършено, тъй като лицето,
посочено за нарушител е ловувал с писмено разрешително за процесния период.
Предвид горното настоящият състав на съда приема, че К. не е осъществил
вмененото му с АУАН и процесното НП деяние, тъй като е ловувал с писмено
разрешително за индивидуален лов за месец август като наличието на изискуемото
писмено разрешително за индивидуален лов за месец август 2022г. обосновава
извод за липсата на описаното в АУАН и НП изпълнително деяние.
Административното наказание се налага по строго формална процедура, поради
което след като АНО не се е възползвал от възможността по чл. 53, ал.2 от ЗАНН
при редовно съставен АУАН и след извършена проверка за наличие на разрешение за
лов да преквалифицира деянието, то това не може да стори РС.
Единствената възможност е тази, която е посочил ГАС по чл. 63, ал. 7 от ЗАНН и по- конкретно т.1 приложи закон за същото еднакво или по- малко
наказуемо нарушение. ГАС се е съобразил с Тълкувателно решение № 8 /
16.9.2021г. по т. д.1/20 г където изрично се посочва, че в разпоредбата на чл. 63, ал. 1,
изр. 1 ЗАНН, която регламентира правомощията на районния съд в
производството по обжалване на наказателното постановление, е употребена думата
„измени“, без конкретизация на проявлението на изменението, нито на основанията
за това. Единствената индикация относно съдържанието на това правомощие в ЗАНН е
в поставеното от законодателя императивно изискване съдът да разгледа делото по
същество. След като в ЗАНН не се съдържат правила относно конкретното
проявление на това правомощие, то този въпрос се явява неуреден от същия закон.
Следователно по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН
субсидиарно приложение намира НПК и по-конкретно разпоредбите му за въззивното
производство, тъй като с оглед на правораздавателния характер на наказателното
постановление в съдебната практика трайно се приема, че при проверка на
неговата законосъобразност районният съд има правомощия на въззивна инстанция.
ВАС е посочил нормата на чл. 337 от НПК, където са правомощията на въззивната
инстанция по НПК,а именно изменението на първоинстанционната присъда, където са предвидени хипотезите, при които съдът намалява
наказанието (чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК) и прилага закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо престъпление (чл. 337, ал. 1, т.
2 НПК) са уредени самостоятелно, т. е. правомощието на съда да измени
присъдата не се изчерпва само с намаляване на наложеното наказание. С оглед на
това РС има същото правомощие, да измени наказателното постановление като
намали наказанието, включва и възможност за преквалификация на извършеното
деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение като проявна форма на това правомощие. Тълкуването в горния смисъл на
правомощието на районния съд да измени наказателното постановление е в
съответствие и с поставеното изискване от законодателя, че при упражняване на
своите правомощия по чл. 63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН районният съд разглежда спора по
същество, т. е. представлява инстанция по същество, която, когато установи, че
административно-наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при
квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени
издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като незаконосъобразно.
Същевременно чрез изричното уточнение, че става въпрос за субсидиарно
приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, т. е. за преквалификация по закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, се съобразява
и забраната за влошаване на положението на жалбоподателя.
Правилно РС се е позовал на Тълкувателно решение № 57 от 4.12.1984 г, по
н. д. № 43/84, ОСНК, ВС, в което са изяснени понятията за по- тежко, по- леко
наказуемо престъпление, като основно се взема видът и размерът на наказанието,
предвидено за съответното престъпление, при което по-тежко наказуемо се явява
престъплението, което предвижда по-строго наказание, преценено съобразно
йерархията на санкциите, очертана в чл. 37 НК. Именно с оглед на този критерий
няма как да се приеме, че чл. 83 м от ЗЛОД , който
разпорежда, че който не изпълни задължение по чл. 65,
се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв. за по- леко наказуемо
нарушение, при положение, че максимумът на наказанието е значително по- висок. Освен това правилно
РС е посочил, че законът изисква преквалификацията да не е съпроводена със
съществени изменения на обстоятелствата, каквито в случая са налице, а именно
налице е издадено разрешение за лов. И на трето място, както е посочено в
горецитираното ТР на ВАС, не може изменението да води до влошаване положението
на обвиненото лице, какъвто би бил процесния случай.
При така изложеното съдът намира, че
обжалваното решение на Районен съд – Севлиево следва като правилно да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото в полза на
ответника по касация на основание чл. 143, ал.1 от АПК във вр. с чл. 63д, ал.1
от ЗАНН следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 800 лева съгласно представен договор за правна
помощ стр. 20 от КНАХД 151/23 на ГАС.
|
|
|
|
|
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд -
В. Търново
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
102/10.08.2023г., постановено по АНД 195/23г. по описа на Районен съд – Севлиево.
ОСЪЖДА Регионална дирекция на горите Велико Търново да заплати на Д.А.К.
*** сумата от 800 – осемстотин – лева разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2.