Решение по дело №14264/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2941
Дата: 28 юни 2019 г.
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20183110114264
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна,        .06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА

 

 като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14264/ 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Постъпила е молба от адв. М.Д., действаща като особен представител на М.И. за допълване на решение № 1168/20.03.2019г., постановено по гр.д. № 14264/2018г. на ВРС, чрез произнасяне по искането за присъждане на обезщетения по чл. 327, ал. 1, т. 2 вр. чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 460 лв.

Насрещната по молбата страна – „Т.С.Г.“ ООД не е изразила становище.

Молбата по чл. 250 ГПК е процесуално допустима, подадена от лица с правен интерес в срока за обжалване на постановеното решение. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С решението, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по искове с правно осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 262 КТ и чл. 40, ал. 5 КСО, съобразно многобройни уточняващи молби.

В конкретния случай, както вече е посочил в предходен съдебен акт, искания за присъждане на обезщетения, извън тези, с които съдът е бил сезиран, не са заявявани с надлежни петитуми, поради което молбата по чл. 250 ГПК, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ подадената от адв. М.Д., действаща като особен представител на М.И. молба за допълване на решение № 1168/20.03.2019г., постановено по гр.д. № 14264/2018г. на ВРС, чрез произнасяне по искането за присъждане на обезщетение по чл. 327, ал. 1, т. 2 вр. чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 460 лв., на осн. чл. 250, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: