№ 176
гр. Варна, 15.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20233000500117 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба
на А. В.М. против определение № 453 от 06.02.2023 г., постановено по гр.д.
№111/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата й по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от дължима
държавна такса в производството по същото дело.
Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е
неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като е молила за отмяната
му и за уважаване на молбата й с освобождаване от заплащане на таксата.
Посочила е, че окръжният съд погрешно приел, че тя е в брак при положение,
че е разведена, както и че обслужва банковия кредит, вместо че това прави
изцяло бившия й съпруг.
Съдът, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, намира
следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба
на А. В.М., с която срещу „ИСУ Инвест“ ЕАД е предявен иск по чл. 19, ал.3
ЗЗД за обявяване на окончателен на сключен между страните предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ апартамент
№БА2, намиращ се в гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №267-Б, вх.А, със
ЗП от 60 кв.м., както и 19,51 кв.м. идеални части от поземлен имот, които са
отредени за открита тераса (двор) към самостоятелния имот, при уговорена в
1
договора цена в размер на 57000 евро. С молба от 13.12.2022 г. жената е
поискала освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, като е
приложила декларация за материално и гражданско състояние и
доказателства в тази връзка. Предвид липсата на представена данъчна оценка
на имота и определяне на цената на иска, изчислена въз основа на посочената
от ищцата цена на иска от 57 000 евро, държавната такса по делото би се
равнила на около 4 446лв.
Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:
доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние,
удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.
Идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване от
заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални
съображения и е установена в полза на хора с ниски материални
възможности, а настоящият казус не е такъв.
Молителката е жена в трудоспособна възраст и тя не е лишена по
обективни причини от възможността да реализира доходи от труда си поне в
размер на минималната за страната заплата. Тя е разведена (приложила е
решението за развод с жалбата си) и има две деца и задължение за издръжка
към тях, като едното вече е навършило пълнолетие (в хода на настоящото
производство). Декларирала е, че притежава „Приморис –БГ“ ЕООД, но без
да получава доходи от дружеството, което не осъществявало дейност, като
единственият й източник на средства била издръжката от бившия й съпруг,
чийто конкретен размер не е попълнила в декларацията. В жалбата си пред
настоящата инстанция е заявила, че кредитите плаща бившия й съпруг и тя не
погасява задължения по тях. Декларирала е, че притежава само ½ ид.част от
апартамент в гр.Варна, ул. „Ангел Главчев“ №7, ет. 2, ап.2, който бил
ипотекиран, но е установено обаче (и от окръжния съд), след справка по
партидата в Служба по вписванията, че тя притежава ½ ид.части от:
недвижим имот -самостоятелен обект в гр. Варна, ул. Васил Чекаларов №4,
ет.6, ап.Б26 със ЗП от 116 кв.м. ведно с прилежащ обект –открита тераса с
площ от 64,70 кв.м.; паркоместа №9 и № 11-12 с площи съответно 9 кв.м. и
2
12,5 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с площ от 220,360 кв.м. в поземлен
имот с идентификатор 10135.3512.1426 в гр. Варна, ж.к. Младост -1-ви м.р.,
ет.-1. Настоящото дело е за сключване на окончателен договор за друг
недвижим имот при цена от 57 000 евро. Неоправдано е при това положение
(здрав и работоспособен човек със значително имотно състояние), с оглед
социалните функции на правото по чл. 83, ал.2 от ГПК и целта да не бъде
отказано правосъдие на социално слаби граждани, освобождаването на
ищцата от държавната такса по делото.
Изложеното по-горе сочи, че не са налице предпоставките на чл. 83,
ал.2 от ГПК за уважаване на молбата, поради което тя подлежи на
отхвърляне. До този извод е достигнал и окръжния съд в обжалваното
определение, поради което то следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 453 от 06.02.2023 г., постановено по
гр.д. №111/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред ВКС, в едноседмичен срок от
връчването му, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3