Р Е Ш Е Н И Е
Номер 8.5.2019 г.
гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
VI-ти граждански състав
на двадесет и трети април
две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Г. Георгиев
при
участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 2853 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на „А. за к. на п. з.” ООД, с адрес
на управление: ***, представлявано
от Т. К., срещу Г.Д.Д., с която се
иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца за сумата
от 866.80 лева – главница по договор за паричен заем № 2763174/7.3.2017 г., сключен с „И. А. М.” АД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за
сумата от 59.10 лева - договорна лихва за периода от 17.3.2017 г. до 4.8.2017
г., за сумата от 421.60 лева - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, както и за сумата от 70.82 лева - мораторна лихва за периода от 5.8.2017
г. до 19.4.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 1392/2018 г. на Великотърновския районен съд.
Ищецът твърди, че на 7.3.2017 г. между „И.
А. М.” АД и ответника е сключен договор за паричен заем, по силата на който на
последния е предоставена сумата от 1 000.00 лева, с част от която е
рефинансирано старо задължение, а останалата част му е изплатена. Ответникът е
следвало да погаси задълженията си по договора на дванадесет и една погасителни
вноски, като между страните е уговорена възнаградителна лихва в размер на 86.74
лева. Уговорено е също, че в 3-дневен срок от усвояване на сумата ответникът
следва да предостави обезпечение за задълженията си, като поради неизпълнение
на тази уговорка му е била начислена неустойка в размер на 421.60 лева.
Заявява, че ответникът е преустановил плащанията по договора, както и че с
договор за прехвърляне на парични задължения, вземанията на първоначалния
кредитор, произтичащи от горепосочения договор за паричен заем, са прехвърлени
на „А. за к. на п. з.” ООД.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който
претенциите се оспорват като неоснователни. Заявява се, че ответникът не е
уведомен за извършената цесия, респ. че ищецът не е легитимиран да предяви
исковата молба. Изразява се становище, че клаузите за възнаградителна лихва и
неустойка са нищожни, а по делото не са ангажирани доказателства за предаване
на заемната сума.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, вр. чл. 99, ЗЗД и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
Установява
се от представения по делото договор за паричен заем № 2763174 (л. 7-10), че на 7.3.2017 г. между ответника и
„И. А. М.” ЕАД е възникнало
облигационно правоотношение, съгласно което на ответника е предоставена сумата
от 1 000.00 лева, като със сумата от 495.90 лева е погасено старо задължение на
заемателя към заемодателя, а останалата част му е предадена – чл. 3, ал. 2 от
договора. В договора са уговорени размерът на кредита, срокът за
връщане на предоставената сума,
годишният лихвен
процент (ГЛП) и годишният
процент на разходите (ГПР). Уговорено е, че дължимите главница и
възнаградителна лихва и ще бъдат включени в размера на погасителна вноска и по
този начин общата стойност на плащанията по договора ще възлиза на сумата от
1 086.75 лева, която следва да бъде издължена на 21 равни вноски, всяка от
които в размер на 51.75 лева, платими до 4.8.2017 г. Заемателят се е задължил в
3-дневен срок от усвояване на сумата да представи на заемодателя обезпечение
чрез ангажиране на поръчител или чрез представяне на банкова гаранция, като в
чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че при неизпълнение на това задължение се
дължи неустойка в размер на 520.80 лева, разсрочена и заплащана на равни части
към погасителните вноски.
С рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.1.2017 г. (л. 14-17) заемодателят „И. А. М.” ЕАД е прехвърлил на ищеца свои
ликвидни и изискуеми вземания, произходящи
от договори за потребителски кредити, които вземания са индивидуализирани
в Приложение № 1 (л. 19-21) -
неразделна част от договора, в което фигурира и договор за
паричен заем № 2763174/7.3.2017
г. По делото е представено уведомление до
ответника за извършена цесия (л. 6).
При
така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Въз основа на представените доказателства
съдът приема за установено съществуването на правоотношение по силата на договор
за паричен заем № 2763174/7.3.2017 г. Съгласно
договора заемодателят „И. А. М.”
ЕАД е предоставил на ответника заем в размер на 1 000.00 лева, като страните са
посочили, че договорът има характер на разписка за предаване на заемната сума
(чл. 3, ал. 2), поради което с подписването му от ответника фактът на
получаването й следва да се приеме за доказан. С получаване на заемната сума е
завършен фактическият състав на договора, което е породило задължение за
ответника да върне заетата сума и уговорената възнаградителна лихва в срок до 4.8.2017
г.
Относно вземането за неустойка обаче, съдът
намира, че за ответника няма валидно възникнало задължение за нейното
заплащане, поради нищожност на клаузата, която я уреждат. Съдът следи служебно,
дори при липсата на възражение и следва да зачете последиците на тази
нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не
се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите
нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези,
при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява
поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес.
В подобен смисъл са ТР № 1/15.6.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.8.2015
г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 229/21.1.2013 г. по
т.д. № 1050/2011 г. на II т.о на ВКС и др. В случая страните по договора са
уговорили, че ответникът ще дължи неустойка в размер, която ще заплаща
разсрочено заедно с всяка погасителна вноска, ако в 3-дневен срок от
сключването на договор не предостави надлежно обезпечение по смисъла на чл. 4,
ал. 1. Според съда, така уговорената клауза е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. За да достигне до този извод, съдът съобрази задължителните
разяснения, дадени в цитираното ТР № 1/15.6.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на
ОСТК. В случая уговорката е предвидена да санкционира неизпълнението на
задължението за представяне на надлежно обезпечение. Това задължение обаче има
вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение за
връщане на дадената в заем сума. Задължението на длъжника по чл. 4, ал. 1 от
договора е уговорено по начин относно изискванията към вида обезпечение и
относно срока за изпълнението му, че да го възпрепятства да изпълни същото, а
самото непредоставяне на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, следователно типичните функции на неустойката в случая стоят вън от
процесната неустоечна клауза. Отделно от горното, следва да се отбележи, че
така както е уговорена неустоечната клауза заобикаля изискването на чл. 19, ал.
4 ЗПК, според което ГПР не може да бъде по–висок от пет пъти размера на
законната лихва. В случая 3 дни след подписване на договора за заемателя
възниква задължение за заплащане на сума, която надвишава максимално допустимия
размер на ГПР. Учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид
към момента на сключване на договора и неизпълнението на това задължение да има
за последица отказ от отпускане на заема, а не начисляване на допълнителни суми
по договора. В този ред на мисли, съдът приема, че макар и формално да е
наречена „неустойка”, на практика сумата от 520.80 лева представлява
възнаграждение по договора, което е над допустимия законов размер.
Тарифата, която урежда отговорността на
заемателя за такси и разходи за събиране на вземанията при забава, се явява
нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съдът намира, че въпросната тарифа има
за цел да заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като тази лихва не може да надвишава законната. Това
правило е уредено от норми от императивен порядък, които са установени в
публичен интерес с оглед целта на закона – да осигури защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставянето на потребителски кредит. С посочената тарифа се въвежда
допълнително плащане, чиято дължимост е свързана изцяло с хипотези на забава на
длъжника и на практика представлява прикрита неустойка за забава. Очевидно е, че
тези плащания нямат за цел да покрият разходи по събирането на закъснели
погасителни вноски, тъй като са уговорени предварително, като абсолютни суми и
в отнапред определени граници. В тарифата е посочено, че разноските са за изпращане
на писма, съобщения, провеждането на телефонни разговори, както и посещения на
адреса на потребителя, от което следва, че те би следвало да варират според
конкретните обстоятелства. Ето защо, от начина, по който са определени, се
налага извода, че същите са установени с цел да се избегне ограничението на
закона, свързано с размера на дължимото обезщетение при забава. Отделно от това,
според чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а разходите
за телефонни разговори, напомнителни писма и пр. представляват именно разходи
за управление на кредита, доколкото са свързани с неговото събиране. По тези
съображения отнесената в погашение на начислените разходи и такси за
извънсъдено събиране на вземанията сума в размер на 45.00 лева се явява
недължима - като начислена въз основата на недействителна клауза. Тук следва да
се допълни, че дори същата да се приеме за валидна, по делото не бяха
ангажираха доказателства за реалното извършване на тези разходи, доколкото
уговореният отнапред техен размер не освобождава ищеца от задължението да
докаже действителното им извършване.
Установеното по делото противоречие между
клаузата за неустойка с добрите нрави, както и между начислените такси и
разходи за извънсъдебно събиране на вземанията с императивните норми на закона,
прави невалидни същите. Съобразно чл. 26 ал. 4 ЗЗД в тези си части договорът не
е породил действие, поради което за заемателя не е възникнало задължение за
заплащане на сумите по тези клаузи.
В останалата си част договорът е породил
действителни вземания за главница и възнаградителна лихва. От направеното от
ищеца признание, доколкото същото касае неизгоден за него факт, се установява,
че ответникът е заплатил сумата от 305.05 лева. При внасянето на същата не се
установи длъжникът да е посочил кое свое задължение погасява, доколкото тя не е
достатъчна да погаси всички задължения. Тъй като съдът приема за нищожна
клаузата за неустойка, същата не следва да се включва в стойността на дължимата
месечна вноска, която остава 51.75 лева, включваща главница от 47.62 лева и
възнаградителна лихва от 4.13 лева. Следователно със заплащане на сумата от 305.05
лева ответникът е погасил изцяло 5 погасителни вноски (общо 258.75 лева) и
отчасти 6-тата поред (до сумата от 46.30 лева), като с извършените плащания са
погасени общо 280.27 лева от главницата (5 х 47.619 = 238.10 + 42.17 = 280.27
лева) и 24.78 лева от лихвата (6 х 4.130 = 24.78 лева). Със сумата от 46.30
лева, представляваща частично заплатената 6-та вноска, се погасява цялата
възнаградителна лихва от 4.13 лева и част от главницата – за сумата от 42.17
лева, от която са останали за доплащане 5.45 лева (по правилото на чл. 76, ал.
2 ЗЗД). В случая посоченото в уточняващата молба погасяване на задълженията
няма да намери приложение, доколкото съдът приема за нищожна клаузата за
неустойка и Тарифата, която урежда отговорността на заемателя за такси и разходи
за събиране на вземанията. Т.е. към този момент ответникът е дължал заплащане
на главницата и уговорената възнаградителна лихва, които са били погасени по
посочения по-горе начин. Предвид частичното погасяване на главницата, размерът
й при прехвърляне на вземането е бил 719.73 лева (1 000.00 – 280.27 = 719.73),
а размерът на възнаградителната лихва е бил 61.97 лева (86.75 – 24.78 = 61.97).
Мораторната лихва, изчислена върху 719.73 лева по реда на чл. 162 ГПК за
периода от 5.8.2017 г. до 19.4.2018
г. възлиза на 51.58 лева.
От доказателствата по делото съдът приема,
че ищецът е носител на вземанията по договора за паричен заем в качеството си
на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.1.2017 г. Съдът намира, че в случая е налице фингирано
получаване непотърсеното от длъжника уведомление
за извършената цесия. Действително, с получаване на уведомлението за цесията от
особения представител не може да се счете, че същото е узнато и от ответника,
но тук следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК, съгласно
която след изтичане на срока за получаване на съобщението до ответника същото
следва да се счита за редовно връчено. Т.е. за редовно връчено на ответника
следва да се счита и приложеното към исковата молба уведомление за извършената
цесия. Тук следва да се има в
предвид също, че за защита на длъжника в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД е предвидено
задължение на цедента да уведоми длъжника за извършената цесия, до който момент
последният има право да откаже да плати на всяко лице, което е различно от
първоначалния му кредитор. Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна,
като длъжникът може да възразява за липса на уведомяване само ако едновременно
с това твърди, че вече е платил на стария кредитор или на овластено от него
лице, каквито твърдения (а и доказателства) по делото не ангажирани.
Мотивиран горното, съдът намира, че исковете
се явяват основателни и доказани до размера от 719.73 лева – за главницата, до
пълния претендиран размер от 59.10 лева – за възнаградителната лихва и до
размера от 51.58 лева – за мораторната
лихва. Искът за неустойка
следва да се отхвърли, доколкото съдът прие за нищожна неустоечната клауза.
По разноските:
Предвид изхода на делото от присъдените в
заповедното производство разноски в размер на 78.37 лева в тежест на ответника
следва да се възложи сумата от 45.88 лева, съразмерно с уважената част от
предявените искове. В настоящото производство ищецът претендира разноски за
държавна такса, депозит за вещо лице, възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултското
възнаграждение в размер на 150.00 лева. По този начин към реално направените от
ищеца разноски следва да се прибави определеното юрисконсултско възнаграждение,
които събрани се равняват на 781.63 лева. С оглед изхода на делото в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 457.64 лева, съразмерно с уважената
част от предявените искове.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Д.Д., ЕГН
********** дължи на „А. за к. на п. з.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано
от Т. К., сумата от 719.73 (седемстотин и деветнадесет лева и седемдесет и три ст.)
лева
– главница по договор за паричен заем № 2763174/7.3.2017 г., сключен с „И. А. М.” АД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
11.5.2018 г., сумата от 59.10 (петдесет и девет лева и десет ст.) лева -
договорна лихва за периода от 17.3.2017 г. до 4.8.2017 г., както и сумата от 51.58
(петдесет и един лева и петдесет и осем ст.) лева - мораторна лихва за периода
5.8.2017 г. -19.4.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ЧГД № 1392/2018 г. по описа на Великотърновския
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „А. за к. на п. з.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Т. К., за приемане за установено,
че Г.Д.Д., ЕГН ********** дължи разликата над сумата от 719.73 лева до пълния
претендиран размер от 866.80 лева - главница по
договор за паричен заем № 2763174/7.3.2017 г., сключен
с „И. А. М.” АД, разликата над сумата от 51.58 лева до пълния претендиран размер от 70.82 лева - мораторна лихва за периода 9.8.2016
г. – 30.4.2018 г., както и сумата от 421.60
лева - неустойка за неизпълнение на задължение по
договор за паричен заем № 2763174/7.3.2017 г., сключен
с „И. А. М.” АД.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на „А. за
к. на п. з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Т. К., сумата
от 457.64 (четиристотин петдесет и седем лева и шестдесет и четири ст.) лева,
представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата от 45.88
(четиридесет и пет лева и осемдесет и осем ст.) лева, представляваща
направените разноски в производството по ЧГД № 1392/2018 г. по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: