№ 109
гр. Севлиево, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230100134 по описа за 2023 година
. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.49 ал.1 СК.
В исковата молба ищецът А. Е. С. твърди, че с ответницата С. А. А.
сключили граждански брак на ** г. в ***. Бракът бил първи за двамата. От
брака си имали родено едно дете-С. А. С., ЕГН-**********. Последното им
семейното жилище представлявало апартамент в **, който бил собственост на
детето по дарение от баба му, което с ответницата обзавели и живяли в него.
Понастоящем жилището било напуснато от всички.
До края на месец ноември 2022 г. ищецът смятал, че нещата при тях
вървят като семейство добре. Разбирали се, отглеждали си детето, то било
ученик в четвърти клас на **.
В средата на месец декември ищецът забелязал, че ответницата си
пише по вайбър с негов приятел. Впоследствие видял кой е номерът и
разбрал, че става дума за неговия приятел Ю.. Ходил да говори с него, той
отричал, че има нещо общо с ответницата. С нея също водили няколко
разговора и тя накрая си признала, че имала връзка с него, пишели са си и
един-два пъти са били интимни. После избягала от ищеца, оставила ги с
детето и отишла да живее при баба си и братовчед й на горния адрес в **.
След няколко дни се обадила и казала, че е сгрешила, съжалявала
1
много и искала да се връща обратно при съпруга си. Ищецът й казал, че няма
как да стане, просто бил отвратен от нейното поведение. Детето било
потресено от ситуацията и не искало да вижда майка си.
Към края на декември 2022 г. ищцата заминала за ** при майка си.
В началото на януари се обадила на ищеца и му казала да й изпрати
детето. Тя го искала, щяла да го гледа. На 07.02023 г. ищецът закарал лично
детето при нея в **.
Поддържал с детето връзка всеки ден по телефона. Детето казало на
ищеца, че майка му го гледала първите два-три дни, после го оставяла на
майка си, а пък тя излизала вечерно време по нощните заведения. След десет
дни детето се обадило на баща си, че вече не издържа там, да стои сам и
искало да си идва.
На 02.02.2023 г. ответницата се обадила по телефона на ищеца и му
казала, че си има вече приятел там, при който ще отиде да живее и детето
няма кой да го гледа. Поискала да си взема детето обратно в България, майка
й имала работа, а тя щяла да се жени.
Бащата уредил транспорт, за да прибере детето при себе си, говорил с
класната му, детето отново да бъде прието да учи в същия клас, с който е от
първи.
Ищецът поддържа, че работи като **, осигурявал се на минималната
работна заплата, но заработвал и повече пари. Сега живеел в жилището на
родителите си, които били в **, подпомагали ги финансово, къщата била
ремонтирана, с прекрасни условия за живот за ищеца и детето.
Поради тези изложени в молбата обстоятелства ищецът счита брака
за дълбоко и непоправимо разстроен и моли съда да го прекрати по вина на
ответницата. Претендира за родителските права върху детето. Моли съда да
определи издръжка в размер на 300 лв., считано от предявяване на иска. Моли
ответницата да носи предбрачната си фамилия А., както и претендира за
разноските по делото.
Ответницата не е представила писмен отговор, не е ангажирала
доказателства. В о.с.з. ответницата се представлява от надлежно
упълномощения си процесуален представител, който не оспорва иска за
развод, счита, че вината е и на двамата съпрузи, оспорва размера на
издръжката и началната й дата, тъй като за известен период от време, детето е
2
пребивавало при майка си.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната
фактическа обстановка: видно от удостоверение за граждански брак № 63
страните са съпрузи от ** г. По време на техния брак е родено детето им С.
А. С.. Не е спорно между страните, че като семейство са живяли в жилище на
в **, в апартамент, собственост на детето, който понастоящем не се обитава
от страните.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – А. А. и Е. М. се
установи, че страните са в пълна фактическа раздяла от м.ноември 2022 г.,
когато ответницата започнала да комуникира с приятел на ищеца. Установява
се, че ответницата заминала за **, като взела за известно време детето при
нея, през който период детето не е посещавало училище, а към настоящия
момент ответницата живее с друг мъж във фактическо съжителство.
Установява се, че понастоящем грижи за детето полага неговият баща –
ищецът С..
Съдът кредитира показанията на свидетелите (при преценката по чл.
172 ГПК по отношение на показанията на свидетеля М.), като
последователни, логични и съответстващи на останалите писмени
доказателства по делото.
Съгласно чл. 49, ал.3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. С оглед искането в този смисъл, направено от
ищеца, съдът следва да се произнесе и относно вината за разстройството на
брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е причинено от едно
обстоятелство- влошените отношения между съпрузите, причина за което е
връзката на ответницата с друг мъж. В съдебно заседание, проведено на
22.05.2023 г. ответницата не само, че не ангажира никакви доказателства в
подкрепа на твърденията си за виновно поведение на мъжа, изложени в
изготвения социален доклад и поддържани от процесуалния й представител в
о.с.з.
При тези отношения между съпрузите съдът намира, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, като това нейно
3
обективно състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване на
нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да бъде
прекратена.
Доколкото, по делото се установи единствено виновно поведение на
жената, според настоящия съдебен състав, причината за крайно влошените
отношения между страните се дължи единствено на нейното виновно
поведение. От гласните доказателства по делото по еднопосочен път се
установява дезинтересираност на съпругата по отношение на семейството и
по отношение на грижите за роденото от брака им дете, нарушила е
изискването за съвместен живот, предвидено с чл. 15 СК. Установената от
жената извънбрачна връзка е нарушила системата от взаимоотношения между
съпрузите, което нейното поведение не може да се определи, като отговарящо
на изискванията на чл. 14 от СК, без значение дали тази извънбрачна връзка е
започнала преди или след фактическата раздяла на страните, тъй като
задължението по чл. 14 СК обвързва съпрузите докато съществува бракът им,
т. е. до формалното му прекратяване. Следователно изключителна вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака носи жената, поради което
съдът следва да прекрати брака с развод единствено по нейна вина.
Относно упражняването на родителските права и личните отношения:
Според чл. 322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, като съгласно чл. 59,
ал.2 СК дори и да не са предявени тези искове, при липсата на споразумение
между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от родителите да
живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и
режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на
децата.
По време на брака между страните на 16.04.2012 година е родено
тяхното дете С. А. С., което понастоящем е малолетно, поради което съдът
следва да се произнесе относно упражняването на родителските права и
личните отношения на родителите спрямо него.
Съдът намира, че бащата на детето, ищец по делото А. С. притежава
4
родителска годност и условия за отглеждането на детето-това е отразено и в
депозирания социален доклад. Майката на детето, чрез надлежно
упълномощения си процесуален представител изразява становище, че
родителските права следва да бъдат предоставени на бащата.
При изслушването му по реда на чл. 15, ал. 3 ЗЗДет. детето заяви, че
желае да живее при своя баща – ищецът С..
След преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал.4 СК и като взе
предвид възрастта на детето, а също така съобразявайки се с това, че детето
желае занапред да живее при баща си и отчитайки осигурените от ищеца
добри битови и материални условия, позволяващи му да се грижи и да го
отглежда, както и подкрепата и помощта, която оказват родителите на ищеца
- съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на
детето – С. С. следва да се предоставят на бащата, който и понастоящем се
грижи за детето.
Съдът определя детето да живее при бащата, доколкото съгласно чл.
126, ал.1 СК "родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно,
освен ако важни причини налагат да живеят отделно", а по делото не се
установиха важни причини детето да живее отделно от своя баща, който ще
упражнява родителските права, нито има изключителни основания по чл. 59,
ал.7 СК за настаняването му при други лица или роднини, или в
специализирана институция.
Съдът намира, че следва да определи режим на лични отношения
съобразно чл. 59, ал.3 СК на детето – С. С. с неговата майка, като съобрази
изразеното от процесуалния представител на ответницата в проведеното о.с.з.
по отношение режима на лични контакти на детето с майката. Поради това
определя режим на лични контакти на детето с майката, като последната да
има право да го вижда и взима при себе си с преспиване всяка първа и трета
седмица от месеца, от 18,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, както и за период
от 20 дни през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата,
както и на коледните празници всяка четна година и на новогодишните
празници - всяка нечетна година, като двамата родители се редуват, така че в
една година единият да бъде с детето на коледните празници, а другият- на
новогодишните, а следващата година обратно.
ІІІ. Относно издръжката на детето:
5
Съгласно чл. 143, ал.2 СК "родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си", като според чл. 142, ал.1
СК "размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи", но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от минималната работна
заплата (чл. 142, ал.2 СК).
Нуждата на малолетното дете от средства за издръжка с оглед
посрещане на разходите, обичайни за деца на неговата възраст (за храна,
дрехи, училище и развлекателни мероприятия), както и общите разходи за
издръжката на домакинството на бащата, в което детето се отглежда, се
установява от самия факт на биологичното съществуване на детето и не е
необходимо да се обосновава специално.
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при
кого то живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-
малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура
при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. Относно доходите на
ответницата не бяха ангажирани доказателства. Поради изложеното следва да
бъде определена издръжка в размер, близък до минималния, а именно: сумата
от 250 (двеста и петдесет) лева месечно, считано от датата на завеждане на
исковата молба до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане. Неоснователни са възраженията на процесуалния
представител на ответницата, че не следва да бъде присъждана издръжката от
датата на подаване на исковата молба, доколкото самата ответница е
посочила в социалния доклад, че откакто е в България, детето не е при нея,
същото се установява и от свидетелските показания на свидетеля М..
По делото не бяха ангажирани доказателства относно семейното
жилище и чия собственост е то, поддържа се, че жилището е собственост на
детето. Ищецът няма претенции по отношение на ползването му, като беше
установено, че жилищните му нужди, както и тези на детето са задоволени.
Липсват претенции и от ответната страна.
По разноските:
6
С оглед вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и
направеното искане за заплащане на разноските ответницата ще бъде осъдена
да заплати на ищеца сумата от 625 лв., направени и документирани разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и д.т. в
размер на 25 лв.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака между С. А. С. от ** ЕГН ********** и А. Е.
С. от ** ЕГН **********, сключен на ** г. в ** акт № 0063, поради
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО и на осн.чл.49 ал.1
СК.
ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
ЖЕНАТА.
Съпругата ще носи предбрачната си бащина фамилия А..
На осн.чл.59 ал.2 СК определя местоживеенето на детето С. А. С.
ЕГН ********** при бащата.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА върху детето С. А. С. ЕГН ********** на бащата А. Е. С. ЕГН
**********, като майката С. А. С. ЕГН ********** ще има право на личен
контакт с детето всяка първа и трета седмица от месеца, от 18,00 ч. в петък до
18,00 ч. в неделя, както и за период от 20 дни през лятото, който да не съвпада
с годишния отпуск на бащата, както и на коледните празници всяка четна
година и на новогодишните празници - всяка нечетна година, като двамата
родители се редуват, така че в една година единият да бъде с детето на
коледните празници, а другият- на новогодишните, а следващата година
обратно.
ОСЪЖДА С. А. С. ЕГН ********** да заплаща на малолетното си
дете С. А. С. ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител А. Е. С. ЕГН **********, ежемесечна издръжка по 250
лв./двеста и петдесет/, ведно със законната лихва при всяка забавена вноска,
считано от 06.02.2023 г. до изменение или отпадане основанията за
изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 300 лв.
7
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката, на осн.чл.242 ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА С. А. С. ЕГН ********** да заплати на А. Е. С. ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 625 лв./шестотин
двадесет и пет/
ОСЪЖДА С. А. С. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд държавна такса в размер на 385 лв. /триста и осемдесет и пет лева/, от
които 360 лв. върху издръжката и 25 лв. допълнителна д.т. на основание чл.
78, ал. 6 ГПК И чл. 329, ал. 1 изр. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Габрово
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8