№ 215
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20213100503070 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 302771/24.11.2021 г. при ВРС ,
подадена от „СПЛЕНДИД ОФИС“ ООД, гр. Варна, чрез пълномощника адв.
П.П., срещу решение № 262696/27.10.2021 г., постановено по гр.д. №
7155/2020 г. по описа на ВРС, XXXIX-ти състав.
В жалбата си въззивникът излага твърдения за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на
материалния закон и при превратно тълкуване на доказателствата. Заявява, че
съдът неправилно е възприел за безспорно обстоятелството, че ищецът по
делото е собственик на общата инфраструктура в к.к. „Св. Св. Константин и
Елена“, като твърди, че това обстоятелство е било изрично оспорено в хода на
процеса. Противопоставя се на възприетото от съда, че ищецът е доказал
изпълнение на собствените си задължения по процесните договори. Навежда
оплакване относно оценката на свидетелските показания на свидетелите на
ищеца, които намира за необективни, поради заинтересоваността на
свидетелите от изхода на спора. Счита, че изложените от тях факти следва да
бъдат доказани с писмени доказателства, каквито по делото не били
представени. Твърди, че показанията на свидетелите противоречат на
снимковия материал, приобщен по делото. Счита, че съдът не е анализирал в
пълнота и показанията на вещото лице. Твърди, че съдът не е разгледал
основния му аргумент за липса на преки ползи за ищеца от сключения
договор каквато е уговорката в чл. 2 от същия. Оплаква се и, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното от него
1
възражение в условията на евентуалност, за намаляване на претендираното
възнаграждение при прилагане на 265 от ЗЗД. На тези и други основания,
моли за отмяна на обжалваното решение в цялост, а в условията на
евентуалност моли претендираното възнаграждение да бъде намалено в
съответствие с чл. 265 от ЗЗД.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна
„СВЕТИ СВЕТИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА ХОЛДИНГ“ АД депозира писмен
отговор, чрез пълномощника си адв. К.Ж.. Излага становище за
неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд е
обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и е достигнал
до законосъобразния извод за дължимост на претендираните суми,
респективно е постановил акт, който не страда от визираните в жалбата
пороци. Отправя и конкретни аргументи по изложените в жалбата
възражения. Моли, съдът да потвърди решението на ВРС.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител
поддържа аргументите по жалбата, включително заявеното в условията на
евентуалност искане по чл. 265 от ЗЗД за намаляване на възнаграждението и
моли съдът да се произнесе в търсения смисъл, и присъди разноски по спора.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. В
молба по хода на делото и писмена защита изразява становище по същество
на спора като настоява, че решението на ВРС е законосъобразно и правилно и
следва да бъде потвърдено.
Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и
като съобрази, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на
ВРС, по същество дава следното разрешение на спора от фактическа и
правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и в рамките
на ограничения въззив, при преценка законосъобразността на същото, съдът е
обвързан от доводите в жалбата и следи за прилагането на императивни
правни норми.
Пред ВРС са заявени установителни претенции от „Св. Св. Костантин
и Елена холдинг“ АД по шест броя договори за предоставяне на общата
инфраструктура в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, сключени между ищеца
и ответното дружество „Спендид офис“ ЕООД на 01.10.2015 г. при твърдение
за изпълнени задължения от страна на дружеството, стопанисващо
инфраструктурата в курорта и неизпълнение на насрещната престация за
заплащане на дължимото възнаграждение от ответника, определено на база
квадратура на собствените му обекти на територията на комплекса, за 2017 г.
и 2018 г. За същите суми е издадена и заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 1086/2020 г. на
ВРС и след депозирано от длъжника възражение по заповедта в срока по чл.
414 от ГПК заявена и исковата претенция.
Възраженията на ответника в заповедното производство бланкетно
заявени, в исковото се свеждат до отсъствие на облигационните
правоотношения, от които черпи права ищеца, в условия на евентуалност
оспорване на елементи от договорите, включително начина на определяне на
2
квадратурата на обектите, в условие на евентуалност възражение по
изпълнението, през твърдения за пълно неизпълнение до заявено в условията
на евентуалност искане за прилагане на чл. 265 ал.1 т.3 от ЗЗД и намаляване
на възнаграждението по причина, че извършените от ищеца дейности по
поддръжка на общата инфрактруктура в обекта не са били с необходимото
качество и обем, и полезни в цялост на ответното дружество. Излага
подробни аргументи по всяка от позициите си.
Пред настоящата инстанция спорните моменти са относно правото на
собственост на ищцовото дружество върху обекти, част от общата
инфраструктура в комплекса и изпълнението на договора без да се оспорва
валидността на възникналите правоотношения.
1. По въпроса за собствеността върху обекти на общата
инфраструктура.
Следва да се има предвид, че действително ищцовата страна не е
представила преки доказателства /нотариални актове или други официални
свидетелстващи документи за придобиване право на собственост/, от които да
е видно кои конкретно площи, част от инфраструктурата на курорта са
именно собственост на ищеца, но следва да се има предвид, че с оглед
параметрите на договора, които ще бъдат разгледани по-долу, релевантно е
доказването на тезата на ищеца, че има задължение и поддържа общата
инфраструктура в обекта, защото тогава би възникнало и насрещното
задължение за собствениците на обекти в курорта да заплащат съответната
част от разходите, направени от ищцовата страна, доколкото ползват и
облагите, и предимствата на изпълненото. Правото на собственост има
касателство при договори с транслативен вещно правен ефект, а не по
облигационните обвързаности.
2. По изпълнението на договорите.
Представени и неоспорени са шест облигационни договора, всички от
дата 01.10.2015 година за отделни обекти, собственост на ответното
дружество, находящи се на територията на к.к. „Св. Св. Константин и Елена“
както следва: два в комплекс „Сплендид“, блок „В“, а именно фризьорски
салон и туристическа агенция и четири броя офиси в комплекс „Сплендид“,
блок „Б“ и блок „Г“.
Според идентичния във всички договори предмет, ищцовото дружество
е задължено да извършва комплекс от услуги, които включват дейности по
поддържане на общата инфраструктура в КК като: осигуряване пропускателен
режим на територията на КК, озеленяване в КК, поддържане на вътрешни
алеи и алейно осветление, неприлежащи към конкретните имоти; реклама на
КК в неговата цялост; сметосъбиране, експлоатация на енергийни обекти,
изграждане и поддържане на отводнителна система.
За изпълнението собственика на обектите дължи цена на база кв.м.
площ, платима в цялост за календарната година до 30.01 на същата.
Безспорно вида на договора и дължимата от изпълнителя престация
3
определят същия като комплексен доколкото освен задължения, по своя
характер изискващи постигане на резултат като поддържката на общата
инфраструктура, се съдържат и други като охрана на обществения ред,
осигуряване на пропускателен режим и т.н. Без съмнение и в съдебната
практика се приема, че всички тези дейности са насочени към създаване на
конкурентноспособен туристически продукт на територията на съответния
курортен комплекс, поради което и действията по поддръжка на общата
инфраструктура и опазването на обществения ред трябва да се отразяват на
състоянието на комплекса като цяло, за да е налице пълно изпълнение на
клаузите по договора. Т.е. идеята е поддръжка в добро състояние на общите
части в КК и осъществяване на дейности по охрана на ОР не само в отделни
райони на комплекса а в цялост, защото противното би се отразило негативно
върху дейността на възложителя, която по своя характер е търговска. Ако
изпълненото се отклонява в количествено и качествено отношение от
договореното, то налице е основание да се приложи последната хипотеза на
чл.265, ал.1 ЗЗД, като преценката относно намалението на уговореното
възнаграждение е във всеки конкретен случай.
За това, че ищовото дружество е извършвало дейности по поддържане
на общата инфраструктура в комплекса има достатъчно доказателства по
спора – фактури за техническа поддръжка и ел.техническа инфраструктура на
курорта по договори с „Пристанище Леспорт“ АД, фактури за сметоизвозване
по договори с Община Варна, фактури и протоколи за СМР за обект
„Канализация“ и „Помпено“ на „Св. Св. Константин и Елена“ с „Авеста“ ООД
Варна, фактури, удостоверяващи дейности по полагане и подмяна на
ел.кабели в курорта по договори с „Щос ВН“ ООД, фактури с доставчик
„Никман канал сервиз“ ЕООД с предмет на доставките почистване на шахти,
помпи и канализация, договори с изпълнители за обект „Битова канализация
към КПС 1 главна и дъждовна канализация за курорта“, протоколи за СМР по
поддръжка на хигиената на обществените пространства и паркоподдържане
на к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ с „Никман Канал Сервиз“ ЕООД,
протоколи за СМР и фактури за обект „Вертикална планировка и
преасфалтиране на прилежаща алея, ремонт на водосток и улично
осветление“ с изпълнител „Пандора“ ЕООД, актове за извършване на СМР за
обект „Уличен водопровод“ в комплекса, договори за изпълнение на канално-
помпена станция и много други. Доказателство, че са отделяни разходи за
горепосочените дейности е и заключението по ССЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено и от което се установява, че в
счетоводството на ищеца се осчетоводяват всички разходи за поддръжка на
инфраструктурата в целия комплекс като за 2017 г. са осчетоводени
218 240.03 лева, а за следващата 2018 г. – 415 846.85 лева. Експертът в
съдебно заседание пред ВРС е посочил, че няма разделение в счетоводството
на ищеца на разходите по пера или диференциация на такива за централната
част на комплекса и периферията. Според представените към заключението
хронологични ведомости за 2017 година и 2018 година, има осчетоводени
разходи за поддръжка на инфраструктурата /включително за канализация и
ел.мрежа/, за ремонт на същата, разходи за ел.енергия, такива, свързани с
дейности по дезинсекция и дератизация, разходи за реклама, за почистване,
сметоизвозване, паркоподдържане.
4
Следователно и след като ответникът търговец ползва облагите,
изразяващи се в това собственият му туристически продукт да е по-
привлекателен за потребителите с оглед местоположението на имотите,
средата около тях и други, които са пряка последица от изпълнение на
задълженията от страна на ищеца, то дължи и възнаграждение.
3. Предвид горното за съда единственото релевантно възражение е това
за отбив от дължимото възнаграждение по реда на чл. 265 ал.1 т.3 от
ЗЗД.
Всъщност и двете страни по спора ангажират гласни доказателства за
установяване на факта относно качественото и количествено изпълнение на
задълженията по договора за процесните години.
Според свидетелката на ищеца, която дава показания само за 2018 г. от
релевантните периоди, през същата година са извършвани дейности по
поддържане на тревни площи, алейно осветление, извършван е ремонт на
алеите, направени са рекламни табели, поставени покрай алеите, поддържано
е КПП-то в началото на КК при съответен пропускателен режим, служители
на МВР по договори с ищцовото дружество са изпълнявали дейности по ООР.
Осъществявана е и поддръжка на канално-помпената станция. Свидетелката
заявява, че алеите, които водят от магистралния път към обектите,
собственост на ответника са частично асфалтирани и без алейно осветление.
Твърди, че зелените площи са поддържани текущо. Заявява, че към 2018 г. е
продължавало строителството /довършителни работи/ в района на хотел
„Приморски“ срещу комплекс „Сплендид“ като посочва, че именно покрай
последния, тъй като няма друго място, е преминавала тежка строителна
техника.
Разпитан е и втори свидетел на ищеца, който в съдебно заседание от
09.04.2021 г. сочи, че са извършвани разходи на територията на комплекса,
свързани както с поддържане и стопанисване на общата инфраструктура, така
и такива по ООР и осигуряване на пропускателен режим, свързан с
паркирането в комплекса като на служителите на МВР по договор е
подсигуряван престоя през летните месеци. Твърди, че са извършвани и
разходи за реклама и популяризиране, особено през 2018 г., свързани с
годишнина от откриването на курорта като най-същественият е за изданието
„Св. СВ. Константин и Елена“ 110 години, разпространявано към
туроператори, туристически агенции, на разнородни събития и мероприятия,
целящи да популяризират КК като цяло.
Според свидетелката на ответната страна, впечатленията й около зоната
на комплекс „Сплендид“, в който са обектите, собственост на ответното
дружество са от 2008-2009 г., а се е преместила и да живее на територията на
курорта в началото на 2018 г. Същата заявява, че достъпът до комплекс
„Сплендид“ от главния път Варна – к.к. „Златни пясъци“ се осъществява по
неподдържани алеи, чието състояние се влошава, без осветление, без
тротоари в зоната. През 2017 г. парково озеленяване извън комплекс
„Сплендид“, в него район е отсъствало. Не е извършвана подмяна на пътната
инфраструктура, нито такава на тротоарите. В процесния период е започнало
5
и изграждането на комплекс „Приморски“ като преди това мястото е било
зелена поляна. С откриването на строителна площадка, подмяна на елементи и
алейно осветление е имало във връзка с новите строежи. Впечатлението на
свидетелката е за облагородяване само около новопостроени обекти. В
процесните години е имало и сериозно прахово и шумово замърсяване покрай
изграждането на два нови комплекса. Същата сочи, че реклама за целия
комплекс няма, а само за обекти, собственост на свързани с ищцовото
дружество, други ЮЛ. На входа на КК има КПП, но не и пропускателен
режим. Не оспорва, че по време на летния сезон, когато има туристи, полицаи
от съответното РПУ патрулират, но без обособен график и като част от
района на съответното РПУ. Акции за неправомерно паркирали автомобили в
този период не е имало според свидетелката, за разлика от следващите
периоди.
При установеното съдът счита по спорния въпрос за прилагането на чл.
265 ал.1 т.3 от ЗЗД следното: обектите, които са собственост на ответното
дружество са в периферията на комплекса. За процесните периоди от
дейностите по поддръжка на общата инфраструктура безспорно следва да се
признаят тези по поддръжка и експлоатация на отводнителната система,
експлоатацията на енергийните обекти, пест контрола върху вредителите,
поддръжката на тревните площи. От друга страна установи се от гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката на ответника, чиито
показания следва да се кредитират като обективни и безпристрастно дадени,
че в района около комплекс „Сплендид“, и подходите към него не са били
поддържани в спорните години, при отсъствие на алейно осветление и при
неосигуряване на необходимите дейности, които да ограничат вредните
въздействия във връзка с извършвани строителни мероприятия по
изграждащи се обекти. Констатира се, че контрол върху неправилно
паркираните ППС не е имало в периода, нито е имало постоянен
пропускателен режим на територията на комплекса, въпреки наличието на
КПП. Съществена и с явни ползи за търговците в комплекса реклама, се
доказа да е осъществена единствено в 2018 г. за целите на популяризиране на
КК като привлекателна дестинация с оглед 110 години от създаването му.
Показанията на свидетелите на ищцовата страна съдът цени като
заинтересовани с оглед местоработата им, а и същите не внесоха никаква
конкретика досежно дейностите по общата инфраструктура около обектите,
собственост на ответника с изключение на това, че са се поддържали зелените
площи през 2018 г. Нещо повече свидетелката на ищцовата страна потвърди,
че през процесните години, алеята, която води от „главния път“ към комплекс
„Сплендид“ не е била нито поддържана, нито осветена, нямаше спомен и да
са подменяни части от тротоарите в тази част.
Затова и настоящата инстанция като отчита горното намира, че е
основателно възражението за отбив от възнаграждението като приема с оглед
обема на изпълненото, че ответното дружество следва да заплати 60% от
търсеното възнаграждение.
В контекста на изложеното обжалваното решение ще бъде отменено
частично съобразно мотивите.
6
4. По разноските.
Изходът от спора пред настоящата инстанция налага ревизия на
решението на ВРС и заповедта за изпълнение и в частта за разноските. На
двете страни се следват разноски съобразно уважената, респективно
отхвърлената част от исковете.
Общият материален интерес по спора е 4986.08 лева. Общо уважен –
2991.65 лева, отхвърлен – 1994.43 лева.
За заповедното производство се присъждат на ищеца от общо сторени
разходи 99.72 лева за държавна такса – 59.83 лева. За първоинстационното
производство се следват на същата страна от общо присъдени 550 лева – 330
лева. За настоящата инстанция не се претендират.
На ответника се присъждат за първоинстанционното производство
разходи на база материален интерес в отхвърлената част. Представено е
доказателство за заплатен адвокатски хорорар в размер на 600 лева при
минимално дължим по чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения от 579.03 лева, т.е. около минимума
и без основание за редукция въпреки искането в тази насока, отправено от
процесуалния представител на ищеца в последно съдебно заседание пред
ВРС. Затова и се следват на горепосочената база 240 лева.
За настоящата инстанция се присъждат от доказано извършени 150 лева
за държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение в рамките на
минималното, общо 260 лева.
След съдебна компенсация за двете инстанции, извън заповедното
производство се присъждат на ответника общо разходи за разноски 170 лева,
платими от ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262696/27.10.2021 г. на ВРС по гр.д. №
7155/2020 г. по описа на същия съд, с което е прието за установено в
отношенията между страните на осн. чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, че „СПЛЕНДИД ОФИС“ ЕООД, ДЪЛЖИ на „СВЕТИ
СВЕТИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА ХОЛДИНГ” АД , ЕИК *********, гр.
Варна, суми по договори от 01.01.2015 г. В ЧАСТТА ОТНОСНО следните
суми: 221.32 лева, съставляваща разлика между дължимата от 332 /триста
тридесет и два/ лева до присъдената 553.32 лв. с ДДС, представляваща
главница – цена за предоставена инфраструктура за 2017 г. по сключен между
страните договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „Свети
Свети Константин и Елена“, гр. Варна от 01.10.2015г. /за обект фризьорски
салон/; 221.32 лева, съставляваща разлика между дължимата от 332
/триста тридесет и два/ лева до присъдената 553.32 лв. с ДДС,
представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за 2018 г.
по сключен между страните договор за предоставяне на общата
7
инфраструктура в к. к. „Свети Свети Константин и Елена“, гр. Варна от
01.10.2015 г. /за обект фризьорски салон/; 129.91 лева, съставляваща
разлика между дължимата 194.86 /сто деветдесет и четири и 0.86/ лева и
присъдената 324.77 лв. с ДДС, представляваща главница – цена за
предоставена инфраструктура за 2017 г. по сключен между страните договор
за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „Свети Свети Константин и
Елена“, гр. Варна от 01.10.2015 г. /за обект офис 3/; 129.91 лева,
съставляваща разлика между дължимата 194.86 /сто деветдесет и четири
и 0.86/ лева и присъдената 324.77 лв. с ДДС, представляваща главница –
цена за предоставена инфраструктура за 2018 г. по сключен между страните
договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „Свети Свети
Константин и Елена“, гр. Варна от 01.10.2015 г. /за обект офис 3/; 226.63
лева, съставляваща разлика между дължимата от 339.95 /триста тридесет
и девет и 0.95/ лева и присъдената 566.58 лв. с ДДС, представляваща
главница – цена за предоставена инфраструктура за 2017 г. по сключен между
страните договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „Свети
Свети Константин и Елена“, гр. Варна от 01.10.2015 г. /за обект офис 4/;
226.63 лева, съставляваща разлика между дължимата от 339.95 /триста
тридесет и девет и 0.95/ лева и присъдената 566.58 лв. с ДДС,
представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за 2018 г.
по сключен между страните договор за предоставяне на общата
инфраструктура в к. к. „Свети Свети Константин и Елена“, гр. Варна от
01.10.2015 г. /за обект офис 4/; 123.75 лева, съставляваща разлика между
дължимата от 185.62 /сто осемдесет и пет и 0.62/ лева и присъдената
309.37 лв. с ДДС, представляваща главница – цена за предоставена
инфраструктура за 2017 г. по сключен между страните договор за
предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „Свети Свети Константин и
Елена“, гр. Варна от 01.10.2015 г. /за обект офис 5/; 123.75 лева,
съставляваща разлика между дължимата от 185.62 /сто осемдесет и пет и
0.62/ лева и присъдената 309.37 лв. с ДДС, представляваща главница – цена
за предоставена инфраструктура за 2018 г. по сключен между страните
договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „Свети Свети
Константин и Елена“, гр. Варна от 01.10.2015 г. /за обект офис 5/; 218.40
лева, съставляваща разлика между дължимата от 327.59 /триста двадесет
и седем и 0.59/ лева и присъдената 545.99 лв. с ДДС, представляваща
главница – цена за предоставена инфраструктура за 2017 г. по сключен между
страните договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „Свети
Свети Константин и Елена“, гр. Варна от 01.10.2015 г. /за обект офис 6/;
218.40 лева, съставляваща разлика между дължимата от 327.59 /триста
двадесет и седем и 0.59/ лева и присъдената 545.99 лв. с ДДС,
представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за 2018 г.
по сключен между страните договор за предоставяне на общата
инфраструктура в к. к. „Свети Свети Константин и Елена“, гр. Варна от
01.10.2015 г. /за обект офис 6/; 77.20 лева, съставляваща разлика между
дължимата 115.81 /сто и петнадесет и 0.81/ лева и присъдената 193.01 лв. с
ДДС, представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за
2017 г. по сключен между страните договор за предоставяне на общата
инфраструктура в к. к. „Свети Свети Константин и Елена“, гр. Варна от
01.10.2015 г. /за обект туристическа агенция/; 77.20 лева, съставляваща
8
разлика между дължимата 115.81 /сто и петнадесет и 0.81/ лева и
присъдената 193.01 лв. с ДДС, представляваща главница – цена за
предоставена инфраструктура за 2018 г. по сключен между страните договор
за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „Свети Свети Константин и
Елена“, гр. Варна от 01.10.2015 г. /за обект туристическа агенция/, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.01.2020 г. до окончателното й изплащане, за които
суми са издадени фактури с № № **********/01.02.2017 г. на стойност
2493.04 лв. с ДДС и фактура № **********/02.02.2018 г. на стойност 2493.04
с ДДС, и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 1086/2020г. на Районен съд – Варна.
Отменя решението на ВРС в частта за разноските.
ОХВЪРЛЯ предявените от „СВЕТИ СВЕТИ КОНСТАНТИН И
ЕЛЕНА ХОЛДИНГ” АД, ЕИК *********, гр. Варна, против „СПЛЕНДИД
ОФИС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна искове с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че „СПЛЕНДИД
ОФИС“ ЕООД дължи на „СВЕТИ СВЕТИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА
ХОЛДИНГ“ АД следните суми: 221.32 лева, съставляваща разлика между
дължимата от 332 /триста тридесет и два/ лева и претендираната 553.32 лв.
с ДДС, представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за
2017 г. по сключен между страните договор за предоставяне на общата
инфраструктура в к. к. „Свети Свети Константин и Елена“, гр. Варна от
01.10.2015г. /за обект фризьорски салон/; 221.32 лева, съставляваща
разлика между дължимата от 332 /триста тридесет и два/ лева и
претендираната 553.32 лв. с ДДС, представляваща главница – цена за
предоставена инфраструктура за 2018 г. по сключен между страните договор
за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „Свети Свети Константин и
Елена“, гр. Варна от 01.10.2015 г. /за обект фризьорски салон/; 129.91 лева,
съставляваща разлика между дължимата 194.86 /сто деветдесет и четири
и 0.86/ лева и претендираната 324.77 лв. с ДДС, представляваща главница –
цена за предоставена инфраструктура за 2017 г. по сключен между страните
договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „Свети Свети
Константин и Елена“, гр. Варна от 01.10.2015 г. /за обект офис 3/; 129.91
лева, съставляваща разлика между дължимата 194.86 /сто деветдесет и
четири и 0.86/ лева и претендираната 324.77 лв. с ДДС, представляваща
главница – цена за предоставена инфраструктура за 2018 г. по сключен между
страните договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „Свети
Свети Константин и Елена“, гр. Варна от 01.10.2015 г. /за обект офис 3/;
226.63 лева, съставляваща разлика между дължимата от 339.95 /триста
тридесет и девет и 0.95/ лева и претендираната 566.58 лв. с ДДС,
представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за 2017 г.
по сключен между страните договор за предоставяне на общата
инфраструктура в к. к. „Свети Свети Константин и Елена“, гр. Варна от
01.10.2015 г. /за обект офис 4/; 226.63 лева, съставляваща разлика между
дължимата от 339.95 /триста тридесет и девет и 0.95/ лева и
претендираната 566.58 лв. с ДДС, представляваща главница – цена за
9
предоставена инфраструктура за 2018 г. по сключен между страните договор
за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „Свети Свети Константин и
Елена“, гр. Варна от 01.10.2015 г. /за обект офис 4/; 123.75 лева,
съставляваща разлика между дължимата от 185.62 /сто осемдесет и пет и
0.62/ лева и претендираната 309.37 лв. с ДДС, представляваща главница –
цена за предоставена инфраструктура за 2017 г. по сключен между страните
договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „Свети Свети
Константин и Елена“, гр. Варна от 01.10.2015 г. /за обект офис 5/; 123.75
лева, съставляваща разлика между дължимата от 185.62 /сто осемдесет и
пет и 0.62/ лева и претендираната 309.37 лв. с ДДС, представляваща
главница – цена за предоставена инфраструктура за 2018 г. по сключен между
страните договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „Свети
Свети Константин и Елена“, гр. Варна от 01.10.2015 г. /за обект офис 5/;
218.40 лева, съставляваща разлика между дължимата от 327.59 /триста
двадесет и седем и 0.59/ лева и претендираната 545.99 лв. с ДДС,
представляваща главница – цена за предоставена инфраструктура за 2017 г.
по сключен между страните договор за предоставяне на общата
инфраструктура в к. к. „Свети Свети Константин и Елена“, гр. Варна от
01.10.2015 г. /за обект офис 6/; 218.40 лева, съставляваща разлика между
дължимата от 327.59 /триста двадесет и седем и 0.59/ лева и
претендираната 545.99 лв. с ДДС, представляваща главница – цена за
предоставена инфраструктура за 2018 г. по сключен между страните договор
за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „Свети Свети Константин и
Елена“, гр. Варна от 01.10.2015 г. /за обект офис 6/; 77.20 лева,
съставляваща разлика между дължимата 115.81 /сто и петнадесет и 0.81/
лева и претендираната 193.01 лв. с ДДС, представляваща главница – цена за
предоставена инфраструктура за 2017 г. по сключен между страните договор
за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „Свети Свети Константин и
Елена“, гр. Варна от 01.10.2015 г. /за обект туристическа агенция/; 77.20 лева,
съставляваща разлика между дължимата 115.81 /сто и петнадесет и 0.81/
лева и претендираната 193.01 лв. с ДДС, представляваща главница – цена за
предоставена инфраструктура за 2018 г. по сключен между страните договор
за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „Свети Свети Константин и
Елена“, гр. Варна от 01.10.2015 г. /за обект туристическа агенция/, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.01.2020 г. до окончателното й изплащане, за които
суми са издадени фактури с № № **********/01.02.2017 г. на стойност
2493.04 лв. с ДДС и фактура № **********/02.02.2018 г. на стойност 2493.04
с ДДС, и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 1086/2020г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „СВЕТИ СВЕТИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА
ХОЛДИНГ” АД, ЕИК *********, гр. Варна да заплати на „СПЛЕНДИД
ОФИС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 170 /сто и седемдесет/
лева разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за
производствата пред ВРС и ОС Варна, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК и след
съдебна компенсация.
10
ОСЪЖДА „СПЛЕНДИД ОФИС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна
да заплати на „СВЕТИ СВЕТИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА ХОЛДИНГ”
АД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 59.83 /петдесет и девет и 0.83/
лева разноски в производството по ч.гр.д. № 1086/2020 г. на ВРС за държавна
такса.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11