Р Е Ш Е Н И Е
№ 260343
гр.Силистра, 10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.Силистра, наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Костадинов
при участието на секретаря Милена Лекова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 332 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Водно строителство-Силистра” АД, ЕИК 118024910, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Дръстър“ №35 представлявано от Ц.Г.А., против Наказателно постановление (НП)№ КГ-2284/16.03.2020г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). С посоченото НП на дружеството е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция“ в размер от по 50 000 (петдесет хиляди) лева, на основание чл.67, ал.3 от ЗАКОН за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), за нарушение на чл.47, ал.4, във вр. с ал.1,т.3 от същия закон.
В жалбата са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на адм.наказателното производство и такива по приложението на материалния закон. Развиват се съображения за липса на деяние което да представлява описаното в акта и НП административно нарушение.
При редовност на призоваването не се явява управителя на дружеството. Пред съда жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие, застъпващ основно становището за липсата на съставомерен обективен признак на състава на административното нарушение, както и за липсата на доказани релевантни факти за тези обстоятелства. В хода на въззивното производство се представят и множество писмени доказателства. Съда се моли да отмени НП, като се претендират и направените от жалбоподателя разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) при редовност на призоваването не се явява представляващият, не изпраща и процесуален представител. В съпроводителното писмо по административната преписка не се изразява писмено становище по обжалвания санкционен акт.
Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваването, не се явява представител, не се депозира становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна
страна, предвид което се явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с доказателствата
по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка становищата и
доводите на страните, въз основа на закона, намира за установено следното:
На 08.07.2019г. свидетелите Д.Ш. и А.М. -
главни инспектори в ГД“Контрол качеството на течните горива“ (ГДККТГ) при ДАМТН
извършили проверка в обект – бензиностанция, управляван от „Водно строителство-Силистра” АД, находящ се
в Западна промишлена зона. Каса е се за една бензиноколонка в двора на
предприятието. От представените им документи констатирали, че последната
доставка на гориво е в количество 11 887 L (гориво за дизелови двигатели) по фактура
№**********/18.06.2019г. и Товарителница № 62683/18.06.2019г., с Декларация за съответствие
№1376/12.06.2019г.,
издадена от „Сакса“ООД, за партида № R- DF- 11619, в
общо количество 5831t. Наличното количество гориво в
резервоара свързан с бензиноколонката в момента на проверката е 13 162 L.
С Протокол № Рс-083/08.07.2019г. е взета проба от
течното гориво. От бензиноколонката с помощта на удължител и дозиращ накрайник в
6бр. чисти еднолитрови метални съдове е иззето гориво за дизелови двигатели.
Използваните съдове са промити с 0,2 L и
напълнени до 85% от вместимостта им, съответно затворени, етикирани и
пломбирани с еднократни пломби №105114 и с оловна
пломба с персонален №2 на пломбажните клещи на длъжностното лице взело пробата
и обозначения ГДККТГ. Предназначението
им било обозначено по следния начин 4бр.
контролни проби- 3бр. за ГД ККТГ и 1бр. за проверяваното дружество, 2бр.
арбитражни проби.
При извършване на проверката и изземването на пробите
от течното гориво за „Водно строителство-Силистра” АД присъствала служителката К.Г.А..
Контролните проби били подложени на изпитване в
Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККГТ-
ДАМТН, при което е съставен съответен протокол с № С-0257/09.07.2019г., въз
основа на който е изготвена експертиза и съставен Констативен протокол №
КП-0358-Б /09.07.2019г..Установения резултат сочи, че „съдържанието на метилови
естери на мастни киселини (FAME)“-% (V/V) е 3,4% при
норма минимум 6% обемни съгласно изискванията на ЗЕВИ. Биогоривото в течното
гориво се отклонява от допустимата гранична стойност. Съгласно чл.7 от Наредба
за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол (НИКТГУРНТК) при получен резултата от изпитването под 5,87%
обемни, горивото не съответства на изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели. На основание
изисквания на Наредбата „Водно строителство-Силистра” АД били уведомени за
резултата от изпитването. Поискали изследване на арбитражните проби от иззетото
течно гориво. Изпитването
на горивото за дизелови двигатели било извършено в Изпитвателна лаборатория за
горива при „БТ“ООД гр.Стара Загора, притежаваща сертификат за акредитация
рег.№233 ЛИ/29.09.2017г., валиден до 29.09.2021г. съгласно изискванията на стандарт
БДС EN ISO/IEC 17025:2006. Въз основа на протокола от изпитването с
№304/14.08.2010г. е изготвена Експертиза за съдържание на биогориво в течно
гориво след арбитражно изпитване № Еаб-015/15.08.2019г. според която „съдържанието на метилови естери на мастни
киселини (FAME)“-% (V/V) е 3,9%
при норма минимум 6% обемни съгласно изискванията на ЗЕВИ. Биогоривото в
течното гориво се отклонява от допустимата гранична стойност. Съгласно чл.7 от
НИКТГУРНТК след прилагане на критерии за прецизност съобразно използвания метод
при получен резултата под 5,84% обемни, горивото не съответства на изискванията
за съдържание на биодизел в гориво за
дизелови двигатели.
На 17.07.2019г. горивото от
бензиностанция в
обект управляван
от „Водно строителство-Силистра” АД,
находящ се в Западна промишлена зона, било изтеглено от пазара, като е съставен
съответен протокол в присъствието на свидетелите Ш. и М. и служители на
дружеството. Цялото количество е източено от резервоара- 13 029 L, а
нивомерната система е спряла да отчита при показателя от 200 L.
При тези данни свид.Д.Ш. на 29.07.2019г. съставил
АУАН в присъствието на управителя на акционерното дружество.Отговорността на
юридическото лице била ангажирана за нарушение на чл.47, ал.4, във вр. с ал.1,т.3 ЗЕВИ.
Последвалото възражение, което било оставено без уважение и на база акта, АНО
издал процесното наказателно постановление, възпроизвеждащо дословно
фактическите и правни рамки на административното обвинение. За извършената простъпка
е наложено административно наказание 50 000 лева имуществена санкция.
|
|
|
|
|
При проследяване спазването изискванията
на закона досежно начина и сроковете за образуването и протичането на
административнонаказателното производство, съставянето на АУАН и издаването на НП
от длъжностни лица в обхвата на техните правомощия, както и откъм наличието на
задължителните реквизити в съдържанието на посочените документи, съдът не
констатира нарушения на правилата. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана
в Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН)- чл.42 и чл.57 ал.1 и
специалния ЗЕВИ – чл.69, ал.1, т.4 и ал.2, т.4 и Заповед №А-211/01.04.2019г. на
Председателя на ДАМТН. Нещо повече в
дейността предхождаща образуването на
административнонаказателното производство не са допуснати отклонения от НИКТГУРНТК, които да са накърнила правата на
проверяваното дружество. Административното
обвинение е описано точно и ясно, АНО е взел отношение и по направеното в срок
възражение, поради което няма как представляващият акционерното дружество да не
е разбрал в какво се състои обвинението. Явно е, че не са допуснати нарушения
на законови правила, които като последица да са довели до ограничаване правата
на санкционираната страна в
административнонаказателното производство.
В нормата, посочена като нарушена - чл. 47, ал. 1
от ЗЕВИ са регламентирани изискванията за лицата, които пускат на
пазара течни горива от нефтен произход. В ал. 2 на нормата са вменени същите
задължения и на крайните разпространители. В настоящия случай, следва да се
приеме, че дружеството - жалбоподател има качеството на "краен
разпространител", предвид определението, дадено в § 1, т. 20 от
Закона за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ). Към законовата
дефиниция по смисъла на ЗЧАВ препращат
ДР (Допълнителните разпоредби) §1, т.12 от ЗЕВИ. "Краен разпространител на
течни горива" е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция
с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на
потребителите, включително на собствени моторни превозни средства. С оглед на
това, дори и зареждайки собствени МПС с дизелово гориво, то това гориво следва
да отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1
от ЗЕВИ. Изключение прави горивото за извънпътна техника и трактори,
за което няма изискване за съдържание на биодизел. За да се установи
обстоятелството, че санкционираното дружество притежава и зарежда извънпътна техника, защитата ангажира гласни
и писмени доказателства. В показанията си свид. И.Д.- началник склад в „Водно строителство-Силистра” АД, твърди, че
бензиноколонката се намира в двора на предприятието, където достъпа е
ограничен, както и че дизеловото гориво се зарежда в цистерна и отнася до
обектите където се зареждат машините. Според свидетеля най- големите
консуматори са машините на дружеството намиращи се на кариерата им.
Бензиноколонката е обозначена с надпис дизел, като няма посочена цена на
горивото, тъй като не се извършва търговия с него. По делото са приложени копия
на свидетелства за регистрация част I на един
колесен трактор и на земеделска и горска техника булдозери, багери, валяци,
товарачи, общо девет на брой. „Водно строителство-Силистра” АД е собственост по
регистрация обаче и на други превозни средство с дизелови двигатели,
предназначени за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване. Горното обстоятелство е установена чрез
справка в централна база данни за настоящ собственик в службата по регистрация
в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Силистра. Касае се за 16 бр. моторни
превозни средства (МПС)- още един колесен трактор, леки и товарни автомобили и
един автобус. Би могло да се направи обосновано предположение, че някой от тези
пътни превозни средства зареждат течно гориво от бензиноколонката намираща се
на територията на предприятието, но в хода на административното и въззивното производство не са събрани такива
безспорни доказателства. Тежестта на
доказване в административнонаказателното
производство е у АНО, и въпреки усилията на съда да събере всички доказателства
за разкриване на обективната истина, правно релевантни факти за зареждане на
превозни средства предназначени за
движение по пътищата отворени за обществено ползване и собственост на
дружеството не бяха събрани. Защитата представи доказателства – заверени копия
на фактури за зареждане на тези МПС от други бензиностнации, но не всички за
относими към предмета на доказване, тъй като касаят зареждане на бензин или пък
са издадени след дата на проверката от контролните органи. Последно изложеното
не изменя обстоятелството, че са събрани безспорни доказателства за собствеността
на превозните средства, а не и за обстоятелството, че от бенизиноколонката на предприятието са
зареждани автомобили предназначени за движение по пътищата отворени за
обществено ползване. Видно от приложените заверени копия на лимитни карти за
отпускане на материали голяма част от използваното дизелово гориво било
използвано за багерите 02932, 03212, 04574 на Кариера Ястребна. Освен това са
представени фотокопия на документите за
доставката на гориво през месец май 2019г. от „Т-Ойл България“ЕООД с ЕИК
********* и “Инса Ойл“ЕООД с ЕИК *********, а горивото за дизелово двигатели е
описано като гориво (газьол) за
извънпътна техника и трактори.
Контролните органи са се
задоволили да установят само че течното гориво намиращо се в резервоара на бензиностанция в обект управляван от „Водно строителство-Силистра” АД, не съответства на
изискванията за съдържание на биодизел в
гориво за дизелови двигатели.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че „Водно строителство-Силистра” АД не би
могло да бъде субект на административно нарушение по чл. 67, ал. 3
ЗЕВИ като се има предвид, че горивата са били използвани за
зареждането на превозните средства на самото дружество във връзка с осъществяваната
от него, тоест са зареждани извънпътна техника и трактори, както
ши машини извършващи дейност на Кариера с.Ястребна. При това положение не е
налице втората от кумулативно предвидените три материално-правни предпоставки
за възникване на отговорността по чл. 67, ал. 3
ЗЕВИ: предлагане на пазара на течните горива от нефтен произход. За
дефинирането на понятието "предоставяне на пазара" §1, т. 15 ДР ЗЕВИ
препраща към чл. 2 §1 от
Регламент (ЕО) № 765/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от
9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на
пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 339/93. Съгласно посочения параграф предоставянето на пазара
означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване
на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или
безплатно. Поради отсъствието на смислова разлика между понятията
"предоставяне" и "предлагане на пазара", също във вложения
в чл.2 §1 от
Регламент (ЕО) № 765/2008 г. смисъл следва да се тълкува и
възприетата по сега действащата редакция на чл. 67, ал. 3
ЗЕВИ, материално-правна предпоставка "предлагане на
пазара". Очевидно е при това
положение, че не би могло да се приеме, че в случая „Водно строителство-Силистра” АД е извършвало предлагане на пазара
на течното гориво, след като с него е зареждало единствено собствените си
превозни средства (извънпътна техника) с цел да обезпечи дейността си, тъй като за останалите МПС не са
събрани доказателства да за зареждали от тази бензиноколонка. Не е налице
предвидената в чл. 2 §1 от
Регламент (ЕО) № 765/2008 г. търговска дейност, респективно липсва
извършването на доставка на продукта, за която са необходими две насрещни
страни. В тази насока защитата е
ангажирала и доказателства, конкретно е представила заверени фотокопия на Дневник
на продажбите, Дневник на покупките и Справка- декларация по ЗДДС Ето защо, макар да се явява краен
разпространител на течното гориво дружеството жалбоподател в случая не е субект
на административнонаказателната отговорност по чл. 67, ал. 3
ЗЕВИ поради липсата на втората кумулативно изискуема предпоставка, а
именно да предлага течното гориво от нефтен произход на пазара. Налагайки му
санкцията, предвидена в тази разпоредба, АНО е постановил един неправилен и
незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна от съда.
Предвид крайния изход на спора и изрично направеното
искане на процесуалния представител на „Водно
строителство-Силистра” АД искане за присъждане на разноските по делото,
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор следва да бъде осъдена да
заплати на дружеството направените разноски за адвокатско възнаграждение , на
основание чл. 63, ал. 3
и 5 ЗАНН.
В тази насока са представени като доказателства договор за правна услуга и
Платежни нареждания за кредитен превод от 01.04.2020г. и от 03.07.2020г. .
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът на основание чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ-2284/ 16.03.2020г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, да заплати
на „Водно строителство-Силистра” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Дръстър“ №35
представлявано от Ц.Г.А. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1800,00
(хиляда и осемстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Силистра, по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: