Решение по дело №1030/2019 на Районен съд - Кърджали

    Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

13.02.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

14.01.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1030

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1300-000901 от 01.10.2019 г., издадено от ВПД Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на П.А.Д. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от П.А.Д., чрез упълномощен защитник, който намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил посоченото в атакувания акт нарушение при описаната фактическа обстановка. При съставяне на АУАН и наказателното постановление било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и приложението на материалния закон. Моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от защитника, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Депозирал е писмени бележки по делото, в които излага подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания акт. Сочи, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не било описано конкретно, точно и ясно установеното нарушение. Не били изложени необходимите факти с оглед мястото, датата, начина на извършване и обстоятелствата, при които е станало нарушението. В акта липсвало твърдение, че жалбоподателя управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.17 промила. Това водело до разминаване в текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Последното било привнесено и в наказателното постановление. Твърдяло се, че жалбоподателя е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол, отчетена като 1.17 процента. Отчетената стойност на алкохол била установена с техническо средство тип Алкотест Дрегер 7410 с номер 0095. За техническата годност на същото не били представени доказателства. Поради това смята, че наличието на алкохол в количество 1.17 промила не било установено по надлежния ред. Не било индивидуализирано мястото на извършване на нарушението. В акта било вписано, че на бул. „Хр. Ботев“ до магазин Ф-58 жалбоподателят управлявал лек автомобил, което не отговаряло на фактическите обстоятелства. Бул. „Хр. Ботев“ бил пътна артерия за движение с две отделни платна за движение, като въпросния магазин не се намирал на самия булевард, а на вътрешно локално платно. Допуснати били нарушения на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН, които били съществени и накърнявали правото на защита на жалбоподателя.    

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище, в което оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06 срещу 07.09.2019 г. свидетелите Т.Д. и И.Р. ***, били на работа като автопатрул обслужващ кв. „Възрожденци“ и кв. „Веселчане“. Около 04.00 часа на 07.09.2019 г. двамата се намирали в кв. „Възрожденци“, на кръстовището образувано от бул. „Христо Ботев“ и ул. „Стефан Стамболов“. Тогава видели лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ РВ 7499 ВС, който минал през кръстовището по бул. „Христо Ботев“ и от който се чувала много силна музика. Това ги усъмнило и решили да проверят водача, като за целта незабавно го последвали с патрулния автомобил. Полицейските служители подали светлинен сигнал на водача на автомобила „Опел Астра“ с рег.№ РВ 7499 ВС, при което той спазил указанието, отбил в локалното платно до бл.60 и спрял срещу магазин Ф 58. Свидетелят Т.Д. приближил до превозното средство и разпоредил на водача, който още бил на шофьорското място, да загаси двигателя и музиката. Полицейските служители извършили проверка на документите на водача и на автомобила. Установили, че превозното средство се управлява от жалбоподателя П.А.Д.. Докато той подавал документите си на свидетеля Д., последният усетил мирис на алкохол. Поради тази причина бил извикан за съдействие служител на сектор ПП към ОД МВР-Кърджали. На място пристигнал свидетелят Р.Д. – мл. автоконтрольор в сектор ПП, който проверил жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с номер 0095. Същото отчело положителен резултат от 1.17 на хиляда. По този повод на П.Д. бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който той подписал без възражения. Издаден бил и Талон за изследване с бл. № 0056610, в който жалбоподателя вписал, че не приема показанията на техническото средство. Въпреки това в определения срок той не се явил в СПО при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски” гр.Кърджали, където да му бъде взета и кръв за анализ. На 09.09.2019 г. Д. депозирал възражение срещу съставения акт за установяване на административно нарушение. Същото не било уважено и на 01.10.2019 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП жалбоподателят бил санкциониран с „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР били отнети 10 контролни точки на водача.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Т.Д., И.Р. и Р.Д., както и от писмените доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от 07.09.2019 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Докладна записка от 07.09.2019 г.; Талон за изследване с бл. № 0056610; Докладна записка от 12.09.2019 г.; Възражение от 09.09.2019 г.; Справка за извършена проверка от 13.09.2019 г.; Писмо от 13.09.2019 г. на началник сектор ПП-Кърджали; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 19-1300-000407/09.09.2019 г. за прилагане на принудителна административна мярка; Писмо от 18.11.2019 г. на изпълнителен директор на МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски” АД гр.Кърджали; Списък на СИ преминали ПП в мястото на постоянно обзавеждане-анализатори на алкохол от 13.05.2019 г.; Заповед I з-789 от 12.04.2010 г. на МВР за определяне на технически средства за извършване на проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства; Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на МВР; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т.Д., И.Р. и Р.Д., защото са логични, последователни, взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Извършеното нарушение и авторството на същото се доказва от показанията на свидетелите Д. и Р., които са очевидци на деянието. И двамата са категорични, че именно жалбоподателя е управлявал лекия автомобил „Опел Астра“ с рег.№ РВ 7499 ВС на инкриминираната дата и място. Показанията на Т.Д. и И.Р. кореспондират напълно и с тези на свидетеля Р.Д., както и с писмените доказателства по делото. Освен това, никой от тези свидетели не съобщава жалбоподателят изобщо да е имал възражение на място, че не той е водача на автомобила. Настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетеля А.К., който заявява, че П.Д. на посочената по-горе дата и място не е управлявал МПС. Тези негови твърдения са изолирани от останалите гласни и писмени доказателства по делото и не се приемат от съда. Същите са в пълно противоречие с показанията на свидетелите Т.Д., И.Р. и Р.Д., които не са заинтересовани от изхода на делото, тъй като именно в кръга на техните служебни задължения попада правомощието да установяват нарушения като настоящото. Освен това, свидетелят К. твърди, че той е управлявал автомобила на процесната дата, а дори не посочи каква марка и регистрационен номер е същия. Не знаел дори чия собственост е моторното превозно средство. Това съдът намира за абсолютно нелогично, с оглед изложеното от свидетеля, че ставало въпрос за един от служебните автомобили, който той постоянно карал. Ако това е така, то свидетеля като правоспособен водач на моторното превозно средство трябва да е напълно наясно с неговия статут, вкл. и за това чия собственост е. Не на последно място, установи се, че свидетеля К. и жалбоподателя са колеги и съквартиранти. Поради това, показанията на А.К. обосновано могат да бъдат отдадени на стремеж да съдейства на Д. да избегне административно наказателна отговорност за извършеното нарушение.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.  

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че на процесната дата и място П.А.Д. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ РВ 7499 ВС, с концентрация на алкохол в кръвта от 1.17 на хиляда, който резултат е установен с техническо средство. Следователно законосъобразно наказващият орган е преценил, че същия е действал в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който забранява на водачите да управляват пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Описаното поведение на жалбоподателя е съставомерно по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с „лишаване от право” да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и „глоба” от 1 000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Наложените две кумулативно предвидени наказания са в единствено възможния по закон размер и срок и съда няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 10 точки на основание чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.   

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, като и двете разпоредби са достатъчно прецизно изписани. От начина на описание на деянието и обстоятелствата при които е извършено става ясно, че е осъществен именно състава на административното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран. Както бе посочено, чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда отговорност за водач на моторно превозно средство, който управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително. Фактическите обстоятелства, които са съставомерни за това нарушение са установени и описани и в АУАН и в наказателното постановление, като е налице пълно съвпадение. Затова правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, той се е защитавал срещу всички съставомерни факти. Единствено при изписване на знака за промил е посочено %, вместо ‰, който пропуск обаче е несъществен, тъй като не е довел до опорочаване на цялото административнонаказателно производство, нито пък до неразбиране на жалбоподателя за какво е наказан. Установяването на употребата на алкохол е извършено при спазване на надлежния ред на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/. Проверката на водача е извършена с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с номер 0095, определено със заповед на министъра на вътрешните работи и одобрено по реда на Закона за измерванията. Това е видно от приетите като доказателства по делото Заповед I з-789 от 12.04.2010 г. на МВР и Списък на СИ преминали ПП в мястото на постоянно обзавеждане-анализатори на алкохол от 13.05.2019 г., в които фигурира и използвания в деня на проверката уред. Нарушителят не е приел показанията на техническото средство, но тъй като не се е явил в определения срок, за да даде проби за изследване, концентрацията на алкохол е установена въз основа на показанията на техническото средство, както повелява разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредбата. Неоснователно е и възражението на защитата, че не било индивидуализирано мястото на извършване на нарушението. В акта и наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено в гр.Кърджали, бул. „Христо Ботев“, тъй като именно там полицейските служители са възприели да се движи управляваното от жалбоподателя МПС. Посочването като ориентир и на магазин Ф 58 не внася никаква неяснота, тъй като на съда е известно, че този търговски обект е в непосредствена близост до бул. „Христо Ботев“ в гр.Кърджали. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1300-000901 от 01.10.2019 г., издадено от ВПД Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на П.А.Д. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

                     

                                                            Районен съдия: