РЕШЕНИЕ
№.............
13.02.2017 г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Х състав, в
публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря С.М., като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 2386/2016 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.А.П., с ЕГН- **********, с адрес *** против
Наказателно постановление № 002963 от 11.10.2016 г. на началник Сектор в РУ- П.
при ОД на МВР- П., с което за нарушение на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с
ал.1 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР му е наложена глоба в размер на
200 лева.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неоснователно, издадено
при нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се
явява и упълномощения от него процесуален представител. От последния по делото
е постъпила молба под формата на писмено становище, с която се иска
прекратяване на производството по делото, като се сочи, че за същото деяние,
предмет на НП, жалбоподателят е бил предаден на съд, като наказателното
производство е приключило с одобрено споразумение. В предходните съдебни
заседания жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител,
поддържа жалбата и ангажира доказателства в подкрепа на изложените в нея доводи.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща законов или процесуален представител. С
администартивно-наказателната преписка е изпратено писмено становище, в което
излага доводи за обоснованост и законосъобразност на НП, поради което моли
същото да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на
процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 20.09.2016 г., около 15,50 ч.,
в гр. П., ул. „***” в комплекс „***”, при извършена му полицейска проверка, е
отказал да представи лични документи, удостоверяващи самоличността му. След
отправено му от полицейския орган устно разпореждане по надлежния ред да
представи личните си документи, той категорично няколко пъти е отказал.
Това било нарушение на чл.64 ал.4
във вр. с ал.2 и ал.1 от ЗМВР, поради което против жалбоподателя бил съставен
АУАН с бланков № 669810 и рег. № 2963 от 20.09.2016 г. от св. Х.Ш. в
присъствието на Б.П. и в присъствието на св. Е.Г. и св. И.Д. като свидетели,
след което акта бил предявен на жалбоподателя, който го подписал вписвайки
собственоръчно възражение, че не е съгласен с констатациите в АУАН. Екземпляр
от АУАН бил връчен на жалбоподателя срещу
подпис.
Въз основа на акта било издадено
атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателя П. лично на 27.10.2016 г.
Жалбата против НП била подадена от П. по пощата на 02.11.2016 г., видно от
пощенското клеймо на заверено копие на пощенски плик (на л.12 от делото).
Поради това жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмените доказателства, показанията на
актосъставителя Х.Ш. и свидетелите Е.Г., И.Д. и частично от показанията на
свидетелите С. Г., Г. Н. и Е. Г..
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства, става ясно, че на датата на нарушението, свидетелите Г. и
Д.- полицейски служители в РУ- П., били на работа, униформени и се придвижвали със
служебен, неуниформен (без полицейски знаци) автомобил по ул. „***” в гр. П. в
посока ул. „**” След кръстовището с ул. „***”, от лентата за насрещно движение л.а. „**”, управляван от жалбоподателя П., пресякъл осевата линия и навлязъл в
насрещното платно срещу полицейския автомобил, като създал предпоставка за ПТП.
Св. Г., който управлявал автомобила реагирал и спрял веднага. П. отправил
реплики към полицаите и продължил. Св. Г. обърнал автомобила и тръгнал след
л.а. „***”, който навлязъл в комплекс „***” и спрял пред автосервиз, след което
водачът му П. слязъл от автомобила. Св. Д. и св. Г. се легитимирали, след което
поискали от П. личните му документи. Той заявил, че нямало да ги представи,
т.к. нищо не е извършил и че полицаите не били хората, които могат да му ги
поискат. Полицейските служители му разяснили, че с това си поведение, ще бъде
отведен в РУ за установяване и снемане на самоличността му и съставяне на АУАН.
Тогава П. избутал с ръце в гърдите св. Д. и се ориентирал да се прибира в
сервиза. Тези му действия наложили да му бъдат поставени белезници. Понеже П.
се съпротивлявал, това довело и до употребата на физическа сила от страна на
полицаите, след което бил качен в полицейския автомобил на задната седалка,
като до него седнал св. Д., а св. Г. се качил да управлява автомобила. На
излизане от двора на „***” и навлизане на автомобила по ул. „***”, жалбоподателят се облегнал с гръб на вратата на автомобила и започнал да
нанася удари с крак в областта на гърдите на св. Д.. Виждайки случващото се на
огледалото за задно виждане, св. Г. спрял автомобила и оказал съдействие на
колегата си. П. се успокоил и престанал. По пътя за РУ П. непрекъснато обиждал
и заплашвал полицейските служители. В РУ- П. свидетелите Д. и Г. предали
жалбоподателя на св. Ш., мл. ПИ, като му съобщили за случилото се. Той от своя
страна съставил АУАН на П..*** по повод на същия случай било започнато ДП №
1332/2016 г. по описа на управлението, пр. преписка Вх. № 3298/16 г. по описа
на РП- П., срещу Б.П. за извършени престъпления по чл.131 ал.2 т.4 във вр. с
чл.130 ал.2 от НК и по чл.270 ал.1 от НК. След приключване на разследването, ДП
е внесено с предложение за споразумение в РС- П. на 29.12.2016 г., като с
определение от същата дата по образуваното НОХД № 2675/2016 г. било одобрено
споразумение, по силата на което П. се е признал за виновен, в това че на
20.09.2016 г., в гр. П. е причинил на полицейски орган- полицейски инспектор
при РУ- П. И.И.Д. лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето, резултат от кръвонасядане в областта на
гърдите, като деянието е извършено при и по повод изпълнение на службата на
полицейския орган по противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред- престъпление по чл.131 ал.2 т.4 във вр. с чл.130 ал.2 от НК, за което му е
определено наказание пробация. Със същото споразумение П. се е признал за
виновен и в извършване на престъпление по чл.270 ал.1 от НК, за това че на същата
дата и място противозаконно е пречил на орган на властта- полицейски инспектори
при РУ- П. И.И.Д. и Е.В.Г., да изпълнят задължението си по проверка и
установяване на самоличността му, за което му е определено наказание пробация.
При така установената фактология, от правна страна
съдът достигна до извода, че при издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, по следните съображения:
В разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗАНН
е предвидено, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от
органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се
образува. Според ал.2 на същия член, ако административнонаказателно
производство вече е образувано, същото следва да се прекрати, а материалите да
се изпратят на съответния прокурор. В случая срещу жалбоподателя е образувано
административнонаказателно производство със съставянето на АУАН с бл. № 669810
от 20.09.2016 г. (арг. от чл.36 ал.1 от ЗАНН). В същото време на основание чл.212
ал.2 от НПК с първото действие по разследването- разпит на свидетел на същата
дата- 20.09.2016 г. срещу Б.П. е образувано и досъдебно производство.
Съдът намира, че
наказателното преследване в частта му по пункт втори на обвинението и
административнонаказателното производство са образувани за извършването на едно
и също деяние от страна на П.. В тази връзка следва да се имат предвид и
задължителните постановки на Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г.,
постановено по т. д. № 3/2015 г. по описа на ОСНК на ВКС. В същото се сочи, че
дублиране на производствата срещу едно и също лице се наблюдава, когато и двете
производства могат да се класифицират като наказателни. При преценка дали едно
производство следва да се класифицира като „наказателно” от значение са
следните предпоставки: 1. квалификация на деянието по националното право; 2.
характер и естество на нарушението и 3. вид и тежест на предвиденото наказание.
Първият критерий е формален и щом съгласно националното право обвинението е
наказателно, случаят всякога попада в сферата на чл.6 §1 от ЕКЧП. В настоящия
случай отговорността за нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР е
административнонаказателна, а тази за престъплението по чл.270 ал.1 от НК е
наказателна. Т.е. съобразно националното право и двете деяния формално се
характеризират като такива, които подлежат на санкциониране по наказателен ред.
Наред с това характерът и естеството и на двете нарушения са такива, които ги
определят като наказателни. Престъплението по чл.270 ал.1 от НК се намира в
глава VІІІ „Престъпления против дейността на държавни органи,
обществени организации и лица, изпълняващи публични функции” от НК раздел І „Престъпления
против реда на управелнието”. Т.е. с квалифицирането
на това деяние като престъпление по смисъла на НК се цели да се защитят обществените
отношения, свързани с управлението и осъществяването на дейността на държавните органи във
всички направления на държавния апарат. Налага се извод, че обществените отношения, които се защитават с
криминализирането на процесното деяние, са насочени към неограничен кръг
адресати. Този принцип в пълна степен важи и за обществените отношения, които
се защитават със ЗМВР (арг. чл.2 ал.2 от ЗМВР). Същевременно характерна черта
за наказателното обвинение е насочеността на правната норма към неограничен
кръг адресати. Налага се извод, че и по втория критерий обвиненията по чл.270
ал.1 от НК и по чл.64 ал.4 от ЗМВР имат характера на наказателни. В цитираното
тълкувателно решение е посочено, че за приложимостта на чл.6 §1 от ЕКЧП и на
чл.4 от Протокол № 7 е достатъчно и само един от разглежданите признаци да
отговаря на характеристиките на наказателно обвинение. В случая два от
цитираните признаци отговарят на този характер, поради което съдът приема, че
престъплението по чл.270 ал.1 от НК и нарушението по чл.64 ал.4 от ЗМВР следва
да се класифицират като такива, които се наказват по „наказателно обвинение” и
в „наказателно производство”.
На следващо място, за да се приеме, че е налице
дублиране на обвиненията спрямо лицето, е необходимо да се извърши преценка
дали деянието и по двете обвинения е едно и също. Тук от съществено значение е самото
деяние, което подлежи на наказание, а не възможната му различна квалификация в
националното законодателство. Или иначе казано значение имат реализираните
факти, като се прецени дали същите попадат в обхвата и на двете правни
квалификации, по които се обвинява лицето. В практиката си ЕСПЧ дори приема, че
и сходството между тях също следва да се вземе предвид. Преценката дали е
налице „същото деяние” изисква във всеки отделен случай да се съпоставят
съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка
на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на
деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето
поведението на дееца.
Имайки
предвид горното, съдът намира, че двете производства са образувани при
реализирането на едни и същи факти. Съгласно чл.64 ал.4 от ЗМВР,
разпорежданията на полицейските органи са задължителни и се издават, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции. В конкретния случай полицейският орган е издал устно
разпореждане по надлежния ред на жалбоподателя да представи личните си
документи, което той не е изпълнил. Според чл.270 ал.1 от НК на
наказание подлежи лице, което противозаконно пречи на орган на
властта (в случая полицейски инспектори при РУ- П.), да изпълнят задълженията
си по служба (а именно да извършат проверка и установяване на самоличността на
жалбоподателя). Видно е, че става въпрос за различни
правни квалификации, но в настоящия случай реализирането на едни и същи факти е
довело до квалифициране на извършеното от жалбоподателя като нарушение по чл.64
ал.4 във вр. с ал.2 и ал.1 от ЗМВР и като престъпление по чл.270 ал.1 от НК. Административнонаказателното
производство е образувано срещу П. за това, че на 20.09.2016 г., около
15,50 ч., в гр. П., ул. „***” в комплекс „***”, при извършена му полицейска
проверка, е отказал да представи лични документи, удостоверяващи самоличността
му, като след отправено му от полицейския орган устно разпореждане по надлежния
ред да представи личните си документи, той категорично няколко пъти е отказал.
Това са фактите, реализирането на които е довело до
квалифициране на извършеното като нарушение на посочената по-горе норма от
ЗМВР. Същите факти, както и фактите свързани с оказаната физическа съпротива на
полицейските органи при конвоирането му до РУ, са довели и до квалификация на
деянието и като престъпление по чл.270 ал.1 от НК, във връзка с което е
образувано ДП, прераснало впоследствие в НОХД приключило с влязъл в сила
съдебен акт. На едно и също място, по едно и също време и при една и съща
обстановка се твърди, че жалбоподателят П. не е изпълнил полицейските
разпореждания и е пречел на органите на властта- полицейските служители да му
извършат проверка и да установят самоличността му. Т.е. при описание на
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, в изпълнение на
задълженията си по чл.42 т.4 от ЗАНН, актосъставителят изрично е посочил, че жалбоподателят
П. е отказал да изпълни устно разпореждане на полицейски орган да представи
личните си документи. Именно с АУАН се констатира реализирането на релевантните
факти за образуването на административнонаказателното производство.
Следователно така описаните факти са послужили за образуване на производството,
по което впоследствие е издадено обжалваното НП. За тези факти (не представяне
на лични документи) е образувано, водено и приключило и наказателно
производство срещу П. за извършено деяние по чл.270 ал.1 от НК. Вярно е, че
изпълнителното деяние в посочената норма е „пречи”, а в нарушението по чл.64 от ЗМВР- „не изпълнява”. Но в константната практика на върховната инстанция обаче
е прието, че преченето на орган на власт да изпълни задълженията си по служба
може да се изразява в разнообразни действия, като приетото в настоящия случай-
отказ да представи личните си документи, осуетяване на конвоирането до
полицейското управление за извършване проверка и установяване на самоличността.
Ето защо съдът намира, че фактическите положения, въз основа на които е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца са същите като
фактическите положения, въз основа на които е ангажирана и наказателната му
такава. Т.е. към настоящия момент за реализирането на същите факти, за които е
образувано и приключило с влязъл в сила съдебен акт, по силата на който П. е
признат за виновен и му е наложено наказание наказателно производство, той е
наказан и с обжалваното наказателно постановление.
В светлината на изложеното, настоящият съдебен състав,
счита, че с издаването на НП наказващият орган е процедирал в противоречие с
процесуалните правила, предвидени в чл.33 ал.2 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено, а
материалите по него- да се изпратят на съответния прокурор. След като към
момента е налице издадено НП, то същото следва да бъде отменено, а образуваното
административнонаказателно производство- прекратено. Този извод произтича както
от цитираната по-горе норма, така и от обстоятелството, че настоящата инстанция
се явява такава, която осъществява въззивен контрол върху постановеното вече
наказателно постановление.
Ето защо при наличието на данни, че наказващият орган
е следвало да прекрати образуваното пред него производство, съдът следва да
отмени НП и да прекрати производството (арг. от чл.334 т.4 от НПК).
Мотивиран по този начин и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Пазарджишкият районен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 002963 от 11.10.2016 г. на началник Сектор в РУ- П. при ОД на МВР- П., с което на Б.А.П., с ЕГН- ********** ***, за нарушение на чл.64 ал.4 във
вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР му е
наложена глоба в размер на 200 лева, като
незаконосъобразно,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН
административнонаказателното производство, образувано срещу Б.А.П., с ЕГН- **********, с адрес ***, със
съставянето на АУАН с бланков № 669810 и рег. № 2963 от 20.09.2016 г.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. П. в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: