№ 26021
гр. София, 16.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. Б.
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. Б. Гражданско дело №
20251110113208 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от К. Б. К., ЕГН
**********, гр. София, ., чрез адв. Н. Н. - член на САК, със сл. адрес за
призоваване: гр. София, ., партер, ап. 1 срещу “Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ., за признаване за
установено, че К. Б. К., ЕГН **********, в качеството на собственик на имот -
апартамент № 2 с адрес гр. София, ., не дължи на “Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ., сума от общ размер на 6620,28 лева представляваща задължения
от главница и лихви за топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за
периода 06.2010 г. - 09.2024 г., ведно с произтичащите законови последствия за
разноски вкл. и за адвокатско възнаграждение.
В исковата молба са налице твърдения, че ищецът е собственик на
недвижим имот - апартамент № 2, етаж 1, находящ се на ., съгласно
Нотариален акт . г. и Протокол от 23.04.1974 г., вписа в книгата вписвания на ..
Жилището е част от сграда в режим на етажна собственост и имам абонатен
номер ********** в топлофикационното дружество. След многократни и
настойчиви обаждания от служители на ответника, че има неплатени
задължения за топлинна енергия и услуга дялово разпределение към
"Топлофикация София" ЕАД, посетих център за обслужване на клиенти,
откъдето била издадена подробна справка относно наличието на такива.
Видно от нея общото задължение за дължими главница и лихви, към
16.10.2024 г. възлиза на 6620,28 лева. След внимателен анализ на процесната
справка ищецът счита, че не дължИ претендираните суми, тъй като в нея са
1
вписани задължения с начална дата от 06.2010 г. - многократно превишаващи
законово предвидените погасителни срокове съгласно нормата на чл. 111, б.„в“
от ЗЗД, но в случая следва да се отбележи наличието на съществено
несъответствие, изразяващо се във факта, че процесните суми са начислени от
ответното дружество като задължение по партида за друг, неидентичен
топлоснабдяем имот, а именно апартамент № 1 на същия административен
адрес на сградата. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора
за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. От друга страна нормата на чл. 153 ЗЕ сочи, че
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Доколкото чл.
150 ал. 1 определя продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, то в т. 7 са
посочени видовете лични данни, които задължително се обработват от
топлопреносното предприятие, като изрично в т. „в“ е посочен адреса. И тъй
като в настоящия случай откритата партида се отнася за имот на който той не е
собственик, то счита, че няма качеството на потребител на топлинна енергия
за топлоснабдяем имот - апартамент № 1, поради което следва да се приеме,
че между страните липсва облигационно отношение по продажба на топлинна
енергия при условия на специални нормативни актове и в полза ответното
дружество не съществува вземане за цена на доставена ТЕ.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния
представител на ищеца копие, приемане на които като доказателства се иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника “Топлофикация София” ЕАД, чрез
процесуален представител Надежда Панкова - юрисконсулт, е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че доколкото дружеството твърди, че ищецът е
собственик на процесния топлоснабден имот и в това си качество се явява
клиент на топлинна енергия, съгласно Закона за енергетиката, както и предвид
факта, че има неплатени задължения към дружеството ни за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., на основание чл., 211 ГПК, в срока за отговор на
исковата молба, предявява насрещен иск, с отделна искова молба, приложение
2
към настоящия отговор. Намира, че за вземанията за неплатени задължения
към дружеството за периода от м.04.2013 г. до м.05.2015 г., е налице сила на
присъдено нещо, тъй като е било образувано гр. д. № 83334 от 2017 г., по
описа на СРС 150 с-в, със същия предмет, основание и страни, по което е
постановено решение, което е влязло в сила. Ето защо настоящото дело в тази
част следва да бъде прекратено.
Ответникът твърди, че действително по отношение на останалите суми,
предмет на исковата молба, е настъпила погасителна давност. Твърдение в
обратния смисъл, дружеството не е правило и не е претендирало
принудително заплащане на тези суми. Съобразно общоприетото в доктрината
и съдебната практика становище погасителната давност не води до погасяване
на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.
Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът
продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само
до доброволното му изпълнение съгласно чл. 118 от ЗЗД. Институтът на
погасителната давност въвежда концептуално и създава в полза на длъжника
едно правоунищожаващо възражение, което възниква от факта на предявяване
на иск. Обратното би означавало да бъде установено несъществуването на
материалното правоотношение. Възражението за изтекла погасителна давност
влече след себе си като правна последица единствено невъзможността на
кредитора за удовлетворение на претенцията по принудителен ред, като
материалното право не престава да съществува. Ищецът не е отправял искане
до „Топлофикация София” ЕАД за погасяване по давност на сумите, предмет
на настоящото производство, с което дружеството да не се е съобразило.
„Топлофикация София” ЕАД прилага института на погасителната давност. В
случай на желание от страна на клиента, дружеството ни сключва
споразумение съобразно решение № 331 на Столичен общински съвет, прието
на заседание на 27.06.2013 г., протокол № 42, с което приема и се съгласява да
не претендира заплащане на погасени по давност суми. Този способ се прилага
от 2013 г. и е напълно работещ и към настоящия момент. Ищецът не е
депозирал подобна молба към датата на подаването на настоящия отговор. В
този ред на мисли, настоящият съдебен спор се явява ненужен.
Видно от приложения към исковата молба нотариален акт за продажба на
недвижим имот Ва. продава на Б. К. В. процесния топлоснабден имот,
3
находящ се в гр. София, ., апартамент. С протокол от 23.04.1974 г.
апартаментът е предоставен в изключителна собственост на Б. К. В. и . В.а.
Ето защо, моли на основание чл. 186 ГПК да се изиска от Столична община,
район Средец да представи по делото удостоверения за наследници на Б. К. В.
и . В.а, от които ще се установи родствената връзка между тях и ищецът К. Б.
К..
Ищецът, в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, придобит
по наследство е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал, 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредбата за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ищецът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД
на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация
София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. Поискано е допускане на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с формулирани в
исковата молба задачи, както и изискване от трето, неучастващо, по делото
лице - Столична община, район Средец да представи по делото удостоверения
за наследници на Б. К. В. и . В.а. Представени са и писмени доказателства.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил и насрещни
искове против първоначалния ищец за заплащане на сумата в размер на
1635.88 лв. - главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., 328.47 лв. -
мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 11.04.25г., а за извършена
услуга за дялово разпределение - 94.60 лв. - главница за периода от м.03.22 г.
до м.04.2024г., 22,83 лв, - мораторна лихва за периода от 16.05.22 г. до 11,04.25
4
г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
подаване на иска до окончателното им изплащане за топлоснабден имот - гр.
София, общ. Средец, .. Твърди, че с ответника имат договорни
правоотношения при Общи условия, които имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите, С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София”
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от
2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В
раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31,
ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че
не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон,
а такава се начислява, в случай че клиентът изпадне в забава - след изтичане на
4 5-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е
изпадал в забава за тази сума, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху нея. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно
ОУ от 2016 г. „Топлофикация София” ЕАД начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни
сметки.
Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за аб. № 18547, е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не е погасил задължението си.
В изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в
5
която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
сървисис” ЕООД,
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2
ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от “Топлофикация
София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата - „Техем сървисис” ЕООД, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба за топлоснабдяването. За топлоснабдения
имот са издадени изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата
дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се
приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото. Иска на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде привлечена ФДР -
„Техем сървисис” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, . -
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на топлоснабдения имот.
Формулира искане за допускане на СТЕ и ССЕ, които да отговорят на
поставените задачи.
Ответникът по насрещните искове е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК. На първо място, в насрещната искова молба
ищцовото дружество не декларира и не представя сключен с К. К. писмен
договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ, поради което оспорва наличието на валидно насрещно
задължение за заплащане на исканата цена. Видно от представените
доказателства липсват и такива потвърждаващи, че К. К. изрично да е подавал
от свое име заявление – декларация, с която да е поискал откриване на
партида на свое име съгл. ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София" ЕАД на потребителите в гр. София. На
6
второ място, не е уточнен топлоснабдяемият обект с аб. № 18547, доколкото е
посочен непълен адрес в гр. София, . ?! и не възможно да се изведе извода
ответника по насрещния иск К. К. дали е съсобственик на процесния имот
нито, че е реален ползвател, респ. потребител на доставената от ищеца ТЕ.
Това е така, защото по делото няма въведени твърдения, нито ангажирани
доказателства във тази връзка. Представените писмени доказателства сочат
единствено на обратното, че всички издавани и относими към процесния
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. документи /фактури, изравнителни
сметки, главни отчети и др./ са на името на К. К. са относими за апартамент 1,
ул. „Цар Шишман“, вх. Б. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Доколкото в чл.
153, ал. 1 ЗЕ не се сочи конкретно, че разпоредбата се прилага единствено за
битови клиенти на топлинна на енергия, то следва, че всички
собственици/титуляри на вещно право на ползване на имоти, намиращи се в
топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, са потребители
(клиенти) на топлинна енергия, без оглед на това дали ползват енергията за
битови или за небитови нужди.
Следователно, по силата на чл. 153 ЗЕ, имаща характер на специална
спрямо нормата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ, доколкото касае специалната хипотеза на
топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост (каквато несъмнено е
процесната), от момента, в който е придобита собствеността върху процесния
имот, между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата на
което другият съсобственик на имота в топлоснабдената сграда (респ. на
клиент на топлинна енергия), е имал задължение да заплаща стойността на
доставяната от ищеца топлинна енергия.
Предвид обстоятелството, че всички документи, касаещи процесния период
за топлоснабден имот като е посочен имот, който не е собствен на К. К. то
следва горе наведеният извод, че липсата на облигационни отношения по
договор за съгласно и мотивите по т. 1 на тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, които намират приложение
в настоящия случай изключва обогатяването на ответницата по насрещния иск
с цената на претендираната като потребена топлинна енергия, както и
обедняването на ищеца, който има вземане към трето лице. На следващо
7
място, по отношение на предявения акцесорен иск за лихва, с оглед
неоснователността на главния иск, счита, че същия също се явява
неоснователен. При действието на ОУ от 2014 г. клиентите следва да заплащат
ежемесечните си задължения към ищеца след публикуването им в интернет -
действие, което по своето естество представлява покана, предвид което
давността за тези задължения е започвала да тече непосредствено след
изтичането на календарния месец, за който се отнасят по арг. от чл. 114, ал. 2
ЗЗД, т.е. от първия ден на следващия месец. Пак в ОУ е определено, че дялово
разпределение включва прогнозни начисления, като се дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва само върху стойността на топлинната
енергия, обективирана в общата фактура, която се изготвя след отчитане на
средствата за дялово разпределение при приключване на отчетния период. В
настоящия случай ищецът не е ангажирал доказателства за извършването на
публикация на общите фактури за процесните отчетните периоди, нито на
месечните, нито на общата фактура, поради което предявените акцесорни
искове за забава подлежат на цялостно отхвърляне като неоснователни. По
отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на ТЕ, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически
твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове
имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК и
насрещни осъдителни искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
При очертания с исковата молба предмет на спора, в тежест на ищеца по
главния иск е да докаже правния си интерес от иска, както и периода на
изтеклата давност, а в тежест на ответника и ищец по насрещните искове е да
докаже, че ищецът е собственик или ползвател на имот, който през процесния
период е ползвал топлинна енергия, доставена от ищеца, както и количеството
потребена енергия и нейната цена. Съдът указва на ищеца по насрещния иск,
че в негова тежест е да докаже основанието, на което претендира сумите и
техния размер, ползването на топлоенергията от ответника през процесния
8
период в количество, съответстващо на начислените суми - за БГВ, ползването
на топлоенергия и размера на задължението за сградна инсталация и за
общите части на сградата и размера на задължението за такса мощност,
периода и размера на обезщетението за забава. При направени от ответника
възражения, касаещи отрицателни факти, в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на онези от тях, от които извлича благоприятни за себе си
последици.
Ответникът следва да докаже положителните факти, от които черпи права.
Приложените към исковата молба документи са допустими като
доказателствени средства и относими към така очертания предмет на
доказване, поради което същите следва да бъдат допуснати като доказателства
по делото.
Основателни, като относими към предмета на спора и допустими са
исканията на ищеца по насрещния иск за назначаване на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи със задачи, формулирани в насрещната ИМ,
отговора на исковата молба, като вещото лице по СТЕ отговори и на
въпросите на ответника, а вещото лице по ССЕ отговори и на служебно
поставената задача да изчисли сумите в погасителна давност, като съобрази
тригодишен период преди депозиране на исковата молба. Основателно е и
искането на ищеца по насрещния иск за конституиране на трето лице –
помагач, както и за изискване от трето, неучастващо, по делото лице -
Столична община, район Средец да представи по делото удостоверения за
наследници на Б. К. В. и . В.а.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-
малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба, документи под опис.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи,
9
формулирани в насрещната искова молба и отговора на исковата молба, при
депозит в размер на 500 лв., вносими от ищеца по насрещния иск, в
едноседмичен срок от получаване на преписа от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Д. С., гр. София, у., т. ..
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в насрещната искова молба, отговора на исковата молба и
служебно поставената задача, при депозит 500 лв., вносими от ищеца, в
едноседмичен срок от получаване на преписа от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. И.а, от списъка на вещите лица към
СГС за 2022 г.
КОНСТИТУИРА „Техем сървисис” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. София, ., като трето лице помагач и му УКАЗВА да представи
отчетните документи за процесния период.
ДА СЕ ИЗИСКА от трето, неучастващо, по делото лице - Столична
община, район Средец да представи по делото удостоверения за наследници
на Б. К. В. и . В.а.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.10.2025 г. от 09.40 ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от
настоящото определение. На ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Вещите лица да се уведомят за възложената им експертиза и да се
призоват за съдебното заседание след представяне на доказателства за внесен
депозит за допуснатите експертизи.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10