Решение по дело №71/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.161, ал.1 от ЗЗ, във вр. с чл.165, ал.1 от ЗЗ.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 23.06.2010 г., Кърджалийския районен съд е прекратил производството по ЧНД № 529 по описа за 2010 г. на същия съд, като е приел, че не са налице предпоставките по чл.155 от ЗЗ.

Против така постановеното определение е постъпил П. от Р. П. – К., в който се твърди, че А. Ю. Ю. бил лице с психично разстройство по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето, нуждаещо се от специални здравни грижи. Това било потвърдено и от изслушания в съдебно заседание пред първоинстанционния съд психиатър от ДПБ – Г.К. – д-р Д.Атанасова. Сочи се също, че поради заболяването си А. Ю. Ю., може да извърши общественоопасни деяния, които от обективна страна разкривали признаците на престъпления, представляващи опасност за близките му, което се установявало от показанията на свидетелите Ю. Ю. – съпруга на лицето и Ю. Ю. – баща на лицето. При изслушването в съдебно заседание на д-р Д. Атанасова, заявила, че А. Ю. е опасен за близките си и към настоящия момент, независимо от лечението му от 08.06.2010 г. в ДП┴ – К.. В закона не били установени отрицателни предпоставки за настаняване на дадено лице за лечение, а именно същото да не е настанено към момента на разглеждане на делото по негово желание на лечение в лечебно заведение. С Решението на съда за задължително настаняване и лечение се целяло опазване на близките му, на обществото и на самото лице от опасното му състояние, която защита не можело да се постигне, ако се постави в зависимост от волята на самото лице да се лекува или не по свое желание в лечебното заведение. Прави се предложение на основание чл.161, ал.2 от ЗЗ, окръжният съд да отмени протестираното определение и да върне делото на Кърджалийския районен съд за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза.

В съдебно заседание, прокурорът от О. П. – К. поддържа протеста по изложените в същия съображения.

Ответникът по протеста А. Ю. Ю. лично и чрез назначения му С. З. адв. Х., оспорват протеста. Защитникът на В. счита, че няма спор, че А. Ю. е болен, но е осъзнал болестта си и доброволно е постъпил на лечение в ДПБ – К., където лечението му продължава вече месец и половина. Счита за нецелесъобразно, настаняването му на задължително лечение, след като резултата ще е същият, както при доброволното лечение. Моли съда да остави в сила определението на РС-К..

Окръжният съд, след като обсъди събраните по ЧНД № 529/2010 г. по описа на РС – К. доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в протеста на РП – К., констатира:

Протестът е неоснователен.

За да прекрати производството по делото, Кърджалийският районен съд е приел, че не са налице условията на чл.155 от Закона за здравето, тъй като А. Ю. Ю. е постъпил доброволно на лечение, видно от подписаната от същия декларация за информирано съгласие за лечение, както и заявеното от психиатъра, че в момента същият не представлява опасност за себе си и околните. Този извод на първоинстанционният съд е обоснован и правилен и се споделя от настоящата инстанция. На първо място от изявленията на А. Ю. Ю. пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция, става ясно, че същият желае да се лекува доброволно в ДПБ – Г.К. и се лекува вече в продължение на месец и половина, като изразява желание лечението му да продължи поне още около 15 дни, т.е. общо да бъде в рамките на два месеца. На следващо място от разпита на психиатъра Д. Атанасова в съдебно заседание пред първоинстанционния съд се установява, че А. Ю. е във влошено психично състояние, когато не приема лекарства и е опасен за себе си и за околните, но в момента няма такава опасност. В тази връзка следва да се посочи, че в протеста е дадено превратно тълкуване на показанията на психиатъра. От показанията на св.Ю. Ю. – съпруга на А. Ю. се установява, че веднъж А. я ударил, тъй като тя не слушала – не си гледала децата, но заявява, че тя не се страхува от съпруга си. Бащата на А. Ю. разказва, че се е случвало сина му да го удря леко по гърба няколко пъти, но на други хора не бил посягал и сега бил в болницата.

От анализа на тези доказателства, не може да се направи извод, че са налице предпоставките на чл.159, ал.1, във вр. с чл.155, във вр. с чл.146, ал.1, т.1 и 2 от Закона за здравето, което да налага назначаването на съдебно-психиатрична експертиза. Последната би установила дали е необходимо настаняването на лицето на задължително лечение или не, което обаче в настоящия случай се обезмисля, предвид че вече в рамките на месец и половина лицето се лекува доброволно. Т.е., ако се установи, че е налице необходимост от настаняване на задължително лечение, то резултатът би бил същият – лечение на лицето, каквото лечение понастоящем се провежда. В конкретния случай не е налице и кумулативно предвиденото изискване на чл.155 от ЗЗ, поради заболяването си да съществува опасност лицето да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им, което обстоятелство се установява от разпитания пред първоинстанционния съд психиатър, а и от провежданото понастоящем лечение. Или, в конкретния случай целта на задължителното лечение е постигната с доброволното постъпване на лицето за лечение. В тази връзка следва да се посочи, че Õ неоснователен довода в протеста, че в закона не съществувало изискване лицето да не е настанено по негово желание към момента на разглеждане на делото в лечебно заведение, тъй като необходимостта от задължително настаняване за лечение, ще е налице именно в случаите, когато лицето отказва да се лекува по собствено желание. Единствено в този случай, ако не се намира в лечебно заведение, където да се лекува, то може да бъде опасно за себе си и околните, което обуславя необходимостта от задължително лечение.

С оглед изложеното, като е счел, че не са налице законовите предпоставки за назначаването на експертиза и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.161, ал.2 от Закона за здравето, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено от Кърджалийския районен съд в открито съдебно заседание на 23.06.2010 г. по ЧНД № 529/2010 г. на същия съд, с което е прекратено производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.