Р Е Ш Е Н И Е
№ 700
гр. Пловдив, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при
участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 6847/2019 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
19-0333-000499/26.09.2019 г. на Н. РУ
Стамболийски при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Д.И.В. с ЕГН ********** ***
са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца за нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДВП/ на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДВП, както и е постановено
отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки на основание Наредба №
Із-2539/2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение.
Упълномощеният процесуален представител на
жалбоподателя ***. П. прави искане за отмяна на наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Заявява се позиция, че санкционираният не
е бил водач на автомобила, не го е бил управлявал. Не се оспорва, че е отказал
да бъде изпробван за алкохол с техническо средство и че не е дал кръв за
лабораторно изследване.
Жалбоподателят Д.И.В. се явява в съдебно заседание.
Заема позиция като процесуалния си представител – твърди, че не се е качвал в
автомобила да кара.
Въззиваемата страна РУ Стамболийски при ОД на МВР
Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата на Д.И.В. е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Д.И.В. *** е правоспособен водач на моторни превозни
средства от 1990 г. с придобити категории „С”, „В”, „М”, „АМ” и „ТКТ”. До м.
септември 2019 г. спрямо него били съставени 4 /четири/ на брой наказателни
постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, едно
от които било и за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП.
Около 1.50 ч. на 15.09.2019 г. полицейски автопатрул от
служители към РУ Стамболийски при ОД на МВР гр. Пловдив, сред които свидетелят Н.И.
– м. и. , и колегата му И. К. , при
извършване на обход в района на центъра на гр. Перущица видели движение на лек
автомобил „Ауди А6” с рег. № ********, като решили да извършат проверка на
водача. Автомобилът „Ауди А6” с рег. № ******** бил регистриран като собствен
на жалбоподателя Д.В. и към същия момент се управлявал от него. След подаване
на звуков и светлинен сигнал В. с управлявания от него автомобил бил спрян до №
74 на бул. „Иван Вазов” в гр. Перущица – на центъра на града. При поискване за
проверка на документите на водача и автомобила и при осъществената комуникация
с шофьора на полицаите им направило впечатление, че жалбоподателят лъха на
алкохол, поради което и го предупредили, че ще му бъде извършена проверка за
алкохол. Полицейските служители се свързали с дежурния в частта и поискали да
бъде изпратен служител от пътен контрол за извършване на проверката за алкохол.
На място пристигнал свидетелят А.Т. – инспектор „Пътен контрол” при РУ
Стамболийски. Д.В. бил приканен да бъде проверен за алкохол с техническо
средство – с „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARBA 0060, като му били разяснени от св. Т. и санкциите
при отказ да бъде изследван за наличие на алкохол, но водачът отказал.
Жалбоподателят, който бил извън автомобила, побягнал от полицаите, но бил
настигнат от св. И. и приканен да отиде към патрулния автомобил. В. започнал да
се държи грубо към полицаите, да ги заплашва с уволнение, да изтъква познанство
със свои високопоставени близки. Действията на полицейските служители по
спирането на автомобила управляван от жалбоподателя „Ауди А6” с рег. № ********,
приканването на водача В. за изпробване за алкохол и отказът на лицето да бъде
изпробван, както и бягството на лицето и хващането му от единия от полицаите и
последвалите отправени викове, обиди и заплахи били възприети от двама младежи,
намиращи се до денонощен магазин в близост до мястото на инцидента, една от
които била лице с имена В. С. К.
Заради това му поведение на Д.В., същият бил отведен в
полицейското управление, където от св. Т. му бил съставен акт за установяване
на административно нарушение – АУАН бл. № 406688/15.09.2019 г., за прието за
извършено административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП – за отказа му бъде
извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство – с „Алкотест
Дрегер 7510” с фабр. № ARBA 0060. Нарушителят отказал да подпише акта при
предявяването му, който отказ бил удостоверен с подпис на един свидетел. Против
констатациите по АУАН не били направени възражения и в срока за това по чл.44
ал.1 от ЗАНН.
Издаден бил от св. Т. и талон за изпращане на
медицинско изследване – в изпълнение на изискванията на чл.3А т.1 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване на концентрацията алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или
техни аналози, който талон също бил отказан да бъде подписан от нарушителя В.,
а отказът от подпис в талона също бил удостоверен с подпис на свидетел. Лицето Д.В.
било заведено до болнично заведение в гр. Пловдив за даване на кръв за
лабораторни изследвания за установяване наличие и концентрация на алкохол в
кръвта, но жалбоподателят отказал да даде и кръв. Отказът бил вписан в изготвен
от лекаря лист за преглед на пациент от 15.09.2019 г.
За случая по полицейската проверка на Д.В. и отказът
на последния да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство били
изготвени от свидетелите Т. и И. докладни записки до Н. а на РУ
Стамболийски.
За невъздържаното поведение на В. по отправяне на
обидни думи, закани спрямо полицейските служители му бил съставен пък акт за
констатиране на дребно хулиганство – Акт № 21/15.09.2019 г. По този акт и по
образувано съдебно производство – по АНД № 5677/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив ІІІ н. с., с Решение № 1665/15.09.2019 г. на нарушителя Д.В. било
наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на
основание чл.1 ал.1 т.2 от УБДХ – за извършена на 15.09.2019 г. проява на
дребно хулиганство. За да постанови това си Решение Съдът е ползвал като годни
доказателства дадени писмени обяснения за случая от лицата очевидци на поведението
на нарушителя В. К и Н.И..
Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка било издадено Наказателно постановление №
19-0033-000499/26.09.2019 г. от наказващият орган – Н. РУ Стамболийски при ОД на МВР гр. Пловдив, с
което били наложени административни наказания за нарушението на правилата за
движение по пътищата с дадена в постановлението правна квалификация като тази в
АУАН – по чл.174 ал.3 от ЗДВП. В НП в неговата описателна част административно –
наказващият орган вписал и че санкционираният не изпълнил предписанието за
медицинско изследване за вземане на биологични проби за химическо изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите Т. и И.,
частично от показанията на свидетеля П. , АУАН, талон за медицинско изследване,
лист за преглед на пациент, докладни записки, оправомощителна заповед, справка
за нарушител/водач, справка за съдимост, материали по АНД 5677/2019 г. по описа
на РС Пловдив ІІІ н. с. – като писмени доказателства.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Т. и
И. като обективни и последователни, кореспондиращи си помежду си и допълващи
се, съответстващи на писмените доказателства по делото, дадени от лица, които
са незаинтересовани от изхода на производството.
Необходимо е да се посочи от настоящата инстанция, че
от тези двама свидетели пряк очевидец на управлението на автомобила „Ауди А6” с рег. № ******** от страна
жалбоподателя Д.И.В. е свидетелят И., а за отказът на В. да бъде изпробван с
техническо средство – „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARBA 0060, показания се
дават и от двамата преки очевидци на този отказ свидетели – и И., и Т.. От
страна нито на жалбоподателя, нито на процесуалния му представител – било то
чрез жалбата, било то при излагане на доводите им по същество, било то и чрез
ангажиране на гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Н. П. –
приятел на жалбоподателя, се оспорва изложеното като факт в описателната част
на атакуваното наказателно постановление и то като съществен при правната
преценка за обективната съставомерност на административното нарушение по чл.174
ал.3 от ЗДВП, а именно отказът на Д.В. да бъде изпробван с техническото
средство за установяване на концентрацията на алкохол. Всички доказателства – и
писмени, и гласни, сочат, че В. при полицейската му проверка на 15.09.2019 г. е
отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр.
№ ARBA 0060, а това се приема и от съда като несъмнено случил се факт от
обективната действителност към обследвания момент.
Основния оспорван от страната жалбоподател по делото
факт е дали в посоченото време по АУАН и НП – около 1.55 часа на 15.09.2019 г.,
в гр. Перущица жалбоподателят В. е управлявал като водач собствения си
автомобил „Ауди А6” с рег. № ******** или не. Настоящият съдебен състав прие
въз основа на оценката си на всички събрани гласни и писмени доказателства, че Д.В.
е управлявал автомобила си преди да бъде приканен за проверка с техническо
средство за алкохол, и като такъв – водач на моторно превозно средство,
правилно и административната отговорност за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДВП
е насочена към него. За да достигне до този си извод съдът ползва, както се
посочи и по – горе показанията на прекия свидетел очевидец св. И., на писмените
доказателства – докладни записки за случая до Н. а на РУ Стамболийски – сочещи,
че В. е бил спрян за полицейска проверка при управление на автомобила му „Ауди
А6” с рег. № ********, АУАН бл. № 406688/15.09.2019 г. – в който е записано, че
В. е управлявал същия лек автомобил, талон за медицинска изследване – под №
0055432/15.09.2019 г., в който също е вписано, че В. е бил водач пак на същия
автомобил. По отношение на АУАН бл. № 406688/15.09.2019 г. съставен от св. Т.,
съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН,
ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито
констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез
възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
В съдебната фаза пред настоящата инстанция се
ангажираха от страната жалбоподател гласни доказателства, които да насочат
решаващата инстанция да се усъмни в достоверността на вписаните в АУАН
обстоятелства, а и показанията на свидетеля очевидец И., да опровергаят същите
– относно това, че В. е управлявал автомобила „Ауди А6” с рег. № ******** –
чрез показанията на разпитания свидетел П. . За тези показания съдът прие да се
довери в частта им относно заявеното за познанството на свидетеля с
жалбоподателя, за съвместната им работа с В. *** – доколкото в тази им част по
делото не са налични никакви други доказателства, които да ги разколебаят, още
повече пък да ги опровергаят. В частта обаче за това, че свидетелят П. е бил с колата си до колата на В., която била
паркирана на паркинг, както и че останал в колата и бил свидетел и на
проверката на документи от полицаите на жалбоподателя, и на идването по негови
думи на катаджията, и на отказа да дава алкохолна проба и дърпането на
жалбоподателя от това да бъде изпробван, до вкарването му в полицейския
автомобил, съдът прие показанията за недостоверни, за неотговарящи на
обективната действителност, за насочени към отпадане на ангажираната спрямо В.
административна отговорност, а не като правдиви и истински. За да не приеме
съдебният състав показанията на св. П. в
тази им част за обективни, се отчете това, че същите на първо място са
изолирани – няма други доказателства, които да ги подкрепят, дадени са на
следващо място от лице, което е в приятелски отношения с жалбоподателя –
съответно би се явил заинтересован, за разлика от другите свидетели по делото,
от изхода на производството, от констатираната непоследователност и обърканост
при излагане на част от факти и обстоятелства – че го бил взел от дома му в
Перущица и видели, че гумата му била мека, а след това, че автомобилът не бил
близо до дома му, и не на последно място преценената от съда нелогичност в
поведението този свидетел П. – да остане
непосредствено до мястото на проверка на В., при отворен прозорец на колата си
и да не прояви никаква комуникация с полицаите, най – малкото да се обозначи
като свидетел на случващото се и то спрямо негов приятел, за който приятел П. е убеден, че не е вършил нищо нередно, вкл. и
да се е качвал да управлява колата си.
По отношение на цитираното неколкократно и в жалбата против
обжалваното наказателно постановление, и в съдебните прения при хода на делото
по същество, от страна на процесуалния представител на санкционирания Решение
по АНД 5677/2019 г. по описа на РС Пловдив ІІІ н. с., следва да се посочи, че
съдът ползва и Решението, а и материалите по цялото АНД дело като писмени
доказателства, доколкото чрез него се приема за неоспорим факт, предвид наличие
на влязъл в сила съдебен акт, извършването на проява на дребно хулиганство от
страна на жалбоподателя, там нарушител, Д.И.В. по см. на чл.1 ал.1 т.2 от УБДХ,
изразяваща се в отправяне на 15.09.2019 г. на обидни реплики по отношение на
полицейски служители, с което е нарушил обществения ред – след като е бил
отказал да бъде изпробван с техническото средство за алкохол. Както изтъква
процесуалния представител на жалбоподателя съдебният състав по АНД 5677/2019 г.
в мотивите си към Решението си се е позовал на обяснения на лицето В. К, но вниквайки в съдържанието на дадените от
нея писмени обяснения, същата е посочила и спирането от полицейски автомобил на
лек автомобил комби, сив на цвят, с шофьор лице, което познава като Д. ***, и
опита на проверявания водача да избяга от проверката му за алкохол, и
настигането и хващането му от единия от полицаите, цитира след това и
отправените обидни думи и изрази от страна на нарушителя. За същите
възпроизведени обстоятелства, изложени в писмен вид обяснения, част от
доказателствената съвкупност по АНД 5677/2019 г., са налични в настоящото производство
показания на прекия очевидец на цялостното поведение на жалбоподателя към
15.09.2019 г. свидетелят Н.И., които съдът кредитира изцяло по посочени по –
горе причини.
Пак все с оглед наведеното в жалбата, а и в съдебно
заседание от страната жалбоподател за това дали бил пил или не Д.В. алкохол,
дали е бил повлиян от алкохол или не – това е без значение за съставомерността
на административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП – основното е субектът на
административна отговорност да е бил водач на моторно превозно средство и да е отказал
проверка за алкохол с техническо средство – неща, които са налице спрямо Д.В. в
процесния случай.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка
съдът прие, че жалбоподателят Д.И.В. с поведението си на 15.09.2019 г. около
1.55 часа е осъществил състава на административното нарушение по чл.174 ал.3 от
ЗДВП, тъй като като водач на моторно превозно средство – на лек автомобил „Ауди
А6” с рег. № ********, в гр. Перущица е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол – с техническо
средство дрегер.
Това нарушение според настоящата инстанция е подведено
правилно към уреждащата го правна норма както в акта от актосъставителя, така и
в наказателното постановление от административно – наказващият орган.
Както се посочи и по – горе обстоятелството дали
лицето е било употребило алкохол или не е без значение за съставомерността на
административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП. При всички случаи на отказ
от извършване на проверка с техническо средство съответното длъжностно лице от
службата за контрол /в случая това е служителят на РУ Стамоблийски св.
Поицейски инспектор А.Т./ е длъжно да издаде талон за медицинско изследване с
оглед извършване на лабораторни изследвания за установяване употребата на
алкохол у водача на моторното превозно средство /по аргумент от чл.3А т.1 от
Наредба № 1/19.07.2017 г./. С издаването на талон за медицинско изследване не
се елиминира възможността за осъществяване на състав на административно
нарушение по см. на чл.174 ал.3 от ЗДВП, изразяващо се в отказ на водач на
моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол.
Административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП е
пълно и коректно изписано не само словесно, но и цифрово както от
актосъставителя, така и от административно – наказващият орган. Нарушителят е
бил наясно още от самото начало на административното производство за вмененото
му за извършено нарушение, доколкото и в описателната част на наказателното
постановление са изложени всички обстоятелства от значение за преценката за
съставомерността от обективна и субективна страна на процесното нарушение по
чл.174 ал.3 от ЗДВП.
Правилно според съдебния състав е приложена и
санкционната разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДВП с наложени съответно предвидени
наказания по вид и размер за конкретното административно нарушение. Следва да
се посочи, че предвидените административни наказания са конкретно определени от
законодателя – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 2 години, така че и съдът не би могъл да промени същите в насока
евентуално на тяхното намаляване. Няма допуснато нарушение на материалния закон
при прилагане на нормата на чл.174 ал.3 от ЗДВП – и като нарушена, и като
предвиждаща съответната за уреденото нарушение санкция, доколкото това е
предвиден от самия законотворец подход в една и съща разпоредба да са уредени и
елементите от състава на нарушението, и предвиденото наказание, намиращ
приложение и при много други административни нарушения по ЗДВП.
В съответствие с изискванията на Наредба № І з –
2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, на водача Д.В. е постановено да се отнемат 12 контролни точки за
нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДВП.
Не може според съда случаят да се квалифицира и като
маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото както се и посочи и по – горе от
справката за нарушител/водач се установява, че до извършването на нарушението
от 15.09.2019 г. по чл.174 ал.3 от ЗДВП жалбоподателят В. е бил санкциониран за
нарушения на правилата за движение по пътищата с предходни наказателни
постановления, включително и за административно нарушение по чл.174 ал.3 от
ЗДВП, т. е. процесното нарушение не се явява инцидентна, изолирана проява от
страна на жалбоподателя като водач на пътно превозно средство. Освен това по
делото няма и не са и ангажирани от страната жалбоподател доказателства за
някакви многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност
обстоятелства, които да омаловажават деятелността на нарушителя към 15.09.2019
г. до степен да не следва да носи никаква административна отговорност за
незаконосъобразното си и общественоопасно поведение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В хода на административното производство съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават
наказателното постановление изцяло и да налагат пълната му отмяна като
неправилно и незаконосъобразно.
С оглед на горното настоящата инстанция прие, че
наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от горното ПРС ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0333-000499/26.09.2019 г. на Н. РУ
Стамболийски при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Д.И.В. с ЕГН ********** ***
са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца за нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДВП/ на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДВП, както и е постановено
отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки на основание Наредба №
Із-2539/2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно
с оригинала.
ВК