РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Белоградчик, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200148 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Е. К. от гр. Б., с ЕГН **********, срещу
НП № 11-01-976/2022/10.05.2023 г. на Директора на АДФИ - София, с което й
е наложена глоба в размер на 200,00 лв., на основание чл.141 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.142 ал.2 от ППЗОП /в сила от 15.04.2016 г./ вр. чл.32 ал.1 от ЗАНН, за
извършено нарушение на чл.58 ал.1 от ППЗОП /ДВ. бр. 28/08.04.2016 г. в
сила от 15.04.2016 г./.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП, отрича
се извършване на нарушение, като се моли отмяната на НП. Твърди се, че
неправилно АНО е приел неприложимост на правото на комисията, назначена
от възложителя, да извършва допълнителен контрол / да изисква разяснения и
обяснения/ на заявеното от участниците, респ. на предложенията им, при
процедурата по събиране на оферти с обява, като вид по-облекчена процедура
за възлагане на обществена поръчка. Претендират се разноски – адвокатско
възнаграждение. В с. з. процесуалният представител на жалбоподателя
1
поддържа жалбата, а в писмена защита - излага доводи за не обоснованост
аргументите на АНО – че оценителната комисия няма правомощие да
отстранява участници. Респ. отричат се неправилни действия на членовете на
Комисията, както и осъществяване състав на нарушение по чл.58 ал.1 от
ППЗОП. Цитира се и съдебна практика в подкрепа твръденията от името на
жалбоподателя.
Въззиваемата страна не се явява лично, нито изпраща свой процесуален
представител по делото, но депозира писмено становище, в което моли да
бъде потвърдено НП, като твърди, че жалбата е неоснователна, доказано е
извършването на нарушението описано в НП, и то от жалбоподателя,
установена е вината му за това, поради което се иска да бъде потвърдено
атакуваното НП. Моли се, при отмяна на НП , съдът да не присъжда разноски
на насрещната страна, поради липса на такива – не е доказано, че са
направени, алтернативно се иска присъждането им в минимален размер,
прави се и възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Със Заповед № ФК-10-926/04.11.2022 г. на директора на АДФИ, на ст.
финансов инспектор В. В. е възложено извършването на инспекция в Община
Белоградчик, относно законосъобразността на проведената и възложена през
2020 г. обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява от 14.02.2020 г.,
с предмет „Изготвяне на инвестиционни проекти във фаза „Технически“ и
последващо осъществяване на авторски надзор по време на изпълнение на
СМР на многофамилни жилищни сгради на територията на гр. Белоградчик“,
като поръчката е с две обособени позиции. В. следвало да провери спазването
на нормативната уредба в областта на обществените поръчки, а това да
извърши в срок от 08.11.2022 г. – до 05.12.22 г., удължен до 06.12.22 г. , с
втора заповед на директора на АДФИ.
В хода на своята проверка, В. В. констатирала, че кмета на Община
Белоградчик – на 25.02.2020 г., със своята Заповед № 215 от същата дата, на
осн. чл.103 ал.1 от ЗОП е назначил тричленна Комисия във връзка с възлагане
на гореописаната обществена поръчка. Един от членовете на комисията е
жалбоподателят А. К..
2
Съгласно заповедта на Кмета, на указаната й дата – 25.02.2020 г.,
Комисията се събрала и отворила постъпилите оферти на участниците в
обявената поръчка. Разгледала същите и констатирала, че двама от
участниците – „Селко 7“ ЕООД гр. София и „Билдингконсулт МГ“ ЕООД гр.
София, са представили, като останалите участници, всички необходими
документи – по всяка от позициите № 1 и № 2 по поръчката, отговарят на
изискванията за лично състояние и съответствие с критериите за подбор. Но и
двата посочени участника, в техническите си оферти по всяка обособена
позиция от поръчката, са заявили минимални срокове – съответно 4 и 3 дни
„Селко 7“ ЕООД и 2 дни – „Билдингконсулт МГ“ ЕООД, като такива за
изпълнение на поръчката по позициите. Така визираните срокове, Комисията
е преценила като твърде кратки, житейски и практически невъзможни, и е
изискала обосновка – доказване възможностите на участниците в такива
кратки срокове за изпълнят задълженията си. Единият участник „Селко 7“ в
срок депозирал данни, които според него установяват възможностите му са
изпълни евентуално възложено проектиране по поръчката, а „Билдингколсулт
МГ“ – не депозирал никакви обосновки. При тези обстоятелства, Комисията
единодушно, т.е. всички нейни членове – вкл. и жалбоподателят К.,
предложили за отстраняване двата участника – „Селко 7“ ЕООД-София и
„Билдингконсулт МГ“ ЕООД-София от провежданата процедура по възлагане
на поръчката – на осн. чл.107 т.2 б. “а“ от ЗОП и на 05.03.2020 г., съставили
Протокол от заседанието си по разглеждане и оценяване на постъпилите
оферти за участие в провежданата обществена поръчка, в който извършили
класиране на останалите участници, подали оферти по обявената поръчка, без
да включат в класирането предложените за отстраняване такива.
Същевременно, в обявата на възложителя – Кмета на община
Белоградчик, проверяващата В. не видяла критерий „минимален срок“ за
извършване на дейностите по изготвянето на проектите за сградите. Такъв
срок имало само максимален, заложен от възложителя – до 20 дни от
възлагането.
Св. В. В. преценила, че членовете на Комисията незаконосъобразно са
се възползвали от законовите разпоредби на чл.104 аб.5 от ЗОП и чл.54 ал.13
от ППЗОП – нямайки правото да прилагат същите в повежданата процедура
по възлагане на обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява и респ.
3
неоснователно са изискали обосновки от участници в процедурата – „Селко
7“ ЕООД и „Билдингконсулт МГ“ ЕООД. А след това и неправилно са
предложили за отстраняване двата участника и не са класирали офертите им,
съобразно степента на съответствие с предварително обявените от
възложителя условия, каквото класиране е сторено за офертите на останалите
участници. Според В., с това си поведение всеки един от членовете на
комисията – т.е. вкл. и жалбоподателят А. К. в случая – е нарушила чл.58 ал.1
от ППЗОП.
На 01.12.2022 г., в гр. Белоградчик, в присъствието на нарушителя и
един свидетел на съставяне на акта, с посочени подробно лични данни и
адрес, и въз основа на изброени официални документи, В. В. съставила АУАН
№ 11-01-977 от същата дата на А. Е. К., в качеството й на член на комисия,
назначена със Заповед № 215/25.02.2020 г на Кмета на община Белоградчик.
Актът бил връчен на нарушителя, който след това депозирал пред АНО
писмени възражения по него. Въз основа на акта е издадено и обжалваното
НП № 11-01-976/2022/10.05.2023 г. на Директора на АДФИ – София.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът на първо място, не намира за основателен довода на въззиваемата
стана, за неприложимост разпоредбата на чл.104 ал.5 от ЗОП /респ. чл.54
ал.13 от ППЗОП/ към процедурите за възлагане обществена поръчка по
събиране на оферти чрез обява. Респ. съдът намира за аргументиран довода на
представителя на жалбоподателя, че именно от разпоредбата на чл.195 от
ЗОП, в спорния вид процедура за възлагане на обществена поръчка – се
допуска възможност помощната комисия по реда на чл.104 ал.5 от закона, да
може да изисква от участниците да предоставят разяснения или
допълнителни доказателства за данни, посочени в офертите им. Разпоредбата
на чл.195 от ЗОП указва, че правилата, регламентирани в Част I и Част II от
закона, се прилагат за неуредените въпроси в „тази глава“, а тя в случая е
Глава 26 –„ СЪБИРАНЕ НА ОФЕРТИ С ОБЯВА. ПОКАНА ДО
ОПРЕДЕЛЕНИ ЛИЦА“. В Част II от ЗОП се намира именно и чл.104 от ЗОП /
доразвит и в чл.54 ал.13 от ППЗОП/, т.е. той е приложим и при процедури по
4
събиране на оферти с обяви“. За съда това обстоятелство е безспорно, както
по направен от него самия извод при тълкуване на закона, така и следва от
установената в същата насока съдебна практика на ВАС и други съдилища в
страната.
При това положение, в разглеждания от съда казус, съвсем
законосъобразно помощната комисия, действайки в условията на оперативна
самостоятелност, след като е преценила неяснота по две от подадените
оферти от участници в процедурата по възлагане на обществената поръчка, е
изискала обосновка на предложенията на тези участници, относно фактите,
излагани в предложенията – досежно заявени от самите участници
минимални срокове за изпълнение задълженията по евентуално възложена
поръчка. Независимо, че наистина възложителят не е определил
първоначално изрично като критерий „минимален срок“ за изпълнение на
поръчката, възникналата неяснота у комисията, при така подадената й
информация от участниците – срокове от 2, 3 и 4 дни, е следвало и е могла
единствено по този ред да бъде отстранена.
От страна на АНО се твърди, че комисията е възвела един вид
допълнително изискване от възложителя, което не е било посочено в
документацията по обществената поръчка при обявяването й, както и
незаконосъобразно се е възползвала от възможностите на чл.104 ал.5 от ЗОП /
чл.54 ал.13 ППЗОП/, като по този начин и незаконосъобразно са отстранени
от процедурата два участника, поради факта, че единият въобще не е
представил изискана му обосновка по това допълнително условие, а вторият –
че представеното него не е прието за основателно, а като последствие от това
отстраняване – и че помощния орган незаконосъобразно не е включил в
класирането всички участници, респ. изключил е тези, което е предложил на
възложителя за отстраняване. От своя страна, жалбоподателят излага, че
Комисията и в частност самият той, като неин член, правилно е извършил
класирането на останалите само участници, не включвайки в него
предложените за отстраняване, т.е. тези които е приел, че не се допускат
въобще до класиране.
След като по-горе съдът изложи мотиви, защо приема за съответно на
закона, правомощието на помощния орган /Комисията/ по чл.104 ал.5 от ЗОП,
респ. чл.54 ал.13 от ППЗОП, то на второ място, намира и че действията на
5
Комисията като цяло и на членовете й по отделно, са допустими, а мотиви на
този орган, с които не е приета обосновката на „Селко 7“ ЕООД, както и е
отчетена липсата на такава от „Билдингконсулт МГ“ ООД, са надлежно
изложени в протокола от работата на органа – налични са, адекватни са и
относими към предмета на поръчката и към изясняваните допълнително
обстоятелства.Тези мотиви са подписани без възражения или особено мнение
от всеки едни член ат Комисията, т.е. те представляват становище, мнение а
всеки един член, вкл. и на жалбоподателя. От една страна, „Билдингконсулт
МГ“ ООД въобще не се аргументира за предложения от него твърде кратък
срок на изпълнение на поръчката при евентуално възлагане на това дружество
същата, а от друга – „Селко 7“ ЕООД излага обяснения за оферирания от него
кратък срок, в насока кадрова и техническа обезпеченост, предходен опит в
подобни дейности и представя писмени доказателства – УдостовеР.я за добро
изпълнение от възложители.
При така констатираните липса на обосновка от единия участник
въобще и представените доказателства и изложени твърдения за опит и
възможности от другия, съдът намира, че членовете на Комисията,
единодушно са представили на възложителя в протокола си конкретни и
коректни мотиви за предложението си за отстраняване на участници и
извършеното в последствие класиране на допуснатите само до такова, според
нея участници. Жалбоподателят, като един от членовете на помощния орган,
при своята преценка на офертите на „Селко 7“ ЕООД и „Билдингконсулт МГ“
ООД, оценявайки оферираните обстоятелства – относно време на
приключване на поръчката, вкл. и в депозираната обосновка, е упражнил своя
лична аналитична дейност, която вече е извън контрола за законосъобразност
от съда. Той е мотивирал преценката си – защо не приема за достатъчни и
обосновани доказателствата, представени в обосновката на участника „Селко
7“ ЕООД и „отказа“ на втория поканен участник да се обоснове относно
заявения кратък срок за изпълнение на поръчката. След като в преценката си,
жалбоподателят, е приел за необективна обосновката на единият запитан
участник и липсата въобще на такава – от другия, то той има основание, по
свое вътрешно убеждение, да вземе решение за предлагане на възложителя да
отстрани участници, като при такова решение на възложителя, то в
класирането не следва и да се включат тези участници.
Водим от всичко, посочено до тук, съдът не приема за установено,
6
доказано, че жалб. А. К. е извършила нарушение по чл.58 ал.1 от ЗППЗОП,
като в класирането на участниците в провежданата процедура по възлагане на
обществена поръчка не е включила предложените за отстраняване участници,
които е преценила, че те не следва да се допускат в това класиране.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимото в случая минимално такова е в размер на 400,00 лв. Съдът обаче,
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 800,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, отчитайки
тежестта на приписаното нарушение, фактическата и правна сложност на
казуса, и предвид представените по делото пълномощно и договор за правна
защита и съдействие с адвокат, удостовеР.ето и че възнаграждението е
платено – отразено изрично в съответния реквизит на договора, поради което
и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-01-976/2022/
10.05.2023 г. на Директора на АДФИ - София, с което е наложена на А. Е. К.
от гр. Б., с ЕГН **********, глоба в размер на 200,00 лв., на основание чл.141
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.142 ал.2 от ППЗОП /в сила от 15.04.2016 г./ вр. чл.32 ал.1
от ЗАНН, за извършено нарушение на чл.58 ал.1 от ППЗОП /ДВ. бр.
28/08.04.2016 г. в сила от 15.04.2016 г./.
ОСЪЖДА АДФИ-София с адрес на управление гр. София, ул. “Л.“ № ...,
с ЕИК *********., да заплати на А. Е. К. от гр. Б., обл. В., ул. „К. Б. I“ № ...,, с
ЕГН **********, направените по делото разноски за възнаграждение на
7
представител по делото – адвокат, в размер на 800,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8