Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ……. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, III въззивен
състав, в публично заседание на тринадесети
декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на
секретаря Радка Георгиева и прокурора Томи Наков, разгледа докладваното от младши
съдия Спасенов ВНОХД № 5033 по описа
за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С решение от 23.11.2017 г. по
НОХД № 7877/2015 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, обвиняемият Л.А.Х. е
признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3,
б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като
на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, първоинстанционният съд го е оправдал
по така повдигнатото обвинение.
Със същото решение, СРС, НО, 20
състав е признал обвиняемия М.В.Л. за виновен в извършването на престъпление по
чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. чл.
78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 2500 лева. На основание чл. 304 от НПК,
първоинстанционният съд оправдал обвиняемия М.В.Л. за това деянието по чл. 343,
ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3 от НК да е извършено в условията на независимо съпричиняване с лицето Л.А.Х.,
ЕГН **********, управлявал автомобил със специален режим на движение марка
„Опел“, модел „Виваро“, рег. № ********.
На основание чл. 343г от НК,
районният съд наложил на обвиняемия Л. наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от две години, считано от датата на влизане в сила на решението.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обвиняемият М.В.Л. е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 1275,83
лева, представляваща направени по делото разноски в хода на досъдебното
производство, както и по сметка на СРС сумата от 360 лева, представляваща
направени по делото разноски в хода на съдебното производство.
На основание чл. 190, ал. 2 от НПК, обвиняемият М.В.Л. е осъден да заплати държавна такса в размер на по 5
лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Срещу решението в срок е постъпил
въззивен протест и допълнителни съображения към него, подадени от прокурор при
СРП, с които се атакува горепосоченото решение на СРС, НО, 20 състав,
постановено по НОХД № 7877/2015 г. в частта, с която е признат за невиновен и е
оправдан обвиняемия Л.А.Х..
В протеста се прави искане
решението да бъде отменено в протестираната му част и да бъде постановено ново,
с което обвиняемия Л.А.Х. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В протеста и в допълнението към
него се излагат съображения за неправилност на постановеното решение, като се
сочи, че обвинението срещу обвиняемия Л.А.Х. е подкрепено по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства.
Изтъква се, че
първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал заключението на комплексната
медико-автотехническа експертиза относно извода на вещите лица, че причина за
настъпването на процесното ПТП е и субективното поведение на обвиняемия Л.Х.,
който навлизайки в кръстовището при забраняващ сигнал на светофарната уредба с
управлявания от него специален автомобил с включен светлинен и звуков сигнал,
не се е движел със скорост, която да му позволи да извърши преминаването
безопасно. Посочва се, че движейки се със скорост от 63 км/ч, която е
установена от вещите лица по комплексната медико-автотехническа експертиза,
обвиняемият Х. е нарушил разпоредбите на чл. 92, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с което виновно е допринесъл за настъпването на
процесното ПТП.
Твърди се, че обвиняемият Х. бил
избрал скорост на движение, която не би му позволила да премине безопасно през
кръстовището, като се посочва, че същият е бил длъжен и е могъл да предвиди, че
при преминаване през кръстовище пълно с превозни средства и пешеходци, на
забранен сигнал на светофара е съвсем реално и възможно в кръстовището да
навлезе друго моторно превозно средство, поради което е следвало да избере
скорост на движение, която да му позволи да реагира своевременно и да премине
безопасно.
С протеста не се правят искания
за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 15.11.2018
г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняеми и свидетели,
изслушването на експертизи и ангажирането на веществени доказателства.
Пред въззивния съд представителят
на Софийска градска прокуратура поддържа протеста и допълнението към него. Моли
за неговото уважаване по изложените в същия съображения.
В
съдебно заседание пред въззивният съд защитникът на обвиняемия Л.Х. – адв. Е.С.И.,
моли въззивният съд да приеме протеста и допълнението към него за изцяло
неоснователни, да ги остави без уважение и да потвърди първоинстанционната
присъда като правилна, законосъобразна и мотивирана.
Обвиняемият
Х. заявява, че желае първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Защитникът
на обвиняемия М.В.Л. – адв. З.С., моли контролираният съдебен акт да бъде
потвърден, в частта относно неговия подзащитен. Излага твърдения, че намира
същия за правилен, обоснован и законосъобразен.
Обвиняемият
Л. поддържа изложеното от неговия защитник.
В
последната си дума обвиняемият Л.А.Х., моли да бъде признат за невиновен.
В
последната си дума обвиняемият М.В.Л., моли да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
контролираната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е разгледал делото по реда на глава двадесет и осма от
НПК. В хода му пред първоинстанционния съд са събрани доказателствени източници
от различен вид. Изслушани са обясненията на обвиняемите Л.А.Х. и М.В.Л., както
и показания на свидетелите П.И.К., Д.В.В., П.А.Ц., М.Г.М., П.П.К., Е.А.П., С.М.В.,
В.С.Е.-Ч.и И.П.Д.. На основание чл. 378, ал. 2 от НПК при постановяването на
решението си, районният съд се е ползвал и от събраните в досъдебното
производство доказателства, в това число от показанията на горепосочените
свидетели, дадени в хода на разследването пред органите на досъдебното
производство, а също така и на показанията на свидетелите С.М.С., И.В.Г., Н.Г.Ц.,
Ц.С.Р., Т.И.Н., С.Б.Й., Д.В.А., А.К.К., Г.Л.И.и С.С.Г.. Прието и приобщено към
доказателствата по делото е и заключението по изготвената в хода на досъдебното
производство комплексна медико-автотехническа експертиза. Районният съд,
съобразявайки, че делото е внесено за разглеждане с постановление по чл. 375 от НПК, обстоятелството, че производството по Глава двадесет и осма от НПК позволява
да се преценяват събраните в досъдебното производство доказателства и на
основание чл. 378, ал. 2 от НПК се е ползвал от заключенията на извършените в
хода на досъдебното производство съдебно-медицински експертизи за П.И.К., Д.В.В.,
Л.А.Х. и С.Н.С., от допълнителните такива за лицата П.И.К. и Д.В.В., от
комплексните съдебно-медицински експертизи за П.И.К. и Д.В.В., както и от
заключението на вещото лице по видео-техническата експертиза. Приобщени са на
основание чл. 283 НПК и чл. 378, ал. 2 от НПК и приложените по делото писмени
доказателства, а именно: протокол за оглед на местопроишествие, ведно със скица
и фотоалбум към него; констативен протокол № К-676/26.06.2014 г.; справка от
МВР-Д „Национален център 112“; епикризи, издадени от УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ –
клиника по Неврохирургия и МБАЛ „НКБ“ ЕАД и СМУ № С-377/2015 г. от 08.12.2015
г., издадени на лицето Л.А.Х.; фиш за С.М.П., издаден на 26.06.2014 г.,
болнични листове от 26.06.2014 г. и 01.07.2014 г., както и протокол от
04.07.2014 г. за извършено компютърно-томографско изследване, всички за лицето П.И.К.;
медицинско направление от 01.07.2014 г. и епикриза от Токуда Болница –
Неврохирургия за лицето Д.В.В.; фиш за С.М.П. от 26.06.2014 г. и епикризи от
УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ – Клиника по детска травматология от м. юли и август
2014 г. за лицето С.Н.С.; справки за съдимост на обвиняемите Л.А.Х. и М.В.Л..
В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на събраните
доказателствени източници, Софийски градски съд прие следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият Л.А.Х. е роден на ***
***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование,
работи като шофьор в „С.М.П.“, живущ ***, с ЕГН **********.
Обвиняемият М.В.Л. е роден на ***
г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно
образование, безработен, живущ ***, с ЕГН **********.
Обвиняемият Л.А.Х. работил като
водач на моторно превозно средство със специален режим на движение – шофьор на
линейка към Център за С.М.П. – гр. София. Същият към 26.06.2014 г. бил правоспособен
водач на МПС, категория „C“.
Обвиняемият М.Л. притежавал
валидно издадено на негово име свидетелство за управление на моторно превозно
средство категория „B“, като
същият към 26.06.2014 г. бил правоспособен водач на МПС от същата категория.
На 26.06.2014 г., обвиняемият Х.
бил на работа и изпълнявал служебните си задължения, като водач на моторно
превозно средство със специален режим на движение към Център за С.М.П. – гр.
София, а именно линейка „Опел Виваро“, с рег. № ********. Около 21:20 часа бил
получен сигнал за реализирано тежко ПТП на улица „202“ до надлез „Надежда“, при
което тежко било пострадало лице от женски пол. На сигнала бил изпратен екип на
С.М.П., включващ лекар – свидетелят П.К., медицинска сестра – свидетелката Д.В.и
шофьор – обвиняемият Л.Х.. Екипът пристигнал на адреса на местопроишествието
около 21:29 часа. На място било установено, че пострадалото лице е в критично
състояние, като при същото било установено открито счупване на лява раменна
кост, с визуализация на костен фрагмент от мястото на счупването, левият долен
крайник на пострадалото лице бил в патологично приведено положение и при опита
да се повдигне тялото се установило счупване на таза вляво, което наложило
поставянето на пострадалата върху твърда гръбначна шина. Пострадалата била
качена в линейката, като свидетелите К. и В.се качили при нея, за да оказват
спешна помощ и да следят състоянието ѝ по време на транспортирането до
УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“. По указание на свидетелите К. и В.и предвид критичното
състояние на пострадалата, което застрашавало живота ѝ, обвиняемият Х.
включил светлинния и звуков сигнал на управляваното от него моторно превозно
средство със специален режим на движение и потеглил към УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“
по най-краткия възможен маршрут през ул. „Опълченска“. Времето било сухо, с
добра видимост, предвид наличието и на работещо улично осветление. Движението в
района на кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ и ул. „Опълченска“
било нормално натоварено, като движението се регулирало с работеща в нормален
режим светофарна уредба. Пътното платно на ул. „Опълченска“ в района преди
кръстовището с бул. „Александър Стамболийски“ било предназначено за движение в
двете посоки, като в посоката от бул. „Тодор Александров“ към ул. „Партений
Нишавски“ имало три пътни ленти за движение с асфалтова пътна настилка, суха,
без неравности и посипаности по нея.
Около 21:40 часа, обвиняемият Х.,
управлявайки моторното превозно средство със специален режим на движение -
линейка „Опел Виваро“, с рег. № ********, приближил кръстовището на ул.
„Опълченска“ и бул. „Александър Стамболийски“, като възприемайки наближаваща
линейка с включен светлинен и звуков сигнал, останалите участници в движението
останали на място и не преминали през кръстовището, като по този начин
осигурили възможност за водача на линейката да премине бързо и безпрепятствено
през кръстовището. Обвиняемият Х., възприемайки поведението на останалите
участници в движението, както и обстоятелството, че сигналът на светофарната
уредба в неговата посока на движение е червен, намалил скоростта, като
виждайки, че по бул. „Александър Стамболийски“ и в двете посоки на движение не
се движат превозни средства и пешеходци, навлязъл в кръстовището.
В същото време, обвиняемият М.В.Л.
управлявал лек автомобил „Деу Есперо“, с рег. № ********по бул. „Александър
Стамболийски“ с посока на движение от ул. „Осогово“ към ул. „Отец Пайсий“. В
автомобила заедно с обвиняемия Л. пътувала и свидетелката И.П.Д.. Пътното
платно на бул. „Александър Стамболийски“ било предназначено за движение в двете
посоки. В посока от ул. „Осогово“ към ул. „Опълченска“ имало три пътни ленти за
движение – дясна пътна лента за десен завой и две пътни ленти за движение
направо. В средата между двете платна за движение на моторни превозни средства
имало двупосочно трамвайно трасе. Управляваният от обвиняемия М.Л. лек автомобил
се движил в лентата за движение направо. В посоката на движение на Л.,
светофарът на кръстовището между бул. „Александър Стамболийски“ и ул.
„Опълченска“ бил със зелен разрешителен сигнал, като въпреки това обстоятелство
движещите се в неговата лента за движение автомобили спрели, каквото направили
и автомобилите, движещи се в обратната посока на движение, предвид
приближаващата се линейка с включен специален звуков и светлинен сигнал,
управлявана от обвиняемия Х.. Възприемайки спрелите пред него автомобили и
зеления разрешителен сигнал на светофарната уредба, обвиняемият Л. взел решение
и предприел маневра, с която заобиколил спрелите в неговата лента за движение
автомобили, спрели на зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба, като за
целта преминал по трамвайните релси, изпреварил ги и навлязъл в кръстовището
между бул. „Александър Стамболийски“ и ул. „Опълченска“ в момента, в който в
кръстовището навлязъл и автомобилът със
специален режим на движение, управляван от обвиняемия Х.. В резултат на
едновременното навлизане в кръстовището на линейка „Опел Виваро“, с рег. № ********,
управлявана от обвиняемия Х. и лек автомобил „Деу Есперо“, с рег. № ********,
управляван от обвиняемия Л. между същите превозни средства настъпил удар с
предната лява част на лек автомобил „Деу Есперо“ в предната дясна част на
линейката. В резултат на реализираното ПТП пострадали всички лица, намиращи се
в линейката, в това число свидетелите К. и В., обвиняемият Х., както и транспортирания
в линейката пациент С.Н.С.. На мястото на инцидента пристигнали екипи на С.М.П.,
които транспортирали пострадалите лица до УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ за оказване
на медицинска помощ. След ПТП, обвиняемият Л. и свидетелката Д.останали до
управляваният от Л. лек автомобил „Деу Есперо“, с рег. № ********, от който
успели да излязат след инцидента.
На мястото на инцидента
пристигнали полицейски служители, който извършили оглед на местопроишествие и
бил съставен констативен протокол за реализираното транспортно проишествие.
Обвиняемите Х.и Л. били
изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510 №
ARBA-0136“, като пробите и на двамата водачи
били отрицателни.
В резултат на реализираното ПТП
на П.И.К. са причинени следните травматични увреждания: непълна задна луксация
/сублуксация/ на дясната раменна става; фисура /пукване/ в областта на крилото
на дясната лопатка; контузия и закрит подкожен кръвоизлив в дясната околоушна
област; контузия, придружена с охлузване и контузна рана
на дясната предмишница; контузия в областта на раменно-
ключичната; контузия с охлузване на лявото коляно; контузия на главата;
контузия на гръдния кош и на десните ребра; счупвания на 9-то и 10-то ребра в
дясноподмишнично, странично по ребрената дъга.
В резултат на реализираното ПТП
на Д.В.В. са причинени следните травматични увреждания: контузия на гръбначния стълб в шийния отдел, с формиране на травматична
дискова херния на ниво пети-шести шийни прешлени, протичаща с вертебрален,
болков и полирадикулярен /многокоренчев/ синдроми; контузия на гръдно-поясната
област.
В резултат на реализираното ПТП
на Л.А.Х. е получил мозъчно сътресение /сътресение на главния мозък/, с
изпадане в пълно безсъзнателно състояние – комоционна кома; контузия и
разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата и разкъсно- контузна
рана в теменната област на главата /т.е. мекотъканни травми/; счупване на носните
кости без разместване на носните фрагменти.
В резултат на процесното ПТП на
лицето С.Н.С. /пострадалото лице, превозвано в линейката/ е възможно да е било
причинено мозъчно сътресение без загуба на съзнание, което е възможно да бъде
получено и при предходното ПТП, при което тя като пешеходец е била блъсната от
МПС. Възможно е от процесното ПТП да са ѝ причинени и мекотъканни
наранявания в областта на лицето.
Към датата на реализиране на
процесното ПТП, обвиняемите Л.А.Х. и М.В.Л. са неосъждани и с чисто съдебно
минало.
Изложената фактическа обстановка, приета в почти
съответен вид от районния съд, въззивната инстанция изведе от
доказателствените източници, на които се позовал и районния съд, а именно: обясненията
на обвиняемите Л.А.Х. и М.В.Л., както и показания на свидетелите П.И.К., Д.В.В.,
П.А.Ц., М.Г.М., П.П.К., Е.А.П., С.М.В., В.С.Е.-Ч.и И.П.Д.. От събраните в
досъдебното производство доказателства, в това число от показанията на
горепосочените свидетели, дадени в хода на разследването пред органите на досъдебното
производство, а също така и на показанията на свидетелите С.М.С., И.В.Г., Н.Г.Ц.,
Ц.С.Р., Т.И.Н., С.Б.Й., Д.В.А., А.К.К., Г.Л.И.и С.С.Г.. От приетото и приобщено
към доказателствата по делото заключение по изготвената в хода на досъдебното
производство комплексна медико-автотехническа експертиза. От заключенията на
извършените в хода на досъдебното производство съдебно-медицински експертизи за
П.И.К., Д.В.В., Л.А.Х. и С.Н.С., от допълнителните такива за лицата П.И.К. и Д.В.В.,
от комплексните съдебно-медицински експертизи за П.И.К. и Д.В.В., от
заключението на вещото лице по изготвената по делото видео-техническа
експертиза, както и от приобщените на основание чл. 283 НПК и чл. 378, ал. 2 от НПК и приложените по делото писмени доказателства, а именно: протокол за оглед
на местопроишествие, ведно със скица и фотоалбум към него; констативен протокол
№ К-676/26.06.2014 г.; справка от МВР-Д „Национален център 112“; епикризи,
издадени от УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ – клиника по Неврохирургия и МБАЛ „НКБ“ ЕАД
и СМУ № С-377/2015 г. от 08.12.2015 г., издадени на лицето Л.А.Х.; фиш за С.М.П.,
издаден на 26.06.2014 г., болнични листове от 26.06.2014 г. и 01.07.2014 г.,
както и протокол от 04.07.2014 г. за извършено компютърно-томографско
изследване, всички за лицето П.И.К.; медицинско направление от 01.07.2014 г. и
епикриза от Токуда Болница – Неврохирургия за лицето Д.В.В.; фиш за С.М.П. от
26.06.2014 г. и епикризи от УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ – Клиника по детска
травматология от м. юли и август 2014 г. за лицето С.Н.С.; справки за съдимост
на обвиняемите Л.А.Х. и М.В.Л..
В хода на
проведеното пред първоинстанционния съд съдебно следствие, обвиняемите Л.А.Х. и
М.В.Л. са се възползвали от законоустановеното си право да дадат обяснения във
връзка повдигнатите им обвинения. При преценката на обясненията на обвиняемите,
настоящият съдебен състав съобрази тяхната двойнствена природа, а именно, че
същите от една страна представляват гласно доказателствено средство, а от друга
средство за защита.
От
обясненията на обвиняемия Х. по делото се установява, че на процесната дата
/26.06.2014 г./ е изпълнявал служебните си задължения, като водач на моторно
превозно средство със специален режим на движение към Център за С.М.П. – гр.
София, а именно линейка „Опел Виваро“, с рег. № ********. Установява се и
обстоятелството, че във връзка с получен сигнал за реализирано тежко ПТП на
улица „202“ до надлез „Надежда“, Х. в екип със свидетелите К. и В.посетил
горепосочения адрес, където било установено пострадало лице от женски пол с
получени тежки телесни увреждания, в състояние, изискващо незабавното му
транспортиране до болнично заведение. Установява се също, че предвид
състоянието на пострадалото лице, същото незабавно било качено в линейката, след
което Х. включил звуковия /сирени/ и светлинен сигнал /сини лампи/ на
управлявания от него автомобил със специален режим на движение и се насочил към
УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“. Въззивният съд напълно кредитира обясненията на обвиняемия
Х. в тези им части като ясни, последователни, обективни и кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал, а именно с показанията на
свидетелите К. и В., от които се установява, както обстоятелството, че тримата
с Х. посетили горепосочения адрес след сигнал за реализирано тежко ПТП с
пострадало лице, така и факта, че в резултат на установеното на място критично
състояние при последното, се наложило незабавното му транспортиране до болнично
заведение за оказване на С.М.П., във връзка с което на обвиняемия Х. в
качеството му на шофьор на линейката било наредено да включи звуковия и
светлинен сигнал на автомобила и да се насочи по най-прекия път към УМБАЛСМ „Н.
Й. Пирогов“.
От
обясненията на Л.Х. по делото се установява още, че движейки се по ул. „Опълченска“
с посока на движение към бул. „Александър Стамболийски“ и в трите ленти за
движение в неговата посока имало движещи се моторни превозни средства, които
отбивали вляво и вдясно, стараейки се да освободят място за преминаване на управляваната
от Х. линейка. Установява се също, че наближавайки кръстовището на ул.
„Опълченска“ и бул. „Александър Стамоблийски“ и възприемайки поведението на
останалите участници в движението, както и обстоятелството, че сигналът на
светофарната уредба в неговата посока на движение е червен, обвиняемият Х.
намалил скоростта на движение достатъчно, за да се увери, че по бул.
„Александър Стамболийски“ и в двете посоки на движение не се движат превозни
средства и пешеходци, след което навлязъл в кръстовището. Обясненията в тези им
части напълно се кредитират от настоящия съдебен състав, като логични,
обективни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, а именно от
показанията на свидетелите С., В., Р., П., Г., Ц.и М.. От показанията на
горепосочените свидетели се установява, че всички те се намирали на
кръстовището на ул. „Опълченска“ и бул. „Александър Стамболийски“ на процесните
дата и час, както и че всеки един от тях е възприел приближаващия към
кръстовището автомобил със специален режим на движение, управляван от
обвиняемия Х., включително и обстоятелството, че автомобилът бил с включени
звуков и светлинен сигнал. От показанията на свидетеля П. по делото се
установява също, че шофьорът на линейката управлявал същата по начин, стараейки
се да не се стигне до пътен инцидент, като за тази цел водачът намалил
скоростта на движение при приближаването към кръстовището на ул. „Опълченска“ и
бул. „Александър Стамболийски“. От показанията на свидетелите Ц., М., Г., Р. и В.
по делото се установява, че сигналът на светофарната уредба, регулираща
движението на процесното кръстовище, бил разрешителен за тях, но възприемайки
наближаващата кръстовището линейка с включени звуков и светлинен сигнал същите
останали на място и не предприели навлизане в кръстовището, за да осигурят
бързото и безпрепятствено преминаване на линейката. От показанията на свидетеля
Г. се установява още, че възприемайки приближаващата към кръстовището линейка с
включени звуков и светлинен сигнал всички автомобили спрели преди кръстовището,
като същевременно пешеходците, намиращи се на кръстовището не предприели
пресичане, а никой от автомобилите не предприел движение и навлизане в кръстовището
с изключение на един /управлявания от обвиняемия Л. лек автомобил/, който се
появил в кръстовището изневиделица, тъй като от неговата посока на движение
имало две колони с автомобили, които чакали преминаването на линейката и били
спрели преди кръстовището.
От
обясненията на обвиняемия Л. по делото се установява, че на процесните дата и
час същият се намирал на кръстовището на ул. „Опълченска“ и бул. „Александър
Стамболийски“, като се движил по бул. „Александър Стамболийски“ в посока към
центъра. Установява се също, че сигналът на светофарната уредба в неговата
посока на движение светел със зелен разрешителен сигнал, като автомобилът пред
него бил спрял, поради което минал от лявата му страна и навлязъл в
кръстовището в същото време, в което в кръстовището навлязъл и автомобилът със
специален режим на движение, управляван от обвиняемия Х.. Обясненията в тази им
част са ясни, последователни, логични и кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал, поради което въззивният съд ги кредитира и
основава фактическите си изводи на тях.
Въззивният
съд не кредитира обясненията на обвиняемия Л. в останалите им части, а именно,
че Л. възприемайки разрешителния сигнал на светофарната уредба и спрелия пред
него автомобил, предприел маневра, преминал в лявата лента за изпреварване и
навлязъл в кръстовището, при което чул наказателен сигнал на линейката, обърнал
се наляво и видял приближаващата го линейка с шофьора, доктора и медицинската
сестра, намиращи се на предната ѝ седалка. Действително същите се
подкрепят от показанията на свидетелката И.Д., но при анализа показанията на
посочения свидетел, въззивният съдебен състав отчете на първо място
евентуалната заинтересованост на Д.от краен изход на делото в полза на Л.,
доколкото същата е в приятелски отношения с обвиняемия, а на следващо място и
обстоятелството, че показанията ѝ в тази им част не само не се подкрепят
от останалите събрани по делото доказателства, но са в противоречие и се
опровергават от същите.
В този
смисъл следва да бъде посочено, че от показанията на свидетеля Ц.по делото се
установява, че преди да навлезе в процесното кръстовище, управлявания от
обвиняемия Л. лек автомобил „Деу Есперо“, с рег. № ********се движил по
трамвайните релси, което обстоятелство се установява и от приобщената към
доказателствения материал по делото видео-техническа експертиза, изготвена след
извършен визуален преглед на предоставен за изследване оптичен носител на
информация, по който не са установени дефекти, и който видно от заключението на
вещото лице е годно средство за съхранение на цифрова информация. Установените
от показанията на Ц.и от заключението на вещото лице по изготвената
видео-техническа експертиза обстоятелства по безспорен и категоричен начин
опровергават обясненията на обвиняемия Л. в частта, с която същият заявява, че
е изпреварил спрелия пред него автомобил, като е преминал в лентата за
изпреварване. Обясненията в тази им част се опровергават и от обсъдените вече
по-горе показания на свидетеля Г., от които се установи, че възприемайки
приближаващата към кръстовището линейка с включени звуков и светлинен сигнал
всички автомобили спрели преди кръстовището и не предприели движение и
навлизане в кръстовището с изключение на един /управлявания от обвиняемия Л.
лек автомобил/, който се появил в кръстовището изневиделица, тъй като от
неговата посока на движение имало две колони с автомобили, които чакали
преминаването на линейката и били спрели преди кръстовището.
Обясненията на
обвиняемия Л., в частта с която заявява, че при навлизането си в кръстовището
чул наказателен сигнал на линейката, при което се обърнал наляво и видял
приближаващата го линейка с шофьора, доктора и медицинската сестра, намиращи се
на предната ѝ седалка се опровергават по категоричен начин от показанията
на свидетелите К. и В.. От показанията на тези свидетели по делото се
установява, че след като качили пострадалото при ПТП лице от женски пол в
задната част на линейката и предвид животозастрашаващото състояние, в което
последното се намирало, останали при пострадалата, за да обездвижат, доколкото
е възможно, горен ляв и долен ляв крайник, които били полифрагментно счупени и
да контролират състоянието ѝ през време на транспортирането до лечебното
заведение. Показанията на посочените свидетели в тази им част въззивният съд
намира за обективни, логични, последователни и житейски оправдани, поради което
напълно ги кредитира.
От
показанията на свидетелите С.С., С.В., Ц.Р., П.К., С.Г., И.Д., П.Ц., М.М., Е.П.,
И.Г., Т.Н., С.Й., Д.А., А.К., Н.Ц., В.Е.и Г.И.по делото се установява, че в
резултат на едновременното навлизане в кръстовището на лек автомобил „Деу
Есперо“, с рег. № ********, управляван от обвиняемия М.Л. и автомобил със
специален режим на движение „Опел Виваро“, с рег. № ********, управляван от
обвиняемия Л.Х., между двете превозни средства било реализирано процесното
пътно-транспортно проишествие. Горепосочените свидетели в различна конкретика
пресъздават възприятията си за начина на реализиране на процесния инцидент и за
поведението на всеки един от водачите, участвали в него. Въззивният съдебен
състав не намира основание да не кредитира показанията на горепосочените
свидетели в тази им част, доколкото счита, че същите са обективни, логични,
последователни и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал, в това число от изготвения в хода на досъдебното производство
протокол за оглед на местопроишествие, ведно със скица и фотоалбум към него,
констативен протокол № К-676/26.06.2014 г. и справка от МВР-Д „Национален център 112“, от
които се установява, както фактът, че на процесната дата и час е реализирано
процесното транспортно проишествие, така и обстоятелства относно това кои моторни
превозни средства са участвали в него, кои са били техните водачи, кои лица са
пострадали вследствие на реализирания инцидент и какво е било състоянието на
участвалите в процесното ПТП моторни превозни средства след проишествието.
От
заключенията на вещите лица по изготвените и приобщени към доказателствата по
делото съдебномедицинска, допълнителна съдебномедицинска и комплексна
съдебномедицинска експертизи, изготвени за пострадалия П.И.К., по делото се
установява, че в резултат на процесното ПТП на същия са причинени следните
телесни увреждания, а именно: непълна
задна луксация /сублуксация/ на дясната раменна става; фисура /пукване/ в
областта на крилото на дясната лопатка; контузия и закрит подкожен кръвоизлив в
дясната околоушна област; контузия, придружена с охлузване и контузна рана на
дясната предмишница; контузия в областта на раменно- ключичната става; контузия
с охлузване на лявото коляно; контузия на главата; контузия на гръдния кош и на
десните ребра; счупвания на 9-то и 10-то ребра в дясноподмишнично, странично по
ребрената дъга. Установява се, че описаните мекотъканни травми и костни
счупвания се дължат на силни удари, натиск и косо действие с или върху твърди
тъпи или тъпоръбести предмети, каквито могат да са изпъкнали и/или деформирани
детайли в купето на автомобил, както и че по време и начин съответстват да са
получени при процесния пътен инцидент, реализиран на процесната дата.
Установява се също, че причинените вследствие на процесния инцидент мекотъканни
травми и счупване на 9-то и 10-то десни ребра подмишично, странично на
ребрената дъга са причинили на К. временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, както и че причинените на същото лице пукване на дясната лопатка и
непълна луксация на дясната раменна става в съвкупност са реализирали
медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение движението на десен
горен крайник за срок по-дълъг от тридесет дни, считано от датата на
увреждането.
Въззивният
съдебен състав намира, че заключенията на вещите лица по горепосочените
съдебномедицинска, допълнителна съдебномедицинска и комплексна
съдебномедицинска експертизи, изготвени за лицето П.И.К. са обективни,
обосновани и в пълнота са отговорили на поставените им въпроси, поради което
напълно ги кредитира. Същите се подкрепят и от събраните по делото писмени
доказателства, в това число фиш за С.М.П., издаден на 26.06.2014 г., болнични
листове от 26.06.2014 г. и 01.07.2014 г., както и протокол от 04.07.2014 г. за
извършено компютърно-томографско изследване, всички издадени за лицето П.И.К.
във връзка с получените травматични увреждания в резултат на процесното ПТП.
От
заключенията на вещите лица по изготвените и приобщени към доказателствата по
делото съдебномедицинска, допълнителна съдебномедицинска и комплексна
съдебномедицинска експертизи, изготвени за пострадалата Д.В.В., по делото се
установява, че в резултат на процесното ПТП на същата са причинени следните
телесни увреждания, а именно: контузия на
гръбначния стълб в шийния отдел, с формиране на травматична дискова херния на
ниво пети-шести шийни прешлени, протичаща с вертебрален, болков и
полирадикулярен /многокоренчев/ синдроми; контузия на гръдно-поясната област.
Установява се, че причинената вследствие на процесния инцидент контузия в
гръдно-поясната област, представляваща мекотъканна травма е причинила на В.временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и че причинената на същото
лице контузия на гръбначния стълб в шийния отдел, с формиране на травматична
дискова херния на ниво пети-шести шийни прешлени, протичаща с вертебрален,
болков и полирадикулярен /многокоренчев/ синдроми е причинила на пострадалата В.и
реализирала медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение движението
на шията за срок по-дълъг от тридесет дни, считано от датата на увреждането. Установява се също, че най-честия механизъм на
възникване на подобни травми на шията е прекомерното ѝ огъване в
предно-задна или задно-предна посока под въздействие на масата /теглото/ на
главата, при фиксиран гръден кош, както и че не е изключено контузията да е
получена и от едновременен удар в областта на пети-шести шийни прешлени в
изпъкнали детайли на купето на автомобил. Въззивният съдебен състав намира, че
заключенията на вещите лица по горепосочените съдебномедицинска, допълнителна
съдебномедицинска и комплексна съдебномедицинска експертизи, изготвени за
лицето Д.В.В. са ясни, обективни, обосновани и в пълнота са отговорили на
поставените им въпроси, поради което напълно ги кредитира. Същите се подкрепят
и от събраните по делото писмени доказателства, в това число медицинско направление от 01.07.2014 г. и епикриза от
Токуда Болница – Неврохирургия, издадени за лицето Д.В.В. във връзка с
получените травматични увреждания в резултат на процесното ПТП.
От
заключението на вещото лице по изготвената и приобщена към доказателствата по
делото съдебномедицинска експертиза, изготвена за лицето Л.А.Х. по делото се установява,
че в резултат на процесното ПТП на същия са причинени следните телесни
увреждания, а именно: мозъчно сътресение /сътресение на главния мозък/, с
изпадане в пълно безсъзнателно състояние – комоционна кома; контузия и
разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата и разкъсно- контузна
рана в теменната област на главата /т.е. мекотъканни травми/; счупване на
носните кости без разместване на носните фрагменти. Установява се също, че
полученото от Х. в резултат на процесния инцидент мозъчно сътресение е
причинило на последния разстройство на здравето временно опасно за живота,
както и че в резултат на получените разкъсно-контузна рана в лявата челна
област на главата, разкъсно- контузна рана в теменната област на главата и
счупване на носните кости без разместване на носните фрагменти на Х. е
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Въззивният
съдебен състав напълно кредитира заключението на вещото лице по горепосочената
съдебно-медицинска експертиза, изготвена за лицето Л.А.Х., като счита че
същата се подкрепят и от събраните по
делото писмени доказателства, в това число епикризи, издадени от УМБАЛСМ „Н. Й.
Пирогов“ – клиника по Неврохирургия и МБАЛ „НКБ“ ЕАД и СМУ № С-377/2015 г. от
08.12.2015 г., издадени на лицето Л.А.Х..
От
заключението на вещото лице по изготвената и приобщена към доказателствата по
делото съдебномедицинска експертиза, изготвена за лицето С.Н.С. /пострадала при
ПТП, реализирано на улица „202“ до надлез „Надежда“ и транспортирана в
участвалата в процесния инцидент линейка - „Опел Виваро“, с рег. № ********/ по
делото се установява, че в резултат на процесното ПТП на същата е възможно да
са били причинени следните телесни увреждания, а именно: мозъчно сътресение без загуба на съзнание и
мекотъканни наранявания в областта на лицето, които е възможно да са били
получени и при предходно ПТП, при което тя като пешеходец е била блъсната от
МПС.
От
заключението на вещите лица по изготвената и приобщена към доказателствения
материал по делото комплексна медико автотехническа експертиза по делото се
установява, че процесното проишествие е реализирано на 26.06.2014 г., около
21:40 часа в гр. София на кръстовището на ул. „Опълченска“ и бул. „Александър
Стамболийски“ между автомобил със специален режим на движение„Опел Виваро“, с
рег. № ********, с включени звуков и светлинен сигнал, управляван от обвиняемия
Л.Х. и лек автомобил „Деу Есперо“, с рег. № ********, управляван от обвиняемия М.Л..
Установява се също, че първоначалният удар е с предна лява зона на лек
автомобил „Деу Есперо“, с рег. № ********в предна дясна зона на автомобил със
специален режим на движение„Опел Виваро“, с рег. № ********, че мястото на
удара се намира на 5,0-5,5 метра вляво от десния бордюр на платното за движение
на ул. „Опълченска“, считано в посока на огледа и на 10-11 метра след линията
на ориентира, считано в същата посока, като при удара в предната дясна част на
линейката и вследствие инерцията и траекторията ѝ на движение, линейката
се наклонила надясно, в резултат на което лицата, намиращи се вътре в линейката
са претърпели удари, натиск и косо действие върху изпъкнали детайли, които са
причинили уврежданията им. От заключението на посочената по-горе комплексна
медико автотехническа експертиза се установява още, че скоростта на автомобил
със специален режим на движение „Опел Виваро“, с рег. № ******** преди и в
момента на удара е от порядъка на 63 км/ч, а тази на лек автомобил „Деу
Есперо“, с рег. № ********от порядъка на 52 км/ч, както и че опасната зона за
спиране на автомобил „Опел Виваро“, с рег. № ******** при скоростта, с която се
е движел и конкретните пътни условия е от порядъка на 43 метра, а за автомобил
„Деу Есперо“, с рег. № ********от порядъка на 35 метра. Установява се също, че
водачът на лекия автомобил „Деу Есперо“, с рег. № ********/обвиняемият М.Л./ е
могъл да предотврати ПТП ако беше пропуснал приближаващия се от лявата му
страна автомобил със специален режим на движение – линейка „Опел Виваро“, с
рег. № ******** с включени светлинен и звуков сигнал, и едва след това преминал
безконфликтно през кръстовището, както и обстоятелството, че при създадената
пътна обстановка - навлизане в
кръстовището от страна на лек автомобил
„Деу Есперо“, с рег. № ********, водачът на автомобил със специален режим на
движение „Опел Виваро“, с рег. № ******** /обвиняемият Л.Х./, движейки се със
скорост от 63 км/ч не е имал техническа възможност да приведе автомобила си към
спиране и да предотврати удара. Скоростта, посочена от вещите лица, при която
водачът на автомобил със специален режим
на движение „Опел Виваро“, с рег. № ******** би могъл своевременно да възприеме
навлизащия в кръстовището лек автомобил „Деу Есперо“, с рег. № ********и да
реагира със спиране е до 13 км/ч. От проведения в съдебно заседание разпит на
вещите лица, изготвили комплексната медико авто-техническа експертиза по делото
се установява, че автомобилът със специален режим на движение е бил с включен
звуков сигнал, както и че наличието на сграда – техникум от страната, от която
линейката се е приближавала към кръстовището не е препятствало възможността
водачът на лек автомобил „Деу Есперо“ да
я възприеме. От горното следва извод, че за водача на лек автомобил „Деу
Есперо“ е съществувала възможност да възприеме приближаваща към кръстовището
линейка с включени звуков и светлинен сигнал и да се въздържи от поведение,
изразяващо се в навлизане в процесното кръстовище.
В
заключението си вещите лица са посочили като причини за реализиране на
проишествието, от една страна, предприетото навлизане в кръстовището от страна
на водача на лек автомобил „Деу Есперо“, с рег. № ********/обвиняемият Л./ без
да пропусне приближаващия
се от лявата му страна автомобил със специален режим на движение – линейка
„Опел Виваро“, с рег. № ******** с включени светлинен и звуков сигнал, а от
друга, субективното поведение на водача на
автомобил със специален режим на движение – линейка „Опел Виваро“, с рег. №
******** /обвиняемият Х./, който навлизайки в кръстовището при забраняващ
сигнал на светофарната уредба, не се е движел със скорост, която да му позволи
да извърши преминаването безопасно.
Настоящият
съдебен състав намира, че заключението на вещите лица по изготвената комплексната
медико авто-техническа експертиза е ясно, обосновано и в пълнота е отговорило
на поставените въпроси, поради което го кредитира, с изключение на частта, в
която като причина за реализиране на процесното ПТП вещите лица са посочили субективното
поведение на водача на автомобил със специален режим на движение – линейка
„Опел Виваро“, с рег. № ******** /обвиняемият Х./, който навлизайки в
кръстовището при забраняващ сигнал на светофарната уредба, не се е движел със
скорост, която да му позволи да извърши преминаването безопасно. В тази му част
заключението се опровергава от събраните по делото гласни доказателства
/подробно обсъдени по-горе/, от които се установи, че при приближаването си към
кръстовището, обвиняемият Х. е намалил скоростта си на движение достатъчно, за
да възприеме, че всички автомобили и пешеходци намиращи се на бул. „Александър Стамболийски“ и в двете посоки на движение
са спрели с цел да осигурят безпрепятственото му преминаване, с което същият е
предприел необходимото поведение, което се е изисквало според ситуацията, за да
премине през кръстовището безопасно.
От
приобщените по делото справки за съдимост за лицата Л.А.Х. и М.В.Л. по делото
се установява, че към датата на реализиране на процесното ПТП, същите са били
неосъждани, т.е. с необременено съдебно минало.
На базата на установените по делото фактически
положения и въз основа на извършения анализ на доказателствения материал,
настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е извел напълно
законосъобразни правни изводи.
Въззивният съдебен състав напълно се солидализира с изводите на
първоинстанционния такъв, че от събраните по делото доказателствата не се
установи по безспорен и категоричен начин, че обвиняемият Л.А.Х. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3,
пр. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна, настоящият съдебен състав намира, че обвиняемият Х.
не е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. 1
и чл. 92, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, като
поведението му не е довело до виновно причиняване на инкриминираните в
обвинителния акт телесни увреждания, претърпени от П.И.К. и Д.В.В..
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение в
населено място на водача на пътно превозно средство от категория B е забранено да превишава 50
км/ч.
Съгласно чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може
да преминава при забраняващ сигнал на светофара, но само след като намали
скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно.
Съгласно чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
водачът на моторно превозно средство със
специален режим на движение може да надвишава разрешената максимална скорост на
движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество.
Правилно районния съд е посочил, че разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
е обща такава и се отнася до всички водачи на моторни превозни средства от
посочената категория, докато разпоредбите на чл. 92, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП
са специални и се отнасят единствено до водачи на моторни превозни средства със
специален режим на движение, какъвто е обвиняемият Х., който в процесния случай
е управлявал именно такова моторно превозно средство – линейка „Опел Виваро“, с
рег. № ********. Цитираните по-горе специални разпоредби на ЗДвП, отнасящи се
до водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение са
предвидени от законодателя, поради естеството на работата, специфичната дейност
и социалната функция, която тези водачи упражняват и необходимостта от
осигуряване на възможност за бързо и безпрепятствено придвижване с цел
предоставяне на бърза и адекватна С.М.П..
В конкретния случай безспорно се установи по делото, че управлявайки
процесното моторно превозно средство със специален режим на движение – линейка
„Опел Виваро“, с рег. № ********, обвиняемият Х. е навлязъл в кръстовището на
ул. „Опълченска“ и бул. „Александър Стамболийски“ на забраняващ за него сигнал
на светофарната уредба, като скоростта му на движение към момента на навлизане
в кръстовището е била от порядъка на 63 км/ч, която категорично е по-висока от
максимално разрешената за съответната категория МПС, предвидена в разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От друга страна, обаче, в настоящия случай, за да е налице нарушение
на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на моторно
превозно средство със специален режим на движение – линейка „Опел Виваро“, с
рег. № ********, то същият следва да не е изпълнил вменените му от разпоредбата
на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДвП задължения да съобрази скоростта си на движение
с актуалната пътна обстановка по такъв начин, че с поведението си да е
застрашил нечий живот или имущество. Такова поведение от страна на обвиняемия Х.
не се установява от събраните по делото доказателства. По безспорен и
категоричен начин се установи по делото, че приближавайки кръстовището на ул.
„Опълченска“ и бул. „Александър Стамоблийски“, съобразявайки поведението на останалите
участници в движението /които възприемайки наближаващата кръстовището линейка с
включени звуков и светлинен сигнал останали на място и не предприели навлизане
в кръстовището, за да осигурят бързото и безпрепятствено преминаване на
линейката/, както и обстоятелството, че сигналът на светофарната уредба в
неговата посока на движение бил червен, обвиняемият Х. управлявал линейката по
начин, стараейки се да не се стигне до пътен инцидент, като за тази цел същият
намалил скоростта на движение, което му позволило да прецени актуалното
състояние на пътната обстановка, да възприеме обстоятелството, че всички
автомобили и пешеходци намиращи се на бул. „Александър Стамболийски“ са спрели
на разрешителен сигнал на светофарната уредба и изчакват преминаването на
линейката и след като се убедил, че няма да създаде опасност от реализиране на
пътен инцидент, предприел навлизане в кръстовището. Така установените по делото
обстоятелства относно поведението на водача на автомобила със специален режим
на движение водят до единствен законосъобразен извод, че същият не е нарушил
посочените в обвинителния акт разпоредби от Закон за движение по пътищата, като
е изпълнил всички вменени му от тези разпоредби задължения, свързани с взимане
на мерки за предотвратяване възникването на пътен инцидент. Х. не е бил длъжен
и не е могъл да предвиди обстоятелството, че водачът на лек автомобил „Деу
Есперо“ с рег. № ********, изпреварвайки, чрез движение по трамвайните релси,
спрелите пред него на разрешителен за тях сигнал на светофарната уредба и
възприети от Х. автомобили, ще навлезе в кръстовището със скорост по-голяма от
максималната разрешена за съответната категория МПС при движение в населено
място /52 км/ч/, без да се съобрази с пътната обстановка и със светлинния и
звуков сигнал на приближаващата линейка. Установи се, че навлизането в
кръстовището от страна на лек автомобил „Деу Есперо“ е станало изненадващо и
неочаквано още повече, че пред него имало други автомобили, които били спрели
на разрешителен за тях сигнал на светофарната уредба, и които били възприети от
обвиняемия Х., у когото било изградено убеждението, че всички намиращи се в
близост до кръстовището участници в движението са възприели приближаването на
линейката и са спрели, за да осигурят безпрепятственото ѝ преминаване.
Според настоящия съдебен състав, не може да се очаква, че обвиняемият Х.,
въпреки че е предприел всички необходими действия за предотвратяване настъпване
на пътен инцидент при преминаването си през процесното кръстовище, би могъл да
предвиди неправомерното поведение на водача на лек автомобил „Деу Есперо“ с рег.
№ ********и по този начин да предприеме допълнителни действия, които да доведат
до предотвратяване на процесния пътен инцидент.
Предвид обстоятелството, че от събраните по делото доказателства не се
установи по безспорен и категоричен начин, че обвиняемият Л.А.Х. е извършил
описаното в обвинителния акт деяние, то правилно първоинстанционния съд го е
признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че обвиняемият М.В.Л. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК.
От обективна страна обвиняемият Л. на 26.06.2014 г., около 21:40 часа в
гр. София, по бул. „Александър Стамболийски“, с посока на движение от ул.
„Осогово“ към ул. „Отец Пайсий“ и на кръстовището с ул. „Опълченска“, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Деу Есперо“ с рег. № ********,
в нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 19, ал.
2 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, чл. 50а ЗДвП и чл. 104, ал. 1 ЗДвП, причинил средна
телесна повреда на повече от едно лица, а именно: на П.И.К. с ЕГН ***********,
изразяваща се в непълна задна луксация /сублуксация/ на дясната раменна става; фисура
/пукване/ в областта на крилото на дясната лопатка, реализираща
медико-биологичния признак трайно затруднение движението на десен горен крайник
за срок по-дълъг от тридесет дни, считано от датата на увреждането; на Д.В.В. с
ЕГН **********, изразяваща се в контузия на гръбначния стълб в шийния отдел, с формиране на травматична
дискова херния на ниво пети-шести шийни прешлени, протичаща с вертебрален,
болков и полирадикулярен /многокоренчев/ синдроми, реализираща
медико-биологичния признак трайно затруднение движението на шията за срок
по-дълъг от тридесет дни, считано от датата на увреждането.
От възприетата фактология от обвинителния акт по несъмнен начин се
установява, че обвиняемият Л. е нарушил разпоредбите на чл. 19, ал. 2 ЗДвП, чл.
21, ал. 1 ЗДвП, чл. 50а ЗДвП и чл. 104, ал. 1 ЗДвП.
В настоящия случай обвиняемият Л. е извършил последователност от
нарушения, които съвкупно изграждат причинноследствен процес, довел неизбежно
до причиняване на телесните увреждания на П.И.К. и Д.В.В..
На първо място следва да бъде посочено, че движейки се по бул.
„Александър Стамболийски“ с посока на движение към пл. „Света Неделя“ и
приближавайки кръстовището с ул. „Опълченска“, обвиняемият Л. е предприел
маневра, заобиколил е отляво спрелите пред него на зелен разрешителен сигнал на
светофарната уредба автомобили и движейки се по трамвайните релси навлязъл в
кръстовището. С това си поведение Л. е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗДвП, която забранява движението на нерелсови пътни превозни средства по платно
за движение, обособено за релсови превозни средства.
При навлизане в процесното кръстовище обвиняемият Л. управлявал лекия
автомобил „Деу Есперо“ с рег. № ********със скорост от 52 км/ч, която надвишава
максимално допустимата за тази категория моторно превозно средство при
движението му в населено място. С това си поведение Л. е нарушил разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, забраняваща движение на МПС от категория B в населено място с повече
от 50 км/ч.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че несъобразявайки
се с конкретната пътна обстановка, а именно със спрелите пред него на
разрешителен сигнал на светофарната уредба автомобили, предприемайки тяхното
изпреварване и навлизайки в кръстовището, обвиняемият Л. е нарушил разпоредбата
на чл. 50а от ЗДвП, която забранява навлизането в кръстовище, дори и на
разрешителен сигнал на светофарна уредба, ако обстановката в кръстовището ще
принуди водача да спре или същия ще възпрепятства напречно движение.
Установи се по делото, че за обвиняемият Л. не е имало никакви пречки да
възприеме наближаващия кръстовището автомобил със специален режим на движение,
като същият е следвало да съобрази това обстоятелство и да се въздържи от
предприемане на поведение, което може да доведе до възпрепятстване безопасното
преминаване на линейката през процесното кръстовище. Предприемайки действия по
навлизане в кръстовището без да пропусне движещия се по ул. „Опълченска“ в
посока към УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ автомобил със специален режим на движение,
обвиняемият Л. е нарушил разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща
задължение за водачите на пътни превозни средства при приближаване на моторно
превозно средство със специален режим на движение, да освободят достатъчно
място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят
безпрепятственото му преминаване.
Всички останали участници в движението изпълнили това свое задължение,
като не предприели навлизане в кръстовището, макар и на разрешителен за тях
сигнал на светофарната уредба, като с неправомерното си поведение и
неизпълнение на задълженията си, предвидени в посочените по-горе разпоредби,
обвиняемият Л. е станал единствена причина за реализиране на процесното
транспортно проишествие и за причинените в резултат от него на П.И.К. и Д.В.В.
телесни увреждания. Процесният инцидент
е можело да бъде избегнат от Л. ако същият бе съобразил поведението си с
конкретната пътна обстановка, не бе извършил посочените по-горе нарушения на
правилата за движение и бе пропуснал моторното превозно средство със специален
режим на движение с включени звуков и светлинен сигнал, и едва след това бе
продължил движението си безконфликтно.
Няма основания за ревизия на
изводите на СРС касаещи травматичните увреждания на пострадалите П.И.К. и Д.В.В.,
доколкото по делото са изготвени и приобщени към доказателствата
съдебномедицински, допълнителни съдебномедицински и комплексна
съдебномедицински експертизи /които бяха анализирани и обсъдени от настоящия
съдебен състав/, предмет на изследване на които е била цялата медицинска
документация налична по делото за пострадалите лица и чиито заключения са
еднопосочни относно телесните увреждания, претърпени от последните.
От субективна страна деянието е извършено от Л. при форма на вината –
непредпазливост по отношение на причинените в резултат на деянието телесни
увреждания на пострадалите П.И.К. и Д.В.В.. Обвиняемият Л. не е предвиждал настъпването
на вредоносния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. След като в
обвинителния акт прокурорът не е обосновал по-тежката форма на непредпазливост
– самонадеяност, а се е ограничил да отрази единствено, че деянието е
непредпазливо, съдът намира, че наказателната отговорност на Л. е допустимо да
бъде ангажирана единствено за небрежно извършено деяние.
Предвид горните съображения, правилно първоинстанционния съд е признал
обвиняемия М.В.Л. за виновен в извършването на престъпление по чл. чл. 343, ал.
3, пр. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като същевременно правилно го е оправдал за това деянието да е извършено в
условията на независимо съпричиняване с Л.А.Х., управлявал моторното превозно
средство със специален режим на движение – линейка „Опел Виваро“, с рег. № ********.
Въззивният съдебен състав намира, че правилно първата инстанция е приела,
че са налице предвидените предпоставки за прилагане спрямо обвиняемия Л. на
института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по смисъла на чл. 78а от НК. По отношение размерът на
наложеното спрямо Л. административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лева,
настоящият съдебен състав намира, че същото е справедливо, съобразено както с
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, така и с
обществената опасност на деянието и на дееца, и с характера и вида на
настъпилите в резултат на деянието общественоопасни последици.
Правилно и съобразявайки разпоредбата на чл. 343г от НК,
първоинстанционния съд е наложил на обвиняемия М.В.Л. и наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Този срок е
съобразен с високата тежест на нарушенията на правилата за движение и е
достатъчен да гарантира сигурността на останалите участници в движението.
Въззивният съд счита, че предупредително-възпиращия ефект на наказването не би
могъл да бъде постигнат без наказанието по чл. 343г вр. чл. 343 НК, като
намира, че така определеният от първоинстанционния съд срок от две години е
справедливо индивидуализиран спрямо личността на дееца и тежестта на
извършеното.
С оглед изхода на делото, районният съд правилно е осъдил обвиняемия Л.
да заплати разноските по делото.
При
цялостната служебна проверка на протестираното решение въззивният съд не
констатира неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения
на процесуалните правила, даващи основание за отмяната или изменението му. Предвид
това намира, че решението следва да бъде изцяло потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6 от НПК Софийски градски
съд, НО, III въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.11.2017 г. по НОХД №
7877/2015 г. по описа на СРС, НО, 20 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.