Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 4

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Днес, 05.02.2020 г., в град София, Съдебна палата, ет. 4, зала № 18, в открито съдебно заседание, Софийски военен съд в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. Цанко Грозев

 

при секретар Й. Начева и с участието на ст. лейт. Хр. Матев – прокурор от ВОП-София, разгледа докладваното от председателя АНД № 226/2019 г., образувано по постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на кап. П.И.Б. ***, за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1, т.2 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от  НК.

На основание чл. 378 ал. 4 т. 2 от НПК, съдът

 

Р Е Ш И :

        

ПРИЗНАВА обвиняемия капитан П.И.Б. ***, род. на ***г. в гр. ххх, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********

ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ на 16.01.2019 г., около 16.50 ч., в гр. ххх, в кабинета на началника на ххх, като длъжностно лице и по хулигански подбуди причинил на длъжностното лице В. К. Л. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота й, поради което и на основание чл. 378 ал.4, т. 2 от НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 12, вр. чл.130, ал. 1 от НК

  На основание чл. 190 ал. 1 от НПК съдебно-деловодните разноски по делото в размер на 538,20/петстотин тридесет и осем лева и 20 стотинки/ лева ДА ОСТАНАТ ЗА СМЕТКА НА ДЪРЖАВАТА.

Решението може да бъде обжалвано и протестирано в петнадесетдневен срок пред Военно-Апелативен съд – град София.

                                              

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 4, ПОСТАНОВЕНО НА 05.02.2020г. ПО АНД № 226/2019г. ПО ОПИСА НА СВС.

 

Досъдебно производство № 6-сл/2019г., по описа на ВОП-София, е образувано на 17.01.2019г. срещу кап. П. И. Б. от хххх, с оглед извършено престъпление по чл. 131, ал. 1 , т. 12 от НК.

С постановление от 29.10.2019г. прокурор от ВОП-София, на 01.11.2019г. е внесъл ДП № 6-сл/2019г. в СВС, като е направил предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия по делото кап. П. И. Б. и налагане на административно наказание по чл. 78А от НК.

По така внесеното постановление, в СВС на 04.11.2019г.  е образувано АНД № 226/19г.

В постановлението от 29.10.2019г. прокурор от ВОП-София, е приел за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият кап. П. И. Б. е род. на ххх. в гр. х. Завършил висше образование през 2000г. във ххх“-гр. ххх.Същата година постъпил на служба във хххх. Изпълнявал поставените му задачи. Умеел да общува с колегите си. Притежавал чувство за колегиалност при работа в колектив. Постигал добри резултати при изпълнение на поставените задачи. В екстремни ситуации действал правилно и адекватно. Награждаван  шест  пъти с “Благодарност“, два пъти с „Нагръден знак“ и един път с „Грамота“. Наказван един път с „Мъмрене“. Женен. Неосъждан.

В началото на 2019г. началникът на хххх издал две заповеди, касаещи ежедневната дейност в поделението. Със заповед № РД-53/ хххг. били назначени комисии и материално- отговорни лица за осигуряване дейността на ремонтните подразделения, а със заповед № РД-52/ххх. били определени лицата, водещи счетоводния отчет на материални и финансови ресурси, както и отговорностите на посочените в заповедта лица.

При изпълнение на двете заповеди се стигнало до конфликтна ситуация, изразяваща се в следното:

На 16.01.2019г., около 13,00 часа, обвиняемият кап. Б. представил две дефектовъчни ведомости на председателя на комисия „Обслужване и ремонт“- кап. Б. Ч.. Обърнал му и внимание, че следва да се състави протокол за оценка на базата на тези ведомости. Кап. Ч. помолил кап. Б. да представи тези ведомости за обработка  и изготвяне на протокола на В. Л.. Л. изготвила протокола за оценка около 15.00часа. При предоставянето на този протокол, между предаващата го Л. и приемащия го –кап. Б., възникна спор кой следва да изготвя протоколите с оценки, съгласно посочените заповеди на началника на в.ф.- свидетеля майор И. Х.. Около 16.30ч. същия ден ц.сл. Л. уведомила началника – майор И. Х., за спора й с кап. Б. Х.  й обяснил , че е права и той ще коригира заповедта си. Малко след това в кабинета на Х. се явил кап. Б., който споделил на началника си, че с Л. ще има проблем. На него Х. също обяснил, че ще промени своята заповед, след което Б. напуснал кабинета му.

Около 16.55часа същия ден, след като освободил личния състав майор И. Х. се върнал в кабинета си, тъй като очаквал телефонен разговор с полк. С. - командир на бригада „ Логистика „. Докато чакал разговора свидетелят чул караница между мъж и жена. В един момент се почукало на вратата и в кабинета му влезли кап. Б. и ц.сл. Л.. Влезлите били максимално афектирани, крещели си и се обиждали. Кап . Б. нанесъл за кратко време три удара с юмрук в предната част на дясното рамо на Л.. Майор Х. ги усмирил и тримата напуснали кабинета на началника. Излезли от сградата и се качили в автомобила на свидетеля Х., който ги откарал към домовете им. По време на пътуването между Х., Л. и Б. нямало разговори. Първа слязла Л. –на автобусна спирка на ул. „Никола Габровски“. При слизане обявила, че ще подаде жалба срещу кап. Б., на което обвиняемият не реагирал. По-късно и на друго място слязъл и кап. Б..

При тръгването си към къщи ц.сл. Л. срещнала свидетелката Е.- нейна приятелка и съседка. Л. разказала на Е., че била пребита. Двете заедно стигнали входа, в който живее Л.. Е. отишла в своя дома  да си вземе телефона и да изключи готварската си печка, а Л.  се прибрала в своя дом. След около 10 минути Е. отишла в дома на Л.. Помогнала й да се съблече и видяла зачервяване в областта на предното дясно рамо. Е. посъветвала Л. да отиде в Спешна помощ. Л. се обадила по телефона на сина си – свидетеля Ц. Б.. Той пристигнал пред входа на майка си и до колата отишли Л. и Е.. Л. и Б. тръгнали с колата към спешната помощ, а Е. се прибрала в дома си. Около 20.40 часа Л. била прегледана от дежурен лекар - свидетелката д-р А. П.. При прегледа Л. съобщила на д-р П., че била бита от началника си с удари в дясното рамо. Лекарката установила повърхностно/дифузно/ зачервяване в лека степен в областта на рамото и мишницата. С рентгенова графия били изключени данни за фрактура. Тъй като пациентката Л. споделила, че са й били нанесени удари, били уведомени органите на МВР. Пристигнал автопатрул. Младши инспектор Д. Е. под диктовката на Л. записал обясненията й за случилото се. Понеже нападателят бил военослужащ - според казаното от Л., били извикани и органите на военна полиция. В Спешния център пристигнал и майор Т. Т. от ТО-ххх, на РС“ Военна полиция“-град ххх. В служебно помещение на ВП-ТО –ххх Т. снел писмени обяснения от Л..

Около 00.40ч. на 17.01.2019г. Л. уведомила по телефона майор И. Х. за посещението си в „Спешна помощ“.

На 17.01.2019г. Л. била прегледана от личния си лекар д-р Ю. Т. и съдебния лекар д-р Д. Г.. Последният издал СМУ №7/2019г./л. 40 т. 1 д.п./.

На 21.01.2019г. била прегледана от д-р В. М. – ортопед-травматолог.

На Л. били издадени  болнични листа за временна нетрудоспособност, както следва: от 17 до 21 януари 2019г. вкл. - от д-р Т. ; от 22 до 30 януари 2019г.вкл. – от д-р М., който на  30.01.19г. след контролен преглед удължил временната й нетрудоспособност/ л. 71гръб,т.1 д.п./

Съдът намери, че описаната в постановлението на ВОП-София фактическа обстановка – с изключение на нанасянето на удари от Б. на Л., се потвърждава от събраните в наказателното производство доказателства, а именно:

 показанията на свидетелите – / том първи от д.п. / В. Л. /37-39 и 45-46/-частично; м-р И. Х./48-50/;к-н Б. Ч./54-55/;оф.к-т С. Й./ 56-57/;серж.К. Б./58-59/;с-на Р. С./ 60-61/;М. П./62/;С. И.-С./63/;Ц.Б./64-65/;М. Е./66-67/;Д. Е./68/;д-р А. П./ 69/; д-р Ю. Т./70/; д-р В. М./70/;м-р Т. Т./72-73/ ; обясненията на обвиняемия Б. в с.з. ;

проведените очни ставки на д.п., първи том - м/у Х. и Л./ 74-77/ и м/у  Б. и Л./78-80/ ; изготвените експертизи съдебно-психиатрично-психологична експертиза - л. 8-13, съдебномедицинска експертиза – л. 29-32 / двете в т.2 от д.п./       и

събраните писмени доказателства:  

Том 1.Копие на графия раменна става на ц. сл. В. К. Л. – л. 24, копие на лист за преглед на пациент № 001249/16.01.2019 г. на ц. сл. В. К. Л. – л. 25, съдебномедицинско удостоверение № 7/17.01.2019 г. на ц. сл. В. К. Л. – л. 40-42, копие на амбулаторен лист № 253/17.01.2019 г. на ц. сл. В. К. Л. – л. 43, схема към протокол за разпит на свидетел В. К. Л. - л. 47, протокол за доброволно предаване от 29.01.2019 г. – л. 81, джоб с документи предадени с протокол за доброволно предаване: амбулаторен лист № 506/ххх г., заверено копие на болничен лист № Е20183031783, амбулаторен лист № 336/ххх г., копие на болничен лист № Е20182894109 – л. 83, протокол за оглед на предмет от ххх г. – л. 84, албум към протокол за оглед на предмет от ххх г. – л. 85-94;

Том II: съдебно-психиатрично-психологична експертиза - л. 8-13, съдебномедицинска експертиза – л. 29-32,

Докладна записка рег. № ПЛ-207/17.01.2019 г. от м-р Б. Г. П. от ОД на РС „Военна полиция“ – ххх - л. 43,  писмо рег. № ПЛ-278/хх г. и докладна записка от л-т М. Ц. М. от РС „Военна полиция“ – ххх - л.49, докладна записка рег. № 1739-1625/хх г. от Д. Е. - л. 60, протокол за предупреждение на П. И.Б. от хх г. - л. 64, протокол за предупреждение на И. С. Х. от 22.01.2019 г. - л. 65, заверено копие на лист за преглед на пациент В. К. Л. - л. 71, заверено копие от медицински журнал - л. 72-73, справка рег. № 566-36/ххх г. на РС „ВП“ – ххх - л. 77-99, заверено копие на длъжностна характеристика за длъжността „Счетоводител“ във „Финансова служба“ във хххх, рег. № 3-110/ххх г. – л. 100-102, заверено копие на длъжностна характеристика за длъжността „Началник на отделение логистика“, рег. № 3-132/ххх г. - 103-105, служебна характеристика на к-н П. И. Б. - л. 106, служебна характеристика на В. К. Л. л. 107, заверено копие на карта за наказания и поощрения на П. И. Б. - л. 108, заверено копие на Заповед № РД-52/ххх г. на Началник ххх - л. 119-120, заверено копие на Заповед № РД-53/ххх г. на Началник ххх - л. 121-123, справка за съдимост на П. И. Б. - л. 126.

Съдът намери, че от доказателствената съвкупност не се установи, че деянието на престъплението по чл. 131, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 12, вр. чл.130, ал. 1 от НК е извършено, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. чл. 304, предл. 1 от НПК, обвиняемият капитан П. И. Б. беше признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.

Съдът оправда кап. Б. по следните съображения:

Никой от разпитаните по делото свидетели, които на 16.01.19г. са били на работа във ххх, не е видял кап. Б. да нанася удари на Л.;

На част от разпитаните по делото свидетели, които на 16.01.19г. са били на работа, самата Л. в следващите дни много подробно е разказвала как е била пребита от кап. Б.. Тези свидетели в показанията си изрично сочат, че за пребиването на Л. от Б. са узнали единствено от нея, а не са възприели лично такива действия на кап. Б.;

Очевидец на случилото се между Л. и Б. на 16.01.19г. е свидетелят м-р И. Х., който сочи, че нанесени удари от Б. на Л. не е имало, както не е имало и замахване от обвиняемия към последната;

В двата си разпита - на 17.01.19г./т.1,л.37.39 д.п./ и на 29.01.19г./т.1, л.45-47 д.п./., Л. описва случилото се - според нея, изключително подробно, а пропуска срещата си със свидетелката Е. при слизането на Л. от колата на Х. и оказаната й помощ от тази свидетелка в нейния дом – обстоятелства изключително важни. Е. се появява по делото сякаш от нищото. Обвинението  е изградено основно на показанията на Л., допълнени  от показанията на Е. Изгражда се внушението – и в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност, и в пледоарията на прокурора, че от слизането на Л. от колата на Х.в, до нейното събличане с помощта на Е., пребитата Л. не е оставала сама.

Свидетелката Е.: „Помогнах на В.. да съблече блузата, с която беше облечена. Тогава видях зачервяване в областта на предното дясно рамо.“  /л.66-67 т.1 д.п./

От което следва, че зачервяването е било причинено преди слизането на Л. от колата, т.е. във военното формирование. Това обаче изобщо не отговаря на истината. Истината е друга и тя се доказва от показанията на Е.:

„ Казах й, че за кратко ще си отида до вкъщи за да си взема мобилния телефон и за да изключа готварската си печка. След около 10 минути отидох в домът на В. Л, но не мога да конкретизирам точен час.“/л.66-67,т1,д.п./.

От цитираните свидетелски показания следва, че Л. е била сама в жилището си известно време, но не по-малко от 10 минути.

Това време съдът намира за напълно достатъчно за да е възможно Л. да се самоувреди, каквато възможност съдебно-медицинската експертиза /л.29-32,т.2, д.п./ не изключва – …“ Теоретично е възможно с оглед местоположението на травмата пострадалата и сама да може да си причини травматичното увреждане, но също така то отговаря да е получено по начин, средства и време, посочени от нея.“/ л.32,т.2 д.п./;

В тази насока е заключението и на другата изготвена експертиза - съдебно-психиатрично-психологична експертиза - л. 8-13, т. 2 д.п. -…“Имайки предвид личностовата характеристика на „ добросъвестен и предан тип“ склонен да следва авторитети, ценейки спокойствието и безконфликтността, склонна да потисне свои желания, следвайки отговорности и поставени задачи приемаме, че намалява вероятността за симулация“./л.13 т.1 д.п./

Вероятността за симулация намалява, но не изчезва напълно.

Всички други свидетели по делото – син, лекари и полицейски служители, са били уведомени за нанесени от обвиняемия удари само и единствено от Л., и то във време, следващо времето на нейното оставане сама в жилището си. Никой от тези свидетели не е видял кап. Б. да нанася удари на Л.;

Съдът намери , че показанията на Л. за нанесени й от Б. удари – освен , че са опровергани от останалите доказателства по делото, са и житейски неправдоподобни: при нанесени й три удари през известен период от време и при различно местоположение на Л. и Б. в пространството, и трите удара попадат на едно и също място; трите удара били нанесени от Б. на Л. в присъствието на свидетеля Х., който имал възможност, но не я защитил, но Л. се качва в един автомобил с бияча си, който автомобил се управлява от Х. и който по време на управлението на колата и да иска, няма как да я предпази от нови удари, дори и само един да е; на всички, на които се е обадила, Л. е цитирала думи, касаещи детайли от служебната  дейност, което в живота почти не се случва-пример показанията на Е. на л.66 гръб.т.1 д.п..;

Съдът намери, че по време на вербалния си спор с Л., в присъствието на свидетеля Х, кап. Б. е имал качеството на длъжностно лице, но не поради описаните в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност обстоятелства –„ …военослужещ във хххх, изпълняващ функцията на началник секция „Логистика“ във военното формирование…Стореното от обвиняемото лице се квалифицира като такова, извършено от него в качеството му на длъжностно лице, заради служебната му характеристика на офицер, на служба в БА…“/стр.7 ОА/,  а поради това, че същият е лице, на което е възложено да изпълнява със заплата и постоянно служба в държавно учреждение- чл. 93 т.1 б. „а“ от НК.

Съдът намери, че Л. – по време на спора си с кап. Б., е имала качеството на длъжностно лице, но не поради това, че е била „… работеща като счетоводител в същото военно формирование…“, а поради това, че същата е била лице, на което е възложено да изпълнява постоянно  и със заплата работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице-чл. 93 т.1 б.“б“ от НК. /намира се в общата част на НК/.

На 16.01.19г., около 16.50ч., обвиняемият Б. и Л. са спорили помежду си в качеството си на длъжностни лица и при изпълнение на службата си във хххх. Доказателствената съвкупност не дава възможност за друг, различен извод.

Съдът намери, че не е налице елемента от състава на престъплението „ по хулигански подбуди“.

Спорът и караницата между Б. и Л. не са по хулигански подбуди, а са в резултат на влошени лични и служебни взаимоотношения назад във времето. Двамата са се познавали от дълго време и са поддържали определени  служебни – добри или лоши, взаимоотношения помежду си. Обстоятелството, че скандалът е осъществен в кабинета на командира не променя техните подбуди – взаимна лична неприязън, избуяла на фона на възникнал служебен проблем, до степен неподвластна на самоконтрол. Доказателствената съвкупност в тази насока е еднозначна. Съдебната практика на върховните съдилища – по въпроса кога едно деяние е извършено по хулигански подбуди, е константна.

По делото са направени съдебно- деловодни разноски в размер на 538,20/петстотин тридесет и осем лева и 20 стотинки/ лева  за изготвени на досъдебното производство експертизи. Тези разноски - в съответствие с чл. 190 ал. 1 от НПК, съдът постанови да останат за сметка на държавата.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

05.03.2019г.                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

Гр. София                                                             / полк. Ц. Грозев /

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 4

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Днес, 05.02.2020 г., в град София, Съдебна палата, ет. 4, зала № 18, в открито съдебно заседание, Софийски военен съд в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. Цанко Грозев

 

при секретар Й. Начева и с участието на ст. лейт. Хр. Матев – прокурор от ВОП-София, разгледа докладваното от председателя АНД № 226/2019 г., образувано по постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на кап. П.И.Б. ***, за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1, т.2 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от  НК.

На основание чл. 378 ал. 4 т. 2 от НПК, съдът

 

Р Е Ш И :

        

ПРИЗНАВА обвиняемия капитан П.И.Б. ***, род. на ***г. в гр. ххх, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********

ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ на 16.01.2019 г., около 16.50 ч., в гр. ххх, в кабинета на началника на ххх, като длъжностно лице и по хулигански подбуди причинил на длъжностното лице В. К. Л. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота й, поради което и на основание чл. 378 ал.4, т. 2 от НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 12, вр. чл.130, ал. 1 от НК

  На основание чл. 190 ал. 1 от НПК съдебно-деловодните разноски по делото в размер на 538,20/петстотин тридесет и осем лева и 20 стотинки/ лева ДА ОСТАНАТ ЗА СМЕТКА НА ДЪРЖАВАТА.

Решението може да бъде обжалвано и протестирано в петнадесетдневен срок пред Военно-Апелативен съд – град София.

                                              

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 4, ПОСТАНОВЕНО НА 05.02.2020г. ПО АНД № 226/2019г. ПО ОПИСА НА СВС.

 

Досъдебно производство № 6-сл/2019г., по описа на ВОП-София, е образувано на 17.01.2019г. срещу кап. П. И. Б. от хххх, с оглед извършено престъпление по чл. 131, ал. 1 , т. 12 от НК.

С постановление от 29.10.2019г. прокурор от ВОП-София, на 01.11.2019г. е внесъл ДП № 6-сл/2019г. в СВС, като е направил предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия по делото кап. П. И. Б. и налагане на административно наказание по чл. 78А от НК.

По така внесеното постановление, в СВС на 04.11.2019г.  е образувано АНД № 226/19г.

В постановлението от 29.10.2019г. прокурор от ВОП-София, е приел за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият кап. П. И. Б. е род. на ххх. в гр. х. Завършил висше образование през 2000г. във ххх гр. ххх.Същата година постъпил на служба във хххх. Изпълнявал поставените му задачи. Умеел да общува с колегите си. Притежавал чувство за колегиалност при работа в колектив. Постигал добри резултати при изпълнение на поставените задачи. В екстремни ситуации действал правилно и адекватно. Награждаван  шест  пъти с “Благодарност“, два пъти с „Нагръден знак“ и един път с „Грамота“. Наказван един път с „Мъмрене“. Женен. Неосъждан.

В началото на 2019г. началникът на хххх издал две заповеди, касаещи ежедневната дейност в поделението. Със заповед № РД-53/ 08.01.2019г. били назначени комисии и материално- отговорни лица за осигуряване дейността на ремонтните подразделения, а със заповед № РД-52/08.01.2019г. били определени лицата, водещи счетоводния отчет на материални и финансови ресурси, както и отговорностите на посочените в заповедта лица.

При изпълнение на двете заповеди се стигнало до конфликтна ситуация, изразяваща се в следното:

На 16.01.2019г., около 13,00 часа, обвиняемият кап. Б. представил две дефектовъчни ведомости на председателя на комисия „Обслужване и ремонт“- кап. Б. Ч.. Обърнал му и внимание, че следва да се състави протокол за оценка на базата на тези ведомости. Кап. Ч. помолил кап. Б. да представи тези ведомости за обработка  и изготвяне на протокола на В. Л.. Л. изготвила протокола за оценка около 15.00часа. При предоставянето на този протокол, между предаващата го Л. и приемащия го –кап. Б., възникна спор кой следва да изготвя протоколите с оценки, съгласно посочените заповеди на началника на в.ф.- свидетеля майор И. Х.. Около 16.30ч. същия ден ц.сл. Л. уведомила началника – майор И. Х., за спора й с кап. Б. Х.  й обяснил , че е права и той ще коригира заповедта си. Малко след това в кабинета на Х. се явил кап. Б., който споделил на началника си, че с Л. ще има проблем. На него Х. също обяснил, че ще промени своята заповед, след което Б. напуснал кабинета му.

Около 16.55часа същия ден, след като освободил личния състав майор И. Х. се върнал в кабинета си, тъй като очаквал телефонен разговор с полк. С. - командир на бригада „ Логистика „. Докато чакал разговора свидетелят чул караница между мъж и жена. В един момент се почукало на вратата и в кабинета му влезли кап. Б. и ц.сл. Л.. Влезлите били максимално афектирани, крещели си и се обиждали. Кап . Б. нанесъл за кратко време три удара с юмрук в предната част на дясното рамо на Л.. Майор Х. ги усмирил и тримата напуснали кабинета на началника. Излезли от сградата и се качили в автомобила на свидетеля Х., който ги откарал към домовете им. По време на пътуването между Х., Л. и Б. нямало разговори. Първа слязла Л. –на автобусна спирка на ул. „Никола Габровски“. При слизане обявила, че ще подаде жалба срещу кап. Б., на което обвиняемият не реагирал. По-късно и на друго място слязъл и кап. Б..

При тръгването си към къщи ц.сл. Л. срещнала свидетелката Е.- нейна приятелка и съседка. Л. разказала на Е., че била пребита. Двете заедно стигнали входа, в който живее Л.. Е. отишла в своя дома  да си вземе телефона и да изключи готварската си печка, а Л.  се прибрала в своя дом. След около 10 минути Е. отишла в дома на Л.. Помогнала й да се съблече и видяла зачервяване в областта на предното дясно рамо. Е. посъветвала Л. да отиде в Спешна помощ. Л. се обадила по телефона на сина си – свидетеля Ц. Б.. Той пристигнал пред входа на майка си и до колата отишли Л. и Е.. Л. и Б. тръгнали с колата към спешната помощ, а Е. се прибрала в дома си. Около 20.40 часа Л. била прегледана от дежурен лекар - свидетелката д-р А. П.. При прегледа Л. съобщила на д-р П., че била бита от началника си с удари в дясното рамо. Лекарката установила повърхностно/дифузно/ зачервяване в лека степен в областта на рамото и мишницата. С рентгенова графия били изключени данни за фрактура. Тъй като пациентката Л. споделила, че са й били нанесени удари, били уведомени органите на МВР. Пристигнал автопатрул. Младши инспектор Д. Е. под диктовката на Л. записал обясненията й за случилото се. Понеже нападателят бил военослужащ - според казаното от Л., били извикани и органите на военна полиция. В Спешния център пристигнал и майор Т. Т. от ТО-ххх, на РС“ Военна полиция“-град ххх. В служебно помещение на ВП-ТО –ххх Т. снел писмени обяснения от Л..

Около 00.40ч. на 17.01.2019г. Л. уведомила по телефона майор И. Х. за посещението си в „Спешна помощ“.

На 17.01.2019г. Л. била прегледана от личния си лекар д-р Ю. Т. и съдебния лекар д-р Д. Г.. Последният издал СМУ №7/2019г./л. 40 т. 1 д.п./.

На 21.01.2019г. била прегледана от д-р В. М. – ортопед-травматолог.

На Л. били издадени  болнични листа за временна нетрудоспособност, както следва: от 17 до 21 януари 2019г. вкл. - от д-р Т. ; от 22 до 30 януари 2019г.вкл. – от д-р М., който на  30.01.19г. след контролен преглед удължил временната й нетрудоспособност/ л. 71гръб,т.1 д.п./

Съдът намери, че описаната в постановлението на ВОП-София фактическа обстановка – с изключение на нанасянето на удари от Б. на Л., се потвърждава от събраните в наказателното производство доказателства, а именно:

 показанията на свидетелите – / том първи от д.п. / В. Л. /37-39 и 45-46/-частично; м-р И. Х./48-50/;к-н Б. Ч./54-55/;оф.к-т С. Й./ 56-57/;серж.К. Б./58-59/;с-на Р. С./ 60-61/;М. П./62/;С. И.-С./63/;Ц.Б./64-65/;М. Е./66-67/;Д. Е./68/;д-р А. П./ 69/; д-р Ю. Т./70/; д-р В. М./70/;м-р Т. Т./72-73/ ; обясненията на обвиняемия Б. в с.з. ;

проведените очни ставки на д.п., първи том - м/у Х. и Л./ 74-77/ и м/у  Б. и Л./78-80/ ; изготвените експертизи съдебно-психиатрично-психологична експертиза - л. 8-13, съдебномедицинска експертиза – л. 29-32 / двете в т.2 от д.п./       и

събраните писмени доказателства:  

Том 1.Копие на графия раменна става на ц. сл. В. К. Л. – л. 24, копие на лист за преглед на пациент № 001249/16.01.2019 г. на ц. сл. В. К. Л. – л. 25, съдебномедицинско удостоверение № 7/17.01.2019 г. на ц. сл. В. К. Л. – л. 40-42, копие на амбулаторен лист № 253/17.01.2019 г. на ц. сл. В. К. Л. – л. 43, схема към протокол за разпит на свидетел В. К. Л. - л. 47, протокол за доброволно предаване от 29.01.2019 г. – л. 81, джоб с документи предадени с протокол за доброволно предаване: амбулаторен лист № 506/ххх г., заверено копие на болничен лист № Е20183031783, амбулаторен лист № 336/ххх г., копие на болничен лист № Е20182894109 – л. 83, протокол за оглед на предмет от ххх г. – л. 84, албум към протокол за оглед на предмет от ххх г. – л. 85-94;

Том II: съдебно-психиатрично-психологична експертиза - л. 8-13, съдебномедицинска експертиза – л. 29-32,

Докладна записка рег. № ПЛ-207/17.01.2019 г. от м-р Б. Г. П. от ОД на РС „Военна полиция“ – Плевен - л. 43,  писмо рег. № ПЛ-278/22.01.2019 г. и докладна записка от л-т М. Ц. М. от РС „Военна полиция“ – ххх - л.49, докладна записка рег. № 1739-1625/18.01.2019 г. от Д. Е. - л. 60, протокол за предупреждение на П. И.Б. от 22.01.2019 г. - л. 64, протокол за предупреждение на И. С. Х. от 22.01.2019 г. - л. 65, заверено копие на лист за преглед на пациент В. К. Л. - л. 71, заверено копие от медицински журнал - л. 72-73, справка рег. № 566-36/05.02.2019 г. на РС „ВП“ – ххх - л. 77-99, заверено копие на длъжностна характеристика за длъжността „Счетоводител“ във „Финансова служба“ във хххх, рег. № 3-110/ххх г. – л. 100-102, заверено копие на длъжностна характеристика за длъжността „Началник на отделение логистика“, рег. № 3-132/ххх г. - 103-105, служебна характеристика на к-н П. И. Б. - л. 106, служебна характеристика на В. К. Л. л. 107, заверено копие на карта за наказания и поощрения на П. И. Б. - л. 108, заверено копие на Заповед № РД-52/ххх г. на Началник ххх - л. 119-120, заверено копие на Заповед № РД-53/ххх г. на Началник ххх - л. 121-123, справка за съдимост на П. И. Б. - л. 126.

Съдът намери, че от доказателствената съвкупност не се установи, че деянието на престъплението по чл. 131, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 12, вр. чл.130, ал. 1 от НК е извършено, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. чл. 304, предл. 1 от НПК, обвиняемият капитан П. И. Б. беше признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.

Съдът оправда кап. Б. по следните съображения:

Никой от разпитаните по делото свидетели, които на 16.01.19г. са били на работа във ххх, не е видял кап. Б. да нанася удари на Л.;

На част от разпитаните по делото свидетели, които на 16.01.19г. са били на работа, самата Л. в следващите дни много подробно е разказвала как е била пребита от кап. Б.. Тези свидетели в показанията си изрично сочат, че за пребиването на Л. от Б. са узнали единствено от нея, а не са възприели лично такива действия на кап. Б.;

Очевидец на случилото се между Л. и Б. на 16.01.19г. е свидетелят м-р И. Х., който сочи, че нанесени удари от Б. на Л. не е имало, както не е имало и замахване от обвиняемия към последната;

В двата си разпита - на 17.01.19г./т.1,л.37.39 д.п./ и на 29.01.19г./т.1, л.45-47 д.п./., Л. описва случилото се - според нея, изключително подробно, а пропуска срещата си със свидетелката Е. при слизането на Л. от колата на Х. и оказаната й помощ от тази свидетелка в нейния дом – обстоятелства изключително важни. Е. се появява по делото сякаш от нищото. Обвинението  е изградено основно на показанията на Л., допълнени  от показанията на Е. Изгражда се внушението – и в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност, и в пледоарията на прокурора, че от слизането на Л. от колата на Х.в, до нейното събличане с помощта на Е., пребитата Л. не е оставала сама.

Свидетелката Е.: „Помогнах на В.. да съблече блузата, с която беше облечена. Тогава видях зачервяване в областта на предното дясно рамо.“  /л.66-67 т.1 д.п./

От което следва, че зачервяването е било причинено преди слизането на Л. от колата, т.е. във военното формирование. Това обаче изобщо не отговаря на истината. Истината е друга и тя се доказва от показанията на Е.:

„ Казах й, че за кратко ще си отида до вкъщи за да си взема мобилния телефон и за да изключа готварската си печка. След около 10 минути отидох в домът на В. Л, но не мога да конкретизирам точен час.“/л.66-67,т1,д.п./.

От цитираните свидетелски показания следва, че Л. е била сама в жилището си известно време, но не по-малко от 10 минути.

Това време съдът намира за напълно достатъчно за да е възможно Л. да се самоувреди, каквато възможност съдебно-медицинската експертиза /л.29-32,т.2, д.п./ не изключва – …“ Теоретично е възможно с оглед местоположението на травмата пострадалата и сама да може да си причини травматичното увреждане, но също така то отговаря да е получено по начин, средства и време, посочени от нея.“/ л.32,т.2 д.п./;

В тази насока е заключението и на другата изготвена експертиза - съдебно-психиатрично-психологична експертиза - л. 8-13, т. 2 д.п. -…“Имайки предвид личностовата характеристика на „ добросъвестен и предан тип“ склонен да следва авторитети, ценейки спокойствието и безконфликтността, склонна да потисне свои желания, следвайки отговорности и поставени задачи приемаме, че намалява вероятността за симулация“./л.13 т.1 д.п./

Вероятността за симулация намалява, но не изчезва напълно.

Всички други свидетели по делото – син, лекари и полицейски служители, са били уведомени за нанесени от обвиняемия удари само и единствено от Л., и то във време, следващо времето на нейното оставане сама в жилището си. Никой от тези свидетели не е видял кап. Б. да нанася удари на Л.;

Съдът намери , че показанията на Л. за нанесени й от Б. удари – освен , че са опровергани от останалите доказателства по делото, са и житейски неправдоподобни: при нанесени й три удари през известен период от време и при различно местоположение на Л. и Б. в пространството, и трите удара попадат на едно и също място; трите удара били нанесени от Б. на Л. в присъствието на свидетеля Х., който имал възможност, но не я защитил, но Л. се качва в един автомобил с бияча си, който автомобил се управлява от Х. и който по време на управлението на колата и да иска, няма как да я предпази от нови удари, дори и само един да е; на всички, на които се е обадила, Л. е цитирала думи, касаещи детайли от служебната  дейност, което в живота почти не се случва-пример показанията на Е. на л.66 гръб.т.1 д.п..;

Съдът намери, че по време на вербалния си спор с Л., в присъствието на свидетеля Х, кап. Б. е имал качеството на длъжностно лице, но не поради описаните в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност обстоятелства –„ …военослужещ във хххх, изпълняващ функцията на началник секция „Логистика“ във военното формирование…Стореното от обвиняемото лице се квалифицира като такова, извършено от него в качеството му на длъжностно лице, заради служебната му характеристика на офицер, на служба в БА…“/стр.7 ОА/,  а поради това, че същият е лице, на което е възложено да изпълнява със заплата и постоянно служба в държавно учреждение- чл. 93 т.1 б. „а“ от НК.

Съдът намери, че Л. – по време на спора си с кап. Б., е имала качеството на длъжностно лице, но не поради това, че е била „… работеща като счетоводител в същото военно формирование…“, а поради това, че същата е била лице, на което е възложено да изпълнява постоянно  и със заплата работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице-чл. 93 т.1 б.“б“ от НК. /намира се в общата част на НК/.

На 16.01.19г., около 16.50ч., обвиняемият Б. и Л. са спорили помежду си в качеството си на длъжностни лица и при изпълнение на службата си във хххх. Доказателствената съвкупност не дава възможност за друг, различен извод.

Съдът намери, че не е налице елемента от състава на престъплението „ по хулигански подбуди“.

Спорът и караницата между Б. и Л. не са по хулигански подбуди, а са в резултат на влошени лични и служебни взаимоотношения назад във времето. Двамата са се познавали от дълго време и са поддържали определени  служебни – добри или лоши, взаимоотношения помежду си. Обстоятелството, че скандалът е осъществен в кабинета на командира не променя техните подбуди – взаимна лична неприязън, избуяла на фона на възникнал служебен проблем, до степен неподвластна на самоконтрол. Доказателствената съвкупност в тази насока е еднозначна. Съдебната практика на върховните съдилища – по въпроса кога едно деяние е извършено по хулигански подбуди, е константна.

По делото са направени съдебно- деловодни разноски в размер на 538,20/петстотин тридесет и осем лева и 20 стотинки/ лева  за изготвени на досъдебното производство експертизи. Тези разноски - в съответствие с чл. 190 ал. 1 от НПК, съдът постанови да останат за сметка на държавата.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

05.03.2019г.                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

Гр. София                                                             / полк. Ц. Грозев /