Р Е Ш Е Н И Е №
………
гр. Плевен, 23. 02. 2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско
отделение, в публично заседание
на двадесет и
трети януари ДВЕ ХИЛЯДИ И СЕДЕМНАДЕСЕТА година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: А. Д.
като разгледа докладваното от съдията Върбина
Мълчиниколова
ТД № 155 по описа за 2014 година , за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба Вх. Рег.№ *****/ **********, пощенско клеймо от ***.,
подадена от „************, гр. А******а, чрез клона й в Р. БЪЛГАРИЯ „ *********“ гр.С.,ЕИК ***********чрез
пълномощника адв.Т. П. Н.,при упълномощен от Адвокатско дружество“Й.В. Н.“,с
посочен съдебен адрес *** против:
„ПЪТИНВЕСТ“ООД/в несъстоятелност/,гр.Плевен,ЕИК******
и
„*****“ ЕООД, ЕИК ************ със седалище и
адрес на управление/ гр. С., ул. „Х. К.“ № *, ет.*,ап.**, представлявано от
управителя Е. П.И..
Цена на исковете - 66 583 лева.
Иска се на основание чл. 646,ал.2, т.3 от ТЗ
, евентуално на основание чл. 646,ал.2,т.1 от ТЗ, да бъдат обявени за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ответника „****
/ Н/, извършеното от длъжника погасяване
на изискуми парични задължение, съответно изпълнението на неизискумо парично
задържеине, към ответника „*****“ ЕООД , на ************ в размер на 66 583 лева. лева.
Иска се осъждане на
основание чл. 55,ал.1 и чл.34 от ЗЗД на ответника „*****“ ЕООД гр. С., да заплати на „****“ / в несъстоятелност:/ полученото чрез обявените за недействителни
действия сума в размер на 66 583 лева , ведно със законната лихва върху
нея от завеждането на иска до окончателното й изплащане.
Твърденията
на страните:
Твърди се в исковата молба ,че ищецът
„******Г.чрез клона си с наименование „***“, гр.С.,ЕИК*****, е кредитодател по
Договор за кредитна линия № ***/ ***г. , сключен на **.***г с кредитополучателя
„****” ООД по силата на който банката е предоставила на дружеството кредитна
линия, с максимален лимит на усвоените
средства в размер на 800 000 евро. Същевременно „**** „ ООД, е встъпил като
солидарен длъжник и по договор за кредитна линия № *** / ***** г. с кредитополучател „*****”ЕООД
и по договор за кредитна линия № ***/ 26.06.***г. с кредитополучател „*****”
ЕООД.
Посочва се също в ИМ ,че с решение
от *****. на ПОС по т.д.№269/12г. по описа на същия съд и на
осн.чл.630,ал.2 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на ответника „****“ООД/
Н/, гр.Плевен, ЕИК******, с НАЧАЛНА ДАТА -****. , открито е производство по несъстоятелност на
дружеството със законните от това последици. С решение от ***. по т.д.№269/12г.
по описа на ПОС е спряно производството по несъстоятелност на
осн.чл.632,ал.5вр.ал.1 ТЗ. До тази дата синдикът не е предявил искове за
попълване масата на несъстоятелността на длъжника, което представлява
бездействие.Молбата за откриване на производството по несъстоятелност,по която
е образувано т.д.№269/12г. на ПОС, е подадена на ********.
Твърди се също в ИМ, че на 02.10.2012г
длъжникът е извършил плащане чрез банков превод
в откритата същия ден банкова сметка *** „***” ЕАД, с които е погасил
свои изискуеми парични задължения към втория ответник „*****“ ЕООД в размер на 66 583 лева.
Твърди се също в исковата молба, че
изпълнението е извършено след началната дата на неплатежоспособността ******.)
и в шестмесечния срок преди подаване на молбата за откриване производството по
несъстоятелност, с което е осъществен фактическият състав на чл. 646,ал.2 т.3
от ТЗ.
Ищецът счита,че за него е налице
правния интерес и активна процесуална легитимация, в качеството му на кредитор на „****“ООД/н/,Плевен
да предяви искове с правно основание по чл.649,ал.1 ТЗ, вр с чл.646,ал.2,т.3 от ТЗ и чл.646,ал.2,т.1 от ТЗ,при условията на евентуалност, с оглед на обстоятелството дали се касае за
погасяване на изискуемо или неизискуемо парично задължение към втория
ответник,което действие на длъжника е извършено в подозрителния период, след
началната дата на неплатежоспособността и се явява недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността. Предявен е и обусловеният осъдителен иск по чл.34 от ЗЗД
вр.чл.55,ал.1,р.3 от ЗЗД за връщане на полученото от „***** „ ЕООД
в размер на 66 583 лева, в масата
на несъстоятелност на първия ответник, ведно със законната лихва.
С
разпореждане № 653/ 08.09.2014г. съдът е конституирал на основание чл. 649,ал.3 от ГП като ответник
по делото , В. С.С. – синдик на ответника „**** /н/. На осн.чл. 129 ,ал.2 ,във
вр. с чл. 128,т.1 и 3 от ГПК оставил исковата молба без движение.
С
допълнителна молба вх. рег. № 10300/07.10.2014г. ищецът, чрез пълномощника
си – адв. Т. Н., е отстранил констатираните нередовности в исковата молба.
Направил е уточнение,че не разполага с доказателства за извършеното плащане, а
е получил информация от отчетите на
синдика. Уточнява се с допълнителната молба ,че поддържа предявените
искове при условията на евентуалност ,като основен поддържа иска с правно
основание по чл. 646,ал.2 т.3 от ТЗ, но ако се докаже поделото ,че
задължението не е било изискуемо, то моли да бъде уважен евентуално предявения
иск по чл. 646,ал.1 ,т.1 от ТЗ.
В
срока за отговор по чл. 367,ал.1 от ГПК не е подаден отговор от ответника „****/н./,
който е уведомен по реда на чл. 50,ал.2 от ГПК.
В
рока за отговор по чл. 367,ал.1 от ГПК е постъпил е отговор на ИМ от ответника
„*****“
ЕООД.
С отговора се възразява по
допустимостта и основателността на предявените искове. Посочва се с отговора
,че преклузивният едногодишен срок за предявяването на исковете по чл. 649,ал.1
от ТЗ е изтекъл на ***., а ИМ е заведена на ****. Посочва се, че ако съдът
приеме ,че срокът за предявяване на преферентните искове е спазен, то моли да
спре производството до произнасянето на ВКС относно началната дата на
неплатежоспособност на първия ответник.
По основателността на предявените
искове, ответникът възразява ,че следва да бъдат отхвърлени. Посочва, че в
случая е налице хипотезата на чл. 646,ал.5 от ТЗ, тъй като плащането е било в
кръга на обичайната търговска дейност на несъстоятелния длъжник „****.
С
отговора на ИМ са представени следните документи, като писмени доказателства: С.от 01.10.2012г. постигнато между ответниците
– в оригинал.
В
срока по чл. 272,ал.1 от ГПК от ищеца е подадена допълнителна искова молба Вх.
Рег. № 12930/ 11.12.2014г. п.кл. -
09.11.2014г.
С допълнителната искова молба се поддържа фактическите
и правни твърдения в ИМ. Възразява се ,
че едногодишният срок за завеждане на исковете е спазен, тъй като пощенското клеймо на плика ,с който е
изпратена исковата молба до Окръжния съд е от 01.09.2014г., който е първият
работен ден след 30.08.2013г. – датата на постановяване решението за откриване
производството по несъстоятелност срещу първия ответник.
Поддържа искането за спиране на
производството по делото до произнасянето на ВКС относно началната дата на
неплатежоспособността.
С
допълнителната искова молба се възразява, ,че извършеното плащане на
02.10.2012г не е в кръга на обичайната търговска дейност на „**** в
несъстоятелност. Посочва се с ДИМ ,че видно от представеното споразумение ,
падежът на вземането на втория ответник е 01.10.2012г – датата на подписване
споразумението, а плащането е направено на 02.10.2012г. Твърди, че едновременното предоговаряне на
падежа и на плащането, не може да обоснове прилагането на чл. 646,ал.5 от ТЗ.
Не оспорва представеното писмено доказателство
от втория ответник и не се противопоставя да бъде прието от съда.
В
срока по чл. 373,ал.1 от ГПК от ответника „*****“ ЕООД е постъпил допълнителен
отговор.
С допълнителния отговор се поддържат всички,
направени с отговора възражения и фактически твърдения.. Поддържат доказателствени
си искания .
С
определение 04.02.2015г., съдът е спрял производството по делото до
произнасяне на ВКС на Р България относно началната дата на
неплатежоспособността по т.д. № 1565/ 2014г. с влязло в сила решение.
След
направена служебна справка, съдът е установил, че ВКС, І-во т.о. с Решение № 80/
08.10.2015г. постановено по т.д. № 1565/
2014г. е върнал делото за ново разглеждане на ВТАС. С Решение № 76 / 08.04.2016г. постановено по
т.д. 268/2012г. ВТАС е потвърдил решението на ОС- Плевен в обжалваната част,
относно началната дата на неплатежоспособността на „**** /н./ -
06.01.2012г. С Определение № 778/
12.10.2016г. ВКС не е допуснал
касационно обжалване Решение № 76 / 08.04.2016г на ВТАС по т. д. 268/ 2012г. от
която дата то е влязло в сила.
С
определени е№ 836/ 26.10.2016г. съдът, на основание чл.230,ал.1 от ГПК е възобновил
производството по т.д. № 155/ 2014г.
Поради
приключила размяна на книжата , между страните по делото, на основание чл.
374,ал. 1 и 2 от ГПК съдът се е произнесъл по доказателствените искания на
страните. Изготвил е проект за доклад по делото, който е връчен на страните,
като им е дал седемдневен срок да изразят писмено становище по проекта за
доклад и да предприемат необходимите процесуални действия.
В хода на производството ищецът „******Г. е продал
търговското си предприятие в Р България на „*****“ АД , ЕИК ***. Предвид това
обстоятелство, постъпила е молба от съищеца – синдика В. С. ищецът да бъде
заместен от приобретателя на търговското предприятие. От своя страна „*****“ АД , чрез пълномощника
си – адв. С. А. е поискала да бъде
конституирана като трето лице – помагач на ищеца на основание чл. 226,ал.2, вр.
ч. 218,ал.2 от ГПК . Изразила е съгласие да замести ищеца в производството по
делото при наличие на съгласие от останалите страни.
С определение № 1006/ 07.12.2016г.,
съдът е отстранил допуснатата явна фактическа грешка относно номера на делото и
наименованието на втория ответник, във връзка с писменото становище по доклада.
На основание чл. 218 от ГПК, във вр. с чл. 226, ал.2 от ГПК КОНСТИТУИРАЛ ***** „ АД , ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление : гр. С, район „*” , ул.”*****№ *** представлявано от М. И. В.а – ИД и Д. Б.Ш. –член на УС, като ТРЕТО ЛИЦЕ помагач на ищеца по т. д. № 155/ 2014г.
В първото по делото заседание на 14.12.2016г. ищецът, чрез
пълномощника си – адв. С. А. – САК е изразил становище ,че поддържа предявените
искове по основание и размер.
Ответникът „*****“
ЕООД, чрез пълномощника си – адв. К.П. - САК, е поискал
допускането на съдебно- счетоводна експертиза, с формулирани задачи, във връзка
с възражението си, че плащането е направено за погасяване на изискуемо парично
задължение на длъжника, в кръга на
обичайната му търговска дейност
Съдът е допуснал
исканата експертиза, приел е проекта за доклад за окончателен, поради липса на
възражения от страните. В хода на
съдебното дирене е изслушано заключението на в.л. В.В. , изготвила допуснатата
съдебно счетоводна експертиза.
В пренията по същество
, и в писмените бележки ,представени в дадения от съда срок, ищецът поддържа
предявените искове по основание и размер. Развива подробни съображения по
допустимостта и основателността на предявените искове. Излага доводи ,че не е налице хипотезата на
чл. 646,ал.5 от ТЗ, тъй като само два месеца , преди подаване молбата по чл.
625 от ТЗ, първият ответник е предоговорил падежа на плащането на процесната
сума 66 583 лева.
Ответникът „***** „
ЕООД, чрез пълномощника си – адв. К П. е
изложил е
съображения ,че са налице предпоставките по чл. 646,ал.5 от ТЗ. В писмените
бележки, представени в дадения от съда срок, е развил доводи, че платената сума
е в кръга на обичайната търговска дейност
на първия ответник , като с нея е
погасен обичаен целеви заем, който е реално предоставен на първия ответник
именно във връзка с обичайната му дейност. Навежда доводи, че по делото не е
доказано, намерение у ответниците да увредят с посоченото плащане кредиторите
на несъстоятелността, който субективен елемент от фактическия състав по чл.
646,ал.2 от ТЗ, счита за кумулативно даден .
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
При липсата на писмен отговор
от ответника „**** ” ООД /в
несъстоятелност и подаден в отговор в
срока по чл. 367 ,ал.1 от втория ответник, както и с оглед становищата на
страните в открито съдебно заседание,
съдът намира, че следните обстоятелства от твърдяната в исковата молба
фактическа обстановка се явяват безспорни между страните и не
се нуждаят от друго доказване, както
следва:
1. На 30.11.2012г е подадена молба за
откриване производство по несъстоятелност на „****, по която е образувано
т.д.н. № 269/ 2012г по описа на окръжния съд – Плевен.
2.
С Решение от 30.08.2013г по т.д.н
269/2012г на ОС-Плевен , вписано на
същата дата в ТР е открито е производство
по несъстоятелност на „**** „ ООД, с начална
дата на неплатежоспособността – 06.01.2012 г.
3. След началната дата на неплатежоспособността –
06.01.2012г и в шестмесечния срок преди
подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, на 02.10.2012 г. било извършено, атакуваното от ищеца действие - плащане от „**** /н/, за погасяване парично задължение на длъжника, по съществуващ
предходен дълг на длъжника, извършено по банков път в полза на „ *****“ ЕООД , с което „**** „ ООД /в/ му е превело сумата 66 583
лева, за погасяване на целеви паричен заем, съгласно сключен между тях договор
от 29.08.2008г.
4. С
многостранно писмено споразумение от 01.10.2012г., сключено между първия и
други физически и юридически лиза от една страна и от друга - ответникът „*****“ ЕООД, страните са се
договорили за окончателно уреждане на отношенията си във връзка с два договора за заем и договор- спогодба, като „**** се задължило
на датата на подписване на договора 01.10.2012г да изплати изцяло на „*****“
ЕООД сумата 66 583 лева.
По отношение на тези факти, страните не
спорят, а те се доказват и от приетите
по делото доказателства: копие от платежно нареждане от 01.10.2012г(л. 165) и
споразумение от 01.10.2012г(л.95, 96 ) – неоспорени от страните, вписванията в
ТР по т.д. № 279/ 2012г на ОС- Плевен.
След справка в ТР съдът установи, че решението за
откриване на производството по несъстоятелност срещу „**** е вписано на
30.08.2013г.
Спорните въпроси по съществото на делото
са следните :
1. Погасеното от първия
ответник задължения към „*****“ ЕООД от дали е било изискуемо към 02.10.2012г. – датата на извършеното плащане
с банков превод по сметка на втория ответник.
2. Действието по погасяването на това
задължение ,извършено ли е кръга на
обичайната дейност на търговеца , в някоя от хипотезите на чл. 646,ал.5 от ТЗ.
Видно от приетото по делото , като писмено
доказателство, представено от втория ответник -писмено споразумение(л.
95-96)1
с посочена в него дата 01.10.2012г., същото е
постигнато между следните юридически и физически лица:
„****" ООД, ЕИК ******,
гр. П., ул.„**********” №**, ет.* представлявано от управителя В. В.
С.,
„*****” ЕООД, ЕИК ********,
гр. П., ул.„*****” №**, ет.***, представлявано от управителя П. Ц.
Й.,
„********”
АД, ЕИК ****** гр. П., ул.„***********” №**, ет.**, представлявано от А*А*-изпълнителен
директор,
В.В.С.,
ЕГН **********-лично,
П.Ц.Й., ЕГН **********-лично,
като СОЛИДАРНИ ДЛЪЖНИЦИ /ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛИ/ ОТ
ЕДНА СТРАНА И
ОТ ДРУГА СТРАНА - „*****” ЕООД, ЕИК ****, гр. С., район О. ул.„Х.К.”, №*,
ет. *,
ап.**,
представлявано от управителя П. Л.
С.,
като КРЕДИТОР /ЗАЕМОДАТЕЛ/, страните
,като са взели предвид, че:
На *** г., „****”
ООД, ЕИК ****** и „*****” ЕООД, ЕИК **** подписват Договор за целеви паричен
заем;
На **** г., „****” ООД, ЕИК ****** и „*****”
ЕООД, ЕИК **** подписват Договор за целеви паричен заем;
На ** г., „*****” ЕООД, ЕИК ****** и„*****” ЕООД,
подписват Договор за целеви паричен заем;
На 10.11.2008 г., „*****” ЕООД, ЕИК ****** и „*****” ЕООД,
подписват Договор за целеви паричен заем ,както и
сключеният на **** между страните
Договор – Спогодба за консолидиране на наличните парични задължения, с който обединяват паричните си задължения към „*****” ЕООД
на обща стойност 211 367 лева в едно общо за тях
задължение, дружествата
Длъжници и физически лица са се съгласили да
отговарят солидарно за общия дълг и поемат задължението да заплатят на „*****“
ЕООД , суми в следните размери и срокове, както следва :
„****” ООД приема да заплати на „*****”
ЕООД сумата 66 583 лв . на 01.10.2012г при подписване на настоящото споразумение и
срещу връщане от страна на „*****” ЕООД на оригиналите на следните документи :
-Протокол-Споразумение
от ***
г. между ****, ЕИК ***** и „*****” ЕООД, ЕИК ****;
-Договор
за целеви паричен заем от ******** г. между „****” ООД,
ЕИК ****** и „*****” ЕООД, ЕИК ****;
-Договор
за целеви паричен заем от ******** г., между „****” ООД, ЕИК ******
и „*****” ЕООД, ЕИК ****;
-Договор
за целеви паричен заем от ******** г., между „*****” ЕООД, ЕИК ****************
и „*****” ЕООД, ЕИК ****;
-Договор
за целеви паричен заем от 10.11.2008 г., между „*****" ЕООД ЕИК
*******
и „*****” ЕООД, ЕИК ****;
-Договор-Спогодба
от ****.
и Запис на заповед към него.
Съгласно т. III. От споразумението, „*****”
ЕООД, ЕИК **** се
отказва
от претенции за заплащане на сумата от 52 927,82
лв., както и от каквито и да било други суми, произтичащи от изпълнението на
гореописаните документи и настоящото споразумение.
Съгласно т.ІV от споразумението , с изпълнението на задълженията по същото, всички отношения
между страните ще се считат окончателно и безусловно уредени и никоя страна
няма да има претенции от каквото и да било естество към другата, произтичаща от
посочените договори, протоколи и предходни споразумения.
По делото е изслушан доклада на вещото лице В.В.,
изготвила допуснатата от съда съдебно – счетоводна експерти, което не е
оспорено от страните.
От заключението на
вещото лице, л. (191 -2015), което съдът приема като обективно, обосновано на
доказателствата по делото и безпристрастно, се установява следното:
Процесното плащане в размер на 66 583 лв. ,ответникът „****
е извършил с платежно нареждане за
кредитен превод **************/02.10.2012 г. от банкова сметка *** *** „***” ЕАД с титуляр „****” ООД по банкова
сметка *** *** „*-***** „*****”
ЕООД с посочено в него основание „по договор заем”.
Вещото лице е установило ,че с горепосоченото плащане,
първият ответник окончателно е погасила задължението си към „*****” ЕООД,
, произтичакщо то сключен между ответниците: Договор
за целеви паричен заем от 29.08.2008 г. в размер на 16000,00 лв. и Договор за целеви паричен заем от
27.10.2008 г. в размер на 100 000,00 лв.,
Вещото лице е установило ,че счетоводството на „**** сумите по Договора за
целеви паричен заем от 29.08.2008г са осчетоводени като получени краткосрочни
заеми по разплащателна сметка на 29.08.2008г. – 16 000 лева. С тези
средства на 29.08.2008 г. , чрез вътрешен превод на банката , сумата
15 988.91 лева е преведена по
банковата сметка на ищеца , чрез клона „******“, с която са погасени задължения
за лихви в размер на 65.85 евро и за главница в размер на 7991.06 евро – главница
към този кредитор.
Средствата по Договор за целеви паричен заем от
27.10.2008 г. в размер на 100 000,00
лв. са осчетоводени в „**** ,като получен
краткосрочен заем, по разплащателна сметка 5036. Сумата е преведена от сметката
на ответника „*****“ ЕООД в „****“ АД по сметката на „**** в „************“ клон П. на …….., на основание
договор за заем от ………...
Вещото лице дава
заключение в табличен вид, за какво е използвана от първия ответник с тази сума
в периода ************-*************.
От таблицата (л.194) е видно че с получения заем от
100 000 лева ,“*** „ ООД е погасил в периода 27 10. - 29.10.2008г частично , задълженията
си към доставчици на стоки, транспортни
услуги и горива, свързани с предмета му на дейност. Част от нея - 29 600 лева ,чрез вътрешен банков
превод са преведени по еврова сметка за
погасяване на кредит към ищеца „***
Вещото лице е дало заключение, как е погасяван от „*********“ ООД общо
полученият заем от *****“ ЕООД в размер на 116 000 лева, в периода 2009 –
2012г. В заключението е посочено че през
2009 – е върната сума общо 6000 лева, като са останали неизплатени начислени
лихви в размер на 8 277 лева;
През 2010г. са върнати суми в размер общо 28 667
лева и са изплатени дължимите лихви за 2008 г – 8 277 лева; През 2011г., „**** е върнал на „*****“
ЕООД суми общо 1 1350 лева за погасяване
на главницата по посочените два заема. През 2012г от м. април до м. юни вкл , е върнал общо
сумата 1 900 лева , платени с РКО по банковата сметка на „*****“ ЕООд в „****************
и на 02.10.2012г с платежно нареждане е превел по сметката на „*****“ ЕООД в „******“
сумата 66 583 лева с посочено
основание „по договор за заем“.
Съгласно
постигнатото от 01.10.2012 споразумение между страните, задължението по договорите за заем от
29.08.2008г и от 27.10.2008г за дължими лихви за 2010 и 2011г в размер общо
на 10 696.49 лева е отписано
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени
са субективно и обективно съединени при условията на евентуалност,
конститутивни искове с правно основание по чл. 649,ал.1, във вр. с чл.
646,ал.2,т.3, евентуално вр. с чл.
646,ал.2 т.1 от ТЗ, от ищеца, кредитор на несъстоятелността.
Предявен
е, осъдителен иск с правно основание по чл. 55,ал.1,пр.3 от ЗЗД, вр. чл. 34 от ЗЗД, обусловен от уважаването на съединените при условията на евентуалност, конститутивни искове .
На
основание чл. 649,ал.3 от ТЗ, съдът служебно е конституирал като съищец,
синдика на „****“/н/.
По главния иск с правно основание
чл. 646,ал.2 ,т.3 от ТЗ:
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено, че ищецът „*** АД Г., като кредитор с прието вземане в
производството по несъстоятелност, е в кръга на лицата по чл.649, ал.1 от ТЗ
активно легитимирани да предявят иска по чл. 646, ал.2, т.3 от ТЗ.
Съдът приема, че са налице всички необходими
предпоставки за допустимост на предявения иск.
Спазен едногодишния срок по чл.649, ал.1 от ТЗ от откриване на производството с Решение от 30. 08. 2013 г. по т.д. № 269/2013г.
на Плевенския окръжен съд. Видно от
доказателствата по делото исковата молба е подадена на 01.09.2014 г., тъй като
с тази дата е поставено пощенското клеймо на
плика, съдържащ исковата молба с доказателствата.
Ето защо,
съдът счита, че исковата молба е подадена в преклузивния едногодишен срок по чл.649, ал.1 от ТЗ, тъй като съгласно
чл.60, ал.1 и 6 от ГПК едногодишният
срок е изтекъл на 01.09.2014 г.,първият работен ден след 30.08.2013г – датата
на обявяване н Решението за откриване на производството по несъстоятелност. Предявен
е иск по чл. 646,ал.1,т.3 от ТЗ от кредитор на несъстоятелността , с твърдение
,че длъжникът е извършил на 02.10.2012г погасяване на изискуемо парично задължение към
втория ответник , след началната дата на неплатежоспособност – 06.01.2012г. и в
шестмесечния срок преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ - 30.11.2012г. Ищецът има качеството на
кредитор на несъстоятелността с прието вземане,което се установява при
служебната справка в Търговския регистър и е активно легитимиран съгласно чл.
649,ал.1 от ТЗ, да предяви
конститутивните искове по чл. 646,ал.2 от ТЗ. Поради това искът е допустим.
За да бъде уважен искът по чл. 646, ал.2, т.3 от ТЗ, в тежест на ищеца е да докаже, че изпълнението на изискуемо паричното задължение, извършено
от длъжника е извършено в подозрителния
период след началната дата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността на длъжника, независимо от начина на изпълнение и в срок от шест месеца , преди подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ.
Фактическият състав на
исковете по чл.646,ал.2,т. 3 и т.1 от ТЗ
не включва обективният елемент, да е накърнена масата на несъстоятелността.
Тези искове се основават на нарушаване императивния дистрибуционен модел на чл.
722 от ТЗ . Предмет на тези искове са
изпълнение на парично задължение с преферентен (предпочтителен) ефект. Този
ефект се изразява в поставянето на определен кредитор в по- добро положение, в сравнение с това
,което той би бил при разпределение
имуществото на длъжника по правилата на чл. 722 от ТЗ. Ето защо, ищецът не е
длъжен да доказва, че е увредена масата на несъстоятелността.
Не е елемент от ФС на
предявените искове по чл.646,ал.2, т.3 ТЗ, евентуално 646,ал.2 ,т.1 от ТЗ и
наличието на знание у кредитора, че длъжникът е неплатежоспособен или
свръхзадължен. Това знание има значение само с оглед определяне на по дълъг
срок, в който тези искове могат да бъдат предявени от синдика или от кредитор на несъстоятелността.
В обстоятелствената част на исковата молба, не се съдържат твърдения, че
ответникът „*****“ ЕООД е знаел,че длъжникът е неплатежоспособен
От анализа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за доказано по делото ,че първият ответник,
с банковия превод на 02.10.2012г на сумата 66 583 лева е изпълнил свое изискуемо,
парично задължение, на основание съществуващо между него и ответника „******
ЕООД облигационно правоотношение, във връзка с два договора за целеви паричен
заем.
Видно от приетото като писмено
доказателство и неоспорено копие от платежно нареждане от 02.10.2012г ( л.165)
се установява ,че действително сумата 66 583 лева е
изплатена на втория ответник по банковата му сметка в „***“ ЕАД на 02.10.2012г ,
с посочено в същото основание “по договор за заем“
От представеното
по делото от втория ответник и неоспорено от страните „Споразумение от
01.10.2012 г;“ се установява ,че действително вземането на втория ответник към
„**** /н/ в размер на 116 000 лева ,произтича от два договора за целеви паричен заем: за 16 000 от
29.08.2008г , и от 27.10.2008г за 100 000 лева. От съдържанието на
представеното в оригинал споразумение, също така се установява ,че страните по
него са се съгласили да обединят
задълженията си към „*****“ ЕООД в общо дълг в размер на 211 367 .00 лева,
като длъжниците са се съгласили да заплатят
на датата на споразумението 01.10.2012г, дължимите към заемателя суми,
посочени конкретно за всеки един от тях.
Дължимата на „**** сума е в размер на 66 583 лева, кото дружеството
се е задължило да изплати на 01.10.2012г., за да погаси издяло задълженията си
по посочените договори за зелеви паричен заем.
Споразумението от
01.10.2012г. представлява частен свидетелстващ документ, подписан от
ответниците и не се ползва с формална доказателствена сила по отношение на ищците,
но отразените в него обстоятелства намират потвърждение в заключението на изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице В.В. се
установява ,че действително посочените суми в размер на 116 000 лева са
реално получени от „****, , съответно 16 000 лв. на 29.08.2008г и
100 000 лева – на 27.10.2008г. С
тях са заверени банковите сметки на „****
и дружеството се е разпоредило със сумите, погасявайки свои задължения към
други кредитори- доставчици на стоки и услуги, във връзка с дейността му.
Договорът за заем по чл. 240 от ЗЗД е реален
и се счита за сключен от датата на получаването на паричната сума от заемодателя.
Писмената форма не е форма за действителност.
Видно
от заключението на вещото лице В.В., счетоводството на ответниците е редовно
водено. В счетоводството на ищеца и на ответника е отразено че на 29.08.2008г „****
е получил от втория ответник сумата 16 000 лева – целеви паричен заем,
както е редовно осчетоводен на същата дата при първия ответник , а на
27.10.2008г. е получил друг паричен заем в размер на 100 000 лева, който
също е редовно осчетоводен като целеви паричен заем при ответниците на
27.10.2008г.
С оглед
разпоредбата на чл.182 от ГПК, на основание заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, съдът преценява ,че счетоводните книги при ответниците
са редовно водени, поради което записванията в тях, могат да послужат като
доказателство на лицата, които са ги водили. По делото не са представени
извлечения от счетоводните книги на ответниците, но вещото лице за да изготви
заключението си, е проверило записите в тях, установиле е ,че са редовно водени
и е основало заключението си на съдържащите се в тях счетоводни данни. Ето защо, за дата на която са сключени двата договора за целеви
парични заеми между ответниците, съдът приема датата 29.08.2008г за сумата
16 000 лева и дата 27.10.2008г ,на които дати, посочените суми са постъпили по сметките на първия ответник и той е могъл
реално да се разпорежда с тях.
От заключението на вещото лице е видно ,че „****/н/ на 02.10.2012г. след датата на падежа , е погасил изцяло
,своето изискуемо задължение за главница , в размер на 66 583 лева,
произтичащо от двата договора краткосрочен заем и съгласно уговореното в
писменото споразумение от 01.10.2012г. В резултат на това действие, *****“ ЕООД
е опростил задължението на „**** /н/ за лихви , в размер на 10 696.49
лева, което задължение е счетоводно
отписано при ответниците.
Съдът намира ,че
ищецът, не е доказал възражението си, относно датата , на която е настъпила
изискуемостта на погасеното с оспореното
действие, парично задължение. Също така не е надлежно оспорено и приетото като
писмено доказателства „споразумение“ от 01.10.2012г.,представено по делото в
оригинал от втория ответник.
Предвид
така установеното по- горе, съдът намира, за доказано по делото
обстоятелството, че с извършеният на
02.10.2012г превод в размер на 66 583 лева, „****/н/ е погасил свое
изискуемо, парично задължение ,
произтичащо от сключените с „*****“ ЕООД
, посочени по – горе, два договора за целеви паричен заем . Падежът на това
вземане е 01.10.2012г., видно от посоченото в споразумението от същата дата, като
същото е погасено на 02.10.2012г – до тридесет дни след датата на падежа.
По възражението на
ответника „*****“ ЕООД, за наличие хипотезата на чл. 646,ал.5 от ТЗ:
Съгласно чл. 646,ал.5 от ТЗ в редакцията след изменението в ДВ 20/2013, алинея 2, т.1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на
обичайната дейност на длъжника и когато е извършено съобразно уговореното между
страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза
на длъжника или до 30 дни след падежа на
паричното задължение, или след извършване на плащането кредиторът реално е
предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.
Съгласно параграф 14 от ПЗР на ЗИДТЗ(ДВ бр.20/ 28.02.2013г.), с който е приета
новата ал. 5 на чл. 646 от ТЗ, това изменение се прилага и за заварените от този закон производства
по несъстоятелност и искови производства за попълване масата на
несъстоятелността. Това изменение цели да не бъдат прогласявани за недействителни ( непротивопоставими) на кредиторите, плащанията, извършени от
несъстоятелния длъжник преди откриване на производството по несъстоятелност,
които са в кръга на обичайната му дейност и които плащания биха били извършени,
дори и да бе открито производство от синдика по установения ред.
В тежест на ответниците е
да докажат ,че процесните плащания ,
попадат в някоя от хипотезите на чл. 646,ал.5 от ТЗ.
Съдът
счита, че ответникът „*****“ ЕООД е доказал възражението си, че извършеното плащане от несъстоятелния длъжник
в размер на 66 583 лева ,попада в
хипотезата на чл.646, ал.5, т.1 от ТЗ, като извършено в кръга на обичайната
му търговска дейност.
В
настоящия случай, плащането е извършено
за погасяване на изискуемо задължение по
договор за заем, чрез връщане на дължимия
остатък от главницата в размер на 66 583 лева, по предоставената в заем
сума общо в размер на 116 000 лева.
Ответникът „*****“ ЕООД е поискал вещото лице да установи за какво са
разходвани средствата, получени по двата
договора за заем парични средства.
Вещото лице е дало заключение ,че с получените
общо 116 000 лева длъжникът „**** /н/, е заплащал доставени му горива
и суровини, във връзка с предмета си на дейност, както и е погасявал
задълженията си по договор за кредит, предоставен от ищеца „*** АД Г.. Тези плащания който действително са извършване в кръга на
обичайната дейност на длъжника , но към трети лица, не са предмет на предявения
иск по чл. 646,ал.2, т.3 от ТЗ. Предмет на иска е
погасяването на изискуемо парично задължение в размер 66 583 лева към
втория ответник, представляващо дължим остатък по двата договора за целеви
паричен заем, които „**** е получил през 2008г, в кръга на обичайната си
търговска дейност – строителство, реконструкция и ремонт на пътища.
Законодателят не е уредил възражението за изпълнение, в
рамките на обичайната търговска дейност на длъжника, тъй като липсва легална
дефиниция на това понятие. В същото време,
разпоредбата на чл. 646,ал.5 от ТЗ е неясна и вътрешно противоречива. Трудно да
се установи, какво точно има предвид нормативната разпоредба на чл. 646,ал.5, т.1 от ТЗ, когато се отнася до изпълнение на
изискуемо парично задължение. Не е ясно,
дали изискването едновременно с
плащането на задължението, кредиторът да
е предоставил равностойна стока или
услуга, се отнася и за изискуемото задължение и дали е кумулативно дадено ,ако
изпълнението е направено в тридесет дневния срок след падежа на паричното задължение. В този случай
изниква въпросът, за какво реално предоставяне на стока и услуга става дума,
ако длъжникът е погасил парично задължение, дължимо по вече предоставена от
кредитора стока и услуга.
При тази нормативна неяснота ,
настоящият съдебен състав, приема, че разпоредбата на чл. 646,ал.5,т.1 от ТЗ,
във вр. с ал.2 ,т.3 от ТЗ, следва да се тълкува в смисъл ,че: когато длъжникът
е погасил свое изискуемо парично задължение до 30 дни след падежа, в кръга на
обичайната си дейност, то не е необходимо едновременно с погасяването на
задължението да е получил от кредитора равностойна стока или услуга, ако вече е
получил дължимата от кредитора престация, по силата на съществуващото между тях
облигационно правоотношение. Това е
така, защото ако длъжникът погасява задължението си да заплати стойността на
вече доставените му стоки и услуги, то не може да се очаква, едновременно с
плащането, кредиторът отново да му
предоставя равностойни стоки или услуги, защото вече е изпълнил това си
задължение.
Същото важи и в случай на погасяване на
изискуемо парично задължение , произтичащо от договор за заем или банков
кредит, който е бил предоставен на длъжника в кръга на дейността му.
Заемодателят вече е изпълнил облигационното си задължение да предостави на
длъжника заемната сума , поради което при връщането на заема, в подозрителния
период, той няма задължение да му
предоставя равностойни стоки или услуги.
В писмените бележки, ищецът е навел довод, че
погасяването на изискуеми задължения, произтичащи от сключени от длъжника
договори за парични целеви заеми с ЮЛ, което не е кредитна институция, не
попада в хипотезата на чл. 646,ал.2 от ТЗ.
Съдът намира доводът за
неоснователен.
Няма нормативна забрана, относно лицата, които имат право да дават парични
заеми на юридически или физически лица. Този вид договор е уреден в чл.240 и
сл. ЗЗД , той е реален, неформален и се различава от договора за банков кредит,
уреден в чл. 430 – чл. 432 от ТЗ, който е консенсуален и писмената форма е
форма за действителност на договора.
Разпоредбата на чл. 646,ал.5 , не поставя условия относно основанието за
възникване на паричното задължение, стига задължението да е възникнало на
валидно правно основание, каквото в случая безспорно са двата договора за
целеви парични заеми, сключени между ответниците през 2008 г.
В настоящия случай възниква сериозна практическо
затруднение, във връзка с приложението на л. 646,ал.5 от ТЗ и съдържанието на
въведеното от тази разпоредба понятие , изпълнението да е в кръга на обичайната
дейност на длъжника. В случая
не става ясно, дали законодателят е имал предвид само изпълнението или обхваща и
самият дълг , който следва да е възникнал с оглед осъщетвяването дейността на търговеца.
Съдът възприема тълкуването на разпоредбата на чл.
646,ал.5 от ТЗ, предложено от автора С.С., в глава ІV, стр. 334, публикувано в изданието „Актуални въпроси в
производството по несъстоятелност „ ******* „***. Авторът приема ,че изискването на чл. 646,ал.5 от ТЗ,
изпълнението да е извършено „в кръга на
обичайната дейност на длъжника“, следва да бъде тълкувано корективно, като изискването обхване не само изпълнението, но и самият дълг. Тоест, самият паричен дълг да е
възникнал за длъжника в рамките на обичайната му търговска дейност с кредитора.
Търговската дейност на несъстоятелният длъжник, видно от регистрацията на
ответника в Търговския регистър и предмета му на дейност е свързано с пътни
строежи и ремонти и всички свързани с това други дейности. За осъществяването
на тази дейност , длъжникът безспорно се нуждае от парични средства, необходими
му за разплащане с доставчиците на услуги горива, суровини , за наем или поддръжка на строителните машини и
съоръжения, при осъществяване предмета на дейност Тези , необходими за осъществяване на
дейността му парични средства, обичайно всеки търговецът си набавя чрез
получаване на целеви парични заеми и банкови кредити.
Поради това, следва да се приеме ,че след като самият дълг - паричното
задължени е възникнал в кръга на обичайната
дейност на търговеца и осигурява нейното осъществяване, чрез сключването на
договори за целеви парични заеми и
банкови кредити , то изпълнението на тези изискуеми парични задължения, също е
в кръга на обичайната търговска дейност
на несъстоятелния длъжник.
Видно от заключението на вещото лице, ответникът „**** редовно е получавал
целеви парични заеми от „*****“ЕООД, именно за да е в състояние да осъществява
обичайната си търговска дейност. С тях той незабавно е извършвал плащания към доставчиците на
строителни материали, горива и транспортни услуги, във връзка с дейността си. Те са подробно са отразени в таблицата на вещото лице на л. 9 и 10 от заключението. В
заключението подробно е посочило, по какъв
начин са изразходвани предоставените в заем средства към трети лица, които са именно доставчици са
строителен битум, ГСМ и извършващи транспорти услуги за доставянето им. В таблиците е посочено ,че с част от
получените парични заеми, длъжникът е погасявал и задълженията си по договори за банков кредит, сключени с
ищеца: на 29.08.2008г- 15 988.91
лева за погасяване на дължими лихви и
главница по договор за кредит –на „*** клон – Плевен и 29.10.2008г –
29 600 лева – за погасяване задължения по кредит към ищеца. Също така вещото лице е посочило по
години, кога и по какъв начин „**** е погасявал задълженията си във връзка с
получените от „*****“ ЕООД парични заеми.
На основание гореизложено, съдът приема за
доказано по делото че след като сключените между ответниците по делото
договори за целеви паричен заем на 29.08.2008г и на 27.10.2008г са
предназначени и послужили за осъществяване обичайната дейност на длъжника ,то извършеното
на 02.10.2012г ,на основание тези договори, погасяване, на изискуемо парично
задължение в размер на 66 583 лева, на основание договорите за заем, също е в кръга на обичайната търговска дейност на „****.
С оглед изложените съображения, съдът приема, че изпълнението на изискуемото
задължение по двата договора за заеми и съгласно постигнатото между ответниците
споразумение от 01.10.2012г в размер на 66 583 лева, до 30
дни след падежа и в шестемесечния срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, представлява
изпълнение на изискуемо парично задължение, в кръга на обичайната търговска дейност на длъжника.
Съдът намира ,че в случая , следва да се
приложи разпоредбата на чл 646,ал.5 т.1, във вр. с ал.2,т.3 от ТЗ, съгласно
която , разпоредбите на чл. 646,ал.2,т.3 от ТЗ не намира приложение. Тоест
извършеното действие за погасяване на изискуемо парично задължение, в
подозрителния период, което е в кръга на обичайната търговска дейност на
длъжника, не може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на
несъстоятелността, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
По евентуално
съединения иск с правно основание по чл. 649,ал.1,във вр. с чл. 646,ал.2, т. 1
от ТЗ:
При този изхода на
делото по главния иск, съдът следва да се
произнесе и относно основателността и доказаността на евентуалния иск .
По изложените ,вече по- горе съображения, евентуално
съединеният иск с правно основание по чл. 646,ал.2,т.2 от ТЗ. е допустим.
Разгледан
по същество, искът е неоснователен.
Съдът е приел за доказано по делото, че сумата 66 583лева е изплатена на втория ответник,
за погасяване на изискуемо парично
задължение на длъжника, в рамките на тридесет дни след датата на падежа - 01.10.2012г.
Ето защо, в случая
не е налице хипотезата на чл. 646,ал.2,т.1 от ТЗ, която се отнася до погасяване
на неизискуемо парично задължение. Липсва първата
задължителна предпоставка, от фактическия състав на чл. 646,ал. 2,т.1 от ТЗ,а именно: с оспореното действие длъжникът да е изплатил
свое неизискуемо парично задължение.
С оглед
на приетата от съда фактическа обстановка , по делото е
установено ,че атакуваното от ищеца
действие на длъжника е несъставомерно в
хипотезата на чл. 646,ал.2,т.1 от ТЗ, поради което предявеният евентуален иск
на това основание, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
По обусловения иск с правно
основание чл.55,ал.1 ,пр.3 от ЗЗД ,вр. чл.34 от ЗЗД,във вр. с чл. 649,ал.2 от ТЗ:
Вторият обективно съединен, с правно
основание чл. 55,ал.1, вр. с чл. 34 от ЗЗД, е предявен само срещу
ответника „*****“ „ЕООД, за връщане на
даденото от първия ответник , е осъдителен . Предявен е от ищеца, за попълване на масата на несъстоятелността и е обусловен от успешно проведения иск за обявяване на относителна
недействителност на атакуваните действия , на осн. чл. 646, ал.2, т.3 от ТЗ.
На основание чл. 649,ал.3, във вр. с ал.1 от ТЗ, съдът е
конституирал служебно синдика на „**** „ ООД в несъстоятелност – В. С.С.
,като ищец по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 649,ал.2 от ТЗ, синдикът ,съответно кредиторът могат да предявят и исковете, обусловени от уважаването на исковете по ал.1 на чл. 649 ТЗ , за попълване
масата на несъстоятелността.
Ищецът, който е кредитор с прието вземане в производството
по несъстоятелност е предявил чуждо право
за връщане на даденото, след обявяване на извършеното от длъжника
плащане по договора за финансов лизинг,
за относително недействително. Този осъдителен иск се явява обусловен по
смисъла на чл. 649,ал.2 от ТЗ.
С разпоредбата на чл. 649,ал.2 от ТЗ е предоставено на
кредитора на несъстоятелността правото, да упражни имуществените права на длъжника,
когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора. В процеса той придобива качеството на
процесуален субституент като упражнява правото на иск на длъжника в полза на длъжника.
Това означава, че за да се предяви
искът следва да е налице задължителната предпоставка – законът да признава
правото на иск на процесуалния субституент, за защитата на съответното право
на длъжника по съдебен ред. С нормата на
чл.649,ал.2 от ТЗ, на която ищецът основа нарушеното си материално право,
законодателят изрично е предвидил, че синдикът, както кредиторът( на
несъстоятелността) може да предяви
обусловените осъдителни искове по чл. 55 ЗЗД, във вр.с чл. 34 ЗЗД, като дори на
осн. ал. на чл. 649 от ТЗ е постановил задължително другарство със синдика, в
случа, че обусловените искове са предявени от кредитор.
На основание гореизложеното , съдът намира предявеният обусловен осъдителен иск за допустим.
При този изход на делото относно главния иск, с основание по чл. 646,ал.2,
т.3 от ТЗ, който е отхвърлен на основание чл. 646,ал.5,т.1 от ТЗ, и
отхвърлянето на евентуално съединения
иск по чл. 646,ал.2,т.1 от ТЗ, съдът
намира ,че обусловеният осъдителен иск с правно основание по чл. 55,ал.1 от ЗЗД ,вр. чл. 34 от ЗЗД , за връщане на даденото в масата на несъстоятелността, в размер на 66 583 лева, се явява неоснователен и недоказан поради което
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът „***** „ ЕООД има право да получи, направените по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лева, която ищецът *** Г., чрез клона си в Р България „******“ следва да
бъде осъден да му заплати.
Ищецът ,следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд , дължимата ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 2 663. 32 лева. лева, върху цената на отхвърления иск по
чл. 55,ал.1 от ЗЗД, ведно със законните лихви за забава на
държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане.
Съдът намира,
че конституирания като съищец синдик на ответника „**** „
ООД в несъстоятелност, не следва да бъде осъден да
заплаща посочени разноски и държавна такса, тъй като това би означавало
дружеството в несъстоятелност да заплаща сумите на себе си, за попълване масата
на несъстоятелността, което пък е в противоречие със същността и целите на
предявените и основателни искове по ТЗ.
Мотивиран от горното, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.646,ал.5,т.1 , предявения
иск от
******Г.,чрез
клона с наименование„****
, гр.С.,ЕИК *****, „в качеството й на кредитор на несъстоятелността и В. С.С. – СИНДИК на „****“ООД /н/
гр.Плевен срещу ответниците: „**** – в несъстоятелност,
ЕИК ****** и *****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Х.К.“ № *, ет.*,ап.**, представлявано от управителя Е.П.И., с правно
основание по чл. 649,ал.1 и 3, вр чл. 646, ал. 2, т.3 от ТЗ ,ЗА ОБЯВЯВАНЕ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО ПО
ОТНОШЕНИЕ КРЕДИТОРИТЕ НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА, извършеното на ********* от
длъжника **** – в несъстоятелност, погасяване
на изискуемо парично задължение в
размер на 66 853 лева към ответника „*****“ ЕООД, ЕИК ****, което
изпълнение е в кръга на обичайната
дейност на длъжника и до тридесет дни след падежа на паричното задължение.
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен и недоказан, предявеният, обективно съединен при условията
на евентуалност иск, предявен от
******Г.,чрез
клона с наименование„** , гр.С., ЕИК *****, „в качеството й на кредитор
несъстоятелността и В. С.С. – СИНДИК на „****“ООД /н/ гр.П. , срещу ответниците: „**** – в несъстоятелност,
ЕИК ****** и *****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление/ гр. С., ул. „Х.К.“ № *, ет.*ап.***, представлявано от управителя Е.П.И., с правно
основание по чл. 649,ал.1 и ал. 3 вр чл. 646, ал.2, т.1
от ТЗ ,ЗА ОБЯВЯВАНЕ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО ПО
ОТНОШЕНИЕ КРЕДИТОРИТЕ НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА, извършеното на ***** от длъжника ****
– в несъстоятелност, изпълнение на неизискуемо парично задължение в размер на 66 853 лева към ответника „*****“
ЕООД, ЕИК ****,
ОТХВЪРЛЯ, предявения иск, от ******Г.,чрез клона с
наименование„**** , гр.С.,ЕИК *****, „в качеството й на кредитор
несъстоятелността и В. С.С. – синдик на „****“ООД /н/ гр. Плевен, с правно основание по основание чл. 55,ал.1,пр.3 ЗЗД, вр. чл.34 от ЗЗД , ЗА
ОСЪЖДАНЕ на ответника *****“ ЕООД, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на „**** в
несъстоятелност, ЕИК ****, получената на 02.10.2012г. сума в размер на
66 583 лева ,ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска
01.09.2014г до окончателното изплащане,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78,ал.3 ищеца ******Г.,чрез клона „*********“ ,ЕИК *****, ДА ЗАПЛАТИ на ответника *****“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление/ гр. С., ул. „Х.К.“ № **, ет.**,ап.***
представлявано от управителя Е. П. И., направените в това производство ДЕЛОВОДНИ
РАЗНОСКИ в размер на 400
лева(Четиристотин лв.) за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА ******Г.,чрез клона й
„**“ ,ЕИК *****, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОКРЪЖНИЯ СЪД – Плевен, ДЪРЖАВНА ТАКСА в
размер на 2 663. 32 лева, върху цената на отхвърления иск по чл. 55,ал.1 ЗЗД, вр. чл.34 ЗЗД, ведно със
законните лихви за забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва пред Апелативния съд гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: