Присъда по дело №208/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 14
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 26 юни 2021 г.)
Съдия: Ралица Герасимова
Дело: 20214500200208
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Р. , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на десети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
СъдебниАлександра Иванова
заседатели:Барбукова
Петя Кънчева Енчева
при участието на секретаря Светла Пеева
и прокурора Георги Манолов Манолов (РП-Р.)
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Наказателно дело от общ
характер № 20214500200208 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. К. ЗЛ. Н. - ЕГН **********, роден ****г. в гр.Р., български
гражданин, с основно образование, вдовец, не работи, осъждан за ВИНОВЕН в това, че на
03.02.2020 г. в гр. Р., в условията на опасен рецидив без надлежно разрешително издадено
по реда по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества: 3,4 метилендиоксиметамфетамин
(MDMA) с нето тегло 41.99 грама със съдържание на активния компонент MDMA 41,8%
тегловни, на стойност 1679,60 лева; метамфетамин с нетно тегло 0,04 грама на стойност 1.00
лев; марихуана с нето тегло 0,6266 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент тетрахидраканабинол (ТХК) – 13 теглови процента на стойност 3,76 лева, всичко
на обща стойност 1684,36 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал. 1, изр.
1, пр.4 от НК, чл.55 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал.4 от НК го ОСЪЖДА на
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , като на основание чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал. 1, изр. 1, пр.3 от НК
– за изпълнителното деяние на 03.02.2020 г. в гр. Р. да е „придобил“ с цел разпространение
високорискови наркотични вещества.
НА ОСНОВАНИЕ чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ СТРОГ режим на
1
изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание
между наказанията, наложени на подс. К. ЗЛ. Н. по НОХД 2133/2019 г. по описа на Районен
съд - Р. и НОХД 208/2021 г. по описа на РОС, а именно – най – тежкото от тях в размер на
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
НА ОСНОВАНИЕ чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ СТРОГ режим на
изтърпяване на така определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от три
години.
НА ОСНОВАНИЕ чл.59, ал.1, т.1 и чл.25, ал.2 от НК ПРИСПАДА при
изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият К. ЗЛ.
Н. е бил задържан и с мярка за неотклонение Задържане под стража, считано от 03.02.2020
г., както и изтърпяната част от наказанието по НОХД 2133/2019 г. по описа на Районен съд
– Р..
НА ОСНОВАНИЕ чл.354а, ал. 6 от НК ОТНЕМА в полза на държавата предмета на
престъплението по чл.354а,ал.2, т.4 вр. ал. 1, изр. 1, пр.4 от НК - високорискови
наркотични вещества-3,4 метилендиоксиметамфетамин (MDMA) с нето тегло 41.99 грама
със съдържание на активния компонент MDMA 41,8 тегловни процента; метамфетамин с
нетно тегло 0,04 грама; марихуана с нето тегло 0,6266 грама, със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидраканабинол (ТХК) – 13 теглови процента.
ОТНЕМА на основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК веществените доказателства: 1 бр.
електронна везна, сива на цвят; 1 бр. метален гриндер с форма на болт; 1 бр. мобилен
телефон марка „Самсунг S 8“ с IMEI: 352802102902114, ведно със СИМ карта с № ***** на
„А 1“, като вещи предназначени и послужили за извършване на престъплението по
чл.354а,ал.2, т.4 вр. ал. 1, изр. 1, пр.4 от НК.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 бр. малко стъклено шише с гумена тапа;
1 бр. пластмасова кутия с цилиндрична форма-от шоколадово яйце, след влизане в сила на
присъдата следва да се унищожат като вещи без стойност.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. К. ЗЛ. Н. (с установена
самоличност) да заплати по сметка на Републиканския бюджет направените по делото
разноски в размер на 682,37 лв. (разноски на досъдебното производство).
НА ОСНОВАНИЕ чл. 190, ал. 2 от НПК съдът ОСЪЖДА подс. К. ЗЛ. Н. (с
установена самоличност) да заплати държавна такса в размер на 5 лв. (пет) за служебно
издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред
ВТАС.
2
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 208/2021 г. по описа на Русенски окръжен съд, Наказателно
отделение

Русенска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство
№456/2020 г. по описа на РОП срещу К. З. Н. за това, че на 03.02.2020 г. в гр. Русе, в
условията на опасен рецидив без надлежно разрешително издадено по реда по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите придобил и държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества: 3,4 метилендиоксиметамфетамин
(MDMA) с нето тегло 41.99 грама със съдържание на активния компонент MDMA 41,8 %
тегловни, на стойност 1679,60 лева; метамфетамин с нетно тегло 0,04 грама на стойност 1.00
лев; марихуана с нето тегло 0,6266 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент тетрахидраканабинол (ТХК) – 13 теглови процента на стойност 3,76 лева ,всичко
на обща стойност-1684,36 лв.-престъпление по чл.354а,ал.2, т.4 вр. ал. 1, изр. 1, пр.3 и пр.4
от НК.
След провеждане на разпоредително заседание на 28.04.2021 г. при наличие на
предпоставките на процесуалния закон с протоколно определение от проведено открито
съдебно заседание на същата дата съдът е постановил разглеждане на делото по реда на
глава Двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание представителят Русенска окръжна прокуратура поддържа
повдигнатото обвинение. Счита същото за доказано по безспорен и категоричен начин.
Пледира К.Н. да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение и моли при
определяне на наказанието да бъде отчетен превес на отегчаващите над смекчаващите
отговорността обстоятелства. В този смисъл моли на Н. за извършеното престъпление по
чл.354а от НК да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на седем години
и шест месеца, което след редуцирането му по реда на чл.58а от НК да бъде фиксирано на
пет години, което да се търпи при първоначален строг режим. Предлага и кумулативно да
му бъде определено наказание глоба в размер на 22000 лева. Счита, че съдът следва да се
произнесе и по реда на чл.53 от НК и развива подробни съображения в последната насока.
Разноските по делото предлага да се възложат на подсъдимия.
Упълномощеният защитник на подс. Н. адв. О.Б. поддържа, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства. Развива съображения за липса на
доказаност на обвинението досежно едно от изпълнителните деяния на престъплението –
това, свързано с придобиването на процесните наркотични вещества. Моли при определяне
на наказанието да бъде съобразено процесуалното поведение на подсъдимото лице –
обстоятелството, че същият от отпочване на наказателното производство е оказал пълно и
последователно съдействие на органите на разследването, здравословното му състояние,
семейното му положение, поведението му в мястото на търпене на наказание лишаване от
свобода. Счита, че предвид значителния превес на смекчаващите обстоятелства и тяхната
многобройност, на същия следва да се наложат наказания под минимума на предвиденото в
закона-при условията на чл.55 от НК. Моли и за произнасяне на съда по реда на чл.25 от НК
предвид наличието на предпоставки затова.
Подсъдимият К.Н. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли
съдът да постанови наказание в най-лекия допустим от закона вид и размер. Изразява
съжаление за стореното.
1
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл.
372, ал. 4, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав прие за
установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт:
Подс. К. З. Н. е роден **** г. в гр.Русе, има завършено основно образование, вдовец,
не работи, живее в гр.Русе, ул.“Сърнена гора“№30.
Подсъдимият бил осъждан. Със споразумение по НОХД №367/2017г.на Районен съд-
С., влязло в сила на 27.03.2017 г. за престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 от НК му било
наложено наказание 1г. и 8 месеца лишаване от свобода при общ режим, което било
изтърпяно на 27.08.2018г.
След като изтърпял наказанието си по НОХД №367/2017г.на Районен съд-С. подс.Н.
започнал да употребява различни наркотични вещества - метамфетамин и марихуана и бил
зависим от тази употреба.
В края на м.01.2020 г. подс. Н. напуснал жилището си и се преместил да живее в
гр.Русе, ул.“Княжеска“ №6, хостел „Русчук“, стая №110.
Междувременно на неустановена дата и по неустановен начин той се снабдил с
наркотични вещества-3,4 метилендиоксиметамфетамин (MDMA) с нето тегло 41.99 грама
със съдържание на активния компонент MDMA 41,8 % тег.; метамфетамин с нетно тегло
0,04 грама; марихуана с нето тегло 0,6266 грама, със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидраканабинол (ТХК) – 13 теглови процента с цел
да ги разпространява на други познати наркозависими лица и се върнал в хостела.
На 03.02.2020 г. около обяд подс. Н. се срещнал със св.К.Н.М., която завел в стаята
си в хостела.
На същата дата св. Р.Т., полицейски служител при Второ РУ ОД на МВР-Русе
получил оперативна информация, че подс. Н. живее в гр.Р. и разпространява наркотични
вещества. Около 16.00 ч. на същия ден св. Т. със свои колеги-К.М., М.Н. и К.К. отишли до
хостела и видели подс. Н. да излиза от стая №110. При проведения разговор подс. Н.
признал пред св.Т., че притежава наркотични вещества, които взел от стаята и са в него.
След като влезли в стаята подс. Н. от джоба на якето, с което бил облечен извадил
полиетиленов плик с шлиц, в който имало множество оранжеви на цвят таблетки с формата
на сърце-цели и на парчета и пред полицейските служители посочил, че са „екстази“.
Непосредствено след това от джоба си извадил пластмасова кутия с цилиндрична форма от
шоколадово яйце, съдържаща суха зелена тревна маса, обвита в полиетиленово фолио, за
която казал, че е марихуна. От същия джоб той извадил и малък стъклен флакон с гумена
тапа, в който имало прозрачно кристалообразно вещество, за което обяснил, че е
наркотично вещество - „кристали“. На масата в стаята имало метален гриндер и малка
електронна везна. Подс. Н. обяснил, че са негови и използва електронна везната за теглене
на наркотични вещества. В стаята била св.К.Н.М., която била употребила наркотични
вещества.
Подс. Н. бил отведен във Второ РУ-Русе, където доброволно предал намиращите се в
него мобилен телефон „Самсунг“ със сим карта с тел.№ 0877 276005, наркотичните
вещества, металния гриндер и електронна везна, за което били изготвени 2 бр. протоколи за
доброволно предаване.
2
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена физико-химична
експертиза от БНТЛ при ОД “МВР“-Русе, от заключението на която било установено, че
намиращата се в пластмасовата кутия с цилиндрична форма от шоколадово яйце суха
зелена тревна маса, обвита в полиетиленово фолио, е марихуана с нето тегло 0,6266 грама,
със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидраканабинол (ТХК) –
13 теглови процента на стойност 3,76 лева.
От заключението на физико-химичната експертиза от ЦЕКИ към НИК-МВР-София и
СЦИЕ било установено, че множеството оранжеви на цвят таблетки с формата на сърце-
цели и парчета от тях, съдържащите се в полиетиленовия плик с шлиц са 3,4
метилендиоксиметамфетамин (MDMA) с нето тегло 41.99 грама със съдържание на
активния компонент MDMA 41,8%,тег. на стойност 1679,60 лева, а прозрачно
кристалообразно вещество, което било в малкия стъклен флакон с гумена тапа е
метамфетамин с нетно тегло 0,04 грама на стойност 1.00 лев.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява
становището си по съответствието на самопризнанията на подсъдимия с всички годни
доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, съдът не
следва в мотивите на присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които
установяват фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на
съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на подсъдимия –
допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на
процесуални ценности като процесуална дисциплина и процесуална икономия, без те да се
противопоставят на основната цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В
процедурата по чл. 371, т. 2 НПК законът предпоставя като задължително условие за
нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно
достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от
досъдебното производство. Затова първоинстанционният съд има правомощието да разгледа
делото по този, а не по общия ред, само след като обосновано е преценил, че досъдебното
производство е било проведено обективно, всестранно и пълно, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, че събраните в първата фаза на процеса
доказателствени материали са достатъчни за разкриване на обективната истина, като по
съдържание категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия, което е изразено пред
съда недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите на обвинението.
Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на съмнение
относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието
доказателства, съдът всякога следва да приеме за установени залегналите в обвинителния
акт констатации за фактите. Това правно положение е видно и от формулировката на чл.
373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в
присъдата, без извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на
доказателствата.
Независимо от изложеното по-горе за пълнота и прецизност и съобразявайки
предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът отчете, че описаната в обвинителния акт и
възприета от съда фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия,
което от своя страна се подкрепя от следните доказателства, събрани в досъдебното
производство чрез гласните и писмени доказателствени средства, а също и чрез способите за
събиране и проверка на доказателствения материал: показанията на свидетелите Р.Т., М.М.
М.Д. и М.Ш., както и от заключенията на физикохимическите и допълнителната
физикохимическа експертизи (л.94-96, л. 115-117 и л.124 от д.п.), съдебно техническата
експертиза (л. 108-112 д.п.), 2 бр. протоколи за доброволно предаване (л. 21-22 от д.п.),
3
експертна справка (л.24-25 от д.п.), справка съдимост на подсъдимия Н. и веществените
доказателства – наркотичните вещества (в количеството, останало след провеждане на
експертното изследване на съдържанието и вида им).
Съдът кредитира изцяло показанията на гореизброените свидетели. Всеки един от тях
възпроизвежда преките си впечатления, последователни и непротиворечиви са, като се
подкрепят и от отразеното в изготвените протоколи за доброволно предаване, справките и
извършените експертни изследвания. Ведно със самопризнанието на подсъдимото лице от
цялостната доказателствена съвкупност по несъмнен начин се установяват обстоятелствата
относно време, място и начин на държане на инкриминиранираните наркотични вещества,
както и начините за откриването и предаването им. В насока предназначението на
наркотичните вещества е изложеното от всеки един от свидетелите, касателно конкретната
осъществявана от подсъдимия дейност по разпространение на територията на гр. Русе.
Възприе се и всяко едно от писмените доказателства, изброени по-горе, които съдът
счете за относими към предмета на доказване в производството.
Експертните заключения по делото съдът възприе като компетентно дадени
съобразно със специалните познания на вещите лица в съответните области на науката.
Възприетата за безспорна фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Обвинителният акт е внесен в съда против подсъдимия К. З. Н. за престъпление по
чл.354а,ал.2, т.4 вр. ал. 1, изр. 1, пр.3 и пр.4 от НК.
Основателността на обвинителната теза предполага да бъде установено, че на
процесната дата – 03.02.2020 г. в гр. Русе, подсъдимият Н., в условията на опасен рецидив,
без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, придобил и държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества.
Събраните в хода на съкратеното съдебно следствие доказателствени материали по
несъмнен начин установяват частичната състоятелност на обвинителната теза.
На първо място съдът в настоящия съдебен състав възприе възраженията на защитата
за недоказаност на обвинението, досежно една от формите на изпълнителното деяние на
престъплението по повдигнатото спрямо подсъдимият Н. обвинение – в рамките на
производството не са били събрани каквито и да е доказателства касателно реализирането на
деятелност по придобиване на процесните наркотични вещества и то на посочената от
страна на обвинението дата – 03.02.2020 г.
Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна
практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато
обвинението спрямо конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на
престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на
чл.16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност
на подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда.
Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички
процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е
4
извършено или че не е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за
невиновен (ППВС №6 от 04.05.1978 г.).
В конкретния случай в досъдебната фаза не са били събрани доказателства за това на
03.02.2020 г. подсъдимият Н. да е осъществил действия в насока възмездното или
безвъзмездно придобиване на фактическата власт върху наркотичните вещества. Липсва
отразяване на такива, респективно описание и в акта на държавното обвинение, а и
описването на такива би било лишено изцяло от доказателствена основа, доколкото по
делото не са събрани нито гласни, нито писмени доказателства в подобна посока. Съответно
- в тази си част обвинението изцяло почива на предположения, които не могат да залегнат в
основата на съдебен акт с осъдителен диспозитив. Точно заради това и съдът оправда
подсъдимият за изпълнителното деяние на 03.02.2020 г. в гр. Русе да е „придобил“ с цел
разпространение високорискови наркотични вещества.
Същевременно по изискуемият от процесуалния закон несъмнен и категоричен начин
в производство беше доказано, че от обективна страна подсъдимият К. З. Н. на посочената
дата е съхранявал, осъществявайки държане на високорискови наркотични вещества – 3,4
метилендиоксиметамфетамин (MDMA) с нето тегло 41.99 грама със съдържание на
активния компонент MDMA 41,8% тегловни, на стойност 1679,60 лева; метамфетамин с
нетно тегло 0,04 грама на стойност 1.00 лев; марихуана с нето тегло 0,6266 грама, със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидраканабинол (ТХК) – 13
теглови процента на стойност 3,76 лева, всичко на обща стойност 1684,36 лв. Държането
като форма на изпълнително деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК е свързано с
упражняване на фактическа власт, господство върху вещта, с възможност за извършване на
фактически и правни действия с нея и изключването на такива от страна на други лица. Тази
възможност в случая е изводима от конкретните доказателствени материали, от които е
видно, че всички наркотични вещества са били в хостела и по – конкретно в дрехите и в
обитаваната от подсъдимото лице стая.
Държаните от подс. Н. вещества метилендиоксиметамфетамин, метамфетамин и
марихуана са наркотични такива и нямат легална употреба, пазар и производство в
Република България. Поставени са под контрола на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и са включени в Таблица І на Единната конвенция за наркотичните
вещества на ООН от 1961 год., ратифицирана от РБ, а също и Конвенцията на ООН от 1988
за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от РБ. В разпоредбата на чл. 30 ЗКНВП е
въведена императивна забрана както за производството, така и за разпространението,
държането, придобиването, превозването и пр. на наркотичните вещества и техните
препарати по Приложение № 1. Изключенията от това правило са въведени изчерпателно,
като са предвидени нарочни условия и ред, по който се разрешава на физически и
юридически лица да извършват дейност, свързана с наркотични вещества. Регламентацията
е в Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 ЗКНВП.
Подсъдимият Н. не е притежавал съответното разрешение и не е лице, осъществяващо някоя
от изброените в сочената наредба дейности.
От обективна страна са налице основания за ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимия Н. за осъществяване на престъплението при квалифициращ
обективен признак по чл. 354а, ал. 2, т. 4 НК – деянието да е извършено при условията на
опасен рецидив. От приетата по делото справка за съдимост е видно, че преди деянието
подсъдимият К.Н. е осъждан общо четири пъти – със седем съдебни акта /четири от
осъжданията му са за деяния, извършени в условията на реална съвкупност и съответно – са
били групирани, поради което с оглед константната съдебна практика следва да се считат за
едно осъждане/. Със споразумение по НОХД №367/2017 г. на Районен съд-С., влязло в сила
5
на 27.03.2017 г. за престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 от НК му било наложено наказание 1
г. и 8 месеца лишаване от свобода при общ режим, което било изтърпяно на 27.08.2018 г.
Това осъждане обуславя квалифицирането на извършеното на 03.02.2020 г. като
такова в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК. В този
смисъл и доколкото отношение на това осъждане не е изтекъл специалният петгодишен
срок по чл. 30 от НК са налице предпоставките за квалифициране на извършеното по
цитирания по-горе текст от материалния закон.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като
подсъдимият Н. е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици. Цялостното му установено поведение,
материализира неговото субективно отношение към извършеното и сочи, че в съзнанието му
са били оформени ясни представи, че той държи с цел разпространение наркотични
вещества, без да притежава надлежно разрешение за това.
По отношение на целта за разпространение на държаните наркотични вещества
признатата от подсъдимия фактология по обвинителния акт не оставя място за никакво
разумно съмнение, че именно такава цел е преследвал с поведението си подсъдимия. В тази
връзка следва да се подчертае, че направеното от подсъдимия самопризнание обхваща
всички факти в обвинителния акт – обективни и субективни. Целта да се разпространява
предмета на престъплението е изведена като субективен факт в обвинителния акт. Нейното
наличие е фактически въпрос, затова поначало целта подлежи на доказване и едва след това
се извършва оценка дали правилно е възведена в състава на правната норма. Доброволното
и съзнателно признание на подсъдимия на всички факти от обвинителния акт, което не се
оспорва от защитника, го обвързва и по отношение на този субективен факт относно
формираната в съзнанието му представа за предназначението на голямото количество
наркотични вещества. Независимо от изложеното, обективните факти, признати от
подсъдимия, на свой ред категорично и безусловно обосновават съществуването на
специалната цел за разпространение. Такива факти са количеството наркотични вещества,
надхвърлящо възможностите на личната употреба, обстоятелството, че са били и надлежно,
както и притежаваната от него портативна везна.
В последната насока не може да бъде подминато обстоятелството, че подсъдимият
изрично заявява, че не работи, което обстоятелство е отразил и в декларация за семейно и
имотно състояние, съответно - няма постоянен източник на доходи, а откритите в него
количества наркотични вещества е на стойност, която не може да бъде определена като
незначителна.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал и базирайки се на
одобреното признание по чл. 371, т. 2 от НПК съдът прие, че осъществяването на състава на
престъплението по чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал. 1, изр. 1, пр.3 от НК е несъмнено доказано,
както с оглед признаците му от обективна и субективна страна, така и с оглед авторството
на деянието.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия по чл.354а, ал.2,
т.4 вр. ал. 1, изр. 1, пр.3 от НК съдът съобрази няколко релевантни обстоятелства. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени пълното съдействие на органите на
досъдебното производство от момента на неговото отпочване, а и впоследствие, изразеното
искрено съжаление, обстоятелството, че е вдовец, здравословното му състояние, а също и
поведението му към настоящия момент – обстоятелството, че е нееднократно награждаван
от затворническата администрация. Самопризнанието на подсъдимия Н. по чл. 371, т. 2 от
6
НПК не следва да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство в
конкретния случай. Същото е отчетено от законодателя с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от
НПК, като наличието му обуславя задължителното приложение на чл. 58а от НК при
определяне на наказанието, поради което не може да бъде едновременно и смекчаващо
такова за актуалната отговорност на дееца. Противното би означавало един и същ факт да
бъде взет предвид два пъти в полза на дееца, което не отговаря на целта на закона.
Обремененото съдебно минало на подсъдимия е факт със значение на отегчаващо
обстоятелство, което конкретно с оглед изминалия не малък период от време от предходните
му осъждания, извън това, обуславящо квалификацията на извършеното като опасен
рецидив (15-20 години) обаче не следва да бъде надценяван.
При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната отговорност на
подсъдимия, след като обсъди относимите обстоятелства за личността му и степента на
обществената опасност на деянието, съдът прие, че и най-лекото възможно наказание за
налагане по чл. 58а, ал. 1 - 3 от НК (в случая то е пет години лишаване от свобода) се явява
явно несправедливо. За това и след като прецени наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът определи наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, в каквато насока бе искането на защитата.
След анализ на относителната тежест на всички гореизложени факти съдът намира,
че наказанието лишаване от свобода следва да бъде отмерено на три години. Според
вътрешното убеждение на членовете на съдебния състав така определеното наказание е
израз на адекватна санкция за извършеното престъпление, годна да постигне целите и на
специалната, и на генералната превенция.
Изпълнението на наказанието лишаване от свобода не следва да бъде отложено по
реда на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като с оглед предходните осъждания на подсъдимия Н.
основанията за приложение на този институт не са налице.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието, което прие, че следва да се изтърпи в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
При обсъждане на възможността по чл. 55, ал. 3 НК, съдът прие, че за постигане на
необходимото поправително и превантивно въздействие върху подсъдимия не следва да му
бъде наложено кумулативно предвиденото от закона наказание глоба.
Съдът констатира, че са налице и предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК
за групиране на така определеното наказание “лишаване от свобода за срок от три години” с
наказанието отмерено по присъда, постановена по НОХД 2133/2019 г. по описа на Районен
съд - Русе. Съображенията на настоящия съдебен състав са следните: Съпоставяйки датите
на извършване деянието по НОХД 2133/2019 г. по описа на Районен съд - Русе (07.06.2019
г.) и момента на влизането в сила на цитирания съдебен акт от една страна-08.07.2020 г., а
от друга момента на осъществяване на деянието, предмет на настоящото дело-03.02.2020 г.,
съдът констатира, че е възможно да бъде извършено групиране на наказанията по двата
съдебни акта, ръководейки се от принципа за най-благоприятно третиране на лицето. Така е,
защото двете деяния са извършени от К.Н. преди да е имало влязла в сила присъда по кое да
е от тях. Следователно, на основание чл. 25, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК
определеното най-тежко наказание по присъди, постановени по настоящото НОХД и по
НОХД 2133/2019 г. по описа на Районен съд - Русе следва да бъде три години лишаване от
свобода.
7
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг
режим на изтърпяване на така определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от
три години.
Съдът се произнесе и на основание чл.59, ал.1, т.1 и чл.25, ал.2 от НК приспадна при
изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият К. З.
Н. е бил задържан и с мярка за неотклонение Задържане под стража, считано от 03.02.2020
г., както и изтърпяната част от наказанието по НОХД 2133/2019 г. по описа на Районен съд
– Русе.
С присъдата си съдът приложи разпоредбата на чл. 354 а, ал. 6 НК и отне в полза на
държавата наркотичните вещества - предмет на престъплението - високорисковите
наркотични вещества-3,4 метилендиоксиметамфетамин (MDMA) с нето тегло 41.99 грама
със съдържание на активния компонент MDMA 41,8 тегловни процента; метамфетамин с
нетно тегло 0,04 грама; марихуана с нето тегло 0,6266 грама, със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидраканабинол (ТХК) – 13 теглови процента.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” НК бе постановено отнемане в полза на държавата
на 1 бр. електронна везна, сива на цвят; 1 бр. метален гриндер с форма на болт; 1 бр.
мобилен телефон марка „Самсунг S 8“ с IMEI: 352802102902114, ведно със СИМ карта с №
***** на „А 1“ – вещи на подсъдимия, тъй като те са били предназначени и е послужили за
извършване на престъплението по чл.354а,ал.2, т.4 вр. ал. 1, изр. 1, пр.4 от НК. По
естеството и предназначението си електронната везна и гриндер служат за оразмеряване на
дозите за бъдещата продажба на наркотиците, с каквато и цел същите са били държани от
страна на подс. Н.. Съдът счете, че предназначени за реализиране на дейности по
разпространение на наркотични вещества е бил и предадения от подс. Н. мобилен телефон
„Самсунг S 8“ с IMEI: 352802102902114, ведно със СИМ карта с № ***** на „А 1“,
доколкото по делото са събрани писмени доказателства, че именно с този телефон той е
осъществявал комуникацията с „клиенти“, уговарял срещите си с тях, както и исканото за
закупуване количество наркотично вещество. С оглед на това и на основание цитираната
разпоредба постанови и неговото отнемане в полза на държавата.
Иззетите от органите на досъдебното производство 1 бр. малко стъклено шише с
гумена тапа; 1 бр. пластмасова кутия с цилиндрична форма-от шоколадово яйце, след
влизане в сила на присъдата следва да се унищожат като вещи без стойност.
Като взе предвид осъдителния за подсъдимия изход на делото, съдът, на основание
чл. 189, ал. 3 НПК, го осъди да заплати направените по делото разноски за възнаграждения
на експерти в размер на 682,37 лв. (разноски на досъдебното производство), както и на
основание чл.190, ал.2 от НПК - 5,00 лева-държавната такса за служебно издаване на един
брой изпълнителен лист.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови съдебния си акт.




8
ПРЕДСЕДАТЕЛ:



9
Съобщи за изтекли лични данни