Решение по дело №1903/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

1100/15.2.2019г.

 

гр.София, 15.02.2019г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  гражданско  отделение,  ІІ-Д въззивен състав в публично  заседание  на шестнадесети ноември   две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Мая Дамянова

                                                   ЧЛЕНОВЕ:    Красимир Мазгалов

                                                              Мл.с.  Ива Нешева

 

при секретаря Илияна Коцева    и прокурора………………..като разгледа докладваното от  съдия  Мая Дамянова    гр.д.№2198/2018г. за да постанови решение, взе предвид следното:

 

                    Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

                    С решение от  09.11.2017г. постановено от СРС, 143 с-в. по гр.д.№74082/2016г. предявения от  С.Й.К. иск за признаване за установено, че тя не дължи на „Т.-С.“ ЕАД сумите по изпълнителен лист, издаден на 13.5.2011 г. по гр.д. № 2655/2011 г. на СРС, за които е образувано изп.д. № 20118440402569 на ЧСИ 844, както следва: 1850,95 лв. - главница за доставена топлинна енергия, законна мораторна лихва от 447,90 лв. за периода от 31.12.2006 г. до 9.2.2011 г., законната лихва върху главницата от 10.3.2011 г. до изплащане на вземането и съдебни разноски на стойност 254,94 лв., поради погасяването на задължението по давност.

                   Срещу така постановеното решение е е постъпила въззивна жалба  от „С.Й.К. АД,. Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуален закон. Излага доводи, че в случая предмет на делото е издаден по реда на чл.242-249 от ГПК/отм./ изпълнителен листа, поради което е неприложима общата петгодишна давност, както и че от последното изпълнително действие след връчване на поканата за доброволно изпълнение до м.07.2013г. е изтекла предвидената в чл.111 б.“в“ от ГПК тригодишна давност за главницата  и лихвите за  забава. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което предявения иск бъде уважен. Претендира разноски. 

                Ответникът по жалбата „Т.С. ЕАД не взима становище по нея..

                 СРС е сезиран с  иск с пр.осн. чл. 124, ал. 1, вр. Чл. 439 от ГПК

                  Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

                    Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

                  Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   и допустимостта  на решението,  като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Предмет на делото е недължимост на сумите по изп.лист издаден на 13.05.2011г. от СРС на осн.чл.410 от ГПК по гр.д.№2655/2011г. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на ГПК в сила от 01.03.2008 г. заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда. Следователно, оспореното като погасено по давност вземане е установено с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не със съдебно решението. Член 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите, в които вземането е установено със съдебно решение, от което следва, че вземанията на ответника за заплатена топлинния енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок - така решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 124/2010 г., II ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, по иска с правно основание чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца бе да докаже, тези нововъзникнали факти и обстоятелства, осъществили се след приключване на производството в което е издадено изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, а именно настъпила в полза на ищеца погасителна давност, че е текла погасителна давност за посочения период, началния момент от който е текла, периода за който е текла, а ответникът следваше да докаже обстоятелствата, водещи до прекъсване и спиране на давността, или че сумите които се претендират от ответницата по изп. дело. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. Настоящата съдебна инстанция с оглед на изложеното и приложените по изп.дело документи  е направил правилен правен извод, че  извършените доброволни плащания в изпълнителното производство представляват признание на задължението, което е действие прекъсващо давността по см. на чл. 116, б. "а" от ЗЗД, а ивършените плащания въз основа на наложения запор на сметката, по която ищцата е получавала трудовото си възнаграждение, представляват  предприемане на действия по изпълнението по см. на б. "в" от същия, както и извода, че между нито едно от тези плащания не е изтекъл тригодишен срок, поради което вземането не е погасено по давност, както и  че не е изтекъл и двегодишен срок, за да се прекрати изпълнителното производство по силата на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.  Въззивният съд напълно споделя мотивите на СРС досежно предявения на горепосоченото основание иск и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.

              С оглед на изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

               На основание изложеното, Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

              ПОТВЪРЖДАВА решението от 09.11.2017г. постановено от СРС, 143 с-в. по гр.д.№74082/2016г.

              Решението  е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.                       2.