РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300501546 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.235 ал.3 и
чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление-
град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя
С. Л. Н., чрез юрк.Г.Н., против Решение № 261010/30.03.2021г., постановено
по гр.д.№ 12819/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с., с което
са предявените от дружеството положителни установителни искове за
признаване за установено, че Г. И. Г., ЕГН - **********, дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК - *********, сумата в размер
на 847,75 лв., представляваща стойността на доставените на ответника и
потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 08.12.2016 г.
до 22.11.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в гр. ************, както и
сумата в размер на 158,15 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода 28.02.2017 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
1
05.08.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 9558/2020 г. по описа на ПдРС, XVII гр.с.; както и е осъдено
дружеството да му заплати сумата в размер на 300 лв. – разноски в
производството. Моли да бъде отменено и вместо него да се постанови друго,
с което да се уважат изцяло заведените искове като доказани по основание и
размер.
Въззиваемата страна Г. И. Г. не депозира писмен отговор по
жалбата.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено, следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД против Г. И. Г. е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение
към нея /на л.40/ по чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК, с която посочва, че
ответникът е потребител на предоставените от ищеца услуги по доставка на
питейна вода. Претендира, че дължи на ищеца сумата в размер на 847,75 лв.,
представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него
питейна и отведена канална вода за периода 08.12.2016 г. до 22.11.2019 г. за
водоснабден имот, находящ се в гр. ********, както и сумата в размер на
158.15 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 28.02.2017 г.
до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 05.08.2020 г. до окончателното
погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9558/2020 г. по описа на
ПдРС, XVII гр.с. В исковата молба се излагат твърдения, че отчета в
процесния имот за процесния период е извършван при условията на
неизправно измервателно устройство, поради което и потребеното количество
вода е било начислявано по тарифа за двама обитатели. Ответникът е
потребител, в качеството си на собственик на водоснабдения имот.
Обосновава се интерес от предявяване на иска именно срещу посочения
ответник, доколкото същият не бил подал заявление за продажба на имот.
Ответникът Г. И. Г. е депозирал в законоустановения срок Писмен
2
отговор по чл.131 от ГПК на исковата молба. Оспорва да е потребител на
услугите, предоставяни от ищеца. Възразява, че не е сключвал договор с
ищеца за ползване на неговите услуги, както и не е подавал заявление за
ползването на такива. Поддържа, че макар и да е закупил процесния имот,
никога не е владял същия. Посочва, че от 1997 г. до 2017 г. владелец на имота
е била Л. М. А. Твърди, че с решение на ПдОС – не влязло в сила, Л. А. е
призната за собственик на процесния имот по силата на давностно владение
още през 2007 г. Оспорва се реално да е изразходвал начисленото количество
вода. Твърди, че не му е връчено известие за нередовен водомер, поради
което ищецът не е имал право да му начислява количеството вода по Тарифа.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска се отхвърляне на
исковете.
Районен съд - Пловдив, за да отхвърли с обжалваното решение
предявените искове, излага основни съображения, че е безспорно
обстоятелството, че ищецът е „В и К оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1
от Закона за водите и като такъв предоставя В и К услуги срещу заплащане на
територията на гр. П. За да възникне задължението за заплащане на „В и К“
услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има
качеството на „потребител“ на тези услуги.
От приложения Нот. акт № 72/05.03.1997г., том 11, нот.д.№
2796/1997г. се е установило, че за периода от 08.12.2016 г. до 11.05.2017 г.
ответникът е бил собственик на водоснабден имот, находящ се гр. *********,
което го прави потребител на предоставяните от ищеца услуги.
По делото е приложен и Нот. акт № 108/11.05.2017г., том 1, нот.д.
№ 106/2017г., от който се е установило, че Г. И. Г. и М.И. Г.а са продали
имота на Н. И. Л.
Районният съд аргументира, че за периода от 05.08.2020 г. /датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до три
години преди тази дата, от когато исковата молба се счита предявена, а
давностният срок прекъснат, задълженията за заплащане на главницата са
погасени по давност, а това са вземанията за периода 08.12.2016 г. до
04.08.2017 г. По делото няма доказателства за спиране течението на давността
или за прекъсването на същата за този период. Вземанията след този период
до 10.10.2017 г. необхванати от погасителната давност не се дължат от
ответника, доколкото видно от Нотариален акт за покупко-продажба от
11.05.2017 г. /л.8/ процесният имот е прехвърлен от ответника на трето лице –
Н. И. Л., който след придобиване на собственосттa от 11.05.2017 г. има
качеството на потребител на предоставените от ищеца услуги до процесния
имот. Обстоятелството, че ответникът не е заявил, че е прехвърлил имота
пред ищцовото дружество не влече след себе си отговорността той да
продължава да заплаща услуги, които не са му доставяни на него, като
собственик на водоснабден имот.
Предвид на това, исковете са неоснователни, част от тях като
погасени по давност за периода 08.12.2016 г. до 04.08.2017 г., а друга-
поради липса на качеството потребител на ответника за периода 11.05.2017 г.
до 22.11.2019 г.
С подадената въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД се възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение
и затова счита същото за неправилно.
3
Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от
ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
В хода на производството пред Районния съд ответникът Г. И. Г. с
Писмения отговор по чл.131 от ГПК е посочил, че по отношение на имота е
налице висящо дело по спор за собственост между него и Л. М. А. по
отношение на имота, което не е приключило, тъй като е налице обжалване
пред ВКС. Приложени са Решение от 07.01.2020г., постановено по гр.д.№
14737/2017г. по описа на Районен съд, III гр.с., потвърдено в обжалваната
част с невлязло в сила Решение № 649/30.06.2020г., постановено по възз.гр.д.
№ 649/2020г. по описа на Окръжен съд, VI гр.с., с което е признато за
установено на осн. чл.124 ал.1 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗС по отношение на Г.
И. Г., М.И. Р. и Н. И. Л., че Л. М. А. е собственик на основание придобивна
давност на описания недвижим имот, находящ се на административен адрес
гр.*******. В останалата част необжалвана част /по предявени искове по
чл.26 ал.2 от ЗЗД/ решението на Районния съд е влязло в сила.
В хода на разглеждане на делото пред въззивна инстанция е
постановено окончателно Определение № 235/31.05.2021г. по гр.д.№
4141/2020г. в производството по чл.288 от ГПК, с което не е допуснато
касационно обжалване на Решение от 07.01.2020г., постановено по гр.д.№
14737/2017г. по описа на Районен съд, III гр.с., с което е потвърдено в
обжалваната част Решение № 649/30.06.2020г., постановено по възз.гр.д.№
649/2020г. по описа на Окръжен съд, VI гр.с., с което е признато за
установено на осн. чл.124 ал.1 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗС по отношение на Г.
И. Г., М.И. Р- и Н. И. Л-, че Л. М. А. е собственик на основание придобивна
давност на описания недвижим имот, находящ се на административен адрес
гр.***********
С оглед на това пряко релевантно новонастъпило в правния мир
обстоятелство, което съдът е длъжен да вземе предвид на осн. чл.235 ал.3 от
ГПК, тъй като е от значение за спорното право, се налагат правни изводи за
4
неоснователност на предявените искове на друго материално - правно
основание. Ответникът Г. И. Г. не е пасивно легитимиран да отговаря по тях,
тъй като съгл. чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. - потребители на ВиК
услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1,
т.1 и 2 от общите условия на оператора. За да възникне задължението за
заплащане на „В и К“ услуги, субектът, следва на първо място да има
качеството на „потребител“ на тези услуги. От новонастъпилия факт /влязло в
сила решение по спор за собственост/ се установява, че собственик на
процесния недвижим имот за периода от 08.12.2016 г. до 22.11.2019 г. е само
Л. М. А., а не и лицата Г. И. Г. и Н. И. Л. – последният също е споменат в
мотивите на решението на Районния съд като собственик за периода
11.05.2017г. – 22.11.2019г. по силата на нотариален акт № 108/11.05.2017г.,
нот.д.№ 106/2017г./.
Обжалваното решение, макар и с корекция на мотивите на осн.
чл.235 ал.3 от ГПК, се явява законосъобразно като краен правен резултат и
подлежи изцяло на потвърждаване.
Ето защо, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 261010/30.03.2021г., постановено по
гр.д.№ 12819/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5