Определение по дело №273/2019 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

29.01.2019 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г  въззивен състав, в закрито заседание на 29-ти януари през 2019 година,  в следния   състав:                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.       

                      ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                             мл.с.АНЕТА ИЛЧЕВА

                                                                         

като  разгледа докладваното  от съдия НАЙДЕНОВА в.гр.д. № 273 по  описа  за 2019 година,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по изпратена от СРС въззивна жалба от ответника по спора л.д.А., срещу решение от 15.05.2018 г. по гр.д. № 39974/2017 г. на СРС, 41 състав, с което е прието за установено, че ответницата дължат на ищеца парични суми.

При проверка редовността на въззивните жалби ъгласно разпоредбата на чл.267 от ГПК, въззивният съдът констатира, че същите не отговарят на изискването на чл.261, т.4 от ГПК - не е внесена дължимата държавна такса по жалбата, и е налице очевидна фактическа грешка в обжалваното решение.

Исковата молба по чл.414, вр. чл.422 от ГПК е подадена в съда на 20.06.2017 г. , т.е. преди изм. на чл.72 от ГПК с ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г., поради което приложим при определяне на дължимите държавни такси е чл.72, ал.1 от ГПК в ред. към ДВ, бр.59/2007г. – за събиране на д.такса за всеки съединен иск в размерите, посочени в чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Съгласно т.18 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/12г. ОСГТК, държавна такса в хипотезата на обективно кумулативно съединяване на искове по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК се дължи съгласно чл.72, ал.1 за всеки съединен иск в размерите, посочени в чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при обжалване пред въззивната инстанция се събира държ.такса в размер на 50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.

Дължимата държавна такса по въззивната жалба следователно се определя върху цената на всеки един от предявените три обективно съединени иска за парични суми- за главница по договор, за лихва по същия договор и за неустойка по същия договор. Макар вземанията, предмет на всеки от исковете, да произтичат от един договор, те не са еднакви по вид по между си, при което са предявени отделни искове за всяко от трите вземания /в този смисъл и опр. № 2/02.01.2019 г. по ч.т.д.№ 2520/2018 г., ТК, І т.о. на ВКС/, следователно и държавната такса се определя върху обжалваемия интерес-цената на всеки от уважените искове.А та я в размер на 2 % върху обжалваемия интерес, но не по-малко от 25 лева по всеки иск /чл.18, ал.1 във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, или в случая с оглед обжалваемия интерес по въззивната жалба, дължимата държавна такса е също в минималния размер от 25 лв. По всеки от трите иска, или 3х25лв., общо 75 лв., или се дължи от ответника-въззивник още 50 лв. по въззивната жалба, останали невнесени поради неточни указания от първоинстанционния съд при администриране на жалбата за внасяне само на 25 лв. по жалбата срещу решението.

Второ, въззивният съд констатира, че в постановеното първоинстанционно решение е налице очевидна фактическа грешка, отнасяща се до наименованието на ЮЛ-ищец,  посочено в решението като „М.Ф.М.“, което наименование се разминава с наименованието на ЮЛ-ищец в и с вписаното в ТРегистър. Компетентен по отстраняване на грешка по реда на чл.247 от ГПК е съдът, постановил решението, т.е. СРС, което също препятства даване ход на жалбата от въззивния съд.

С оглед на изложеното, настоящото въззивно производство, като преждевременно образувано следва да бъде прекратено. Делото следва да се върне на СРС, за отстраняване на констатираните нередовности по реда на чл.262, ал.1 във вр. с чл.261, т.4 от ГПК /за довнасяне дължимата ДТ /, респ. за прилагане на последиците на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК в случай на неизпълнение, и за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението.

Предвид изложеното, въззивният съдът

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр.дело № 273/2019 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Г състав като преждевременно образувано.

ВРЪЩА гр.д.№ 39974/2017 г. на СРС, 41, ведно с настоящето въззивно производство, с указание за  надлежно  администриране  съгласно чл.262 ал.2, т.2 от ГПК, на подадената въззивна жалба на Л.А. и за отстраняване на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение по чл.247 от ГПК, съгласно мотивите на настоящото определение.

След изпълнение на дадените указания, въззивната жалба, ведно с делото, да се изпратят на СГС за разглеждане.

Определението е окончателно .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                   2.