Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 31.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19193 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба „О.Ф.Б.”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу Й.М.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени обективно
съединени искове, както следва: иск по чл.430, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 6332,23 лева,
представляваща просрочена главница по Договор за потребителски кредит от
10.09.2009г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и Й.М.Й., задължението по който е
цедирано на „О.Ф.Б.” ЕАД с договор за цесия от 11.05.2016г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, иск по чл.430, ал.2 от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 435,45 лева, представляваща
договорна лихва върху главницата за периода от 25.03.2015г. до 04.11.2015г.;
иск по чл.92 във вр. с чл.99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 33,89 лева, представляваща лихвена
надбавка за забава за периода от 26.04.2015г. до 04.11.2015г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между
„Банка ДСК” ЕАД и Й.М.Й. е сключен по Договор за потребителски кредит от
10.09.2009г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
сумата от 11000 лева. Кредитът следвало да се издължи на 120 месечни вноски с
падеж 25-то число на месеца, при преференциален лихвен процент от 11,45 %
годишно и ГПР от 12,64 %. Поради преустановяване на плащанията от страна на
длъжника, „Банка ДСК“ на основание т.19.2 от Общите условия към договора
обявила кредита за предсрочно изискуем чрез нотариална покана, връчена на
ответника на 15.10.2015г. По силата на договор за покупко-продажба на вземания
от 11.05.2016г. между „Банка” ДСК и ищцовото дружество последното придобило
процесното вземане, след което с изрично пълномощно, дадено от цедента,
ищцовото дружество уведомило ответника за цесията при проведена среща в офис.
На 27.02.2017г. ответникът подписал с ищеца извънсъдебно споразумение за
разсрочване на задължението си. В условията на евентуалност ищецът счита, че
ответникът е уведомен за цесията с връчване на исковата молба по делото.
В законоустановения срок е депозиран отговор от
назначения особен представител на ответника, с който исковете се оспорват като
неоснователни. Оспорва се надлежното уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост на кредита. Оспорва се размера на договорната лихва, тъй като
липсвала методика за изчисляването на търсената сума за процесния период.
Оспорва се цесията да е породила действие спрямо длъжника. Счита, че
уведомяването не може да стане с исковата молба в случай, че е връчена на
особен представител.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника поддържа депозирания отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от
представения договор, че между „Банка ДСК” ЕАД и Й.М.Й. на 10.09.2009г. е
сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който Банката се
е задължила да отпусне кредит на кредитополучателя в общ размер на 11000 лева.
Кредитополучателят от своя страна се е задължил да върне кредита в срок от 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване/първото усвояване. Уговорено е,
че за предоствения кредит кредитополучателят заплаща лихва в общ размер от 11,45
%. Приложен е погасителен план.
Представени по делото са Общите условия на банката за
предоставяне на кредити за текущо потребление.
Представена от ищеца е нотариална покана от „Банка
ДСК” ЕАД до Й.М.Й. от 15.09.2015г., с която банката уведомява
кредитополучателя, че поради забава в погасяване на задълженията му по договора
за банков кредит от 10.09.2009г. обявява кредита за предсрочно изискуем.
Нотариус Петранка Д. на 15.10.2015г. е удостоверила връчването на поканата
съгласно чл.47, ал.1 от ГПК. Приложена към поканата е разписката към
съобщението, в която е удостоверено, че по данни на съсед с посочени три имена,
адресатът в момента живее и работи в Германия, предвид което е залепено
уведомление на входната врата за двора и екземпляр от същото е пуснат в
пощенската кутия.
Приет по делото е договор за покупко-продажба на
вземания (цесия), сключен на 11.05.2016г. между „Банка ДСК” ЕАД и „О.Ф.Б.” ЕАД,
по силата на който продавачът „Банка ДСК” ЕАД продава и прехвърля на купувача „О.Ф.Б.”
ЕАД вземанията, посочени в приемо-предавателния протокол срещу покупна цена.
Видно от приемо-предавателния протокол едно от прехвърлените вземания е това
срещу Й.М.Й. по договора от 10.09.2009г.
Видно от представено по делото пълномощно, „Банка ДСК”
ЕАД е упълномощила „О.Ф.Б.” ЕАД да уведоми от името на банката всички длъжници
по вземанията, които банката е цедирала с договора за цесия от 11.05.2016г.
Представено от ищеца е и споразумение от 27.02.2017г.,
сключено на основание чл.365 от ГПК между „О.Ф.Б.” ЕАД и Й.М.Й., съгласно което
кредитополучателят се задължава да погаси дълга си по сключения с „Банка ДСК“
ЕАД договор за кредит от 10.09.2009г.,
на 47 равни месечни вноски в размер на 200 лева и последна изравнителна
вноска от 148,90 лева, с падеж на всяка вноска 20-то число на месеца, считано
от м. март 2017г. Крайният падеж на дълга е посочен като 20.02.2021г. В чл.3,
ал.2 от споразумението е уговорено, че при забава в плащането продължила повече
от 30 дни споразумението автоматично отпада.
От заключението на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че отпуснатата по процесния договор за кредит сума в размер на
11000 лева е преведена на кредитополучателя на 10/09/2009г. по разплащателна
сметка 17566565 с титуляр Й.М.Й., като кредитът е усвоен на същия ден. За
периода от 25.09.2009г. до 25.04.2015г. по сметката на кредитополучателя,
служеща за погасяване на кредита, е постъпила сума в общ размер от 10370,64
лева, от които за покриване на главницата – 4660,77 лева, за договорната лихва
– 5687,47 лева и за санкционни лихви – 22,40 лева. Последното плащане по
кредита е на 25.04.2015г., с което е платена лихва, а последното плащане по
главница е от 25.03.2015г. Към 05.11.2015г. е останала е непогасена главница в
размер на 6332,23 лева, просрочена редовна лихва за периода от 25.03.2015г. до
04.11.2015г. в размер на 433,26 лева и лихвена надбавка за забава в размер на
39,13 лева. Към датата на изготвяне на експертизата 12.09.2019г. и във връзка с
подписаното от страните споразумение задължението на ответника е в размер на
5156,39 лева за главница, 402,65 лева за лихва и 120 лева за разходи по
кредита.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл.92
от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и са процесуално допустими.
Съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест за уважаване на иска ищецът следва да докаже валидно сключен договор
за потребителски кредит и договор за попечителство, който го обезпечава, изпълнение на задълженията на банката по него, настъпване на условията за
обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, валидно сключени уговорки за редовна и наказателна лихва,
настъпване на обстоятелствата, водещи до начисляването им, както и размера на
претенциите за лихви, валидно сключен договор за цесия с „Банка” ДСК, по силата
на който е придобил процесните вземания, както и уведомяване на ответника за
цесията, валидно
сключен договор за цесия, по
силата на който е придобил процесните вземания, както и уведомяване на ответника за
цесията от страна на цедента.
Безспорно по делото е сключването на процесния договор
за потребителски кредит между „Банка ДСК” ЕАД и Й.М.Й.. Установи се от
заключението на ССчЕ изпълнението на задълженията на банката във връзка с
договора за кредита, доколкото безспорно сметката на кредитополучателя е
заверена с уговорената сума по кредита и същият е усвоен от длъжника. От
съдържанието на договора се установява, че страните са уговорили
възнаградителна (договорна) лихва.
Видно от представения договор за цесия вземанията на
банката по процесния договор за кредит са прехвърлени на ищеца по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето. В случая този кредитор изрично е упълномощил новия
кредитор да извърши нужното уведомяване – нещо, което законът не забранява и
което е допустимо в гражданските отношения. От сключеното между страните
споразумение от 2017г. е видно, че ответникът е уведомен за цесията. Отделно от
това, неспазването
на задължението за уведомяване по чл. 99, ал.3
от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този
смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т.
о.). В настоящия случай няма данни длъжникът да е изпълнил в полза на стария
кредитор. Освен това съобразно константната практика на ВКС за цесията
длъжникът се счита за уведомен и с получаване на преписа от исковата молба.
От
съдебно счетоводната експертиза се установиха предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост на предоставения кредит, предвидени в чл.19.2 от Общите
условия към договора, а именно забава в плащанията на главница/лихва над 90
дни. Установи се и уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост
чрез нотариална покана на 15.10.2019г. по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. Връчването
от нотариус по този ред е напълно достатъчно да се приеме, че длъжника е
уведомен при условия, че процедурата по чл.47, ал.1 е изпълнена в съответствие
със закона. Изрично в съобщението е отбелязано, че по данни на съсед с посочени
три имена адресатът не живее на адреса, което обосновава директното залепване
на уведомление без необходимостта от повече посещения. Освен това е
удостоверено както самото залепване на уведомлението на входната врата, така и
пускането на екземпляр от същото в пощенската кутия. Към 2015г. процедурата по
ГПК не предвижда допълнителни действия, като опит за връчване чрез работодател.
Доколкото
от заключението на ССчЕ става ясно, че и след споразумението от 27.02.2017г. ответникът
отново е спрял плащанията (за година и половина са погасени суми в размер на
около 6 вноски), то съгласно чл.3, ал.2 автоматично са отпаднали последиците от
споразумението, т.е. разсрочването на дълга.
Съгласно заключението на
съдебно счетоводната експертиза към датата на изготвянето й остатъкът от дълга
на ответника е в размер на 5156,39 лева за главница, 402,65 лева за законова
лихва и 120 лева за разходи по кредита. Законова лихва и такса разходи ищецът
не е претендирал. Следователно искът се явява частично основателен за
главницата и неоснователен за договорната и санкционната лихва.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски
съобразно с уважената част от исковете. В списъка по чл.80 от ГПК ищецът е
посочил, че е направил разноски в размер на 403,29 лева за платена държавна
такса, 676,03 лева за възнаграждение на особен представител, 250 лева за
депозит за вещо лице и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. От платената държавна такса в
размер от 403,29 лева – 50 лева съгласно указанията на съда са за такса
разходи, каквато осъдителна претенция ищецът не е предявил и се явяват
надвнесени. В този смисъл същите не следва да се възлагат на ответника. Тъй
като исковете за договорна и наказателна лихва са отхвърлени в цялост таксата
от 100 лева за тях също не следва да бъде присъждана. От платената от ищеца по иска
за главница държавна такса в размер на 253,29 лева ответникът следва да заплати
206,26 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира
размерът от 200 лева за юрисконсултско възнаграждение за справедлив. От
разноските за особен представител, депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение ответникът съразмерно с уважената част от исковете следва да
заплати 853,79 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Й.М.Й.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** сумата от 5156,39 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за
потребителски кредит от 10.09.2009г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и Й.М.Й.,
задължението по който е цедирано на „О.Ф.Б.” ЕАД с договор за цесия от
11.05.2016г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба – 21.12.2018г. до окончателното плащане, на основание чл.430, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 5156,39 лева до предявения
размер от 6332,23 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** срещу Й.М.Й., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл.430, ал.2 от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 435,45 лева, представляваща договорна
лихва върху главницата за периода от 25.03.2015г. до 04.11.2015г. и иск с
правно основание чл.92 във вр. с чл.99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 33,89 лева, представляваща лихвена
надбавка за забава за периода от 26.04.2015г. до 04.11.2015г.
ОСЪЖДА Й.М.Й., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „О.Ф.Б.”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 1060,05 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: