№ 152
гр. С., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20215400500033 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.27 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№360/20.01.2021г. от Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР,представлявана от
главен комисар Николай Николов - директор,чрез процесуален представител
ст.юрисконсулт С.С. срещу решение № 487 от 30.12.2020 год. на районен съд
- С., постановено по гр.д. №649/2020 г. .Намира ,че изцяло решението е
незаконосъобразно и необосновано.Моли въззивния съд да го отмени и
постанови друго , с което исковете на В.С. А. да бъдат изцяло
отхвърлени.Счита ,че решението е постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните
работи.Процесният период е от 01.07.2017 г. до 03.08.2020 г. В този процесен
период твърди ,че е действала Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., която
урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Организацията на работното време на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се урежда именно с тази наредба, като е недопустимо
прилагането на общите правила установени по Кодекса на труда и НСОРЗ.
Твърди ,че всички документи свързани с организацията на работното време,
като протоколи и графици се изготвят по посочената наредба и съгласно
правилата установени в нея като е недопустимо прилагането по аналогия на
1
други нормативни актове, както и своеобразното превратно тълкуване на
волята на законодателя в тази връзка.За да обоснове решението си за
субсидиарно прилагане на НСОРЗ съдът се позовава на отменена
подзаконова уредба и на неприложим в настоящия случай нормативен акт,
а именно ЗДСл. Допълнително възнаграждение по смисъла на чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР представлява и възнаграждението за извънреден труд. В чл. 187, ал.
1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в М. е 8 часа дневно и 40 часа седмично П. 5-
дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 -
или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-
часова смяна е по изключение.”.
Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. „С тази
наредба се определят редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР) и по § 86 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
Министерството на вътрешните работи“. В тази връзка тълкуването и
препращането, без изрично това да е записано в нормативния акт,счита ,че
представлява дописване на закона и не може да бъде споделено като
правилен извод.В настоящия случай счита ,че ищеца полага труд при
работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от
КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна,
определена в КТ е максимум 12 часа. Това само по себе си счита ,че доказва,
че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като техният статут е изключителен и различен от
общия, като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите по
ЗМВР на три групи. Всяка от обособените групи служители има гарантирани
права, които от своя страна са скрепени и с различни отговорности и
задължения.Намира ,че районния съд не е съобразил факта, че служителите в
МВР са разделени на три големи групи от законодателя и именно тези групи
се ползват с различен статут и съответно права и задължения.В чл. 142, ал. 2
от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се
урежда с този закон /т.е ЗМВР/. В чл. 142, ал. 4 от ЗМВР е записано, че
статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за
държавния служител. В чл. 142, ал. 5 е посочено, че статутът на лицата,
работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на
Кодекса на труда и на този закон. В случаите на препращане към кодекса на
труда законодателят изрично /пряко/ е посочил съответните разпоредби.Счита
че е грешен правният извод на първоинстанционния съд, че за ищецът е
приложим ЗДСл, който от своя страна препраща към КТ. Счита ,че ищеца е
със статут на служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и за него са приложими
нормите разписани в специалния закон и подзаконовите нормативни актове
по неговото прилагане.Счита ,че законодателят е този който определя
2
правата и задълженията на служителите и не следва да бъде позволявано да
бъде превратно тълкувана неговата воля. Законодателят е разделил
социалните права на трите групи служители с оглед на отговорностите и с
оглед специфичният им статут, като по никакъв начин не може да бъде
казано, че служителите по по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се третират
неравноправно.С оглед спецификата на служебните правоотношения на
държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР счита ,че са
предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително
възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на
основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за
неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за
прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-
благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата
продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други.
Това счита ,че не поставя тези служители в по-неблагоприятно положение.
Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със
самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение
на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират и с Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г.
относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по
въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд.Твърди ,че
нормалната продължителност на нощния труд в МВР е регламентирана в
законовата норма на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР. Нормата на
чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР определя, че продължителността
на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите
по трудово правоотношение. Счита ,че това е идеята на законодателя и
смисъла на тази норма. Иначе тя би била напълно излишна, защото нощен е
трудът (и по КТ, и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони) полаган
между 22 часа и 6 часа. Законодателят отбелязва, че работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е
достатъчно ясно и ненуждаещо се от коментар, че е имал в предвид, с това
пояснение, че трудът през нощта за тези служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР е осем часа. Освен това твърди ,че те полагат труд на 24-часови смени
като този труд е по график, същият е изплатен и не може да става дума за
претенция за извънреден труд.С оглед на горното счита ,че нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в
МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период.Поради това намира ,че съотношението на нормалната
дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към
нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8
часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7
часа, което е равно на 1,143.За държавните служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният
нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, счита че той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-
791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на
3
час.Поради това намира ,че мотивите на съда за приложимост на НСОРЗ към
предмета на този спор са несъстоятелни. Счита ,че не се доказва, че е налице
и неизплатен извънреден труд за съответното тримесечие. Видно от
приложените платежни бележки на служителя са изплатени всички дължими
суми.Счита ,че друг съществен пропуск на районния съд се състои в това, че
не мотивира по никакъв начин извода си, на който се основава решението, че
при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен на ищеца ,се дължи заплащане като извънреден труд.Счита ,че не се
прави разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР. Въпрос, който е
подробно засегнат в отговора на исковата молба. Претендира се
допълнително възнаграждение за извънреден труд, което всъщност е за труд
положен и попадащ в рамките на 24 - часовите дежурства на служителя.
Счита ,че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието
съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143
да служи за генериране на извънреден труд.Счита ,че съдебно - счетоводната
експертиза дава заключение, което е изведено от несъществуващо правно
основание, като извършеното преобразуване с коефициент 1.143 не следва да
бъде кредитирано.Моли в този смисъл да се произнесе въззивния съд.При
произносяне в полза на ищеца, прави възражение за прекомерност на
разноските, включително и на претендирания адвокатски хонорар. Доводите
за това искане се състоят в това, че не е налице фактическа и правна
сложност на делото и същото може да приключи в едно, максимум две
съдебни заседания.Претендира юриск. възнаграждение в минимален размер.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№
667/01.02.2021г. от В.С. А. , с ЕГН********** и адрес: гр. С., кв. Р., ул. Н.Ф.
№ 6, чрез пълномощника адв. В.И.Р. ,която поддържа становище че
обжалваното решение е законосъобразно и обосновано постановено като
моли въззивния съд да го потвърди .Счита ,че същото не страда от сочените
пороци във въззивната жалба, като първоинстанционният съд се е произнесъл
в съответствие с доказателствата и закона.Спор относно факта, че
доверителят и в исковия период е бил в служебно правоотношение с
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
(РДПБЗН) - С. при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР С. няма. Счита че не се оспорва и заключението на
вещото лице и констатациите в него относно размера на евентуално
полагащото се възнаграждение за извънреден труд. Счита ,че спорно по
делото е прилагането на закона и по-конкретно наличието на правна
възможност за превръщането на нощния труд в дневен и наличието на
задължение за заплащането на възнаграждение, в следствие на това
преизчисление. Липсата на специално правило, въвеждащо методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВРсчита ,че не означава законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от доверителя ми часове нощен труд в дневен, тъй като такава
забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
4
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Счита ,че тази празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, както приема Районен
съд С. е обжалваното решение. Тази разпоредба от НСОРЗ предвижда при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни е коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1,143, който се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл. 136,
ал. 3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време
през нощта - 7 часа /установена в чл. 140 от КТ/. В Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран
по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото
число да се сумира е общия брой отработени часове за отчетния период.
Видно е, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода,
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /НСОРЗ/. Намира ,че правилно районният съд е приел,
че разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на
лица със служебно правоотношение в МВР.Неоснователно счита ,че е
възражението, касаещо липсата на разграничение между нощен труд и
извънреден труд. В случая счита ,че се касае за сумарно изчисляване на
положения труд. Съдът е уважил предявения иск, съгласно заявеното с
исковата молба искане в изведения петитум.Намчира ,че не почива на закона
обосновката в жалбата, че ако се полагало плащане за положения нощен труд
то това било само задължение от 0,25 лв. за всеки отработен час. Това
твърдение на жалбоподателя противоречи на по-рано изложеното от него за
неприложимост на НСОРЗ. Именно в последната е посочено - чл. 8, че „за
всеки отработен час или част от него между 22,00 или 6,00 часа на
работниците и служитеите се заплаща допълнително трудово възнаграждение
за нощен труд в размер на 0.25 лв. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 и на чл. 8 от
НСОРС се прилагат едновременно.Моли в този смисъл да се произнесе
въззивния съд като потвърди обжалваното решение и присъди разноски на
доверителя и в настоящата инстанция.
В съдебно заседание пред окръжен съд С. жалбоподателят ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР –С. редовно
призован ,не изпраща представител Постъпило е писмено становище от
гл.юриск.С. ,който изцяло поддържа въззивната жалба по подробни
съображения изложени в нея и във писмената си защита Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
пълномощника на В. А. .
Въззиваемият В. С. А. редовно призован , не се явява От
5
пълномощника му адв.Р. е постъпило писмено становище ,а адв.Р. се явява и
в съдебно заседание и моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение
като законосъобразно и обосновано постановено Претендира разноски по
представен списък по чл.80 ГПК
С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима .Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител,в законният срок , с внесена държавна такса , срещу съдебен акт
,който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената
защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С.ският окръжен съд констатира ,че няма спор между страните , че В.С. А.
работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период, като
до момента изпълнява длъжността Командир на екип в група
„Пожарогасителна и спасителна дейност“ при РСПБЗН – П. при РДПБЗН – С.
при ГДПБЗН при МВР – С. и полага труд на смени.
В първата инстанция е назначена , изслушана , приета и неоспорена СИЕ
която установява, че В. А. като държавен служител в системата на МВР
работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при сумирано
отчитане на работното време. За периода 01.07.2017 – 03.08.2020 г. е положил
нощен труд общо 1 671 часа, от които 80 часа положени в официални
празници, които часове отработен нощен труд са начислени по ведомост и
изплатени на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР като допълнително
възнаграждение по 0,25 лв. на час, без да са преобразувани в дневен труд. За
изработените часове през дните на официални празници на ищеца е изплатено
пълното дължимо възнаграждение за работа на официални празници в размер
на 100 % от основното месечно възнаграждение, както и за всеки отработен
час извънреден труд е получавал увеличена с 50 % часова ставка. Положените
часове нощен труд, според вещото лице не са преобразувани в дневен труд. В
констативно-съобразителната част на заключението в табличен вид по
тримесечия е извършено преобразуване на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1,143 в съответствие с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, в резултат на което е
приравнен нощният труд в дневен в размер на 1 910 часа и е определен
положен извънреден труд в размер на 139 часа над нормативно определените
70 часа на отчетен период /видно от колона 3 от таблицата/, на стойност 1
831,59 лв., които вещото лице установява ,че не са начислени и не са
изплатени. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка. Дължимата
лихва по тримесечия към 04.08.2020 г. е определена от в.л. в размер на 256,48
лв.Правилно районният съд е констатирал в мотивите на решението си ,че
ищеца не е поискал изменение на размера на предявените искове по
размерите ,установени от СИЕ и е уважил главния и акцесорния иск за лихва
, така както са предявени
Въззивният съд намира, че решението на районен съд –С. в
обжалваните части следва да се потвърди, като се имат предвид изложените
от С.ския районен съд мотиви на основание чл.272 ГПК.
По оплакванията в жалбата и допълнителните доводи с оглед
6
решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020, заради което
сегашното беше спряно, настоящият състав съобразява следното: Съгласно
чл. 176 от ЗМВР, брутното трудово възнаграждение на държавните
служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, между които по т.3 на чл. 178, ал. 1 ЗМВР е
възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране
работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се
определя на основание чл. 187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр.
60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. В ал.3 от чл.187 от
ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за период от три месеца. Според ал.5 на чл.187 ЗМВР, работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден
труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено,
че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В периода от 01.04.2015 г. до 10.12.2019 г. са действали последователно
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба №
81213-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издавани от министъра на
вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.3, ал.3
и в двете наредби са идентични. Според тях, при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Наредба №8121з- 407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г.. Наредба №8121з- 592/25.05.2015 г. от своя страна е
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело №5450/2016
г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на 29.07.2016
г. Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е отменена изцяло с Решение № 16766
от 10.12.2019 г. по адм.д. №8601/2019 г. на ВАС. Също така, чл.187 ЗМВР е
изменен със ЗИДЗМВР, обн. В ДВ, бр.60/2020 г., в сила от 10.07.2020 г.; както
и със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ, бр.85/2020 г,. в сила от 01.01.2021 г., с някои
изключения. След отмяната от ВАС на горните наредби от 2015 и 2016 г., и
предвид уважената част от иска за периода 01.07.2017 г. – 03.08.2020 г.,
отношенията между страните следва да се уреждат от предхождащата ги
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето
7
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, обн. в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г.,
отм. с ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., в чийто чл.31, ал.2
изрично е било предвидено, че: „При сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.“ Издадените след нея и отменени от
ВАС две наредби не регламентират отчитане на отработените часове нощен
труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014 г. Така
при липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумирано
отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване,
следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ
следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
работно време /7 часа/. Противното разбиране, изложено във въззивната
жалба, би поставило държавните служители в системата на МВР в
неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители,
така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които
получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е
решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с
предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни
служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане
на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е,
че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане
на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или морала. Липсата на
уредба може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия на
закона, като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази
насока. Тук следва да се отчете, че въззиваемият е лице със статут на
държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. По отношение на работното
време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС
предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. ЗДС и
ЗМВР, както и горните наредби, съдържат специални норми, уреждащи
8
ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата
със статут на държавни служители от структурите на МВР. Както ЗДС, така и
ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по
начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, спрямо които се прилагат правните разрешения,
предвидени в КТ. Определеният максимален брой часове нощен труд от 8
часа съгласно чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР не установяват
нормална продължителност на нощния труд, а представляват максималният
брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. В
чл. 187, ал. 3 изречение последно ЗМВР /до изменението с ДВ бр.
60/07.07.2000 г./ е посочено, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Посочената
разпоредба не определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която
да е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово
правоотношение, което да налага приложението на коефициент 1, а не на
коефициент 1, 143. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд
средно в размер на 8 часа за всеки 24- часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. От друга
страна, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР /до изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020
г./, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица (така е посочено и в чл. 2 ал. 1 от трите Наредби от 2014 г., 2015 г. и
2016 г.). Тълкуването на тази разпоредба налага аналогични правни изводи на
тези по приложението на чл. 136, ал. 1 -3 КТ, според които нормалното
работно време е установено за работния ден и за работната седмица, като за
работния ден то е продължителността му в рамките на едно денонощие - 8
часа, а за работната седмица, която е 5-дневна - 40 часа, като
продължителността на работния ден е установена с оглед на дневната, а не на
нощната част от денонощието. Работното време се дели на два вида: дневно
(или денно), при което трудът се полага през денната част на денонощието, и
нощно работно време, при което трудът се полага през нощната част на
денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната регламентация
на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ. В писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011
г. на МТСП е посочено, че когато нормалната продължителност на работното
време е 8 часа (чл. 136 КТ) и нормалната продължителност на работното
време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8ч/7 ч., т. е. коефициентът за
превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143, като целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
възнаграждение за 8 часа. Посочено е също така, че в тези случаи служителят
не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по[1]продължителен период от време, който в процесния
9
случай е тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение по
счетоводната експертиза е видно, че с оглед броя на нощните смени, всяка от
по 8 часа, след превръщането на отработените нощни часове в дневни,
полученият брой часове надхвърля установеното работно време, поради което
разликата се явява извънреден труд. Т.е., при съпоставката с общия брой
нощни часове за периода като норма часове, разликата е извън тази норма и е
извънреден труд. Поради това липсва смесване на понятията „нощен труд“ и
„извънреден труд“ от районния съд.Изложените дотук изводи не
противоречат и на постановеното решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по
дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит по
дело със същия предмет на спора. С това решение не се отговаря конкретно на
основния спорен по настоящето дело въпрос относно приложимостта на
общата правна уредба на трудовите правоотношения и в правоотношенията с
държавните служители в МВР, доколкото в обхвата на компетентността на
СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които
съдържат такива норми, а не националното право и функцията на този съд е
не да тълкува националните правни норми. Независимо от това следва да се
подчертае, че съда на ЕС е достигнал до същите правни изводи, въз основа на
които по-голяма част от българските съдилища (в това число и настоящият)
до този момент са постановили решенията си, а именно: че чл.8 и чл.12,б.“а“
от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време
трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор, като полицаите и пожарникарите, е
по[1]кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други
мерки за защита, под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че
Директива 2003/88/ЕО, макар да не налага да се приеме особена норма, която
специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния
труд, задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на
принципа за защита на безопасността и здравето на работниците, като в полза
на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита. В т.79 от
решението на СЕС е посочено, че ,ако не е основана на обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната от
нея цел. Както е установено по делото и съгласно натрупана съдебна
10
практика, в ЗМВР такива мерки не са предвидени поради липсата на изрична
регламентация за възможността положеният труд да бъде адекватно
възмезден. В тази връзка сочените от процесуалния представител на
жалбоподателя "компенсационни механизми“ като например това, че
служителите имат 30 дни платен годишен отпуск и за всяка прослужена
година получават по 1 ден допълнително включително и за приравнения
трудов стаж, че получават завишено заплащане, обезщетения и т.н. Относно
посочените допълнителни материални стимули и нематериални
блага,предвидени в ЗМВР за служителите, не може да се приеме, че
представляват допълнителна защита или обезщетение по смисъла на
Директивата и решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези
придобивки ползват всички служители на МВР, а не само полагащите нощен
труд, поради което на тях не може да се придава качеството на обезщетение,
след като не са насочени специално към категорията служители, полагащи
нощен труд, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността
на труда им през нощта, а обхващат всички, работещи в системата на МВР.
Следователно, с оглед даденото в решението на СЕС разрешение, нощният
труд на служителите по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван,
но в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено
такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния
труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение,
каквато е имало в отменената Наредба от 2014 г. В решението на СЕС е
изложено, че липсата на механизъм в следващите наредби от 2015 и 2016 г. за
преобразуване на нощните часове в дневни се обясняват със съображения от
правен и икономически порядък, но подобен аргумент видимо не отразява
допустимата от закона цел, годна за обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането на работниците от частния и от
публичния сектор, в частност полицаите и пожарникарите.
С изменение на разпоредбата на чл.187,ал.1 и 4 от ЗМВР,
обнародвано вДВ бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е предвидено по
ал.1, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа
за всеки 24-часов период, както и че според ал.4, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1, а
не с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл. неравенството в
третирането на държавните служители в МВР по чл.142,ал.1,т.1,полагащи
нощен труд, е закрепено законово, като не е съобразено с Директива 2003/88
ЕО, с Хартата на основните права на Европейския съюз, с практиката на СЕС,
както и с разпоредбата на чл.188,ал.2 от ЗМВР, която предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч.,
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. По този начин
посочените служители в МВР се поставят в неравностойно положение
спрямо работещите по трудови договори по КТ и държавните служители по
ЗДСл. В случая разликата в третирането на тази категория служители,
каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и
разумен критерий и не е свързана с допустима от закона цел, както е посочено
в Решението на СЕС по дело С-262/2020, с което се приема, че обяснението за
11
липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни в
специалния закон със съображения от икономически и правен порядък не
могат да се приемат като аргументи и не могат да представляват цел от общ
интерес. След като преди отмяната на Наредба № 8121-407/11.08.2014г. тези
служители са били еднакво третирани с останалите държавни служители,
полагащи нощен труд, чиито правоотношения са уредени вЗДСл. и с тези,
работещи по трудови договори по КТ, а впоследствие със законодателното
изменение на чл.187 от ЗМВР,обнародвано в ДВ бр.60/2020г. и наредбите по
неговото прилагане, държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР са
поставени в неравностойно положение, без да е обоснована тази разлика в
третирането им с обективен и разумен критерий, като се приема, че
бюджетните съображения не могат да бъдат такъв критерий, то разпоредбите
на чл.187,ал.1 и ал.4 от ЗМВР, които въвеждат разлика в третирането на
определената категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите в
сравнение с другите категории работници и служители, намиращи се в сходно
положение, са несъвместими с правото на Съюза и налага съдът да тълкува
тези разпоредби като вземе предвид не само текста, но и контекстът и целта
на съответните разпоредби от правото на съюза, както и цялостното вътрешно
право. Съгласно чл.5,ал.4 от КРБ, международните договори, ратифицирани
по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила са част от вътрешното
право,като те имат предимство пред вътрешните норми, които им
противоречат. Като се има предвид, че т.1 от решението на СЕС посочва, че
във всички случаи в полза на тази категория работници трябва да има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд и след като
разпоредбата на чл.188,ал.2 от ЗМВР по отношение на нощния труд препраща
към закрилата по КТ, то поради несъвместимостта на чл.187,ал.4 от ЗМВР с
правото на Съюза ще следва да се приложи закрилата по КТ, респективно по
чл.9,ал.2 от НСОРЗ и преизчисляването на часовете положен нощен труд в
дневен да става с коефициент 1,143,така както е приел и районния съд .
На основание чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия направените разноски във въззивното
производство,представляващи адв. възнаграждение за адв.Р. в размер на 450
лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на това възнаграждение.
Спорът не е без каквато и да е правна сложност, изложени са от
пълномощника на въззиваемия и доводи по решението на СЕС от 24.02.2022
г.депозиран е писмен отговор на въззивната жалба ,писмена защита и
пълномощника се е явил в съдебно заседание, затова жалбоподателят следва
да поеме пълния размер на тези разноски.
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 487 / 30.12.2020 г, постановено по
12
гр.дело № 649/2020г. по описа на районен съд – С.,като законосъобразно и
обосновано постановено.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”- МВР гр.С. да заплати в полза на В. С. А. ,ЕГН-**********
разноски за въззивната инстанция в размер на 450/четиристотин и петдесет
/лева .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13