Решение по дело №250/2023 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 228
Дата: 6 юни 2023 г. (в сила от 6 юни 2023 г.)
Съдия: Цветелина Маринова Янкулова-Стоянова
Дело: 20234400500250
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Плевен, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-

СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20234400500250 по описа за 2023 година

Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано на основание Въззивна жалба, регистрирана с Вх.
№7633/21.03.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от А. Б. Ж., ЕГН-
********** с адрес в гр.Плевен, ж.к.“***“,бл.***, вх.“А“,ап.9 – ответник в
първоинстанционното производство по гр.д.№5032/2022г. по описа на Плевенски районен
съд, Гражданско отделение, чрез особения представител адв. В. А. П. от АК-Плевен, със
съдебен адрес в гр.Плевен, ул. „***“№5,ет.2, офис 1, срещу постановеното по делото от ІІІ-
ти гр.с-в съдебно Решение №341/14.03.2023г., с което е уважен предявеният от ищеца „***“-
ЕАД, установителен иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с
което да отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният от ищеца против ответника,
установителен иск за парично вземане.
Излагат се следните оплаквания:
От представените доказателства с исковата молба не се доказва
безусловно, че между ответника и „***" ЕАД има сключен валиден договор за доставяне и
потребление на топлинна енергия за посочения в исковата молба период и имот. Не са
1
представени доказателства по делото, че ответникът е подавал молба до „***" ЕАД за
откриване на партида. Страните по делото трябва да са в облигационно правоотношение, за
да се търси отговорността на ответника, като в процесния случай тази предпоставка не е
налице.
Безспорно качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което
е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на
закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на
ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или
откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на
топлоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ.
клиент на топлинна енергия се придобива ех 1е§е - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в
сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.
В настоящият случай от приложения по делото протокол от 22.08.2002 г.
за проведено на посочената дата Общо събрание на етажните собственици на сграда,
находяща се в гр. Плевен, ж.к. „***", бл.***, вх. А, се установява, че е било взето решение
да се премине към индивидуално разпределение на топлинната енергия /топлинно
счетоводство/, като услугата се възложи на "***" ЕООД-София. Към протокола е приложен
списък на етажни собственици, в който са не са посочени имената на А. Б. Ж., няма негов
подпис, като титуляр и собственик на аб. № ***.
Нещо повече, представеният и подписан договор с исковата молба между
Етажната собственост и „***" ЕООД -София, относно доставка и монтаж на термостатни
вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия
и извършване на индивидуално измерване на потребление на топлината енегрия и вътрешно
разпределние на разходите за отопление и топла вода, в гр. Плевен, ж.к. ***, бл.***, вх. А, е
сключен на 12.09.2002 г., е за срок от 5/пет/ години. Последващ валиден договор или анекс
към съществуващият договор, между същите страни и предмет не е представен. Искане за
представяне на валиден договор е направено с отговора за искова молба, съдът неправилно
не е изискал и такъв не е представен от ищеца по делото.
Процесният имот е самостоятелен обект и не влиза в режима на етажната
собственост, като името на ответника не е отразен в протокола на Общото събрание на
етажната собственост. Освен това, съгласно чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. сметките от енергоразпределителните дружества,
операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно, следва
да се изготвят въз основа на реално енергийно потребление.
От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за извършено реално
отчитане на индивидуалните разпределители на абоната, както и стойностите на
начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и отчет на средствата за
дялово разпределение. Не са представени доказателства, че за процесния период в имота е
потребявана енергия за отопление и/или топла вода. Видно от приложените към настоящото
2
дело съобщения за уведомяване, ответника по делото живее в Испания. От разпита на
вещото лице изготвило техническата експертиза в ОСЗ се установи, че не е
извършено дистанционно отчитане на топломерите, но как е сторено последното не е
ясно, още повече, че видно ответникът не живее на соченият адрес, а е в чужбина.
Нещо повече в решението си РС-Плевен изобщо не е коментирал начина
на доказване на отчетените и изчислени суми за отопление с ИРУ на процесния имот, за
посочения в исковата молба период.
С оглед горното не е доказана по безспорен начин дължимостта на
главницата, поради което неоснователен се явява искът в частта му за признаване
дължимост на мораторна и законната лихва, за посочения в исковата молба период.
Предвид гореизложеното атакуваното Решение № 341/14.03.2023г.,
постановено по гр. д. №5032/23 г. по описа на Районен съд - Плевен, е неправилно,
неоснователно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения. Ето защо ОС следва да се произнесете с ново решение
по същество, с което да отхвърли изцяло иска на ищеца, да уважи въззивната жалба с
произтичащите от това законни последици.
АЛТЕРНАТИВНО - Предвид гореизложеното, атакуваното Решение №
341/14.03.2023г. постановено по гр. д. №5032/23 г. по описа на Районен съд - Плевен, е
неправилно, неоснователно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и при съществени процесуални нарушения. Затова ОС да се произнесе с ново решение
по същество, с което да отхвърли частично иска на ищеца, относно сочените дължими суми
за отопление с ИРУ, като уважи въззивната жалба с произтичащите от това законни
последици.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответника по въззивната жалба,
който е ищец в първоинстанционното производство.
Ответникът по въззивната жалба - „***“-ЕАД, ЕИК – ***, със седалище
и адрес на управление в гр.Плевен, „***“№*** – ищец в първоинстанционното
производство, чрез процесуалния представител юрк. Ц. В., е подал Отговор на въззивната
жалба, регистриран с Вх.№8551/31.03.2023г. по регистъра на РС-Плевен.
В отговора е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба и се предлага да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноски в полза
на тази страна, като се излагат следните съображения:
Споделят се изводите на съда относно факта, че ответната страна
безспорно е „битов клиент,, по смисъла на ЗЕ. В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ
вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов клиент" като лице, което е собственик,
респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Същата тази разпоредба се съдържа и в чл. 3, ал. 1 от общите условия на дружеството. От
3
приложените по делото доказателства може да се направи изводът, че ответникът е пасивно
легитимиран да отговаря по иска. Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия
е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя
топлинната енергия. До колкото по отношение на ответника е доказано, че е собственик на
имота, то следва да се приеме, че същият се явява клиент на топлинна енергия по силата на
горепосочената норма от ЗЕ.
Видно от приложените доказателства, ответната страна е придобила
правото на собственост върху процесния имот още пред 1983 г., като същият черпи правата
си от Нотариален акт №94 по НД 894/1983 г.. Нещо повече, същият е декларирал правото си
на собственост пред ПМДТ- Община Плевен с декларация по чл.14 от ЗМДТ, входирана на
17.03.1998 г.
Безспорно горепосочените, представени пред съда, писмени
доказателства, легитимират ответника като лице, притежаващо качеството клиент на
топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката.
Съгласява се с изводите на съда, че искът е доказан по основание и
размер, тъй като ответникът е потребител на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 от
ЗЕ и като такъв дължи заплащане на потребената топлоенергия, ползвал е топлоенергия в
качеството си на потребител на такава в размер на предявената претенция по чл.422, ал.1 вр.
с чл.124, ал.1 от 17ПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД. При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с
разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /ДВ,бр. 107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.Юба, ал.1 от
ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови
нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ех 1еgе, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството клиент. Това качество е
определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна
енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен
договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
От заключението по допуснатата СТЕ се установи, че сградата, в която се
4
намира процесният имот е присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна
станция; че до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила
през процесния период; че разпределението на ТЕ за процесния период е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката - Методика за
разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от наредба
за топлоснабдяване Наредба № Е-РД-04- 1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването; че разлики в
изчисленията на ФДР не са констатирани; че отделните компоненти на индивидуалната
сметка е за ТЕ за сградна инсталация и услуга дялово разпределение; че отчитането на
общата ТЕ в АС става посредством търговски уред - топломер; че съгласно нормативната
база същият е преминал изискващите се държавни проверки; че монтажът на уреда е
извършен съгласно изискванията на производителя. В проведеното по делото открито
съдебно заседание вещото лице обясни, че процесният апартамент участва със своя
отопляем обем в разпределението на топлинна енергия от сградна инсталация, в същия са
монтирани отоплителни тела, оборудвани с топло-разпределители, както и че банята се
отоплява от преминаваща през помещението щранг-лира.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение в
чл. 139, ал.1 от ЗЕ е предвидено, че разпределението на топлинна енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като същото се извършва от
топло-преносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топло-преносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от същия закон в публичния
регистър, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от потребителите. С преминаването от преки договорни отношения между
потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел, при който
топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за дялово разпределение при
общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика тези фирми стават подизпълнители на
топлофикационното дружество. Съгласно чл.61 от Наредбата, дяловото разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се
извършва възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ дяловото
разпределение - чл.139в, ал.З, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни взаимоотношения цената
на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.ЗЗ, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга
на топлофикационното дружество. По делото е установено, че ответникът не е заплащал
начисляваните суми за услугата дялово разпределение, поради което съдът обосновано прие,
че дължи същата.
По делото са представени счетоводни справки по партидата на имота на
ответника за процесния период от време и издадени за същия период фактури, както и са
5
представени от фирмата за дялово разпределение подробни месечни справки и обобщена
справка за процесния период. Въз основа на тях, както и на документите, налични в
счетоводството на дружеството, е изготвено заключение по назначената съдебно-
счетоводната експертиза. От последното се установява, че при „***" АД е налице открита
партида за процесния имот с посочен титуляр ответника А. Б. Ж.. Видно е, че за процесния
период са били издавани ежемесечно фактури за начисляваните суми, които са в общ размер
от 1537, 53 лв., в това число сума за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в размер
на 196,00 лв., за отопление от щранг-лира в размер на 168,59 лв., сума за отопление от
монтирани отоплителни тела - 1141, 63 лв. и суми за услуга дялово разпределение в размер
на 31,31 лв. Видно е също така от експертното заключение, че размерът на законната лихва
върху главницата за период от изискуемостта на отделните плащания за периода се
изчислява на 74,15 лв.
С оглед на изложеното съдът правилно и в съответствие с представените
по делото доказателства е приел, че предявените искове следва да се уважат като
основателни и доказани.В своята съвкупност, изложените по-горе мотиви обуславят
неоснователност на направените с въззивната жалба оплаквания, поради което моля да
същата да бъде оставена без уважение.
Страните не са заявили доказателствени искания и пред въззивната
инстанция не са представени нови доказателства.
В проведеното открито съдебно заседание на въззивната инстанция,
въззивният жалбоподател А. Б. Ж. е представляван от особения представител адв В. П. от
АК-Плевен, а ответникът по въззивната жалба „***“-ЕАД – от юрк.Ц.В..
И двамата процесуални представнитгели поддържат становищата,
изразени съответно във въззивната жалба и в отговора на същата.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в,
като провери обжалваното решение с оглед на събраните по делото доказателства,
нормативната уредба и относимата съдебна практика,приема следното:
Въззивната жалба, регистрирана с Вх.№7633/21.03.2023г. по
регистъра на Плевенски районен съд, подадена от А. Б. Ж., ЕГН-********** с адрес в
гр.Плевен, ж.к.“***“,бл.***, вх.“А“,ап.9 – ответник в първоинстанционното
производство по гр.д.№5032/2022г. по описа тна Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, чрез особения представител адв. В. А. П. от АК-Плевен, със съдебен адрес в
гр.Плевен, ул. „***“№5,ет.2, офис 1, срещу постановеното по делото от ІІІ-ти гр.с-в
съдебно Решение №341/14.03.2023г., с което е уважен предявеният от ищеца „***“-ЕАД,
установителен иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, е подадена в срок, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
6
Първоинстанционното производство по гр.д..№ 5032/2022г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание установителен
иск, предявен по реда на чл. 422,ал.1 от ГПК – за установявне съществуването на парично
вземане, за което по ч.гр.д.№3288/2022г., е издадена Заповед №1849/14.06.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, предявен от ищеца ( понастоящем
ответник по въззивната жалба) - ***“-ЕАД, ЕИК – ***, със седалище и адрес на управление
в гр.Плевен, „***“ №***, против ответника (понастоящем въззивен жалбоподател) – А. Б.
Ж., ЕГН-********** с адрес в гр.Плевен, ж.к.“***“,бл.***, вх.“А“,ап.9 .
В исковата молба се твърди следното:
С разпореждане, постановено по ч.гр. дело №3288/2022 г. по описа на
Районен съд - Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Заповедта за
изпълнение е връчена чрез залепване по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, с оглед на което е
предявен иск по чл.422 от ГПК - за установяване на съществуването на вземането за
консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот на ответника -
апартамент, находящ се на адрес: гр. Плевен, ж.к „***“, бл.***, вх. А, ап. 9, аб. № ***.
Вземането се обосновава със следното : Като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/
за битови нужди по смисъла на чл.153 (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150 (1) (Изм. -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен
труд” от дата 1314.12.2007 г. и във вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -„Заплащане на ТЕ” е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-кьсно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
7
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31 ал. 6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Отделните задължения, формиращи задължението за главница са както
следва: сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата
молба в размер на 1141,63лв.; сума за отопление без ИРУ за периодите посочени в петитума
на исковата молба в размер на 168,59 лв.; сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 196,00 лв.; сума за битово
горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер на
0 лв.; суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 31,31 лв., начислени за
периодите, подробно описани в приложението; корекции - 0 лв. Има монтирани измерващи
уреди в имота на ответната страна, както следва: 0 бр. водомери; 2 бр. уреди, щранг-лира в
баня.
Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и
не е погасил задължението си.
Петитумът е: Съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на „***” АД сума за консумирана
топлинна енергия в имота, гр. Плевен, ж.к „***“, бл.***, вх. А, ап. 9, следния размер:
главница - 1537,53 лв. за периода 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., Мораторна лихва - 71,20 лв. -
за периода 02.04.2021 г. до 07.06.2022 г.; Законната лихва от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
20224430103288/2022 г. по описа на Районен съд - гр.Плевен до окончателното изплащане
на сумите.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез особения представител
ад. В.П. от АК-Плевен, назначена по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, е подал Отговор на
исковата молба, в който е изразил следното становище:
Искът е допустим, но неоснователен.
Не е налице безусловно доказателство за сключен между страните
договор за доставяне и потребление на ТЕ. Не е налице положен подпис от страна на
ответника в списък на етажните собственици във вр. с взето решение на Общото събрание,
проведено на 22.08.2002год. Не е налице последващ валиден договор на ЕС с *** ЕООД-
София.Процесният имот е самостоятелен обект и не влиза в режим на ЕС. Не са налице
доказателства за извършено реално отчитане на индивидуалните разпределители на абоната,
стойностите на начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и отчет на
средствата за дялово разпределение. Процесните фактури и препис-извл. от сметка не са
годно доказателствено средство и не касаят процесния имот.
Моли да се отхвърли иска.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юрк.С., която представя
в срок относими към спора писмени доказателства и поддържа иска – л.114 от делото.
По делото са събрани писмени доказателства и са приети заключения
8
на съдебно-счетоводна и на техническа експертиза.
В първата инстанция, делото е разгледано в две открити съдебни
заседания.
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІІІ-ти гр.с-в се е
произнесъл с обжалваното съдено Решение №341/14.03.2023г, с което е уважил исковата
претенция, като е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.150 и сл. от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД, че А. Б. Ж., ЕГН **********, адрес: гр.
Плевен, ж.к „***“, бл.***, вх. А, ап. 9, представлявана по делото от особен представител
адв.В.П. от ПлАК, от ПлАК, ДЪЛЖИ на “***” АД, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от
Й.В., със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.„***”, №***, сумите, както следва :
главница - 1537,53 лв. за периода 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., мораторна лихва - 71,20 лв. -
за периода 02.04.2021 г. до 07.06.2022 г.; законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 14.06.2022год., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №3288/2022г. по
описа на Районен съд - гр.Плевен.
7

Със същото решение, ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, сумата от 1090,32лв., представляваща направени по исковото
производство разноски и 75лв. - разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д.
№3288/2022год. по описа на ПлРС.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. въззивен
състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността
и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или
недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
За да уважи установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК,
първоинстанционният съд е изложил следните решаващи мотиви:
Искът е допустим, като предявен в указания едномесечен срок по закона.
Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. № 3288/2022год. по описа на
ПлРС е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по реда на чл.422 от ГПК, и
по този въпрос не е налице спор.
Въз основа на събраните доказателства се обосновава извод, че
ответникът по делото има качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на
9
посочения адрес в гр. Плевен, както и на потребител на ТЕ за процесния период, и
съответно дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ. По делото е установен
фактът на реалното доставяне на начислената ТЕ, от страна на ищеца до имота на
ответника.
Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Установен е по делото фактът на публично оповестяване на Общите
условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1
т.2 от ЗЕ - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната
стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка между
доставчика на ТЕ - ищеца ТЕЦ- Плевен и потребителя-ответник в настоящето производство,
е възниква въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от
ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично
оповестени Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда -
етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145,
ал.3 от ЗЕ/. Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се
осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само
факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на
клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и
ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на
собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или
титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ
качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива по силата на
закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен
индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. В качеството си на клиент на
топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за
топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, за БГВ и за услуга дялово разпределение.
Клиентът на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от
сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея, с оглед разпоредбите на
чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142 ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153, ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за
10
отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, съобразно чл.140 ал.3 от
ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва
в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ, заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на
топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че
сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже,
поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.
Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда- етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Съгласно §1, т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг - лирата. По
силата на чл.31 ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните
си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на
забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти въззивен
състав намира, че в обжалваното решение, първоинстанционният съд е изложил
подробни мотиви, съдържащи правилни фактически и законосъобразни правни
изводи, които се споделят напълно от въззивния съд, който при условията на чл272 от
ГПК препраща към тях, без да счита за необходимо да ги преповтаря отново.
Ответникът А. Ж. притежава качеството на потребител съгласно
чл.153,ал.1 от ЗЕ, тъй като през 1983г.,чрез правна сделка, сключена в нотариална
форма(л.27), е придобил право на собственост върху топлофициран жилищен имот,
представляващ апартамент в жилищна сграда с режим на етажна собственост, находящ се в
гр.Плевен, ж.к.“***“,бл.***,вх.“А“,ап.9, а съгласно посочената разпоредба качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива по силата на закона, с
придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.
От приетото заключение на ВЛ Й.Й. /л.128 и сл от делото/ се установява,
че сградата, в която се намира топлоснабденият имот е присъединена към топлопреносната
мрежа посредством абонатна станция. До процесния имот се доставя ТЕ, т.к. абонатната
станция работила през времето на процесния период. Извършеното дялово разпределение е
напревено съгласно Методика за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост,
Приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топло-снабдяване №16-334 от 06.04.2007год. В
имота има монтирана щранг-лира. Разпределението на ТЕ за процесния период е извършено
в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. При
изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията
на Методиката за разпределение на ТЕ. Отчитането на общата ТЕ в АС става чрез топломер,
който е преминал изискващите се държавни проверки. Разлики в изчисленията на ФДР не са
11
констатирани.
Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда - етажна
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145,
ал.3 от ЗЕ/. Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се
осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор.
Следователно, въззивният жалбоподател, който е ответник в първата
инстанция дължи на топло-снабдителното дружество, заплащане стойността на отчетеното
количество топлинна енергия по пера, както е претендирана- за отопление с ИРУ, за
отопление без ИРУ в помещение, снабдено с щранг – лира, за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, сума за услугата дялово разпределение.
От приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че размерът на дължимата главница за притежавания от
въззивника А. Ж. топлофициран имот с абонатен №*** е в претендирания размер общо в
размер на 1 537.53лв., разпределена по отделни пера, както следва:
-сума за отопление с ИРУ, за периода от 01.02.20231г до 30.04.2022г.-
1141,63лв.;
-сума за отопление без ИРУ за същия период -168,59 лв.;
-сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за
същия период - 196,00 лв.;
- суми за услуга дялово разпределение - 31,31 лв.
Експертизата е дала заключение за размер на лихва за забава в размер на
74.15лв., при претендиран размер от 71.20лв.
По изложените съображения, въз основа на събраните доказателства,
правилно Плевенският районен съд ,ІІІ-ти с гр.с-в е приел, че искът е основателен и доказан
така, както е предявен. Поради това обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено при условията на чл.272 във вр. чл.271 от ГПК.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни по
изложените съображения, тъй както се опровергават от събраните по делото доказателства.
По несъмнен начин е установено, че съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ,
въззивният жалбоподател в качеството му на собственик на топлофициран имот в сграда с
режим на етажна собственост, присъединена чрез абонатна станция към топлопреносната
мрежа, е потребител на топлинна енергия, предоставена от топло-снабдителното дружество,
без да е необходимо сключване на отделен договор съгласно чл.150 от ЗЕ.
В това си качество същият е заплащал доставената му топлинна енергия
за предходни периоди - до 31.01.2021г, от когато е заявена исковата претенция.
12
В качеството си на клиент въззивникът дължи на въззиваемия суми
претендираните суми за топлинна енергия за отопление ( с и без ИРУ), за топлоенергия,
отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение. (Суми за горещо
водоснабдяване /БГВ/ не се претендират)
Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда - етажна
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145,
ал.3 от ЗЕ/.
Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
При така установените фактически и правни положения, въззивният
жалбоподател в качеството му на ползвател на топлинна енергия, предоставено от
ответника по въззивната жалба като топло-снабдително дружество, дължи заплащане на
претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с
обжалваното решение е уважен иска по чл.422 от ГПК - за установяване съществуване на
вземането..
От изложеното е видно, че въззивният съд, достига до фактически и
правни изводи, които са идентични с тези на първоинстанционния, изложени в обжалваното
решение, към които препраща при условията на чл.272 от ГПК.
С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника по
въззивната жалба, въззивната жалбоподателка следва да бъде осъдена да му заплати
разноски в размер на 400.00лв. съгласно списъка на л.26 от настоящето дело, от които
100лв.- юрк. възнаграждение и 30.00лв.- възнаграждение за особен представител.
Съгласно чл.280,ал.3,т.1 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.272 във вр. чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №431/14.03.2023г.на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІІІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.
№5032/2022г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А. Б. Ж., ЕГН-********** с адрес в гр.Плевен,
ж.к.“***“,бл.***, вх.“А“,ап.9, ДА ЗАПЛАТИ на“***”-АД, ЕИК ***, представлявано от
Й.В., със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.„***”, №***, РАЗНОСКИ на
13
основание чл.78 от ГПК в размер на 400.00лв.(четиристотин лв)
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.




Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14